ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Поканата на Меркел към мигрантите– невинна грешка в сравнение с Глобалния пакт за миграция на ООН

Симеон Николов 26.07.2018

През последните 18 месеца в ООН бяха подготвени два ключови документа: Глобален пакт за бежанците и Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция, което безспорно е постижение на международната общност  Вторият бе приет на 13 юли 2018 г. от Общото събрание на ООН с цел освен да създаде стандарти за безопасна и организирана миграция, но  и да засили международното сътрудничество. Двата документа ще бъдат окончатено приети на 10–11.12.2018 г.на конференция в Мароко.

Единствено САЩ обявиха предварително, че се оттеглят от втория документ, а на 18 юли и Унгария обяви същото под предлог, че споразумението представлява ”заплаха за света” и крие опасност страните да бъдат принудени да отворят границите си. Външният министър на страната Peter Szijjarto счита, че Глобалният пакт за миграция «противоречи на всякакъв разум и в пълна степен на интересите по сигурността на Унгария и намеренията за възстановяване на европейската сигуроност». Правителстовото нарече  «екстремистки» и «преднамерен»  този документ, който  стимулира по–голяма миграция и класифицира същата като «добро и неизбежно явление». Президентът на САЩ Доналд Тръмп по време на посещението си във Великобритания посъветва европейците: «По–добре внимавайте за себе си. Миграцията променя културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нащата страна.»

В България съдържанието на Глобалния пакт за миграция не е познато, а за официалната позиция на страната ни не може да се каже повече от дежурното изчакване да застанем зад такава на ЕС. Евродепутатът Илхан Кючюк прави изказване в Европарамента на 17 април 2018 г. и подчертава възможността ЕС да играе водеща роля  и да се обедини зад единна позиция за да предложи обща европейска визия.

 Ако надникнем обаче в тези 34 страници на  дългоочаквания документ с гръмкото заглавие Глобален пакт за миграция, наред с положителните регулации и сътрудничество срещу трафикантите, със сигурност ще се сблъскаме с постановки, които предизвикват доста тревожни въпроси. Още в изказването на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш при представянето на Глобалния пакт за миграция имаше изрази, които са показателни за различията в оценките, като например, че «миграцията е положителен глобален феномен». Трудно биха се намерили положителни последствия от това предизвикателство. Но тук прозира и интенизвното лобиране на големите международни концерни, които присъстваха на последния Световен икономически форум, както и на добре платени неправителствени организации, като тези на небезизвестния Сорос.

Самото въведение дава основание за впечатението, че документът пропагандира в полза на миграцията: «Ние признаваме, че миграцията е източник на благоденствие, иновации и постоянно развитие на нашия глобализиран свят.» Нещо повече, правитествата се «задължават така да оформят пътищата за редовна миграция, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила, като разширяваме и диверсифицираме наличието на такива пътища». А това стимулиране на миграцията руши всякаква легитимност на едностранното представяне в позитивна светлина на последствията от миграцията.

Документът не би трябвало да има обвързваща юридическа стойност, а символичен характер, но формулировките в него са от рода на «страните се задължават» да приемат, да осигуряват, да гарантират. Мигрантите трябва да получат достъп  до   социалната осигурителна система. А би ли поела тази тежест всяка социална система при препоръчани отворени граници и регулиран поток, чийто размери не знаем?

На мигрантите, които нямат паспорти, трябвало да се издадат нови такива. Но нали Европа има вече горчивия опит с даване на нова самоличност на стотици хиляди мигранти, след което се оказа, че сред тях са се промъкнали много членове на «Ислямска държава», които носеха със себе си телефоните със снимки на отрязани човешки глави?

В документа се изисква спазване «правата на засегнатите» и се препоръчва споделена отговорност. Но ако за бежанците е приемливо да говорим за «засегнати» , как да приемем това и за икономическите мигранти или просто авантюристи, тръгнали да търсят по–добър живот? А истински «засегнатите» няма ли да са нашите граждани, за които няма и дума в документа? Страните се задължават да се борят срещу дискриминацията, особено на жените и децата. Да, но те самите дискриминират жените си, защото идват от такива общества. Няма нито дума за тяхни задължения, за това, че би трябвало да признаят конституционния ред на страните, които ги приемат.

Изключително наивно звучи формулировката, че миграцията била средство за икономическо развитие на страните по произход и трябвало да се интегрира в политиката за развитие. Логиката била, че приемащите страни печелят от допълнителната работна ръка, а страните на произход на мигрантите– от паричните преводи. Макар че по–логично би било лекарите и инженерите да останат в родината си, а не да изпращат пари от Европа. Особено ако се съберат със семействата си, което впрочем е изискване на Глобалния пакт за миграция. Този проблем напълно се премълчава в документа.

Спорно е намерението за приемане на Закон за имиграция, включващ: създаване на общодостъпни информационни пунктове по най–важните маршрути с информация за помощ, опции и пътища за мигрантите, което организаиците на Сорос вече го демонстрираха; стимулиране на събиране на семействата на мигрантите, без никакъв разчет за това, каква огромна експлозия би представлявало то за мигранти от страни с голям брой деца и роднини; затварянето на мигрантите в лагери да се сведе най–много до кратко време и само като последно средство. Да се премине към индивидуално устройване на всеки мигрант.

Ако документът открито призовава за стимулиране на миграцията, за какво всъщност е гласувал българският представител в ООН и дали в ушите му не е звучала песента «Елате хиляди младежи...»? Поканата на Ангела Меркел от преди три години ще е невинна грешка в сравнение с това, което би последвало при този подход в Глобалния пакт за миграция.

Паралелно с одобряването на документа стартираха инициативи, които подсказват организирана подкрепа в информационно–пропаганден план, която ще се засилва до 10–11.12.2018 г., когато предстои окончатгелното му приемане.

Т.н. британският «Guardian» събщи за инициатива на стотици учени, които в открито писмо призовават да се прекратят краткосрочните мерки, довели до хуманитарни и политически кризи. Безспорно, че те са прави в някои констатации, но в писмото преобладават куп неверни и ненаучни твърдения с очевидната цел да ни убедят в необходимостта от отворени граници. Какво научно има в твърдението, че въздействието на миграцията върху демографията било краткосрочно, защото раждаемостта на мигрантите бързо се изравнявала са тази в приемащите страни. Последните данни от западноевропейските страни обаче, показват точно обратното. Т.н. в Германия ражданията от жени–чужденки са три пъти по–виоски от тези на немкините.

Миграцията възникнвала между региони, а не между континенти. Твърдение, което изумява точно в момент, когато се очертава по–голяма заплаха от Африка отколкото от Близкия Изток. Мигрантите представлявали само 3,4% от населението на земята– 246 млн души, което било по–малко от 2017 г. и многократно по–малко от 19 век. Също невярно и едностранчиво твърдение, защото данните сочат категорично увеличаване към 2065 г. до 300 млн само от Африка, при увеличаване на населението  с 1,2 млрд.

Стените нямало да спрат никого, били излишни. И нито дума за това, а каква е алтернативата, какви мерки трябва да се вземет в страните по произход на мигрантите. Предлага се бърз достъп на мигрантите до жилища, образование и пазара на труда, което гарантирало интегрирането им. Очевидно, че тези кабинетни автори едва ли са разбрали, че  по–голяма част от мигрантите не идват за да се интегрират, даже не идват за да работят.

Списание «Brand eins» пък в материал под заглавие „Какво би станало, ако всички граници бяха отворени”, се позовава на четири научни изследвания, като твърди, че има генерална недооценка, колко хора ще се отправят към по–богатите страни, защото през последните 100 год. 97% от населението е живеело в собствените си страни, в които се е родило. Само че странно защо тези учени пропускат, че климатичните промени днес обезлюдяват някои страни, а информационните мрежи стимулират младите към решения да търсят възможности другаде. Според редовните допитвания на Галъп в цял свят 14% от населението желаело да живее в друга страна, което прави около 710 млн души. Преди 10 години този процент бил по–висок– 17%. В Северна Леоне  62%, в Хаити и Албания– 56%. Една пета искат да заминат за САЩ, 6% – за Германия, 5% – за Канада.

С идването им БВП щял да се увеличи с 67 до 147%. Как ще се вдигне производителността на труда с неквалифицирана работна ръка /очакванията в Германия тотално се провалиха/, не става ясно. Възнагражденията на местните граждани нямало да се намалят от идването на мигранти. А откъде Германия взема 87 млрд евро през последните три години и за сметка на кого? Изследване на германската федерална банка от януари т.г. констатира например, че дошлите само от Източна Европа в Германия чужденци през последните години са изиграли голяма роля за стагнирането на заплатите и за негативното развитие на безработицата, което води до радикализиране на определени среди.

Още по–невероятно звучи твърдението, че било спорно дали престъпността ще се увеличи. В САЩ в периода 1990 – 2013 г., когато броят на мигрантите се е увеличил три пъти, престъпността била спаднала. Но това тотално противоречи на данните от западноевропейските страни през последните години. В Швеция се стигна до въоръжени нападения срещу полицейски участъци. В Германия и Австрия категорично се увеличи броят на престъпления от мигрантските среди. Азбучна истина е бързото им съюзяване с местните криминални структури. Но нали най–трудно се пребоядисва това, което е съшито с бели конци.

Разбираемо е, защо неолибералните глобалисти бързат да ни убедят, колко добре би било да отворим широко границите си, да бъдат размити държавите и идентичността на нациите. Съзнавайки, че през следващите години е поставено под въпрос съществуването на техния модел, те стават все по–настъпателни и безцеремонни. Глобалният пакт за миграция беше очакван и крайно необходим, но очевидно в подготовката му са спечелили превес именно тези сили и предупреждението на Унгария, че документът представлява „заплаха за света”, макар и да изглежда преувеличено, може да се окаже недалеч от истината, а до декември може и други страни да се оттеглят от него, например Австрия, Чехия, Словакия, Полша и др.  След като премиерът Бойко Борисов на 20 юли направи този трезв ход в парламента по отношение на евентуални споразумения за връщане на мигранти в България, подкрепен от 100% от  гласувалите депутати, дали  ще допусне на 10–11 декември т.г. България да се присъедини към такъв документ на ООН, който би имал катастрофални последици за една малка страна, ако не се корегират горните неадекватни и нелогични постановки?

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация