ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Ниска раждаемост, застаряващо население, растяща миграция и неадекватни политики застрашават бъдещето на Европа

Симеон Николов, 13.09.2026

Стара Европа застарява, ръстът на мигрантите е устойчив. Причините за намаляващата раждаемост и проблемите с отглеждането на децата в повечето страни в голяма степен се припокриват. Показателят за раждаемост за целия ЕС е спаднал от 1,53 през 2021 г. до 1,34 през 2024 г., което е най-ниското ниво от създаването на Съюза.

В Германия според най–новия анализ на  Федералния институт за демографски изследвания през 2025 г. са родени 654 241 деца – най-ниският брой от 1946 г. насам. Общият коефициент на раждаемост е спаднал до 1,32 деца на жена. За да се запази числеността на населението стабилна, всяка жена би трябвало да ражда средно по 2,1 деца. Средната възраст при раждане на първо дете е била 30,4 години. Причините са колебание, докато чакат условията в обществото да се подобрят; недостиг на жилища, липса на достатъчно места за отглеждане на деца и разходи за отглеждане; страхът от война е особено силно изразен: повече от четирима от всеки десет анкетирани заявяват, че са силно обезпокоени от това. Значително са нараснали и опасенията относно евентуално отслабване на демокрацията. Климатичните промени и икономическите кризи също тежат на съзнанието на много хора. Почти всяко второ семейство (49,3%) с деца под тригодишна възраст е търсило място в ясла. Реалните  възможности обаче се покриват едва до 37,8%. Около 83% от родителите с дете в предучилищна възраст са искали място в занималня или център за грижи след училище, въпреки че се наблюдават значителни регионални различия. Проблем е и това, че работодателите изглежда не се съобразяват достатъчно с нуждите на семействата и на родителите постоянно им се налага да се адаптират към изискванията на пазара и фирмите.

Има съществени разлики между Източна и Западна Германия. В Източна Германия (включително Берлин) броят на ражданията е спаднал с 8,3 процента – по-рязък спад в сравнение със Западна Германия, където понижението е с 5,5 процента. Покачващите се цени на енергията и инфлацията също допринасят за решенията за отлагане на раждането на деца поради финансови съображения. Вследствие на обезлюдяване на някои селища в Източна Германия се налага затваряне на училища и детски градини, докато същевременно нараства натискът върху секторите на здравеопазването и дългосрочните грижи.

В Италия раждаемостта се определя като изключително ниска в сравнение с останалата част на Европа. През 2024 г. бе достигнат абсолютния минимум от 370 000 родени бебета. Италия очевидно се намира в състояние на демографски упадък, а по–лошото е, че според повечето експерти „Демографска криза в Италия без изгледи за решение“. Коефициентът на раждаемост е едва 1,18 деца на жена – далеч под нивото от 2,05, необходимо за поддържане на стабилно демографско ниво. Делът на населението в трудоспособна възраст е спаднал от 66,4% през 2005 г. на 63,4% през 2024 г. Една четвърт от италианците са на възраст над 65 години. Това оказва огромен натиск върху системите за социално осигуряване. До 2050 г. на всеки пенсионер може да се падат едва трима души в трудоспособна възраст. Регионални различия в негативен план има особено в Южна Италия. Няма съмнение, че страната е изправена пред демогафски дисбаланс. Причините за това са в липсата на подходящите условния за отглеждане на деца, но и в несигурните условия на труд. Има и особености в италианското общество, в което младото поколение много трудно може да си пробие път по професионалната стълбица, задръстена от окопали се бюрократи. Резултатът: от 2011 г. до края на 2025 г.  страната са напуснали 691 000 младежи на възраст между 18 и 34 години. В Южна Италия  нещата вървят към обедняване, докато на Север индустриализацията дава своите плодове. Правителството се опитва да подкрепи семействата, например с намаляване на ДДС върху стоките за деца и изплащане на детски надбавки. Без решителни контрамерки обаче, демографската криза може да прерасне в екзистенциална заплаха за Италия като цяло.

Броят на чужденците в Западна Европа бележи устойчив ръст, което придобива значение на фона на разгледаните по–горе тенденции.

В Германия с население от 84 милиона души има вече 21,8 милиона мигранти, което е вече 26,3% от населението. Нарастването е с 300 000 души през 2025 г., което е с 1,7% повече от предишната година. Това са главно мигранти от от Турция, Украйна, Сирия, Румъния и Полша.

Във Франция, чието население е около 69 милиона души, имигриралите са 8 милиона души или 11.6% от населението, а без френски паспорт са 6,3 млн души. Тенденцията е към нарастване на чужденците и мигрантите на фона на намаляване на раждаемостта на местното население, която през 2025 г. достигна минимума от 2,1%. Тоест имигрантите определят демографския баланс. Повечето от тях, 49% идват от Африка.

В България спадът на броя на новородените деца  е около 6% за 2025 г. /50241 родени/, при коефициент на раждаемост 7,8%. Това са 1,63 деца на една майка, което е под нивото за възпроизводство на нацията от 2,1 деца. Прогнозите на експертите са, че  населението на страната ще падне до 4.91 милиона през 2090 г. Към 30 декември 2025 г. населението на България е било 6 423 207 души, с което страната ни заема 21–во място в Европа сред 39 страни.  Обезлюдяването на много населени места у нас е несравнимо със страни от Западна Европа. За разлика от западноевропейските страни България е със силно застаряващо население: Хората на възраст над 65 години вече съставляват 24.3% от населението, докато децата до 15 години са едва 13.9%. В резултат на всичко това имаме и остър дефицит на кадри. Нуждаем се от още 29 000 медицински сестри, 120 детски ясли са пред затваряне. Бизнесът се нуждае от около 260 000 работници и специалисти. Безработицата е на исторически ниска стойност– 3,1%. Акцентира се на обучение, квалификация и дигитални умения. Фирмите се опитват да компесират с модерни технологии, софтуер и автоматизирани системи. Разглеждат се промени в Кодекса на труда за адаптиране на пазара към новите реалности. Зависимостите и корупцията трудно могат да се преодолеят в кратки срокове и при вкоренените нагласи и политическо разделение. Освен това, милитаристичната политика на сегашното ръководство на ЕС ни «засмуква» финансово във военни помощи и  подготовката на война в мащаби, които се превръщат в трайна спънка за решаване на най–належащите икономически и социални проблеми на страната.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация