ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Диагноза Стратегическа слепота и решителност по пътя към Голямата война
Симеон Николов, 10.06.2026
Очевидният стремеж на Европа да осигури чрез Украйна една изтощителна за Русия война се разбира много ясно в Москва и трябва да се очаква, че тя ще предприеме мерки да не допусне това. Възможни са две решения: или да премине към мащабни военни операции, пробив на фронта и омаломощаване на противника или да се съгласи на преговори, които обаче се очертават като крайно неприемливи, ако се съди по последните условия на Киев и подкрепящите го три европейски страни и наглия тон на писмото на Зеленски до Путин, съдържащо включително и закани. Първото е повероятно, предвид и на натиска от страна на общественото мнение в Русия, което все повече не приема търпението и въздържаността на Путин, избрал тактиката на изтощаване на противника.
Но ако тонът на заканите на Зеленски не изненадва, още полошо впечатление оставя неадекватният подход на трите европейски сили / Великобритания, Германия и Франция/ в съавторството на документа с петте условия към Русия, който напомня поскоро на ултиматум към победена страна. Няма логика да се говори за ракетни способности за дълбок удар в тила на Русия, а заявката за разполагане на войски на НАТО в Украйна е напълно в разрез с международните норми, според които в такива случаи се използват сили на неутрални и страни. Още повече, че първопричината за тази война беше именно разширяването на НАТО до границите на Русия и прякото участие в подготовката на украинската армия за война с нея. Единственото обяснение е, че този документ в действителност цели изостряне на ситуацията и търсене на основание за предстояща война.
Създалата се ситуация свидетелства за неспособността на всички страни в конфликта за управление на кризи. Последствията могат да бъдат катастрофални. Съсредоточаването на сили на НАТО в Балтийско море, Полша, неприкритите планове за района на Калининград, считан за уязвима стратегическа точка и екзистенциална заплаха при всяко посегателство към него, както и нарасналите инциденти в Черно море и вероятност от провокации предвещават опасна фаза на ескалация.
Видима е увеличаващата се разлика в позициите на европейските лидери, които въвличат Европа в незабавна война с катастрофален край и други, които работят за ускорено запълване на празнините във военни способности и особено в боеприпаси за един покъсен етап на война с Русия след 2029та 2030та година. Провокативното поведение на първите може да предизвика неизбежен повод за реакция на Москва в съответствие с конституцията й, което ще въвлече цяла Европа в унищожителна война с използване на ядрено оръжие. Впрочем, с използването на ракетата Орешник срещу Киев Русия недвусмислено изпрати посланието, че войната няма да се ограничи до украинския театър на военните действия.
Предприетите от Украйна удари в дълбочина на руския тил благодарение на непосредствената технологична и разузнавателна помощ на западноевропейските страни, допринася само за още повероятен отговор на Русия с ядрено оръжие и в никакъв случай не и за скорошни преговори и мирно решение. Разкритията, които прави руската страна за европейско участие и подкрепа на украинските удари, вероятно подсказват, че руската страна подготвя аргументите си за един оправдан военен отговор срещу тези европейски източници.
Проблемът е, че при такива условия не би могло да има ефективна дипломация. Освен условията обаче, решаващи в настоящата ситуация са няколко ключови характеристики, които предопределят фаталната посока, в която политиците тласкат Европа:
Първо, управленските елити на основни европейски страни показват, че нямат капацитет за управление на кризи.
Второ, същите управленски елити демонстрират неспособност за реална оценка на военнополитическата обстановка, което предопределя грешните им подходи и решения.
Трето, липсва им чувство за самооценка, което допринася за формирането на една провокативна политика, водеща към ескалация, а не към дипломатически решения. Освен политиците, учудващо е, че и някои високопоставени военни от западноевропейски страни правят неоправдано оптимистични и крайно погрешни оценки за съотношението на силите, собствените военни способности, без да отчитат и липсата на достатъчно боеприпаси и резерви.
Четвърто, неспособността на стратезите от тези европейски страни да оценят, кои техни стъпки предизвикват екзистенциална заплаха за Москва и не допринасят за постигане на целите им, а напротив, могат да предизвикат отговор от потенциалния им противник с последствия за целия европейски континент.
Пето, очевидната нереалистична преценка, какви последствия могат да имат техните политики и действия, предизвиквайки държава с най-големия ядрен капацитет в света, огромни енергийни ресурси, критични минерални запаси и евразийска дълбочина да влезе във война с НАТО, а те биха били не само регионални, но и сериозни глобални последици.
Не всички членове на НАТО обаче, са съгласни да бъдат въвлечени в пълномащабна война с Русия. Демонстрираното от САЩ оттегляне на сили и средства от Европа, макар и да е по причина принуждаване на европейските съюзници към позначителен принос за военна възпиране, може да се разглежда и като знак, че Вашингтон не би искал да рискува ядрена война за стария континент. Това може да има и подвеждаща роля за Москва, ако счете, че ограничени удари по някои европейски цели, не биха задействали автоматично Член 5 от НАТО. Това би било грешка. Тази теза става все по-видима в руското стратегическо мислене. Защото, според Москва, в ограничена кризисна ситуация, съсредоточена върху балтийските държави или Полша, някои западноевропейски държави може да не са склонни да влязат директно във войната. Засега балтийските държави, Полша и Обединеното кралство се застъпват за по-агресивна линия на поведение.
Непредсказуемостта на понататъшното развитие на средата за сигурност налага паралелно с активната дипломатическа дейност за постигане на мирни преговори и предотвратяване на унищожителна война в Европа, да се извличат поуки и от динамичното развитие на военнотехническите способности, защото войни като тези в Украйна и Близкия изток показват как страната, която може да внедри нови тактически или технически иновации по-бързо, получава предимство и може да наложи нарастващи разходи на вражеските сили. Изкуственият интелект е може би най-важният технологичен приоритет. Практиката показа, как адаптацията се превръща в централно военно съревнование и нов източник на военно предимство.
Паралелно с ерозиране стратегическата дълбочина на Русия, все повидими стават усилията за изолирането и застрашаването на южния й фланг през Кавказ, които на този етап имат повече стратегически политически характер и изграждане на бъдещо влияние и оперативни възможности.
Трябва да отчитаме и ролята на глобалната системна криза като фактор, защото в различните региони се установява и нов баланс на силите. Кризата в Близкия Изток и формиращите се нови съюзи и противопоставяния в региона ще бъдат определящи за кризите във веригите за доставки и отражението им върху световните пазари. Ще трябва да се съобразяваме с това, че морското пространство отново се е превърнало в една от основните артерии на войната.
За България от съществено значение ще бъде балансът на силите в Черно море и в Източното Средиземноморие.
В евентуален договор за регулиране влиянието на силите след войната в Украйна би трябвало да се предвидят гаранции Черно море да не се превърне в зона на още поголямо напрежение, което не е в интерес нито на Румъния и България, нито на Турция, която впрочем би трябвало да запази ролята на Конвенцията от Монтрьо за проливите.
За Източното Средиземноморие от голямо значение ще бъде недопускането на противопоставяне на Турция и Израел срещу Гърция. В този регион всеки малък инцидент рискува да се превърне в искра на конфликт. Основание за това дават и фактите от миналия месец /май/, че споровете между Гърция и Турция отново се изместиха по нов закон за зоните и от дипломация към военни предупреждения. Гръцките власти веднага третираха инициативата като опит да се придаде правна форма на доктрината на Анкара Синя родина. Атина вижда Синя родина като опит да се постави под въпрос правният ред на Егейско море, да се намалят морските права за гръцките острови и да се отворят отново въпроси, които Гърция счита за уредени с международни договори. Война в Егейско море не е задължително да предстои, но спусъкът за такава война е станал по-лесен за активиране. Членството на Турция и Гърция в НАТО намалява вероятността от пълномащабна война, но не премахва спора. При потенциална ескалация между Гърция и Турция е малко вероятно надеждно американско посредничество.
Не случайно премиерът Румен Радев при среща с гръцкия си колега на 03 юни, отчитйки геополитическа и геостратегическа стойност на Балканите, заяви, че България и Гърция споделят обща отговорност за сигурността на нашия регион в критично за Европа време. Той изрази увереност, че двете страни ще продължат да развиват ползотворно сътрудничество в сферата на отбраната и отбранителната индустрия, опазването на външните граници на Европейския съюз, борбата с нелегалната миграция, с тероризма и нелегалния трафик.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация