ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
На кръстопътя между възможното и невъзможното за прекратяване на войната
Симеон Николов, 17.08.2026
Шансовете за постигане на изход от войната в Украйна зависят от много фактори, между които водените от воюващите страни стратегии, но и от неоспорими поуки от досегашните войни в света.
Украйна се надява с промяна на стратегията си, да атакува цели дълбоко в руския тил, да промени хода на войната. Тя има обаче само частични успехи, нанасяйки щети на руската страна, но без да оказва значимо влияние на бойната й мощ.
Русия следва стратегия на изтощение на противника и вероятността да се откаже от нея и премине към мащабна настъпателна операция за разгромяване на украинските сили е ниска поне до края на настоящата година.
И двете страни са наясно относно нецелесъобразността от провеждането на мащабни наземни операции със сухопътни сили и акцентират на въздушни ракетни атаки и такива с дронове. Украйна няма шанс да увеличи личния състав на въоръжените си сили, чийто недостиг вече може да се определи като остър. Русия разчита на допълнителна частична мобилизация.
В позициите на двете воюващи страни не се очертават отстъпки, които да подхранват надежда за едни успешни преговори. Напротив, Русия потвърждава заявените си цели, а Украйна отказва да отстъпи територии.
Подкрепата на европейската «Коалиция на желаещите» подхранва неотстъпчивостта на Украйна и всъщност допринася за продължаване на войната.
Русия търпи тежки загуби на фронта в жива сила и поражения в дълбокия руски тил в името на продължаване на избраната стратегия за постепенно лишаване на украинската страна от отбранителни способности, унищожавайки нейните ресурси и разчитайки на неспособността на Европа да възстанови помощта си за Киев. Русия също се нуждае от приходи за продължителна война. Затова от стратегическо значение е въпросът какъв икономически натиск е готов и способен да понесе Кремъл, дали петролният му сектор може да оцелее, тъй като нарастващите разходи постепенно намаляват капацитета му да продължи войната. Москва настоява за пълна капитулация на Украйна, което подсказва, че руското ръководство залага на това, че неговият ресурс ще издържи по-дълго от западната помощ за Украйна. Тази война на изтощение и унищожение не може да бъде спечелена от Украйна в средносрочен и дългосрочен план. Западната наивност в справянето с руската военна мощ е критикувана и от военни експерти в някои европейски страни и дори в балтийските републики /например Ауримас Навис и Миндаугас Сеюнас от Литва /. Макар че тези двамата имат тотално сбъркана представа за готовността на Русия за използване на ядрено оръжие. Те дори препоръчват след тактически ядрен удар Украйна да атакува стратегически важни цели, включително големи атомни електроцентрали, което би предизвикало катастрофални последици. Но двамата реалистично признават, че заплахата балтийските държави, Полша и Финландия да бъдат атакувани е само психологическа. В действителност Русия в момента нито е военно способна, нито смята за разумно да отвори друг фронт срещу страните от НАТО. Обратните твърдения са единствено плод на некомпетентна пропаганда. Но в Русия има сили, които надигат глас за решителна промяна и използване на действителната военна мощ на страната за извоюване на бърза и категорична победа. Директорът на Съвета за външна политика и отбрана, известният политолог и икономист Сергей Караганов например подчертава: Колкото порано използваме ядрено оръжие, толкова подобре, защото понататък може да става и полошо.
Руските ракетни удари по стратегически важната за Украйна Одеса напомни на украински и западни стратези, че страната може да се окаже без излаз на море с всички последици от такъв ход. Това беше и сигнал към британските и европейски партньори на Украйна. Но дори не е необходимо пълното завладяване на Одеса, достатъчно е само Русия да откаже достъп до този жизненоважен пристанищен комплекс.
Цената, която плащат Украйна и Русия и моментът на предстояща ескалация, в който се намират двете страни би трябвало да бъде повод за стартиране на преговори. Подкрепата на САЩ за такива е необходима, но те са заети в момента с Иран. Освен това, напоследък те подкрепят пооткрито Украйна и това поставя под въпрос, доколко неутрално биха допринесли решително за преговори с Русия. Европа се опасява от ескалация, но Коалицията на желаещите интензивно се подготвя за война срещу Русия и това прави малко вероятно да подкрепят реалистични преговори. Москва осъжда това, но не вижда перспектива да приемат предложенията й.
Украйна представи на САЩ предложения за план за прекратяване на войната, който е консултиран с европейските съюзници, но с познатите напълно неприемливи за Русия позиции. Докато Европа и Украйна смятат, че Русия може да бъде спряна само с военна сила и не са склонни към взаимни отстъпки в преговори с Москва, изгледите за мир са нулеви. Европа дори изпреварва САЩ в подкрепата си за войната. Между януари 2022 г. и февруари 2026 г. Европа е предоставила приблизително 30 милиарда евро повече военна помощ от САЩ.
В тази ситуация Вашингтон би трябвало да прояви инициатива и демонстрира дипломатически усилия да събере преговарящите, въпреки че не се очаква постигане на пробив, но има шанс за поставяне основите на един период на преговори и постепенно изчистване на противоречия и проблеми. По принцип подобни конфликти не се решават бързо. Ако не започне такъв процес, ескалацията на военните действия може завинаги да затворят прозореца за постигане на приемливи мирни споразумения.
При конфликти, които на пръв поглед изглеждат нерешими, се намират основания и в двете страни за търсене на изход. В случая, първо, Русия би трябвало да отчете, че войната и украинските удари в дълбокия тил биха могли да разколебаят обществото, като някои негови представители още сега настояват за покрути мерки срещу Украйна. Ако мобилизацията стане неизбежна, това също ще промени нагласите в обществото.
Второ, Украйна чувства остър недостиг на жива сила за фронта. Нарастват щетите, които трябва да се възстановяват, а няма гаранция, че Европа ще продължи да подпомага страната. Украйна разполага с два пъти и половина по-малко ракети-прехващачи тази година, отколкото през 2025 г., съобщи президентът Зеленски. За разлика от това, Русия разполага с повече от два пъти повече балистични ракети на месец, отколкото преди.
Трето, Русия разбира, че започва да изостава в авангардни технологии и изкуствения интелект в надпреварата със САЩ и Китай и причините са в продължаващата война и поглъщаните от нея средства. А моментът е подходящ и двете страни да обявят прекратяване на военните действия като изтъкнат успехи, запазени влияние и територии, представяйки дори за победа постигнатото и изхода от войната. Трябва само да загърбят първоначалните си максималистични цели и представят постигнатото като успех. Но дори и да стигнат до всичко това, остава извън влиянието им милитаристичната нагласа на някои европейски страни и откритата и трескава подготовка за война с Русия към 2029 2030 година. Въпреки че те и сега присъстват на украинска територия с оръжия, пари, генералски и офицерски състав, инструктури, предоставяне на разузнавателна информация и т.н. И ако през 2022 г- британският премиер попречи на постигнатото споразумение в Истанбул да стане факт, днес цяла Коалиция на желаещите от 12 европейски държави е готова да сложи прът в колелата на машината за мирно решение. За Великобритания войната срещу Русия е първостепенен и стратегически интерес, както Китай за САЩ. Чрез Анкара Великобритания ще се възползва от новосъздадения пакт ТурцияПакистанСаудитска Арабия за сливане на европейският и близкоизточният театри на военните действия в единен черноморски театър на военните действия. Само Вашингтон има влиянието и политическата тежест, за да даде ход на дипломатическите усилия и да преговаря с Москва, с Киев, но и с поголемите европейски сили.
Факторите, които определят, дали една война ще приключи са наличните ресурси на воюващите, вътрешнополитическата подкрепа за или против продължаването на войната, готовността и надеждността на съюзниците, съвместимостта на военните цели, за договаряне и приемането на предвидимите резултати. Видно е, че в случая не всички от тях благоприятстват решение за прекратяване на войната. Но това не е фатално. Справка в историята показва, че само една от всеки пет войни в периода 19752005 г. завършва с ясен резултат. Само една от всеки шест войни завършва с мирно споразумение или с поражение. В периода 19752018 г четири от десет договорени мирни споразумения са се провалили. В рамките на две години пък са се провалили три четвърти от постигнати мирни споразумения. Затова трябва да се търси възможното найблагоприятно решение, отхвърляйки нереалистичните очаквания. Преговарящите трябва да бъдат реалисти и да търсят найблагоприятните възможни решения за гражданите и бъдещето на своите страни.
Дипломацията може да очертае рамките на възможните компромиси и да убеди политиците, кое е реалистично и кое не е. Необходимо е да се убедят преговарящите, че компромисите са необходими. В поширок план дипломацията може да е съпроводена от контрол на спазване на споразуменията, евентуални санкции, предупреждения и т.н.
Необходимо е да се отчитат реалистично обществените нагласи. Войната води до умора и промяна на настроенията в хората. В средата на 2025 г. например 69% от украинците са за възможно найбързо постигане на договорно решение, а само 24% са били за продължаване на войната до победа. През февруари 2026 г., 72,2% от анкетираните руснаци подкрепят действията на руските въоръжени сили в Украйна, докато неодобрението е 16,7%. В САЩ 69% от хората смятаха войната в Украйна за важна за националните интереси, но сега готовността им за подкрепа на Украйна намалява.
В проучване на ЕС, проведено в началото на октомври 2025 г. относно степента на военна подкрепа за Украйна от европейските държави, 45% от анкетираните смятат, че Украйна трябва да получи повече подкрепа. 28% са за запазване на военната подкрепа от европейските държави. Проучване от февруари 2026 г., разкри, че само 28% от анкетираните искат германското правителство да помогне на Украйна с оръжия и пари; 12% са за подкрепа само с пари, а 12% само с оръжия. А 34% са против продължаването на помощта за Украйна.
В самата Украйна между 84% и 85% от хората смятат, че правителствената им система е корумпирана ситуация, която не се е подобрила от началото на войната, а от това произтича и недоверието към правителството показател, който не е благоприятен в условия на война. Пет милиона украинци са напуснали страната от началото на войната и много мъже избягват военна служба. Това дава основание за извод, че военните отбранителни способности на Украйна и нейната социално-политическа устойчивост са несигурни. Но руснаците, украинците и европейците обаче, изглежда се надяват, че времето е на тяхна страна и следователно готовността им за компромис е ниска. Европейските членове на НАТО постепенно намаляват подкрепата си за Украйна и преминават към привеждане към военновременни изисквания на собствените им военни способности. Путин може да разчита на прогнозата, че до края на мандата на Тръмп през 2029 г. САЩ няма да са склонни към остри военни мерки срещу него.
Изводът от всичко това е, че ще се запази устойчивото съперничество в момента, а преговорите вероятно ще отнемат няколко години. Рано и трудно е да се говори за изграждане на доверие, но постепенните стъпки като временно прекратяване на огъня, поетапно изтегляне на войските, постигане на съгласия по отделни въпроси и др. ще бъде единствено верния път към предотвратяване на поголяма война и приключване на конфронтацията с мирни преговори. Стига европейските и британски военнолюбци и влиятелното лоби на печелившата военна индустрия да не саботират тези трудни процеси.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация