ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Идлиб– фитил за подновяване на войната в Сирия или тест за световните сили

Симеон Николов, 02.09.2018

През последните седмици вниманието на света отново е приковано към най–горещата точка, в която се преплитат много интереси и катализира потенциал за широкомащабна война – Близкия Изток. Въпреки, че на пръв поглед в центъра са събитията в Сирия, основният замисъл и крайни цели имат отношение по–скоро към Иран.

В близък план обаче, буквално до часове и дни, от най–голямо значение е развитието на операцията на сирийската армия с подкрепата на руски сили срещу последния бастион на ислямистките милиции в провинция Идлиб.

Защо това предизвиква щирок международен интерес, спекулации, дори подготовка на провокация с химическо оръжие с последващ ракетен удар от САЩ, Великобритания и Франция и  може да взриви изглеждащото ни близко мирно решение по Сирия и началото на обсъждано вече възстановяване? 

Към Идлиб бяха насочвани всички ислямистки групировки при освобождаването на другите провинции след преговори с тях и доброволно изтегляне по създадените коридори. Прогонените от Алепо ислямистки групировки през ноември 2016 г. се съгласиха да се изтеглят в Идлиб заедно със семействата и оръжията си. След освобождаването на столицата на „Ислямска държава” Ракка, нейните бойци също се насочиха към тази провинция. Тук се събраха и чуждестранните  бойци от „Ислямска държава” – чеченци, уйгури, узбеки. Те или ще се бият до край или ще трябва да се изтеглят в Турция, защото всички останали сирийски провинции вече са под контрола на правителствените сили.  Поведението на Турция като буферна страна и логистичен тил за някои от групировките е от критично значение за съдбата на Идлиб.

Когато от САЩ се правят предупреждения срещу руско–сирийска операция в Идлиб, удобно се пропуска информацията, че сирийското правителство обяви амнистия за въоръжените групировки, ако предадат оръжията си, но нагласите на последните  са категорично за конфликт, а не за капитулация. Освен това, в първите дни на август руската авиация разпространи бюлетини с призив  към въоръжените бойци да се предадат, разбира се без никакъв резултат.

Общата численост на тези радикални ислямистки сили е между 100 000 и 150 000 души. Тези групировки действително са «гноен абцес» който трябва да бъде ликвидиран, както се изрази руският външен министър и да се прави разлика между терористите в Идлиб и сирийска опозиция. Сирийската опозиция доколкото я има преговаряше и е в освободените вече региони на страната, а не в Идлиб.

Най–голямата групиравка, която има и контрол над провинцията е Хайат Тахрир Ал–Шам, организация произлязла от Ал Кайда и призната от ООН за терористична. От Идлиб се извършваха постоянно нападения срещу руското военно летище Хмеймим с безпилотни летателни апарати /дронове/, както и срещу подразделения на сирийската армия. Същата групировка обстрелваше с ракети руски и сирийски позиции от райони, които са под контрола на турските въоръжени сили.

Към защитата на Идлиб ще се включат Ислямистката Туркестанска партия /ТIP/ и Хурас Ел Дин. TIP  е привърженик на талибаните и Ал Кайда, Хурас Ел Дин се появи февруари 2018 г.  и е основана от близки до Ал Кайда клетки, за които фронта Ал Нусра –Хайт Тахрир Ал Шам не изглежда достатъчно надежден и готов на компромиси. Това означава, че разпокъсаната Ал Кайда отново ще се обедини с бивши привърженици, салафистки джихадисти и други радикални ислямисти. Тези подробности са важни, когато западни политици  проявяват загриженост за съдбата на «бунтовници» или се търсят съюзници сред тях.

Турция създаде в началото на август т.г. нов съюз на нейни верни джихадистки групировки, наречен Национална освободителна армия или Джабхат Ал Ватание.

Постоянно се сменят имена на организации за да се прикрие истинската им същност.

Т.н. «верни на Турция» групировки, 43 на брой, с които бе завзета кюрдската провинция Африн, почти всички от тях използват символа на „Ал Кайда” върху знамената си. 5 групировки категорично получават подкрепа, указания или са на пряко ръководство на турското разузнаване. В други най–малко 3 групи има много чуждестранни бойци от Ислямска държава. Сред командирите им има както отявлени доказали се със зверствата си терористи, така и известни бандити и дори търговци на дрога. Някои от групите са изцяло с доказано терористично минало и фигурират в списъците на терористични организации. Те са познати на кюрди, йезиди, алевити и християни с методи, които не се отличават от тези на „Ислямска държава”. На тази армия й бе дадено отново името „Свободна сирийска армия”.

Ахрар Ал–Шам е една от най–големите бунтовнически групировки, с които Турция отдавна си сътрудничи. Тя е съставена от салафистки милиции. Поддържа тесни връзки със сирийския клон на Ал Кайда– фронта Ал–Нусра. В Германия е обявена за терористична. Списък и кратка характеристика на всяка една от тези организации публикувахме още по време на операцията на Турция срещу провинция Африн.  

Турция предлагаше на Русия тези групировки да се влеят в една Сирийска национална армия, да се събере тежкото им въоръжение, да получи пълен контрол на пътищата към Алепо и Дамаск. Вероятно за това до последния момент Русия преговаря с Турция. Според Москва, това бе моментът тя да се изтегли от Сирия, което обаче Анкара категорично дори и не мисли да направи. Това поставя под риск турско–руските отношения, които по времето на операция «Маслинова клонка» срещу Африн, подкрепена фактически от Русия, бяха наречени от турския външен министър тогава дори «стратегически». А сега Идлиб се превръща в тест за тези отношения. Кюрдският лидер Риза Алтун заяви в едно свое интервю, че  «Турция би могла да предаде нейните милиции и да признае провала на сирийската си политика или да застане зад подкрепяните доскоро от нея милиции и да воюва срещу сирийския режим и срещу Русия и Иран. Москва отложи операцията по молба на външния министър Мевлют Чавушоглу, но с ясен срок, не по–късно от следващата среща на трите страни–гаранти по Сирия- Русия–Турция и Иран на 07 септември 2018 г. в Техеран. Анкара инициира преди това среща в разширен състав, на която за първи път няма да присъства американски представител, но ще бъдат представени Германия и Франция. Решенията между Турция– Русия и Иран като страни–гаранти обаче, стават все по–трудни. И в трите страни едновременно се развиват негативни тенденции– финансовата криза в Турция, най–тежката вътрешна криза в Иран със стопяващо се доверие към правителството и протестите и трудностите по прокщарване на някоие реформи в Русия.

Във външнополитически план може да се каже, че на Запад все по–малко вярват, че Турция може да има конструктивна роля в барутния погреб на Близкия Изток.  

Интересът на Турция е сходен с този на САЩ, въпреки острите противоречия през последните две години, защото при мирно уреждане на въпросите в Северна Сирия ще трябва да се изтегли от широк район, който вече не само се контролира от нея, но и се турцизира чрез етническо прочистване, назначена администрация, изучаване на турски език в училищата и т.н. Това са 4000 кв. км – провинциите Африн, Джараблус и Ал–Баб.

В тази ситуация е наивно да се счита, че военната операция в Идлиб срещу  терористични групировки може да се проведе без разрушения на градска инфраструктура. Американските въоръжени сили и кюрдите знаят най–добре това, защото изравниха със земята гр. Ракка, столицата на «Ислямска държава». Иска се много цинизъм за да заявиш сега като нов представител на САЩ за Сирия /Джим Джефри/, че това не трябва да се допуска. Повтарянето на подобни позиции от българския външен министър без дори да се обяви против подготвяната провокация с химическо оръжие, разкрита от руското разузнаване и представени доказателства, без да се внесе български почерк в становището, е съучастие в една злокобно наивна игра. Може би, алтернативата  следва да е  покана на кафе към отявлени терористи и убийци? Истината обаче, е че отново сред тях има и западни инструктори, каквито бяха разкрити при операцията в Източна Гута, макар този път да се цитират само такива от британската частна армия «Олива», обучаващи терористите в боравенето с химическо оръжие. Впрочем британци работят там от 2016 г. след освобождаването на Алепо, а британски генерал е събрал въоръжена групировка от т. н. «умерена опозиция», каквато тук доказахме, че няма. 69 млн. английски лири са потънали в структурите на т.н. «Свободна сирийска полиция».

За съжаление практиката на ислямистките групировки да държат цивилни граждани за заложници е добре известна и няма основание за надежда, че няма да използват този метод и тук. Т.е. изглежда неизбежно, че ще има и цивилни жертви по вина на терористите. Населението на провинция Идлиб преди войната беше 200 000 души. Според данни на ООН придошлите вътрешно разселени бежанци са около 2 млн. Цивилните граждани в самия град Идлиб са между 250 000 и 700 000. Съобщенията на български медии, че «от района са се изтеглили 9000 мирни жители», което щяло «да развърже ръцете на армията да употреби цялата си бойна мощ без ограничения» граничи с пълно невежество.

Организацията за защита на бежанците към ООН призова Анкара да остави отворена границата към Сирия. Реално обаче, Турция трудно може да поеме голям брой бежанци, които всъщност в голямата си част ще бъдат терористи със своите семейства. Сред хората в Турция отдавна зрее недоволство срещу бежанците, защото почти всички от 3–те милиона са разпръснати в страната, а само 250 000 са настанени в лагери.

Упорито повтаряното от Запада предупреждение сирийските правителствени сили да не използват химическо оръжие нямаше логика дори и преди представените от руската страна категорични доказателства за подготвяне на поровкация. Защо му е на Ассад да демонстрира жестокост срещу мирни граждани, когато почти цялата страна вече е под негов контрол? Да не се връщаме към отдавна предадените под американски контрол запаси от химическо оръжие. А какво би означавало това гнездо със 100 000 бойци да остане и да се се приеме предложението за създаване на Национална освободителна армия от терористи? Кого ще освобожават и кой ще властва в Дамаск? Впрочем, представителят на ООН Де Мистура потвърди, че сирийското правителство има право да постави под контрол провинция Идлиб, но настояваше само за известна отстрочка на операцията.

Сценарият, който се използва обаче, е напълно идентичен с този, прилижен в провинция Източна Гута, без ни най–малка иновация, творчество и усилие за професионално изпълнение. Руската страна тези дни даде гласност и на създадения от юли т.г. акаунт в Туитър на 6 годишно момиченце на име Хала от Идлиб, в който на английски пише: «Аз съм от Идлиб. Аз не съм терорист. Спрете да убивате деца. Не си играйте в небето. Уплашена съм. Не мога да спя.» Видеото показва момичето пред разрушена къща /едва ли в Идлиб/. Акаунтът има 350 абоната, но учудващото е, че между тях са световно известни агенции и медии– БиБиСи, Huffington Post, Radio Lyberty, Basfit и др. Изненадващо внимание към едно 6 годишно дете! Но журналисти вече предлагат да се търси отговорност за злоупотреба с малолетни деца.

Руското разузнаване със сирийска помощ разкри, че на 23–24 август са доставени 8 тона хлор и муниции с два камиона до склад на групировката «Ахрара Ал–Шам, посрещнати от високопоставен командир на същата. На 27 август, понеделник част от товара е прехвърлен в Jisr al-Shughour и в Хама. Придружаващите са били с тъмна кожа и говорели английски и френски. Представителят  на ООН Де Мистура признава, че терористите разполагат със съоръжения за изготвяне на химическо оръжие на място, затова очаква най–лошия сценарий.  Заедно с конвоя е пристигнала и група от Белите каски и апаратура за заснемане. Отвлечени били 44 деца, които ще участват в сценария. Всички досегашни провокации, включително и случаят «Скрипал» във Влеикобритания показват, че не е важно дали има или не доказателства и дали е логично или не обвинението. Решението е взето и то се изпълнява с търсене на международна подкрепа!

Първата фаза на операцията на сирийската армия, ще бъде в южните и западни части на провинцията, но не и срещу централния град Идлиб. Не е ясно, кога и дали ще бъде проведена провокацията с химическо оръжие, особено след направените разкрития, но следвайки досегашната практика вероятноста това да се случи е преди срещата на трите страни на 07. 09. с цел да бъде провалена или да й бъде повлияно. Такава провокация няма да има обаче военно значение за изхода на операцията в Идлиб, която е неизбежна.  А двете страни очевидно се подготвят– едната за ракетен удар, а другата – за неутрализиране на същия. За това можем да съдим по нарастване на военното присъстиве: 

- От американска страна: един разрушител "Рос", оборудван с ракети "Томахаук" в Средиземно море. В Персийския залив е и разрушителят "Съливан", който носи 56 "Томахаук". На 31. август атомна подводница на САЩ, въоръжена с ракети Томахоук, влезе в пристанище Гибралтар. В авиобаза «Ел Удайд» в Катар бе предислоциран бомбардироваът B-1B с 24 крилати ракети въздух–земя AGM-158JASSM΄

- От руска страна: 15–те руски кораба начело с ракетния крайцер „Маршал Устинов“  и около 30 самолета за обявеното военноморско учение в Средиземно море от 01 до 08 септември. Великобритания разчита на  силите си в двете си бази в Кипър.

– Турция, преговорите на която със сирийската Ал Кайда завършиха с пълен провал, започна на 31 август да придвижва военни сили и товари към граничния ГКПП Килис. Тя разпхолага с 12 военни наблюдателни поста в Идлиб.

– Сирия  е привела в пълна бойна готовнсот зенитно–ракетните си комплекси С–300, на които разчита за поразяване на всяка атака от въздуха.

Стъпката на САЩ от последните дни да разположат ракетни установки за противовъздушна отбрана в Северна Сирия– гр. Кобани до турската граница и провинция Ал Хасеке подсказва, че техните радари биха могли да поставят под контрол както руските и сирийските, така и турските самолети и по този начин осигурят защита на Идлиб, Алепо, Дейр ез Зур и Ал Хасака. Обявяване на зона забранена за полети предполага унищожаване на въздушни цели в тях, а те могат да бъдат сирийски и руски. Дали обаче отчитат, че новите многофункционални бойни самолети Су–57, които Русия вече използва при операцията срещу Източна Гута и самолетите Су-35 в база Хмеймим с модерните си средства за радиоелектронна борба могат да превърнат цялото въздушно пространство на Сирия в забранена зона за полети?

САЩ очевидно нямат интерес от скорошно установяване на мир в Сирия, защото действията на Израел срещу иранското военно присъствие на сирийска територия е лост срещу Иран, възможност да не му се позволи да изгради коридор през Ирак и Сирия  и като евентуална прелюдия към военни действия срещу Техеран, ако се наложи. От стратегическа важност за тях е и Ирак, в който тепърва предстои съставяне на правителство, от чиято ориентация, проиранска или проамериканска, ще зависи влиянието  в региона, особено след последните съобщения на Ройтерс, че Иран е прехвърлил тактически ракети в Ирак и има идея за възложи на иракски шиити тяхно бъдещо производство. Всичко това води към военна и политическа нестабилност, което налага търсене на решения в по–големи мащаби от тези в сирийския Идлиб.
 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация