ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Русия се стреми към политическа капитулация на противника, а не към още териториални придобивки

Симеон Николов, 09.10.2026

Тъй като въпросът кой губи към момента войната е важен за предстоящи политически и военно–оперативни решения, трябва да констатираме, че оценките на Обединеното кралство и някои западноевропейски страни определят  Русия като губеща конвенционалната война срещу Украйна, което не е вярно. Още повече, че именно западноевропейски военни експерти посочват като най–обещаваща за Русия сегашната й тактика на масирани удари с дронове по критична инфраструктура, нахлувания на малки групи и засилени хибридни операции, за които Украйна и пряко подпомагащата я Европа са най–малко подготвени. Още повече, че Украйна изчерпа своите мобилизационни възможности, но трябва да се признае, че ги компенсира  донякъде успешно с иновативно използване на нови модели дронове и други технологични решения и все по–широката и задълбочаваща се европейска помощ, която достига дори до границата на пряко участие във войната. Европа е на ръба да прекрачи тази граница с аргумента, че се чувства застрашена от териториално разширяване на войната и конкретно от руска агресия срещу страна–членка на Съюза. Като най–вероятни цели се смитат балтийските републики. Премълчава се разбира се факта, че Русия никога не би предприела такава военна операция с конвенционални средства, предвид на военния капацитет на НАТО, нито има интерес от такава. И това е известно дори на всеки средностатистически европеец. Натискът, който Русия оказва, има съвсем друга цел и тя не е  военното поражение на Европа, а превръщането на нейното съгласие в обект на договаряне. Условията са известни още от речта на Путин в Мюнхен, от изтеглянето на руските войски, от нарушеното обещание НАТО да не се разширява към руските граници, от провала на Минските споразумения, от избиването на рускоезичното население в Източна Украйна и т.н

Моментът обаче може да се окаже критичен, защото интензивирането на въздушните удари по важни инфраструктурни обекти на Украйна и очакваната руска мобилизация през късната есен ще затрудни доста украинските позиции и положението на страната. Лидерите на европейските страни от „Коалицията на желаещите“ правят сериозна грешка в посока на пряка намеса във войната за да спасят авторитета си и вложените милиарди помощи, без да отчитат, че Русия съгласно своята конституция ще бъде принудена да използва първо своите по–мощни оръжия и второ да прибегне до ядрено такова. Руската фраза, че такава война на Европа ще бъде много кратка, не успя да събуди военолюбци като Калас и фон дер Лайен. Още по авантюристична е идеята на комисаря на ЕС по отбраната Андрюс Кубилюс, който е за подкрепен от договор „отбранителен“ съюз, включващ Великобритания, Норвегия и Украйна.

Въпреки лудостта на европейската управленска върхушка, Русия няма да се впусне в безкрайна и скъпа конвенционална война, а ще отговори с  бърз демонстративен удар, целящ да предизвика политическа капитулация, а не териториални придобивки.

От европейска страна се правят опити за прогнозиране на три срока за начало на войната, представяна разбира се като отговор на руска агресия срещу Европа: а/ до края на 2026 г., б/ до 2029 г и с/ до 2035 г. НАТО и ЕС  са структурно неподготвени за подобен сценарий още през 2026 г., а европейските политици са наясно, че складовете с боеприпаси са изпразнени вследствие подкрепата за Украйна и че нямат дори организационна готовност за голяма конвенционална война. Пропагандната истерия трябва да послужи за оправдание за отклоняването на огромни финансови средства за Украйна и за военната промишленост. Армиите на европейските страни  със своите основни бойни танкове, конвенционална артилерия и традиционни авиационни програми са вече изостанали от начина на водене на война в Украйна, който ги  изпреварва. Те би трябвало първо да наваксват в  интеграцията в по-широка мрежа от безпилотни системи, сензори и електронна война –областите, в които Украйна се е адаптирала най-бързо. Би било авантюристично Европа да влезе във война до края на 2026 г. или дори 2029 г.

Логично е Русия да не се съгласява на прекратяване на огъня в Украйна докато се водят евентуални преговори,  което би позволило на Украйна да възстанови своите сили, разбира се с подкрепата на Европа. Такава пауза би позволила и на Европа да се подготви за преминаване към евентуално пряко военно участие в Украйна.  

Рискът голямата война за Европа да започне по–рано се крие в авантюристичните планове на някои среди и най–вече от самата Украйна,  които биха предизвикали инцидент, даващ възможност и повод за разпалване на такава. Това включва на първо място предизвикването на инцидент, действие познато под понятието  „под чужд флаг“, което вменява вината на противникова страна. По–елементарен пример от близкото минало преди началото на войната, когато ежедневно следяхме събитията в Източна Украйна, даде например информацията за поръчка за ушиването на руски униформи от една украинска екстремистка организация, която безчинстваше сред рускоезичното население в тези райони. 

Ако Украйна реши да проведе операция под чужд флаг, целта й ще е повече от прозрачна: въвличане на НАТО в конфликта. Способът може да бъде инсцениран ракетен удар или мащабен диверсионен акт от Русия срещу страна–членка на НАТО. Проблемът е, че за такова действие биха имали нагласа и някои среди от «Коарицията на желаещите». Най–вероятно място за това биха били Черно море, Балтийските страни, Калининград и Румъния. Русия няма интерес да воюва с Европа. Но ако Украйна предизвика операция под чужд флаг в посочените райони, тя ще разчита на по–активна подкрепа от Европа. Мерките, които ще се вземат, ще са в интерес на Украйна. Т.н. след инцидента с двата търговски кораби в българската икономическа зона в Черно море военни и политици настояха НАТО да разгърне допълнителни системи за противовъздушва отбрана, радиолектронна борба и постоянно въздушно разузнаване над западната акватория. Следващата и по–важна цел е да се свие още повече възможостта за действие и контрол на руските военноморски сили в Черно море. 

Вероятна е провокация спрямо балтийските страни или друга страна от източноевропейския фланг, която да бъде представена пред света като агресия на Русия срещу страна–член на НАТО. Но подобна провокация не е изключена и спрямо други страни от източния фланг на НАТО.

Въпросът, дали Русия би предприела операция под чужд флаг няма голямо основание, защото само би дала повод за консолидиране на европейските страни срещу нея, за още по-тежки санкции и загуба на доверие в предстоящи преговори. 

Русия може лесно да бъде предизвикана, ако например се изолира Калининград. Военните учения на НАТО от август месец т.г. пораждат именно подобни съмнения за поемане на контрола върху ексклава, разбира се при руска агресия.

Рискът от използване на ядрено оръжие от Русия е реален, единствено, ако бъде застрашена руска територия. Но дори и тогава най–вероятно тя ще демонстрира своето надмощие използвайки първоначално най–новите си балистични ракети по военни цели, на второ място тактическо ядрено оръжие в свободна зона, например в морско пространство,  като предупреждение, без да причини жертви и разрушения и едва в краен случай като последно средство за защита – тотален ядрен удар по воюващите срещу нея страни. 

Вместо стратегии за война обаче, би трябвало да се да се разработва и реалистична стратегия за гарантиране на мира. Като начало дори дипломатическо решение за недопускане разширяване на обхвата на войната, например в Черно море, би било път към следващи мирни преговори. Полезно би било да си припомним думите на философа Имануел Кант: „Дори по време на война трябва да се запази известно доверие в начина на мислене на врага, защото в противен случай не би могло да се сключи мир, а враждата би прераснала във война за изтребление.“ Трябва да се запитаме, постигат ли наистина военните действия целите, които си поставяме? Всяко евро, похарчено за въоръжение, е евро, което липсва в сферите на социалните услуги, образованието и културата.

Отношенията между Европа и Русия са трайно нарушени и ако успешно се избегне войната, ще бъде необходим още дълъг период за нормализирането им. Предпоставка за това е Украйна да остане неутрална. Само тогава инвестицията в бъдещето на Украйна е инвестиция и в европейската сигурност. Всеки друг вариант е подстрекателство към война и бомба със закъснител.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация