ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ
2018/19/20/21/22/
23/24/25
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Разузнавания на високи обороти и рисковете при използване на Изкуствен интелект
Симеон Николов, 10.08.2026
Когато сянката на войната се спуска от хоризонта, няма нищо по–логично от това, разузнавателните служби на държави и съюзи да активизират своята дейност, да осигуряват текуща информация на държавните ръководства и да допринасят за подготовка на въоръжените сили. Въпросът е друг: какви са акцентите в дейността им, как изпълняват съюзническите си задължения, новите форми и ефективността на работата им и какъв е залогът за недопускане на стратегическа изненада и поражение.
Общото, което може да се констатира е обединяването на потоците от информация от външното, военното и контра– разузнаване под едно ръководство. Създават се общи аналитичнти центрове. Техническото разузнаване, включително със способите на Изкуствения интелект и обработка на информация от открити източници (OSINT). заемат водещо място, докато агентурното разузнаване остава на заден план по отношене на обема на разузнавателната дейност. А по отношение на противодействието на чуждото разузнаване, то се фокусира върху кибероперации, технологичния шпионаж и дезинформационните кампании.
Трудностите, които се срещат са: недостиг на висококвалифицирани кадри в новите технологични сектори за анализ на добитата информация. Има риск от забавяне на оперативните решения при прекомерна централизация. За първи път в такъв голям мащаб се прилага анализирането на информацията от открити източници.
На ниво Европейски съюз сериозно е подсилен кадрово и структурно разузнавателният и ситуационен център в Брюксел. Създава се автономна инфраструктура за директна и защитена връзка с лидерите на ЕС и ЕК. В процес на изграждане е и разузнавателна и антисаботажна мрежа на съюзно ниво с цел координиране защитата на общоевропейската икономическа сигурност и логистика.
По отношение на разузнавателните органи в по–големите европейски държави като Германия и Франция се констатира, че се провежда дълбока реорганизация.
Така например в Германия се създават специализирани съвместни оперативни центрове за шпионаж и саботажи над критична инфраструктура. Създават се нови софтуерни платформи, базирани на изкуствен интелект за наблюдение и анализ на морския и въздушния трафик. Улеснява се споделянето на данни между цивилното и военното разузнаване при извънредни ситуации.
Във Франция са премахнати информационните бариери между външното и военното разузнаване за сателитно разузнаване и прехващане на сигнали с цел ГЩ на армията да получава анализите в реално време. Командването на киберотбраната е интегрирано пряко в процесите по вземане на решение.
В източноевропейските страни също протича реформиране на разузнавателните служби. Прави впечатлене мащабното кадрово разширяване във външното разузнаване и контраразузнаването на Полша, както и финансовото му осигуряване. В Естония пък се забелязва рязко пренасочване до близо 80% върху разузнаването от открити източници (OSINT), а обмена на данни за прегрупиране на войските е автоматизиран. Подобни са процесите в Латвия и Литва.
Трите скандинавски страни Норвегия, Швеция и Финландия създадоха общ северен център за споделяне на преки първоначални разузнавателни данни за Арктическия регион, с цел противодействие на подводния шпионаж срещу интернет кабели и газопроводи. Службата за сигурност на Финландия чрез промяна в закона получи значително по-широки правомощия за електронно следене в пограничните зони.
Докато за класическото агентурно разузнаване има по–малко данни, то за техническото такова с навлизането на изкуствения интелект и разузнаването от открити източници (OSINT) може да се каже, че има значителна активност и нови методи на работа. Използват се невронни мрежи за обработка на терабайти видео и снимки от платформи като Telegram и TikTok. Изкуственият интелект автоматично разпознава модели бойна техника и локализира позиции по релефа на терена. Граждански сателитни оператори осигуряват снимки с висока резолюция в рамките на часове. Това позволява на анализаторите да откриват струпвания на войски и укрепления преди официалните военни доклади.
Все още има хора, които подзценяват използването на данни от открити източници /OSINT/, но НАТО вече не разглежда тази дейност като спомагателна. Напротив, беше приета Стратегия за OSINT на НАТО (NATO OSINT Strategy), което е кардинална промяна. В Главната квартира на НАТО се изгради централизирана OSINT структура, която координира обмена на публични данни между всички 32 държави членки. Сателитни снимки от търговски оператори и анализи на цивилни изследователи се качват незабавно и стават достъпни за тактическите командири по Източния фланг.
С помощта на нидерландския изследователски проект Oryx и уебсайт за анализ на отбраната се проследяват военните загуби и оръжейния капацитет на страните основно чрез разузнаване с открити източници (OSINT). Проектът е световноизвестен с преброяването и категоризирането на унищожена, повредена, изоставена или заловена техника във военни конфликти като войната в Украйна. Данните се приемат за едно от най-обективните независими бази за сравнение на военния потенциал от военни експерти по цял свят. При използване на открити източници расте рискът от попадане на фалшиви следи, умишлено подхвърлени дигитални данни, които подвеждат анализаторите. Неизбежно при такъв вид набиране на данни се допускат сериозни грешки, а прибързани заключения може да доведат до насочване на приятелски огън или паника сред населението. Много неправителствени организации, журналистически конорциуми и отделни лица често предоставят свои информации, коментари и анализи. Но не рядко така наречените «диванни експерти» подвеждат и замърсяват информационната среда.
Рязко се разшири сътрудничеството между военния и частия сектор: така например НАТО си сътрудничи с компании за комерсиални сателитни данни (като Maxar и Planet Labs) и софтуерни гиганти (като Palantir) за обработка на масиви от големи данни (Big Data). Водещите технологични платформи за анализ на големи данни (Big Data) и изкуствен интелект (AI) се превърнаха в гръбнака на съвременните разузнавателни операции. Платформата Palantir Gotham например интегрира класическо секретно разузнаване с открити източници (OSINT) и позволява на анализаторите да откриват скрити връзки. Платформата AIP (Artificial Intelligence Platform) пък се използва активно за управление на бойното поле, като автоматично предлага тактически решения и цели за поразяване на базата на AI анализ.
Някои европейски страни развиха свои собствени платформи, избягвайки по този начин зависимост от американски фирми. Т.н. Германия, Франция и Великобритания създадоха платформата Helsing, която обработва данни директно от сензорите на дронове, самолети като разпознава и квалифицира вражеска техника в реално време. Германската система Maltego пък позволява на анализаторите да картографират дигиталната инфраструктура на противника — IP адреси, домейни, блокчейн транзакции на финансирани от чужди държави хакерски групи и техните реални физически профили. Франция използва Специализиран софтуер за геопространствено разузнаване (GEOINT), придобит от френската група Safran. С него се наблюдават хиляди военни обекти по света (летища, пристанища, бази). Системата автоматично брои самолети, кораби и танкове и веднага алармира анализаторите, ако открие необичайно раздвижване или промяна в позициите.
Засичането на дезинформация и фалшифицирано съдържание (deepfakes) е сред най-критичните задачи на AI платформите в предвоенна обстановка. AI платформите картографират разпространението на дадена новина или видео в социалните мрежи. Основният проблем е т.нар. "надпревара във въоръжаването на алгоритмите". Моделите за създаване на deepfakes се развиват по-бързо от инструментите за засичането им. Разузнавателните служби признават, че най-големият риск не е перфектният фалшификат, а мащабът и скоростта, с които дезинформацията залива мрежата по време на криза, което може временно да парализира аналитичните екипи, докато се опитват да отделят истината от лъжата.
Платформи като Palantir, Helsing, Thales Synapse и специализирани цивилни инструменти се справят с дезинформацията и deepfakes (дълбоки фалшификати) не чрез четене на самия текст или просто гледане на видеото, а чрез детайлен анализ на дигиталния отпечатък, метаданните и контекста. В предвоенна обстановка целта е филтриране на информацията от «замърсяване» и предотвратяване на грешни военни решения въз основа на фалшиви данни.
Като неизбежни се очертават рисковете при комуникацията човек–машина. Ако Изкуственият интелект посочи конкретна цел, анализаторите не знаят, как точно той е стигнал до това решение. А това изключва възможността за критична проверка. Разузнавачите под напрежение могат да приемат анализа на AI за безспорна истина, пренебрегвайки собствената си интуиция или несъвършенствата на софтуера. При грешен удар, довел до цивилни жертви, вината се размива между програмистите, доставчиците на данни и военните командири. В изострена предвоенна обстановка рутинно военно учение по границата може да бъде интерпретирано от алгоритъма като реално нападение. Подобна фалшива тревога може да задейства автоматичен или прибързан контраудар. Международното право не признава AI като субект, който може да носи отговорност. Това създава правен вакуум при разследването на инциденти, свързани с грешни разузнавателни данни.
Използването на OSINT - платформи изисква събиране на огромни масиви от лични данни от социалните мрежи. В Европейския съюз това влиза в пряк конфликт с Общия регламент за защита на данните (GDPR) и правото на неприкосновеност на личния живот.
За да се ограничат тези рискове, НАТО и ЕС прилагат строгия принцип "Човекът в командната верига" (Human-in-the-Loop). Изкуственият интелект има право единствено да събира, филтрира и подрежда данните. Окончателният анализ, поставянето на контекст и вземането на решение за оперативни действия или военни удари остават изключително право и отговорност на човека.
Към момента няма глобален международен договор за ограничаване на ИИ във военната сфера.
Забележка:
При изготвяне на горния анализ са използвани данни от изкуствен интелект /AI/.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация