ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Троен съюз в Близкия Изток променя баланса на силите
Симеон Николов, 09.08.2026
В период на интензивна нестабилност в Близкия изток на 07 август в Мека беше подписано Споразумение за взаимна отбрана между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан, чиято важност произтича и от това, че става дума за три държави със значителни военни, икономически и геополитически възможности. Турция е втората по големина военна сила в НАТО; Пакистан е единствената ядрена сила в мюсюлманския свят, а Саудитска Арабия е водещата икономическа сила в Персийския залив и водещият световен износител на петрол. Независимо, че въпросът всъщност се обсъждаше от дълго време, но последните събития в региона ускориха темпото, а преговорите са продължили повече от година. Документът, получил името Споразумение за взаимна отбрана от Мека, беше подписан от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанския премиер Шехбаз Шариф.
Това споразумение е един от най-ясните знаци досега, че Близкият изток се отдалечава от ред за сигурност, организиран изключително от Съединените щати, каза пред AFP Андреас Криг, експерт по сигурността в King's College London.
Цели и интереси:
Пактът като цяло е реакция на стремежите на Иран да доминира в целия регион на Персийския залив и да контролира корабоплаването в стратегически морски пътища, независимо дали става въпрос за Ормузкия проток или Баб ел-Мандеб. В изявлението не се уточняват конкретните военни ангажименти, които всяка държава поема с чисто отбранителен характер, т.е. пактът не бил насочен към конкретна държава. Но споразумението води до по-институционална и задълбочена координация на регионалната отбрана, съвместни учения и обучения, трансфер на технологии и обмен на информация. В основата на съображенията на страните лежат и други, много подълбоки причини и стратегически цели. Споразумението е и опит на страните от региона да предефинират отношенията си със САЩ и Западна Европа на ниво стратегическа автономия и да приоритизират собствените си интереси.
За Турция, която също е член на НАТО, и Пакистан целта е да придобият влияние и да привлекат саудитски инвестиции. Този подход е ясно насочен срещу Иран. Турция и Пакистан имат силни отбранителни индустрии, докато Саудитска Арабия може да предложи значителни икономически и технологични ресурси. Следователно интересите, свързани с военната индустрия също имат роля за материализиране на това решение. Ердоган не скри, че разчита на съвместни проекти в отбранителната промишленост и борбата с тероризма. Освен това до реализирането на идеята за Тристранната отбрана се стигна след многократни обвинения от страна на Анкара, че е обградена от сплотените действия сътрудничество между Гърция и Кипър с Израел и Франция. Предвид на враждебните отношения между Турция и ядрената сила Израел, е логично Анкара да разчита на ядрената сила на Пакистан и нейното активиране при нужда.
Турският президент изрази очакването, че духът на стратегическо сътрудничество в областта на сигурността, създаден от това споразумение, ще даде тласък и на икономическото сътрудничество, особено в областта на свързаността, търговията, финансите и инвестициите. Във връзка с изразените съмнения относно ангажиментите на Турция към НАТО беше цитиран текст от изявлението, че развитието на регионални партньорства от страна на Турция не е алтернатива на членството в НАТО. Анкара категорично опроверга разпространяваните в социалните медии тези, че споразумението противоречи на член 5 от НАТО и създава паралелна структура на съюза.
Пакистан е разположил около 8000 войници, изтребители, безпилотни системи и противовъздушни оръжия в Саудитска Арабия, като същевременно се стреми да разшири сътрудничеството си в областта на отбраната с други държави от Персийския залив, като например Кувейт. Пакистан е една от страните, посредници за прекратяване на войната между САЩ и Иран. Министерството на външните работи на Пакистан обяви, че споразумението има за цел да засили колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и че нападение срещу една от трите страни ще се счита за нападение срещу всички.
За Саудитска Арабия, най-големият износител на суров петрол в света, отварянето на морски пътища е жизненоважно. Споразумението между Рияд, Исламабад и Анкара идва в момент, когато се постига напредък по отношение на Ормузкия проток: Техеран заяви, че се е споразумял със Султаната Оман, граничещ с пролива, за нов маршрут за преминаване на кораби. Всяко повторно отваряне обаче ще зависи от Вашингтон. Саудитска Арабия е била обект на атаки на своята територия от хутите, които през последните седмици са насочени към петролна инфраструктура. Продължаващото напрежение заплашва плановете на Рияд за развитие и повдига въпроси относно надеждността на американския щит за сигурност.
Пакистан и Турция, от своя страна, се стремят да намалят конфликтите, които заплашват тяхната сигурност и икономики.
Предпоставките за такъв съюз бяха налице и поради това, че Пакистан и Саудитска Арабия вече бяха подписали стратегически пакт за взаимна отбрана през септември 2025 г. Тоест, в основата са дългогодишни военни отношения. Пакистан предоставя обучение и техническа подкрепа на саудитските въоръжени сили от десетилетия, докато Турция е основен доставчик на дронове за кралството.
Стратегическото значение на споразумението е включително и в това, че демонстрира нарастващата готовност на регионалните и средните сили да се координират по-тясно по въпросите на сигурността. Реализирането на залегналите в Споразумението цели очевидно ще доведе до ограничаване свободата на действие на някои страни в региона, найвече на Израел, който вече открито реагира. В този ред на мисли изглежда може да се очаква създаване на балансираща сила в по-широкия Близък изток, балансирайки Израел и Иран, както и Индия в Южна Азия.
Знаково е и съображението, изразено от лидерите, че споразумението е отворено и за други държави, целящи мира, просперитета и стабилността на региона. Макар че Египет беше първоначално включен в проекта, но засега не намери място в него, Турция счита, че той е естествен съюзник и очаква да се присъедини към Договора за съвместна отбрана след решаването на няколко технически въпроси. Той със сигурност ще допринесе много със своята военна мощ и влияние.
Едно от първите съображения, което възниква при опит за оценка на военната мощ на този пакт е, че една от страните притежава ядрено оръжие Пакистан. Но Саудитска Арабия желае също отдавна да се сдобие с ядрени оръжия. Рияд отрече всякаква връзка с ядрени амбиции и увери, подобно на Анкара, че това споразумение не е насочено към никоя държава в региона. През юли тази година обаче, САЩ сключиха ядрена сделка, която позволява обогатяване на уран в Саудитска Арабия, вероятно с надеждата да обвържат важния съюзник. Това обаче, съвсем не улеснява ситуацията в Близкия изток и Персийския залив. Напротив, това е пример как се прилагат двойни стандарти по отношение на ядрения въпрос: Дългогодишната ядрена сила Израел дори не се обсъжда. Преди това споразумение беше моментът да се възобнови инициативата на генералния секретар на Арабската лига от 2008 г., призоваваща за Близък изток без ядрено оръжие. Сега вече може би е късно за това. Първият път инициативата се провали по вина на Израел, сега САЩ я правят още поневъзможна. Саудитска Арабия има утвърдено военно сътрудничество с военно с Пакистан и би било логично да използва неговия опит в усвояване на ядрено оръжие.
Притежаването на ядрено оръжие и стремежът на други в региона за се сдобият с такова отслабва преговорните позиции на САЩ пред Иран, защото няма логика Саудитска Арабия да може да обогатява ядрено гориво с помощта на САЩ, а на съседката й да бъде забранено и да се съгласи да предаде обогатения вече уран и да приеме мораториум от 5 до 10 г. за обогатяването.
Аргументите на участниците в пакта
Страните декларираха, че споразумението е изцяло за отбранителни цели и съдържа само ангажимент за взаимна подкрепа в областта на отбраната. Споразумението не прекратява и не замества съществуващи двустранни или многостранни споразумения между тези държави или с други държави и организации.
На един от първите въпроси, отправен към участниците, предвид на това, че Турция е член на НАТО и може да се злоупотреби с евентуално твърдение за преориентиране към друг съюз или създаване на паралелна структура, противоречащо на член 5ти, бе отговорено в изявлението на Анкара: Споразумението не противоречи на съществуващите международни ангажименти на Турция към съюзи, включително НАТО; напротив, то е допълващ механизъм за сътрудничество, подкрепящ регионалната сигурност. Развитието на регионални партньорства от страна на Турция не е алтернатива на членството в НАТО.
Президентът на Турция Ердоган заяви, че споразумението потвърждава и правото на самозащита в случай на нападение, както е определено в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации.
Министерството на външните работи на Пакистан обяви, че споразумението има за цел да засили колективното възпиране срещу всеки акт на агресия и че нападение срещу една от трите страни ще се счита за нападение срещу всички.
Как бе посрещнато това от други държави в региона?
От значение ще бъдат реакциите на противопоставящи се страни с високи военни способности като Турция и Израел, както и страни с чувствително изострени двустранни отношения като Гърция и Турция. Предвид на притежаване на ядрено оръжие от Пакистан и в обозримо бъдеще от Саудитска Арабия, възниква въпросът, как ще реагира Турция, която преди години не скри пред международната общност претенциите си, също да се сдобие с такова. Тогава би възникнала надпревара в разпространение в жестока конкуренция, в която всяка страна иска да притежава ядрено оръжие.
Две са причините, които предизвикаха повишенвото внимание на Гърция:
Първо: Клаузата за взаимна помощ, според която нападение срещу която и да е от трите страни автоматично означава нападение срещу всичките три, а Пакистан е единствената мюсюлманска страна с ядрени оръжия.
Второ: Промяната на баланса на силите в региона и степента, до която Египет вероятно е бил привлечен да участва, но впоследствие е бил изключен.
Още в първия ден след подписването на споразумението, опозицията в Гърция атакува управлавящите с критики и заяви, че при формиращата се нова геополитическа среда е необходима различна гръцка стратегия с дълбочина и гръцка външна политика насочена към интензивно общуване и откритост към външния свят, привличане на партньори и публичност, която да замени затвореността с диалог и видимост.
Очаквани дипломатически и политически последствия и ходове на страните
Текстът на споразумението не включва подробности за ангажиментите, поети от всяка страна. Следователно остава неясно до каква степен споразумението задължава трите държави да предприемат конкретни военни действия в защита на една от страните.
Безспорно е, че то ще повлияе на геостратегическия баланс в Близкия изток.
Политическият символизъм е в това, че в съюз влизат три от най-могъщите държави в мюсюлманския свят и ако инициативата придобие институционален статут, тя може да засили дипломатическата и отбранителната тежест на трите страни и да допринесе за формирането на регионална архитектура за сигурност.
Споразумението за съвместна отбрана представлява значителна стъпка в преобразуването на региона чрез създаване на нов център на силата в Близкия изток. Въпреки че беше подчертано, че споразумението не е насочено към конкретна държава, то се откроява като проект за сътрудничество, насочен към балансиране на израелското и иранското влияние. Отделни твърдения, че новият пакт щял да сложи край на напрежението между Израел и Иран разбира се са нереалистични. Но в регионален план ще бъде гарант за запазване на относителна стабилност.
Сътрудничеството между трите държави ще надхвърли съществуващите дипломатически, отбранителни и разузнавателни структури и ще обхване и отбранителната промишленост, което ще е логично следствие в появата на нов политико-военен център на силата.
Въпрос на време е това обединение да придобие и поголямо глобално значение и съперничи с другите центрове на сила в света.
Такъв силен пакт от ислямски държави вероятно ще предизвика увеличение на влиянието на исляма във всички посоки.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация