ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Сирия като територия на сблъсък между Израел и Турция
Симеон Николов, 24.09.2026
По време на провеждането на Общото събрание на ООН и на фона на напрежението в Близкия Изток, Израел отново косвено напомни за доктрината си за Велик Израел, която винаги е подклаждала конфликтите в Газа, Ливан и Сирия и показа, че не се съобразява с международноправни норми и резолюции на Съвета за сигурност.
Това е в пряка връзка и с ескалиращите отношения между Турция и Израел, които биха превърнали Сирия в поле на сблъсък между двете държави, при което ще бъде интересно, как би реагирал новосъздаденият Пакт между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан. Израел силно възрази срещу решението на Вашингтон да премахне ограниченията върху продажбата на стоки и услуги с отбранително предназначение на Сирия и чуждестранното й военно финансиране, но на 24.09. стана известно, че американският приятел и съюзник не се е вслушал в израелското желание.
Президентът на Сирия Ахмед ал-Шараа в реч пред Общото събрание на ООН поиска Израел да изтегли войските си от сирийските територии и информира за над 500 въздушни удара, повече от 1200 нахлувания и 300 ареста, извършени от Израел в Сирия. Министърът на отбраната на Израел веднага реагира, че е изключено изтегляне от Голанските възвишения, които са под израелски суверенитет и завинаги ще останат неразделна част от държавата Израел. Нещо повече, той отправи дори заплаха за окупиране на още сирийски територии: Ако атакуват нашите сили или територията на държавата Израел откъм Сирия, ще бъдем принудени да действаме и да отвърнем на удара и всяка територия, която завземем този път, ще остане наша завинаги, в съответствие със законите на войната. Изявлението на министъра на отбраната на Израел Кац противоречи на основни принципи на Устава на ООН. Член 2, параграф 4 от Устава забранява на всички държави членки да използват сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на други държави. Колкото до Голанските възвишения Съветът за сигурност на ООН в своята Резолюция 497 от 1974 г. обяви за нищожен и невалиден, без международноправни последици актът на Израел по тяхното окупиране и изрично го призова да отмени решението си за анексиране на територията. Нека да припомним, че по време на първото си официално посещение в Дамаск през юли т.г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш определи израелската окупация на района като напълно неприемлива и потвърди, че територията принадлежи на Сирия.
Още на 31 август т.г. след израелското нападение над авиобазата Абу Зухур сирийският министър на външните работи Асад Шейбани изрази становището на правителството в Дамаск, че няма да прави компромис със своя суверенитет и териториална цялост и постанови, че всяко потенциално споразумение ще изисква от израелската армия да се оттегли до позициите си отпреди 8 декември 2024 г. Това беше израз и на усилията на новото сирийско правителство към преформулиране на политиките на страните от региона към Сирия. Стана ясно, че интеграцията на Сирийските демократични сили (SDF) в правителството на Дамаск е отслабила политиката на Израел за установяване на влияние в Сирия чрез кюрдите и друзите и че фактът обединена Сирия, подкрепен от САЩ и Турция, е ограничил възможностите на Израел за запазване на влиянието си чрез разделена Сирия. Може би разчитайки на факта, че кюрдите дълго време бяха отявлен враг на турското правителство израелският външен министър Гидеон Саар е виждал в тях съюзници и евентуална сила за противодействие срещу турското влияние в Сирия. Но новата власт в Сирия приобщи кюрдите в правителството и това очевидно ограничи очакваните възможности за Израел. Засега Израел може да разчита само на друзите в южната част на Сирия. Но Сирия не е единствената страна, която е обект на експанзия на Израел. Изявленията на израелския премиер Нетаняху, например от миналата година, също предизвикаха остри реакции на страни от региона като Саудитска Арабия, ОАЕ, но и на Арабската лига.
През пролетта на настоящата година Нетаняху казваше Ще продължа окупацията на Ливан и Палестина, дори ако САЩ обещаят на Иран друго. Той се оплакваше на Тръмп от Ердоган, когото американският президент беше изолирал от европейските съюзници в НАТО, обвинявайки го, че помага на Иран и неговите пълномощници. Министърът на отбраната на Израел Кац пък наричаше турския президент хартиен тигър, защото не реагирал на ракетите, изстреляни от Иран към турска територия и прибягвал до антисемитизъм, обявявал показни процеси срещу политическото и военното ръководство на Израел. Било голям абсурд, че член на Мюсюлманското братство, някой, който избива кюрди, обвинява Израел в геноцид, защото се е защитил от Хамас. Излиза, че Израел е очаквал Турция, а не НАТО, да отговори на ракетите, изстреляни от Иран. Но зад това можем да търсим и скрит упрек към НАТО и САЩ, може би защото са показали съюзническа солидарност с Турция. Очевидно Израел е очаквал Турция също да влезе във войната срещу Иран. Когато планът за създаване на кюрдска държава под контрола на ПКК в Сирия, което би държало Иран, Ирак и Турция нащрек, се провали и когато планът за използване на въоръжени кюрдски организации в Иран с усилията на Турция също се провали, управляващите в Израел очевидно бяха много недоволни и изнервени, което е лош знак в политиците.
Нескрито недоволство в Израел имаше и когато Анкара доставяше зенитни оръдия на Дамаск и обучаваше сирийската армия как да ги използват.
Пренареждането на силите в Близкия изток пренареди възприятията за заплахи и стратегическите възможности както за Турция, така и за Израел. Стремежът както на Турция, така и Израел да увеличат максимално влиянието си, засили конкуренцията между припокриващи се сфери на влияние от Сирия и Ирак до Източното Средиземноморие и Южен Кавказ. Въпреки че Израел и Турция се различават рязко във визиите си за бъдещата архитектура на сигурност в региона, те споделят някои цели: ограничаване на възможността за повторно укрепване на Иран в региона, особено в Сирия и отказ да толерират враждебни играчи по границите си.
Найостро противопоставяне между Турция и Израел имаше, когато израелските военновъздушни сили нанесоха удари по военновъздушната база Абу ал-Джухур в Северозападна Сирия, малко след посещение на турски военни представители в нея. /Виж «Турция пред сблъсък с Израел? Анкара с международна заповед за арест на Нетяняху», / https://csr-bg.com/arcihv_9/2026-08-22.htm / Израел открито заяви, че целта на атаката е била да се предотврати постоянното разполагане на турски сили и противовъздушни системи на обекта, което би променило статуквото на сигурност в региона. Турция увеличи влиянието си върху новото преходно правителство в Дамаск, като договаря изграждането на нови турски военни бази и изпраща съветници за обучение на новата сирийска армия. А Израел е силно обезпокоен, да не загуби свободата на действие в сирийското въздушно пространство. Същевременно той е и зависим в известна степен, защото важните доставки на петрол от Азербайджан преминават през турска територия. Вероятността от инциденти между въоръжените сили на двете страни остава голяма. Израел не би трябвало да има интерес от мащабна война с Турция, но ще запази твърдата си политика спрямо Сирия. Вярно е, че той има въздушно технологично превъзходство, но Турция е страна с огромна армия, има и числено такова в жива сила, тежка бронирана техника и артилерия. Освен това, САЩ оказват влияние върху двете страни за да не се допусне такъв военен сблъсък. Но същевременно е всеизвестна и ролята на мощното произраелско лоби, което манипулира ключови фигури във вътрешния кръг на националната сигурност на САЩ и вкара Вашингтон във война с Иран. Затова в рамките на събития от поширок обхват в Близкия Изток, не е изключено Израел и Турция да бъдат въвлечени във военен конфликт.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация