ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Две войни в една – обреченият стратегически ход на Украйна
Симеон Николов, 31.07.2026
Войните, които се водят днес в Украйна и Близкия Изток пораждат все по–големи рискове от разширяване, дори свързване и превръщане в унищожителна световна война. Същевременно от обществата на народите остават скрити движещите сили и процеси зад тях. Задаваме ли си въпроси за ставащото в надзорните съвети на отбранителните компании, големите корабособственици и инвестиционните банки, в които войната е изключителна движеща сила, определяща решенията за покупки, разширяването на отбранителни фирми, корабостроителници, пристанища и тръбопроводи, вериги за доставки формираща невиждани възможности за умножаване на печалбите. Паричните потоци текат от джобовете на данъкоплатците към сметките на големи корпорации. Изпращаме оръжия, боеприпаси, горива, в регионите на сегашните войни, допринасяйки за все повече човешки жертви и унищожени паметници на вековни култури. Същевременно европейците съкращаваме нашите бюджети за развитие и социални нужди. Откъснаха ни от евтиния руски газ и петрол и станахме зависими от по–скъпи ресурси от САЩ, Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив и от рисковете на каналите за доставки. Посредническите компании печелят милиарди долари от разликата в цените на газа в Съединените щати, Азия и Европа, от дългосрочни договори. Европейските страни пренасочихме огромни средства към закупуване на оръжия и боеприпаси и вложихме рекордни такива и за собствено производство на нови видове оръжия. Големите застрахователни компании, банковият сектор и страните, посредници в търговията с воюващите страни имат възможност да печелят от трансферите. Война и кървав бизнес.
Реакциите са към задълбочаване на конфликтите, а не към разрешаването им. Украйна поиска от САЩ лиценз за съвместно производство на прехващачи „Пейтриът“. Москва и Пекин проведоха съвместни военноморски учения край Циндао, Китай. Пекин изпробва балистична ракета, изстреляна от подводница, от Южнокитайско море до Тихия океан. Тези развития са взаимосвързани. Докато Русия, Китай, Иран и Северна Корея продължават да се координират, стратегическите отговори на Америка в Украйна, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион ще определят дали възпирането е достатъчно. Как може Америка да реагира на заплахи на множество фронтове и дали нейната отбранителна индустриална база е оборудвана да поддържа усилията.
Бързият край на войната в Близкия Изток е малко вероятен. Войната продължава, но характерът ѝ се промени. Никой не може да я прекрати, а и никой не изглежда истински заинтересован от разрешаването й по различни причини. Двете страни все още са много далеч една от друга по отношение на обогатяването на ядрения уран, контрола над Ормузкия проток, мира в Палестина и Ливан, както и отмяната на американските санкции, плащането на военни репарации и замразените активи на Иран в размер на 100 милиарда долара.
Без по-радикална промяна в политиката на САЩ, Съединените щати и Израел ще продължат да атакуват Иран, в открито нарушение на Устава на ООН, независимо за какво всички се споразумеят. Загубата на тази война принуждава Съединените щати най-накрая да започнат да преоценяват неоконсервативните тактики, с които сляпо заместват рационалната външна и военна политика на САЩ от 90-те години на миналия век: санкциониране; заплаха; бомбардиране; убиване; унищожаване; окупиране; ескалация; оставяне на страни, затънали в насилие и хаос – в Афганистан, Ирак, Хаити, Сомалия, Либия, Сирия, Йемен, Украйна, Палестина и Ливан – никога да не признават поражение; никога да не поставят под въпрос американската изключителност или превъзходство.
Ако Тръмп продължи тази спирала на ескалация, е вероятен регионален ефект на доминото. Ефектите вече са видими: американски атаки срещу ирански рафинерии, последвани от ответни удари на Иран срещу ключови петролни съоръжения в държавите от Персийския залив, както и атаки срещу саудитския тръбопровод Изток-Запад и емиратския тръбопровод ADCOP. И двата се използват за заобикаляне на Ормузкия проток.
Следващото ниво на ескалация вече се демонстрира от хусите, които на 20 юли обявиха морска блокада на Саудитска Арабия. Ако затворят входа към Червено море с въздушни атаки срещу саудитски пристанища и танкери, докато Иран блокира Ормузкия проток, последствията за световната икономика може да са по-лоши от случилото се по време на по-ранните фази на боевете тази година. Подобна ескалация бързо би тласнала цените на петрола отново над 100 долара. Ако Иран бъде притиснат в ъгъла, той може да се насочи към последната морска жизненоважна артерия на региона: Суецкия канал.
Всякакви прогнози за сухопътна операция на САЩ са наивни. Такава не може да се води от страна, отдалечена на десетки хиляди километри разстояние. Плановете, които наскоро са били представени на Тръмп са били за ограничени операции на иранските острови близо до Ормузкия проток, а не за мащабна сухопътна операция. В тази връзка Съединените щати са разположили допълнителен военен персонал в региона, включително сили за специални операции.
САЩ все още са твърде ангажирани в региона, за да го напуснат. Регионът ще остане нестабилен, докато правителствата на страни като Ирак, Ливан, Сирия и Йемен не са в състояние да контролират своите граници и да попречат на недържавни актьори на техните територии да преследват собствената си външна и военна политика. Разбира се, от основно значение ще е бъдещата роля на Израел, който успя да въвлече САЩ в настоящата война срещу Иран.
Няма отговор и на въпроса за постоянните нарушения на Израел на споразумението за прекратяване на огъня в Газа. Израелските въоръжени сили са убили над 1200 палестинци след подписването на споразумението през октомври 2025 г., някои от които са били американски граждани! Ако Израел счете, че преговорите са приключили, или че Иран възстановява ракетния си потенциал и извършва забранени ядрени дейности, той би могъл да се включи отново в конфликта.
Днес Египет, Пакистан, Саудитска Арабия и Турция засилват координацията си, докато Израел и Обединените арабски емирства укрепват собственото си партньорство. Правителствата на страните от Персийския залив също се превъоръжават и се възползват от турския и украинския опит в областта на ракетите и дронове. Без военни и дипломатически горещи линии между Съединените щати, Иран и страните от Персийския залив, предварително уведомяване за учения и правила, регулиращи ракетите и безпилотните системи, превъоръжаването може да увеличи риска от голяма регионална война. Без политическо споразумение и облекчаване на санкциите срещу Иран и надеждни гаранции от Съединените щати и Израел срещу подновяване на атаките, както и споразумения между Иран и държавите от Персийския залив за ненападение и ненамеса, не би могло да се очаква успокоение на ситуацията в региона. Оман, Катар и Пакистан биха могли да помогнат за овладяване на напрежението и да осигурят канали за разрешаване на спорове, преди те да ескалират. Всичко друго би означавало един постоянен военен конфликт.
Погрешни са очакванията, че силно влошаващата се икономическа ситуация в Иран би довела до промяна в позициите на Техеран, въпреки че инфлацията се е повишила с 4,5 процентни пункта до 88,6% в края на юни в сравнение със същия период на миналата година. Иран се оказа изключително труден партньор в преговорите. Редуват се преговори и военни действия от двете страни. Техеран би могъл да надцени търпението на Вашингтон и неволно да провокира наистина тежък отговор от страна на САЩ. Трета страна като Израел или друга държава, ако се опитва да подкопае преговорите, или внесе сериозно недоразумение, водещо до грешно решение на противниковата страна, могат всеки път да водят до подновяване на бойните действия. Основният проблем е, че и двете вярват, че насилието е легитимен инструмент, на който могат да разчитат.
Признанието на президента Зеленски, че Украйна следи руската активност в страните от Персийския залив и удара по руския кораб в Каспийско море, дадоха основание да се предположи, че Киев не е чужд на идеята да предложи услугите си на САЩ в една стратегия за сливане на двете войни. Всъщност това е негласно предложение към Тръмп Украйна да се превърне в активен участник във войната на САЩ срещу Иран. А това би означавало САЩ от доставчик на оръжия за Украйна да се превърне в активен воюващ срещу Русия в конфликта от Черно до Каспийско море. За този стратегически ход спомогна уязвимото положение, в което САЩ изпадна във войната с Иран, което може да се сравни и с частично поражение. Но и общото между двете войни е от значение: огромните финансови средства за енергийни ресурси, за въоръжение и боеприпаси и за логистиката– корабособствениците, застрахователните компании, банковия сектор и страните посредници в търговията с Русия. Моментът беще изключително удобен Украйна да се представи не само като страна, получаваща помощ от Вашингтон, но и като съюзник във войната на САЩ срещу Иран. Военни действия срещу Иран от север биха усложнили положението на иранските сили. Това би разширило конфликта в Каспийско море. Киев би извлякъл по–голяма полза от сливането на двата конфликта. Това би размило границата в подкрепата за Украйна и войната срещу Русия. Такъв ход би помогнал да се привлекат европейските правителства в иранската сфера на военни действия поради дълбоките им ангажименти към Украйна. Поражението на Иран би било представено не само като необходимо за защитата на Израел, а за защитата на Украйна. Тези усилия на Киев не са от днес, а трябва да се вземат предвид и военното споразумение със Саудитска Арабия, както и активната дипломатическа дейност с Обединените арабски емирства, Катар и Йордания. Така една поредица от малки стъпки към ескалация ще проправят пътя за катастрофа, която Тръмп се опитва да избегне, а Украйна – да предизвика.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация