ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Две трети от руснаците са за мирни преговори и  против връщане на завзетите територии

Симеон Николов, 30.10.2026

Въпреки противоречивата трансформация през годините и причисляването й към „Чуждестранните агенти“ в Русия, „Левада център“, единствената от трите социологически агенции в страната, която се издържа самостоятелно, в последното си проучването на  общественото внимание представи данни за подкрепата и нагласите към преговори и условия за прекратяване на конфликта, които представляват определен интерес. Съпоставянето на данните за доверието на руските граждани към институциите, за подкрепата на евентуално прекратяване на войната в Украйна и за връщане или запазване на присъединените територии на Украйна към Русия, позволяват да се направят изводи относно реалното положение, възможен периметър на политически отстъпки и причините да се вземе или откаже едно или друго политическо решение след прекратяване на войната.

Две трети от анкетираните се обявяват за преминаване към мирни преговори, но ако прекратяването на конфликта изисква връщане на анексираните територии, само една трета от респондентите биха подкрепили подобно решение на президента.

По–конкретно, подкрепата за продължаването на военните действия е спаднала с 4 пункта, което обяснява донякъде и повишаването на дела на хората, които смятат, че мирните преговори трябва да започнат сега– цели 64% от анкетираните. Въпреки това обаче, подкрепата на военните действия в Украйна остава висока: около 40% „категорично“ ги подкрепят, 30% „по–скоро“ ги подкрепят, а това вече прави 70%, докато „неподкрепящите са само 20%. Подкрепата за продължаване на военните действия е по-висока сред мъжете (36%), по-възрастните респонденти (33% сред хората на възраст 55 и повече години), жителите на Москва (46%).  Тези данни имат значение и е добре  някои „анализатори“, които се упражняват в прогнози и „убедителни“ доводи за политиката на Путин, да обърнат внимание на това. 

Втората част от допитването също предлага интересни резултати за размисъл и би ни улеснил в разбирането на предстоящите стъпки на Путин. Ако сегашният лидер на руснаците обяви незабавно прекратяване на войната без никакви условия, 81% от сънародниците му  биха го подкрепили. /Трудно е да се повярва, особено след дадените жертви и предвид съдбата на сънародниците на украинска територия и без да са постигнати крайните цели, изглежда „Левада център“ се връща към някои свои стари методи, довели до скъсване на връзките й с Москва./ На втория въпрос обаче, дали анкетираните биха подкрепили решение на президента за прекратяване на военния конфликт и връщане на «новите територии», само една трета от респондентите биха подкрепили подобно решение. Това потвърждава и изводите на анализаторите в Европа, че Москва няма да приеме отстъпки от завзетите територии и от резултатите от проведените референдуми.  

Както можеше и да се очаква, жените са по–склонни към незабавно прекратяване на войната /85%/, докато при мъжете на такова решение се противопоставят 17%, толкова и от възрастните над 55 години, както и 14% от хората с висше образование и цели 26% от жителите на Москва. 

Интересни са резултатите от допитването до военните: седем от всеки десет военни одобряват действията на руската армия. Въпреки това, две трети от анкетираните военни се обявяват за преминаване към мирни преговори. Това е логично: продължителността на конфликта и избраната тактика на изтощение на противника се отразяват и върху състава на руската армия.

Във всяка война изключително важна е подкрепата за действията на армията. Изследването отчита леко повишаване до 70% на подкрепата /40% „категорично подкрепят“, а 30% „по–скоро подкрепят“. Категорично не подкрепят действията на армията 9%, а 11% „по–скоро не подкрепят“. Очаквано подкрепата е най–висока сред хората в зряла възраст и над 55 години – 80%, както и жителите на столицата Москва–      77%. По–ниска подкрепа на действията на руските въоръжени сили се отчита при младите хора под 24 годишна възраст – 56%, а от използващите YouTube канали като източник на информация –40%. От това също могат да се правят изводи за ролята на пропагандата и устойчивостта на по-зрялата част от населението или да се прогнозира, как населението би посрещнало една мобилизация. 

14% колебания в руското население към армията произтичат от очакванията за по–бърз напредък в Украйна и вероятно несъгласие с тактиката на водене война на изтощение. При евентуална обща мобилизация логично тези показатели силно ще се изменят. Изненадващо е  недоверието към медиите, което е изключително важно за страна във война: ако съберем имащите пълно недоверие 18%, не напълно– 26% и „въздържали се“–9%, това са общо 55%. Без този инструмент и при активна пропаганда отвън, всяка държавна става по–уязвима.                                                                                                

Във втората част на изследването е направен опит да се определи степента на доверие на руските граждани към институциите.

Най–високо е доверието към президента: 73%, 17% имат известни задръжки, 8% въобще му нямат никакво доверие, а на 2% им е трудно да се определят.

Армията се ползва с 69% доверие, 14% имат известни колебания, 8% й нямат никакво доверие, а на 9% им е трудно са отговорят.

Правителството е с 61% доверие сред населението, 23% имат забележки, 16% са категорично против него, 7% са затруднени да формулират мнение.

Полицията се ползва с 53% доверие, 24% не могат напълно да й се доверят, 12% й нямат никакво доверие.

На Медиите  се доверяват 47% от населението, 26% не напълно, 18% им нямат никакво доверие.

Държавната дума, Федералният съвет, Прокуратурата и руските банки  се ползват с 45% доверие и от 16 до 21 % пълно недоверие.         

Тази част от изследването потвърждава стабилната позиция на президента Путин. Подкрепата за него е с 12% по–висока от тази  за правителството. Подкрепата за Путин– 73% означава, че той би могъл да наложи волята си при предстоящи решения.

За сравнение, в страните от «Коалицията на желаещите», която иска да воюваме с Русия, подкрепата за техните президенти или правителствени ръководители е значително по–ниска: Т.н. във Франция подкрепата за президента Емавнюел Макрон е около 15%; в Германия подкрепата за канцлера  Фридрих Мерц е между 10 и 18%, във Великобритания подкрепата за новия премиер Анди Бърнам  е между 38 и 40% /Киър Стармър, който подаде оставка през лятото на 2026 г. имаше едва 18% одобрение/; в Полша подкрепата за президента Карол Навроцки е 46%. Вярно е, че по–ниската им обществена подкрепа  се дължи на икономически проблеми и вътрешно–политическа нестабилност в страните им, но тя едва ли ще се увеличи, ако предприемат действия към пряка война с Русия. А и протестите в много от европейските страни, макар породени от вътрешни проблеми, оказват своето въздействие върху позициите на хората.  Най–войнствено настроени изглеждат 46% от британците, които са за продължаване на войната до пълното отстъпление на руската армия от украинска територия. Категоричност има и сред поляците, които възприемат войната в съседтво като заплаха и до 58% от тях не приемат условията за ограничения на украинската армия след евентуално спиране на войната. Несъстоятелната теза, че Русия би предприела настъпателна военна операция срещу други европейски страни е довела до формирането на позиция в страните от «Коалиция на желаещите», за възпиране, недопускане капитулация на Украйна и изтощаване и разчленяване на една ядрена сила, обричайки собствените си страни на унищожение, ако се стигне до такъв сблъсък.

Забележка: Националното проучване на «Левада център» 3 проведено от 23 до 30 септември 2026 г. сред представителна извадка от градското и слеското население на Русия. Извадката включва 1616 лица на възраст 18 и повече години, живеещи в 137 населени места в 50 селища на Руската федерация. Данните са събрани чрез лични интервюта, проведени в домовете на респондентите. Статистическата грешка (при 95% ниво на доверие) не надвишава: 3,4% за стойности, близки до 50%, 2,9% за стойности, близки до 25%, 2,0% за стойности, близки до 10%.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация