ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Конфликтът САЩ –Иран се разпространява на нови фронтове, а цената ще плащат много страни по света
Симеон Николов, 20.07.2026
Деветата поредна вълна от атаки срещу Иран на 20. 07. вечерта по военни командни центрове, съоръжения за противовъздушна отбрана, крайбрежни наблюдателни пунктове, морски капацитет и места за изстрелване на ракети и дронове от Иран беше оправдана от САЩ с обявената цел допълнително да се намали способността на Иран да заплашва корабоплаването в Ормузкия проток. Отговорът на Иран обаче, безперспективността на силовите подходи за решаване на споровете за Ормузкия проток и скокът на цената на природния газ с 35% и на петрола с 39% /91,42 долара за барел/ предвещават безкрайна война и всеобща криза. Безспорно, тези американски атаки ще водят до постепенно отслабване на Иран, но това ще продължи доста месеци. Той притежава все още огромен брой ракети и дронове за да се противопостави на американските атаки. Да не се връщаме към едно становище на Пентагона от миналата година, което гласи, че „Иран изгражда ракети по-бързо, отколкото Съединените щати могат да произвеждат системи за прехващане“. А днес сме свидетели, че Иран се готви за провеждане на сухопътна операция на остров Харг, който е от решаващо значение за производството на петрол. Очевидно е, че Иран се готви за продължителен конфликт, а САЩ все още вярват, че ще постигнат целите си с ескалиране на военните действия, за което свидетелства подсилването на военновъздушните им сили в Близкия изток с допълнителни изтребители и самолети-танкери. В региона спешно бяха прехвърлени изтребители F-16 на американските военновъздушни сили от Германия и изтребители F-35 от Великобритания.
Продължаването на войната обаче, със сигурност ще затрудни своевременното запълване на европейските газови хранилища за зимата. Световните запаси от петрол са намалели с приблизително 360 до 370 милиона барела. Запасите на страните от ОИСР са намалели с още 62 милиона барела само през юни. Резервите на САЩ са спаднали от около 415 милиона барела преди войната до около 337 милиона барела. Европейските резерви са спаднали на 53%, срещу 68% по същото време на миналата година.
При така създалата се ситуация възниква въпросът, след като Меморандумът за разбирателство“ между САЩ и Иран и идеята за Споразумение се провалиха, на какво могат да разчитат двете страни? Шансовете за постигане на приемливо за тях решение стават още по–малко вероятни.
Всъщност, САЩ използваха Меморандума за разбирателство за да укрепят алтернативния южен корабоплавателен коридор през оманските води, за което не случайно заплашиха Оман с бомбардировки, ако откаже съвместно управление на пролива. Ескортирането на кораби от американски военни сили без координация с Иран естествено, че бе неприемливо за Техеран. Това означаваше лишаване на Иран от контрола над пролива, респективно и от лост за влияние. Тоест спорът беше за правата на Иран да контролира целия проток или само северния коридор. Така бе загърбена старата идея от преди войната за компромис, при който корабите да координират преминаването си както с Иран, така и с определена държава от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Но не само САЩ втвърдиха позициите си. Същото бихме могли да кажем и за Иран, който стигна до твърдото убеждение, че Тръмп възнамерява да възобнови войната и се оказа прав. Това беше видимо както от реториката на Тръмп, така и от посредничеството на Вашингтон в споразумението между Ливан и Израел, свързано с разоръжаването на „Хизбула“, в противоречие на меморандума за разбирателство между САЩ и Иран. Техеран възприемаше действията на САЩ като умишлен опит за саботиране на преговорите и връщане на кризата към военна конфронтация.
Най-добрият вариант за Иран беше незабавното затваряне на пролива, пред неизбежността от възобновяване на войната от САЩ. Но този нов кръг на войната няма да промени баланса на силите между САЩ и Иран.
Военните операции на САЩ и Иран всъщност показват, че конфликтът се разпространява на нови фронтове. Техеран очаквано атакува американски военни обекти в страните от региона, не само в Бахрейн, Кувейт, Йордания, но и в южна Сирия. Хусите отговориха с атаки, превръщайки Червено море отново в опасен маршрут за международните превози. Ако САЩ атакуват иранската енергийна инфраструктура, както Тръмп вече се закани, иранското ръководство е поискало от хутите да бъдат подготвени именно за такива атаки срещу кораби в пролива Баб ал-Мандаб на Червено море, с което ще бъде блокиран друг важен маршрут за износ на петрол.
Но значителна промяна се забелязва и във военните операции на САЩ: Те бяха насочени не само към военни цели, а и към критична транспортна, логистична и енергийна инфраструктура– мостове, жп–връзки, пристанища, електроцентрали и др.
В някои военни среди се породиха съмнения, дали нещата не започват да излизат извън контрола на САЩ. Твърди се, че се наблюдава значително намаляване, на военноморската мощ на САЩ в региона. Може би се има предвид преместването на военноморски сили към Тихия океан и провеждането на военноморска блокада с ограничен брой кораби. Военните се питат, защо липсва дългосрочно стратегическо планиране, а се правят опити за управление на кризи с незабавна демонстрация на сила. Цената на всичко това все пак се плаща от много страни по света, но преки последици ще има и за САЩ.
За първи път от април отново загинаха американски войници, включително в Йордания и Северен Ирак и това ще повлияе значително на общественото мнение в САЩ, но и на самата ескалация на американските военни операции в региона.
Събитията в Близкия Изток ще дадат отражение върху предизборната кампания в САЩ с по-високите цени на бензина, инфлация, лихвени проценти и нарастващи разходи. Икономическите и политическите разходи ще станат непоносими за Тръмп, преди да е постигнал целите си срещу Иран. Световната икономика може да се сблъска с нова вълна на инфлация чрез разходите за енергия, морски транспорт, застраховки, торове и храни.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация