ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Европа се барикадира, проблемите с миграцията и къде е Решението
Симон Николов, 06.08.2026
Съобщението за масовото нахлуване на над 72 000 мигранти в Испания предизвика в запознатите с прогнозите за ръста на населението в Афика и мигрирането му към Европа въпроса, не е ли твърде рано за сбъдването им. Рано е, и причината се оказа друга, а сегашният случай напомняше повече на потока от мигранти през 2021 г., когато двайсет души загинаха, опитвайки се да достигнат територията на ЕС. Водещата версия за нахлуването е, че хората са били подведени от разпространената информация, че достигането до Сеута по море не води до връщане, което логично води до надеждата за предоставяне на убежище. Съобщенията в социалните мрежи са затвърдили това убеждение. Втората версия е, че това е провокация с политически замисъл, за което свидетелстват организираното довеждане на хиляди хора до брега с автобуси и концентрацията на организирана голяма маса от хора в кратък отрязък от време.
Случаят с този миграционен десант в Сеута не е просто хуманитарна криза, а част от една много поширока картина на конфронтация в Средиземноморието, на отношенията межу Мароко и Испания, след нарастването на стратегическото значение на Гибралтарския проток и противоречията между средиземноморските страни. Случайно ли това последва след като Испания подкрепи Палестина? Какви са връзките с перспективата за сигурност на Израел, миграционната криза в Европа и новите разриви в средиземноморската геополитика?
Всичко това разбира се не променя очакванията, че до 2050 г. населението на Африка от 1,3 мрд ще достигне 2,4 млрд, а до 20100 г. 4,2 млрд., докато в същото време населението на Европа ще намалее до 445 милиона души през 2050 г. и до 398,8 милиона души през 2100 г. Логично е тогава да очакваме вълни от мигранти от Африка, все пак всеки 4ти човек на Земята през 2050 и всеки 3ти през 2100 г. ще бъде африканец.
Логично възникна въпросът, каква е била ролята на европейската агенция за гранична защита Frontex. С 30-те служители от граничната агенция на ЕС, разположени в града, едва ли е можело да се направи нещо. В интерес на истината комисарят на ЕС Магнус Брунер е предложил на испанското правителство да разположи десетки допълнителни служители на границата с Мароко за много кратко време. Испания отказала предложението и вместо това е разчитала на собствените си военни. Германският политик и лидер на ЕНП Манфред Вебер (ХСС) предложи Frontex да бъде увеличена с поне 30 000 граничари и финансови ресурси за най-съвременно оборудване, при сега планираните 10 000 до края на 2027 г. За случая важат българските поговорки като Когато акълът ти дойде, но покъсно или Главата пати, докато умът дойде. С новия Глобален пакт за миграция и убежище работата директно по външните граници ще се засили. Но в този случай в Сеута не би било възможно да се приложат новите гранични процедури и такива за връщане към толкова голям брой хора в планираните затворени центрове. Планът е Frontex да има значително по-силно присъствие в страни извън ЕС. Подкрепата на Frontex трябва да се увеличи, както на място, така и в трети страни, каза еврокомисарят Брунер. Върхът на интелектуалната прозорливост обаче, беше предложението да се наблюдават и социалните медии, за да се открият навреме потенциални масови миграционни движения. А разузнавателните служби къде са били? Никой не пита.
Разочароващо е, че проведената извънредна видеоконферентна среща на министрите на вътрешните работи на ЕС относно масовия приток на над 72 000 души в Сеута всъщност не взе някакви фундаментални мерки, но изрази солидарност и изказа подкрепа за познати елементарни инициативи като контрол и взаимно информиране, а повечето министри /22ма/ отправиха остри критики към Мадрид. Очевидно, че заседаващите министри от Европа не проумяха и нещо друго: Мароко се нуждае не просто от нов план за развитие. Огради, дронове и контрол не решават въпроса на едно поколение, което няма перспективи. А тази политическа слепота ще води до още случаи, подобни на този в Сеута.
Това обаче, е израз и на уязвимост на стария континент от външен натиск, какъвто могат да използват съседни държави. Несвоевременното решаване на този проблем поражда и друга слабост: разнобой на мнения и позиции вътре в съюза и в отделни държави по отношение на политиката по миграция. Едностранното спиране на Шенгенските споразумения от страна на Рим по отношение на Испания ще бъде разгледано от Европейската комисия. Италианското предложение за създаване на съвместни центрове за връщане в трети страни беше отхвърлено от Комисията.
Новият пакт за миграцията и убежището, влязъл в сила от юни 2026 г. даде нови, по-твърди инструменти на държавите членки за засилване на депортациите и ограничаване на нелегалните преминавания, но очевидно се нуждае от някои допълнения и корекции. Финансиране по линия на политиката за съседство, превърна Мароко например в основен буфер. Въпреки това, както показа сегашната криза в испанския анклав Сеута през август 2026 г., тези споразумения често се използват от Магреба като инструмент за геополитически натиск. Държавите по външните граници на Европа, задължени да изготвят бежанските досиета, ги поставя на прекомерен административен и физически натиск. В това число впрочем е и България, наред с Гърция, Италия и Испания. Ускорените процедури по границите застрашават правото на ефективно обжалване и справедливо разглеждане на молбите. Легалните канали за миграция остават недостатъчно развити.
Проблем е и това, че не само икономиката на Испания, но и на почти всички европейски страни се нуждаят от работна ръка, каквато може донякъде да бъде осигурена чрез една умно управляема миграция. Миграцията обаче, не е достатъчна, за да спре изцяло срива на населението. Според официалния анализ на Евростат, без входяща миграция населението на Европейския съюз би намаляло с цели 34% до 2100 г. вместо прогнозираните 11.7%.
Едно от направленията за намаляване на притока мигранти е отпускането на милиарди евро за стабилизиране на местните икономики на страните, от които идват мигрантите; създаване на икономически алтернативи на място като с инвестиционни програми части от европейската автомобилна и технологична индустрия се настаняват в Мароко, Алжир и Египет. ЕС има действащи договори с Мароко, Тунис, Египет и Алжир, които улесняват търговията с промишлени стоки.
За прилагането на Пакта Гърция взе решение за много бърза прилагане на концепцията за безопасна страна на произход. Лица от държави с под 20% одобрение на закрила автоматично се затварят в лагерите. Италия въведе индивидуална оценка, която позволява подлагането на ускорена процедура по границата, а непридружените непълнолетни остават строго изключени от тях.
България не разполага с достатъчно капацитет и подходящи обекти от затворен тип, за да настани хората за периода на необходимите процедури, без да наруши хуманитарните стандарти. Националният план за изпълнение на Пакта не решава проблема с липсата на реална интеграционна политика. Проектът за Закон за международната закрила среща остра критика от експертите, защото текстовете не дават гаранции и работещи правни механизми за въвеждането на европейските стандарти. България все още няма ясен и работещ механизъм как бързо да разграничава уязвимите лица от икономическите мигранти на самата граница, което крие риск от неоправдано задържане. Няма обучени кадри, преводачи и техническо обезпечаване за бързо обработване на бежанските досиета. Търпим външна критика за липсата на реална интеграционна политика. Съвсем друг е въпросът с допуснатата пълзяща престъпност сред контингента украински граждани, който не се вписва в настоящия коментар.
ЕС прави много, за да не се сбъдне предупреждението на The Dayly Telegraph от 2023 година, че бъдещето на ЕС изглежда мрачно, ако не може да постигне съгласие по основния въпрос, как да се справи с мигрантите: Проблемът с мигрантите може да взриви ЕС. Както и да не се сбъдне прогнозата в доклада на ЦРУ от 2008 год. за Глобализацията, миграцията и гражданската война, че в края на двадесетте години много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми, с което потвърждава поранна прогноза на американското разузнаване за граждански войни в Европа. Впрочем първата част вече е факт: Днес в Швеция например има над 55 района, в които официално се препоръчва да не се влиза. Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация