ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Светът все по–малко осъзнава риска от ядрена война

Симеон Николов, 11.10.2026

Нарастващото геополитическо напражение, водените войни и зараждащите се нови кризи са съпроводени с провеждане на военни учения, от които най–голям интерес и тревога предизвикват тези с ядрено оръжие или изпитания на нови видове оръжия.

През октомври т.г. Министерството на отбраната на Русия и Анадолската агенция съобщиха за военни учения с участието на системи за междуконтинентални балистични ракети „Ярс“, дислоциране на ракетни подразделения в различни райони, смяна на полеви позиции и маневриране през зони, за които се предполага, че са замърсени с химически, биологични или радиоактивни вещества. Това е  командно-щабно учение, включващо подразделения с шахтови ракетни комплекси, докато мобилните ракетни системи са били разгърнати по маршрути за бойно патрулиране. Основната цел на ученията е била подобряване на координацията между военните командни структури. Очевидно, че наред с отработването на военно–оперативните и технически  задачи Русия демонстрира ядрената си мощ в един решаващ момент на войната в Украйна и евентуалното й прерастване във война с Европа. През май месец бяха проведени ядрени учения с Беларус, когато беше извършено учебно изстрелване на междуконтинентална ракета „Ярс“ от космодрума „Плесецк“. През април беше отработено скрито придвижване на мобилни комплекси „Ярс“ и смяна на полеви позиции.

Трябва да отбележим обаче, че и НАТО подготвя провеждането от 13. октомври 2026 г.на своите ежегодни планирани  учения за ядрено възпиране (Steadfast Noon) в Италия. На 9 октомври 2026 г., U.S. Air Force изстреля ракета Minotaur I с цел тестване на нова капсула за пренасяне на  бъдещите модернизирани ядрени глави за следващото поколение междуконтинентални ракети LGM-35A Sentinel. На 03 март САЩ проведоха успешно учебно изстрелване на балистична ракета Minuteman III (LGM-30G) от космическата база в Калифорния. Minuteman III (LGM-30G) е предназначена  за стратегическо възпиране. Всички учения обаче се провеждат с учебни боеприпаси, спазвайки условията на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а само при реална война и  решение на Групата за ядрено планиране боеприпасите се предават на държавите, в които са разположени техните носители.

Силите на САЩ  включват 400 ракети Minuteman III, разположени в авиобазите „Ф. Е. Уорън“ (Уайоминг), „Малмстрьом“ (Монтана) и „Майнот“ (Северна Дакота). Те са в състояние на постоянна готовност в подземни центрове за управление на изстрелването. Великоритания обяви мащабен план за инвестиции от £63,6 милиарда за обновяване на ядрения си флот и разработката на нова бойна глава, наречена Astraea. Но не е провеждала учения през 2026 г. Тя разпоага с 225 ядрени бойни глави. Франция въведе на въоръжение нова версия на ракетата M51.3, за която се предполага, че има обсег от 9000 км. Франция разполага с 290 ядрени бойни глави и 4 подводници с балистични ракети.  

Тревожен сигнал е, че някои неядрени държави подготвят законови условия за приемане на ядрено оръжие. Така например Литва наскоро премахна конституционни ограничения за използване на ядрено оръжие от нейна територия. Очевидно, че това е съгласувано предварително с НАТО и ядрените сили и техните оперативни планове за използване на ядрено оръжие в случай на война.

Според новия  доклад на Института SIPRI от 2026 г. пренебрегването на задълженията за разоръжаване може да доведе до нова, ускорена надпревара във въоръжаването. Това ще има  значителни последици за стратегическата стабилност, възможността за предотвратяване на глобална надпревара във въоръжаването и стратегическото управление на кризи.

В какъв случай ядрените сили биха пристъпили към използване на ядрено оръжие?

В Русия условията за това са формулирани в Конституцията. В основата е наличие на заплаха за суверенитета на държавата, независимо с какви средства е извършено това нарушение. А решението се взема от президента. Тук има две особености: първо, дори при масирано изстрелване на крилати ракети, дронове или самолети и второ, дори от неядрена държава, ако е подкрепена от ядрена такава.

Великобритания освен при самоотбрана е формулирала една интересна добавка: при защита на съюзници от НАТО, което сваля много прага за използване на ядрено оръжие. Решението се взема от премиера.

Франция формулира още по–обтекаемо условията за използване на ядрено оръжие: при защита на жизнените й интереси.

Тези различия произтичат разбира се и от доктрините на съответните страни.

Поради унищожителната мощ на ядреното оръжие неговата роля се използва преди всичко за ядрено възпиране, което може да бъде стратегическо, тактическо или за политическо влияние. Поради очакваните последствия от евентуално негово използване /стотици милиони жертви, разпространение на радиоактивността по целия свят и тотално разрушаване на инфраструктурата/ преобладава възпиращата роля на ядреното оръжие, но плановете на военните предвиждат освен използването му само в краен случай  и варианти за неговото частично /тактическо/  използване. Експертите в тази област смятат, че може да бъдат поразени отделни стратегически обекти с ядрени средства с намалена мощност, без това да доведе до  световна ядрена война.

На 5 февруари 2026 г. прекрати действието си и не беше възобновен договорът «Нов старт» между САЩ и Русия, който ограничаваше разположените стратегически ядрени глави до 1550 и до 700 ракетни носители за всяка страна. Като причина се изтъква, че президентът Тръмп отказва да удължи договора без включването на Китай в него. Това, че Договорът за забрана на ядреното оръжие (TPNW)  обяви ядрените оръжия за незаконни няма на практика никакво значение, защото всички ядрени държави /девет на брой/ не го подписаха. Отношенията между ядрените сили вече не се формират от правно обвързващи ограничения и взаимна проверка, а от едностранни решения, неформални сигнали и бързо развиващи се технологични възможности.

С ядрено оръжие разполагат още  Индия, Пакистан и Израел. Засега обаче рискът от използване на ядрено оръжие в Близкия Изток е сравнително малък.  Израел /разполага с  90 ядрени бойнио глави/ би го използвал само в краен случай при риск от заличаване на дъжавата. Пакистан /разполага със 170 ядрени бойни глави/ няма интерес от намеса с ядрено оръжие и разчита на него като възпиращо средство срещу Индия. За Иран се счита, че има потнециални възможности да произведе такова, но е възпрепятстван от водената понастоящем война.

В сегашната ситуация на война в Украйна, все по–голямата намеса на европейски държави в нея, вярата им, че могат да нанесат стратегическо поражение на ядрена Русия, ударите с ракети и дронове в дълбокия руски тил и струпването на въоръжени сили на НАТО в държавите, граничещи с Русия, рязко нараства опасността от ядрен отговор от руска страна, за което тя вече официално предупреди, че ще бъде принудена да го направи. До началото на първата фаза– ограничен тактически ядрен удар - Русия във всички случаи ще използва преди това  нови видове оръжия– лазерни, лъчеви, космически и др. Ясната представа за последстнвията от използване  на ядрено оръжие, предполага, че ако се стигне до използване на ядрено оръжие от руска страна, то първоначално ще има ограничен характер с цел предупреждение и демонстриране на готовност да премине към такова, тоест ще бъде нанесен тактически ядрен удар с ограничено въздействие. Няма гаранция обаче, че няма да се стигне до стъпаловидно нарастване и размяна на такива удари, които бързо да прерастнат в тотална ядрена война, която в крайна сметка ще доведе до унищожаване на човечеството.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  15.10.2026