ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВА

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/

23/24/25

Турция запълва празнината, оставена от ЕС в Западните Балкани. Опасения за бъдещата геополитическата ориентация на Анкара

Симеон Николов, 06.09.2026

Турция винаги е била особено чувствителна към случващото се на Балканите и е оказвала стратегическо влияние със своята политика и конкретни дейности на свои организации в съответните страни.

Мюсюлманските малцинства са разглеждани като „мост към Турция“. Новият момент е в това, че въпреки застоя на своето присъединяване към ЕС /от 2018 г./ тя все повече се възползва от слабостите на ЕС в интеграционния процес със страните за да увеличава турското влияние. Анкара намира възможности за това поради факта, че политическото влияние на Брюксел в страните от Западните Балкани е относително по–слабо, въпреки че самите страни са икономически зависими от Запада. След започване на войната в Украйна турската страна тълкува политиката на ЕС към региона като желание за създаване на буферна зона, което оправдава и програмата за растеж и реформи на стойност 6 милиарда евро за Западните Балкани. Но нейното забавяне всъщност създава вакуум от Европа, от който се възползват страни като Китай и такива от Персийския залив, а Русия се опитва да запази поне някакво влияне. Същевременно се развиват и проблеми като подновяването на етническият баланс в Босна и Херцеговина; отношенията Косово–Сърбия; все по–голямото възпрепятстване на международния транспорт в региона, вследствие на шенгенските правила, пораждащи оплаквания от Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Северна Македония.

Новата характеристика на турската политика в региона се определя от засилената активност в търговията, отбранителната промишленост, енергетиката, транспортът, инфраструктурата, военното присъствие и дипломатическите контакти. Така например през 2025 г. беше даден силен тласък на развитието на сътрудничество със Сърбия в областта на отбранителната промишленост, енергетиката, транспорта и технологиите. Турция поддържа активни контакти с Белград, Сараево и Прищина и подкрепя териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Някои коментатори обаче смятат, че ако в Босна и Херцеговина избухне нова политическа криза, балансът на Анкара между Сараево и Белград ще бъде подложен на изпитания. Ако напрежението между Косово и Сърбия се повиши отново, военната роля на Турция в НАТО ще бъде изложена на риск. Важното в момента обаче е, че Турция залага на икономически инвестиции, военно присъствие, отбранителни отношения и политическа тежест, които ще се отплатят в бъдеще с нейното влияние, станало възможно поради вакуума, създаден от слабата активност на ЕС. Колкото по-дълго обаче западно–балканските страни чакат за членство в Европа, толкова по-голям става този политически вакуум и толкова повече Турция ще се възползва от това.

Успехите на турската стратегия са логични предвид дългогодишното влияние, изграждано в тези страни чрез организации като Турската агенция за сътрудничество и координация /ТИКА/, финансирането на реставрация на турско историческо наследство, участието в инфрастурктурни проекти в Запаните Балкани, подкрепа на суверенитета на страни като Косово и Босна и Херцеговина и т.н. Всичко това я утвърждава като влиятелна сила, дори в някои случаи и като гарант за сигурност.

Отношенията на Турция с ЕС по принцип стават все по–сложни, а породената от забавения процес на сближаване предизвика дори трайно напрежение с няколко държави–членки на ЕС. Болезнена следа остави скандалното изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през пролетта на тази година, че «в разширяването на ЕС място за Турция няма» и постави Анкара в един списък с Русия и Китай. Брюксел има обаче стратегически интерес от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и в Западните Балкани, но Урсула и Кая изглежда не схващат това така.

Войната в Украйна внесе промени към по–тясно сътрудничество между Европа и Турция в областта на сигурността и отбраната, но различните стратегически виждания и дългогодишните източници на напрежение остават. Все пак и възприемането на заплахите за сигурността в някои случаи се различават между Анкара и някои европейски столици. В резултат на различни виждания Турция не се присъедини към режима на санкции срещу Русия, въведен от ЕС, като смяташе участието за вредно за икономическите си интереси и се позоваваше на липсата на турско участие в тяхното разработване. По–голямо съгласие със страните от ЕС Анкара постига по въпроса за намаляване на зависимостта от САЩ и необходимостта от засилване на отбранителните им способности. Различия с няколко европейски страни има по отношение на това как да се изгради отбранителна индустриална база.

Турция вижда сътрудничеството като лост за стимулиране на своя отбранителен сектор чрез нови възможности за финансиране, трансфер на технологии и индустриално партньорство, но и същевременно като начин за съживяване на по-широкото политическо и икономическо взаимодействие с ЕС. Предвид нарастващата роля на ЕС в областта на отбранителната промишленост, това би могло да помогне за отключване на напредъка в модернизацията на митническия съюз между ЕС и Турция и други планове за икономическа интеграция. Но някои европейски страни изразяват опасения относно геополитическата ориентация на Анкара в бъдеще и нейните последици за европейската сигурност. Анкара е подписала двустранни или индустриални партньорства с Италия, Испания, Германия, Полша и Румъния. Други страни като Франция изразяват загриженост относно създаване зависимост от системи извън ЕС и предпочитат технологии, произведени в Европа. Сред членовете на ЕС няма единно мнение, предвид на случаите на спешност, налагащи сътрудничеството с трети страни.

	ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19//20/21/22/ 23/24/25	Изследвания Коментари Новини Кои сме ние Контакт с нас Галерия
СИГУРНОСТ НАТО и ЕС Въоържени сили Асиметрични заплахи Енергийна сигурност Кибернетична сигурност Разузнаване Стратегии и изследвания Въоържение и техника МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ Геополитика Централна Азия Близък Изток Каспийски регион Черноморски регион Балкани Политика и дипломация	Турция запълва празнината, оставена от ЕС в Западните Балкани. Опасения за бъдещата геополитическата ориентация на Анкара Симеон Николов, 06.09.2026 Турция винаги е била особено чувствителна към случващото се на Балканите и е оказвала стратегическо влияние със своята политика и конкретни дейности на свои организации в съответните страни. Мюсюлманските малцинства са разглеждани като „мост към Турция“. Новият момент е в това, че въпреки застоя на своето присъединяване към ЕС /от 2018 г./ тя все повече се възползва от слабостите на ЕС в интеграционния процес със страните за да увеличава турското влияние. Анкара намира възможности за това поради факта, че политическото влияние на Брюксел в страните от Западните Балкани е относително по–слабо, въпреки че самите страни са икономически зависими от Запада. След започване на войната в Украйна турската страна тълкува политиката на ЕС към региона като желание за създаване на буферна зона, което оправдава и програмата за растеж и реформи на стойност 6 милиарда евро за Западните Балкани. Но нейното забавяне всъщност създава вакуум от Европа, от който се възползват страни като Китай и такива от Персийския залив, а Русия се опитва да запази поне някакво влияне. Същевременно се развиват и проблеми като подновяването на етническият баланс в Босна и Херцеговина; отношенията Косово–Сърбия; все по–голямото възпрепятстване на международния транспорт в региона, вследствие на шенгенските правила, пораждащи оплаквания от Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Северна Македония. Новата характеристика на турската политика в региона се определя от засилената активност в търговията, отбранителната промишленост, енергетиката, транспортът, инфраструктурата, военното присъствие и дипломатическите контакти. Така например през 2025 г. беше даден силен тласък на развитието на сътрудничество със Сърбия в областта на отбранителната промишленост, енергетиката, транспорта и технологиите. Турция поддържа активни контакти с Белград, Сараево и Прищина и подкрепя териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Някои коментатори обаче смятат, че ако в Босна и Херцеговина избухне нова политическа криза, балансът на Анкара между Сараево и Белград ще бъде подложен на изпитания. Ако напрежението между Косово и Сърбия се повиши отново, военната роля на Турция в НАТО ще бъде изложена на риск. Важното в момента обаче е, че Турция залага на икономически инвестиции, военно присъствие, отбранителни отношения и политическа тежест, които ще се отплатят в бъдеще с нейното влияние, станало възможно поради вакуума, създаден от слабата активност на ЕС. Колкото по-дълго обаче западно–балканските страни чакат за членство в Европа, толкова по-голям става този политически вакуум и толкова повече Турция ще се възползва от това. Успехите на турската стратегия са логични предвид дългогодишното влияние, изграждано в тези страни чрез организации като Турската агенция за сътрудничество и координация /ТИКА/, финансирането на реставрация на турско историческо наследство, участието в инфрастурктурни проекти в Запаните Балкани, подкрепа на суверенитета на страни като Косово и Босна и Херцеговина и т.н. Всичко това я утвърждава като влиятелна сила, дори в някои случаи и като гарант за сигурност. Отношенията на Турция с ЕС по принцип стават все по–сложни, а породената от забавения процес на сближаване предизвика дори трайно напрежение с няколко държави–членки на ЕС. Болезнена следа остави скандалното изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през пролетта на тази година, че «в разширяването на ЕС място за Турция няма» и постави Анкара в един списък с Русия и Китай. Брюксел има обаче стратегически интерес от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и в Западните Балкани, но Урсула и Кая изглежда не схващат това така. Войната в Украйна внесе промени към по–тясно сътрудничество между Европа и Турция в областта на сигурността и отбраната, но различните стратегически виждания и дългогодишните източници на напрежение остават. Все пак и възприемането на заплахите за сигурността в някои случаи се различават между Анкара и някои европейски столици. В резултат на различни виждания Турция не се присъедини към режима на санкции срещу Русия, въведен от ЕС, като смяташе участието за вредно за икономическите си интереси и се позоваваше на липсата на турско участие в тяхното разработване. По–голямо съгласие със страните от ЕС Анкара постига по въпроса за намаляване на зависимостта от САЩ и необходимостта от засилване на отбранителните им способности. Различия с няколко европейски страни има по отношение на това как да се изгради отбранителна индустриална база. Турция вижда сътрудничеството като лост за стимулиране на своя отбранителен сектор чрез нови възможности за финансиране, трансфер на технологии и индустриално партньорство, но и същевременно като начин за съживяване на по-широкото политическо и икономическо взаимодействие с ЕС. Предвид нарастващата роля на ЕС в областта на отбранителната промишленост, това би могло да помогне за отключване на напредъка в модернизацията на митническия съюз между ЕС и Турция и други планове за икономическа интеграция. Но някои европейски страни изразяват опасения относно геополитическата ориентация на Анкара в бъдеще и нейните последици за европейската сигурност. Анкара е подписала двустранни или индустриални партньорства с Италия, Испания, Германия, Полша и Румъния. Други страни като Франция изразяват загриженост относно създаване зависимост от системи извън ЕС и предпочитат технологии, произведени в Европа. Сред членовете на ЕС няма единно мнение, предвид на случаите на спешност, налагащи сътрудничеството с трети страни.	CSR в ТВ и радио –предавания ПРЕПОРЪЧВАМЕ Пестеливата суперсила Сенчестият пазар Косовският възел на Балканите Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни Gudrun Krämer: Demokratie im Islam The Constitution of Liberty GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency Новое дворянство: Очерки истории ФСБ Hein G. Kiessling, ISI und R&AW Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“ "Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg? "Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen" "Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p. Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung. БЮЛЕТИН 2018 Сигурност и отбрана Бюлетини: № 1 № 2 № 3 № 4 БЮЛЕТИН 2009 технологии, въоръжение, наука Последен брой 2009 Предишни бюлетини № 1 № 2 № 3 № 4

csr.office@yahoo.com	2009 Всички права запазени. Последна актуализация	24.09.2026