ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Твърдата и меката сила на Турция и излъчваната стабилност или нестабилност в региона
Симеон Николов за infocus The Balkan-Black Sea, 19.12.2018
Последните новини за проект на нова военноморска база на Турция в Черно море, подготовката на турската армия за нова трета операция в Сирия, обтегнатите отношения на Анкара с Вашингтон и някои европейски страни и продължаващите преследвания на опозицията в страната, пораждат отново въпросите за твърдата и меката сила на нашата съседка и за това, дали в перспектива ще излъчва повече стабилност или повече нестабилност.
Съобщението за нова военноморска база в стратегически важния източен край на Черно море, на 40 км от Трабзон и 150 км от границата с Грузия, прибързано беше свързано от някои коментатори със създалата се обстановка след рускоукраинския инцидент в Керченския пролив. В действителност идеята за такава военноморска база е доста стара, а разработката на проекта започна миналата година. Това ще е 9тата турска военноморска база и 3тата в Черно море след Синоп и Самсун. Реализацията на проекта е доказателство за прагматично преследване на набелязаните цели и изпълнение на заложените планове, независимо от политическите сътресения и финансови затруднения. Към 2020 г. се очаква във ВМС на Турция, които са в много подобро състояние отколкото например Сухопътните сили, да постъпят на въоръжение фрегати, корвети, универсален десантен кораб и др. морски съдове. Турция търси изравняване на баланса в Черно море, след като Русия започна да я изпреварва с усилването на Черноморския си флот в Севастопол, още повече че преди 1520 г. турският флот имаше определено надмощие. Днес Анкара трудно би постигнала такава цел, след като Русия използва вече ракетите Калибр с морско базиране, а скоро ще има и подводен флот с хиперзвукови ракети. Освен това акцентът на турските ВМС е Средиземно, а не Черно море.
Двете страни гледат една на друга не като на врагове, а като партньори, но връзките им са тактически, а не стратегически и са фокусирани върху определени проекти и политики със средносрочен хоризонт. Въпреки участието на Турция в найголямото учение на НАТО Единен тризъбец-18 от 25 октмври до 07 ноември т.г., както и позицията на Ердоган по Крим, изразена на среща с украинския му колега Порошенко на 05. ноември в Истанбул, рускотурският диалог не бе нарушен.
В сложните отношения със САЩ, а донякъде и с НАТО, Турция със сигурност използва тази стъпка с новата военноморска база на Черно море като свой коз пред съюзниците си, които считат такава база за полезна и перспективна, предвид близостта с Русия и Грузия, но и с региона на Армения и Азербайджан.
Свидетелство за преследване на пошироки геополитически замисли, въпреки влошаващото се финансово положение, е изпращането още миналата година на въоръжени сили в Катар, където се оформи първата турска база на чужда територия с капацитет до 3000 души, както и започнатата тази година дейност по друга база в Червено море, Судан, където се очаква вероятно следващ конфликт. Тоест, Турция прави заявка за голямата игра във важен за международното корабоплаване стратегически район, където и САЩ, Франция, Италия и дори Япония имат военно присъствие на вратата към Червено море. Саудитска Арабия обаче, е силно обезпокоена от очертаващия се триъгълник КатарИранТурция, или т.н. според началника на ГЩ на Израел шиитска дъга, а великобританското разузнаване говори за ос на Мюсюлмански братя, Катар и Турция.
Около събитията в Керченския пролив и заявлението на САЩ, че ще изпрати кораби в Черно море, възникна въпросът за ролята на Босфора и готовността на Турция да даде разрешение според изискванията на Конвенцията от Монтрьо с нейните ограничения за срок на пребиваване на чужди кораби до 21 дни, техния тонаж и т.н. Пропуска се обаче факта, че скоро този проблем за САЩ и НАТО ще отпадне след започнатите вече работи по прокарването на изкуствения канал, паралелен на Босфора, тъй като Конвенцията важи само за естествени проливи. Притиснат от кризата обаче, Ердоган съкрати част от финансовите средства, а с това и ограничи размерите на канала, което поражда въпроса, дали в бъдеще през него ще могат да преминават и големи кораби.
Сериозното влошаване на отношенията със САЩ поставиха под риск планираните доставки на найновите бойни самолети F-35, проект, в който Турция е един от преките участници. От поръчаните 100 самолета са одобрени 30. Първите два самолета обаче ще останат в САЩ за обучение на турските пилоти. Една от причините САЩ да поставят условия закупуването на руските системи за противоракетна отбрана С-400, е на път да отпадне. Те ще бъдат доставени, но притежаването на противникова технология ще даде други педимства. А Анкара участва в нова разработка на система за ПВО заедно с Италия и Франция и тя ще е напълно съвместима с тази на НАТО.
Докато във ВВС и ВМС модернизацията на въоръжението изглежда сравнително добре, то в Сухопътните войски положението не е такова нито по отношение на техниката, нито с личния състав. Проблемът е в това, че ножицата между амбициите на Турция да поддържа висок военен потенциал от 443 хилядна армия /а след преврата малко над 400 хиляди/ и финансовите възможности за това при такива въоръжени сили остава доста голяма.
На този фон са показателни усилията зависимостта на Турция от чуждо въоръжение, която сега е 35%, да бъде сведена до нула до 2023 г.. Преди месец бе съобщено, че започва серийното производство на първия турски танк Алтай, чиято броня е собствена разработка. Придвижва се проекта за собствен изтребител TF-X, макар и с чуждо съдействие. На въоръжение е и първият турски безпилотен дрон «Байрактар ТВ2». През 2021 г. ще започне производството на ракети с далечен обсег на действие, което даде повод на наблюдатели във Великобритания и Германия да изразят очаквания за една бъдеща «агресивна Турция». Не са тайна и желанията на Анкара да придобие ядрено оръжие, което би съответствало на амбициите й да прерастне от регионална в световна сила и заеме желаното от нея място във формиращия се нов световен ред.
Съществена е тенденцията към създаване на смесени фирми с големи западни компании, които използват това за пошироко навлизане на пазара в Близкия Изток и избягват налаганите им в собствените страни ограничения като германската компания «Рейнметал». Взаимният интерес между Украйна и Турция в сътрудничеството в сферата на отбранителната идустрия почива върху запазени технологии и кадри в едната страна и развита отбранителна промишленост в другата.
Проекцията на твърда сила извън границите на Турция намира потвърждение в съседна Сирия. Подготовката за трета поред широкомащабна военна операция след «Щитът на Ефрат» в посока Джарабулус и «Маслинова клонка» в провинция Африн, завърши към 15 декември и е насочена към Манбидж и източно от река Ефрат, райони, които са под контрола на кюрдските отряди за защита на народа, подкрепяни от САЩ и обещава нова ескалация на турскоамериканските отношения.
Въпреки твърденията на Ердоган за оставане в Сирия до провеждане на общи избори, никой не вярва, че турските сили някога ще се изтеглят, защото в завзетите провинции Джарабулус и Африн освен извършваното прочистване и заселване с помоща на придружаващите турската армия ислямистки милиции, администрацията вече е турска, а в училищата се изучава турски език. Турция смята, че може да бъде гарант за едно «демократично» развитие на съседните страни, като оправдава завземането на територии под предлог борба с тероризма, а всъщност решава основнния си проблем недопускане създаването на кюрдска държава.
Геостратегическото положение на Турция и наличните бази и центрове на НАТО и САЩ са твърде важни за Алианса, което обяснява подкрепата на генералния секретар Столтенберг за политиката на Ердоган. Въпреки това, в средите на НАТО скептицизмът по отношение на турското членство стигна нови върхове през лятото на тази година. От друга страна и Турция вижда изгода в участието си в Алианса, което се изразява в заемането на командни и управленски длъжности, на които бяха изпратени нови хора след опита за преврат преди две години, в достъпа до съвременни технологии и военно обучение. Тази взаимна изгода между НАТО и Турция позволява размяна на условия и търсене на компромиси. Със сигурност Турция ще продължи да повишава цената си за участието си в този военен съюз.
До нова гореща точка и сблъсък на интереси може да доведе агресивният подход на Турция в Средиземно море във връзка с правата за използване на новото газово находище във водите до Кипър, открито още 2011 г. и с капацитет поне за следващите 150 години, заплахите с военна сила, увеличаването на турските въоръжени сили на острова, намеренията за нова военноморска база там и др. Отговорът на САЩ за увеличаване на военното си присъствие, свои бази и повече военни учения в Гърция подсказва, че се търси дълготраен заместител на част от турските възможности и американски контрол. Идеите за военна база на българското Черноморие е само сондиране на реакция от приближени на САЩ лица със същата цел.
Отново зависимост, но в икономическата сфера принуждава Турция да поддържа взаимоизгодни отношения с ЕС, без да се отказва от някои свои методи като изнудването в случая с втората част от споразумението за бежанците за още 3 млрд евро. Амбициите на Турция в енергийната сфера са на път да се осъществят и поставят и България в значима зависимост от нейните газови доставки, което е нов израз на меката сила на нашата съседка.
След посещението на Едроган в Германия на 2830 октомври 2018 г. пък и преди това германските служби видимо свалиха гарда, изпълнявайки туските исканията за преследване на кюрдските оранизации, арестуване на лидерите им, блокиране на демонстрациите им. А само помалко от година преди това имаше 27 процеси срещу агенти на турското разузнаване, някои от които участвали в екипи за ликвидиране на кюрдски лидери на германска територия. Замлъкнаха възраженията срещу грубите операции по отвличане на турски граждани от Швейцария, Испания, Косово, Молдова и други страни, заподозрени, че са привърженици на Гюлен.
Бившият турски представител в НАТО генерал Джафер Топкайа предупреди наскоро за последствията от структурите на турската организация Садат в Германия. Тя е найголямата организация в Турция в момента, известна с участието си в операциите срещу кюрдите в източните райони на страната, станали известни с жестокостите си, обучението на над 3000 ислямисти от Сирия и влиянието си в найтесния кръг около Ердоган. Тя е единствената предлагаща консултации в отбраната в международен аспект и обучение за водене на неконвенционални, подривни и терористични бойни действия. Шефът и основател на Садат Танриверди бе повишен в съветник на Ердоган. Друго доверено лице на турския президент Метин Кюлюнк координира дейността на цяла мрежа организации в Европа, подкрепящи Ердоган, между които и Османен Германия, които бяха разследвани от германските органи за сигурност. Високопоставен армейски генерал нарича тези групи въоръжената ръка на Ердоган срещу опозицията в Европа.
Широката и целенасочена дейност на държавни турски структури за създаване на пета колона в западноевропейските страни и засилване на религиозното влияние, съвсем не се прикрива. Нещо повече, в предизборен митинг в Европа Ердоган дори призова съгражданите си да се издигат в обществените и държавни структури без да се интегрират, запазвайки своята традиция, вяра и език, защото един ден Европа ще бъде ваша.
Турция остро разкритикува решението на Австрия да затвори 7 джамиии, да екстрадира 2ма имами и постави 60 други под наблюдение от общо 260 ислямски проповедници. Австрия не се поколеба да анулира двойното гражданство, а през април 2018 да забрани предизборни митинги на своя територия. Буквално през последните дни Турция осъди забраната в Австрия на т.н. вълчи поздрав, който е знак на Сивите вълци с пръстите на ръката, чийто продължител е съуправляващата в Анкара националистическа партия MHP. През октомври обаче Ангела Меркел бе принудена да се здрависа с лидера на европейските организации на тази профашистка организация, който беше включен в делегацията на Ердоган.
Дългогодишното и постоянно нарастващо влияние през религията, езика, културата в Балканските страни постигна значителни успехи в Босна и Херцеговина, Косово, Македония. Престоящият празник на турския език на 21 12 2018 г. в Македония е само блед пример за това.
Найголеми проблеми в турскоевропейските отношения ще създават и в бъдеще грубите нарушения на човешките права, отнемане свободата на медиите и фактическото премахване на разделението на властите. Въпреки че минаха две години от опита за преврат, продължават арестите на журналисти, военни, университетски преподаватели. Общият им брой достигна 218 000. Уволнените пък са над 140 000. В момента се провежда масирана акция срещу членовете на опозиционната партия HDP, прокюрдска и проевропейска ориентирана формация, която влезе в Парламента с над 80 депутати. Днес 2000 нейни функционери, начело с председателя й са в затовра, недочакали европейска подкрепа на демократичните им ценности.
Все повече турски граждани напускат страната си и търсят политическо убежище в Европа. Още през 2017 г. те бяха 113 326, което представляваше 63%тно увеличение в сравнения с предхождащата година. Сред емигриращите са хора с добро образование и професии, лекари, инженери, учители. Това може да доведе до недостиг на квалифицирани кадри и проблеми в различни области като образованието, икономиката и др., както вече се случи в армията и найвече във ВВС, след уволнението на 8000 офицери.
Освен вътрешнополитическата нестабилност и пълзящата ислямизация, включително и в армията, която по мнение на турски експерти до 5 г. ще е напълно ислямизирана, Турция и съседите й са застрашени и от активизирането на тероризма. Според доклад на холандското разузнаване /AIVD/ от 05 ноември т.г. «Ислямска държава» използва Турция за стратегическа база за своя нова организация и съвземане от поражението си, което би застрашило Европа. Това бе предшествано още преди десетина месеци от признанието на турската полиция, че във всики 81 провинции на страната има «спящи клетки» на Ислямска държава. Четирите найвероятни риска за сигурността на Турция са финансовата и икономическа криза; военното участие в Сирия, свързано с отвоюване на бъдещата роля на Анкара в региона и евентуален разширен военен конфликт; терористичната опасност вътре в Турция и евентуалното ерозиране на армията вследствие на продължаващите преследвания на военни и недостига на кадри.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация