ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Адекватни ли са идеите за увеличаване на военното присъствие в Черно море

Симеон Николов, 04.03.2019

В България управляващите винаги са смятали, че трябва да подават информация по–лъжичка, смятайки за своя територия важни въпроси на сигурността, които били конфиденциални и не за всяка глава от простолюдието, забравяйки, че всъщност трябва да са негови слуги. Това улеснява политико–идеологически деформирани автори да разпространяват своите измислени версии за ставащото и за сетен път да доказват, че българинът разбира от всичко– от футблол до ракети и никой не може да му противоречи. Журналистите пък, оправдавайки се, че трябва да покажат „и другото мнение” съдействат да се лансират или абсурдни  или некореспондиращи с интересите на страната  твърдения. Така „борещите” се срещу фалшивите новини, стават проводници на такива било то във връзка с важни събития или по повод отбелязване на исторически дати от нашата история.

Редица изказвания по повод посещението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в България щяха да се приближат повече до реалността, ако бяха взели предвид констатациите и изводите от Мюнхенската среща по сигурността, срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел и на инициативата Б–9 в Словакия. Както и ако се имат предвид някои постановки от новата стратегия за отбрана на САЩ, като тази, че Европа и Азия отново стават „приоритетни театри” за въоръжените сили на САЩ, докато Близкият изток остава театър, който трябва само да бъде управляван. Произтичащите от нея нови правила предполагат по–активна роля включително за специалните сили в кибервойната, в информационните операции и меропирятия по осъществяване на влияние и подготовката на съюзниците. След самопоканилия се вицепрезидент на САЩ, който искал да обиколи базите в България, където провеждат учения американски военни и след предложението на румънския външен министър за „Черноморски флот”,  засилен военновъздушен контрол и разполагане на още една многонационална бригада, беше логично да се породят редица предположения за истинските причини за посещението на Столтенберг, който отдавна не бе стъпвал на българска земя– все едно министър–председател да не влезе в Министерство на отбраната, а и такива случаи сме имали.

Не всички дежурни български „експерти”, изказващи се за „необходимостта от военноморска база” на българския черноморски бряг, се „усетиха”, че приоритетите вече са изместени. Те не забелязаха, че след  речта си в Мюнхен генералният секретар на НАТО, отговаряйки на въпроса на бивш френски министър, къде ще разположите американските ракети на европейска територия след прекратяване на Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег между САЩ и Русия,  отговори, че няма да разполагат „наземни” ядрени ракетни системи, но ще трябва да се подготвим за свят без такъв договор и  бе допълнен от министъра на отбраната на Германия г–жа фон дер Лайен за предстоящ „микс от мерки”. Ключовата дума тук е „наземни”. Очевидно е, че се мисли в посока на разполагане на такива системи с въздушно и с  морско, а не с наземно  базиране. А въпросът за увеличаване на вонновъздушните сили в Източна Европа и Черноморието се повдига от няколко години. Следователно, много по–вероятно е да очакваме предложения за ескадрила самолети, отколкото военоморска база, чието използване би било силно ограничено от конвенцията от Монтрьо за Проливите, контролирани от Турция, което пък излежда не е пречка за една бивша българска посланичка, обясняваща, как такава база щяла да „противодейства” на заплаха от Изток.  Освен това, трябва да подскажем на такива «експерти», че трудно би могла да се формира корабна групировка за успешна военна операция срещу Русия, особено ако в нея не участва Турция. Към това следва да се добави и факта, че всеки морски съд в това затворено море е под пълен руски контрол и би бил поразен в рамките на броени минути. Всичко друго е дрънкане на оръжие.

Проблемът за ескадрилата самолети обаче е, че в България има само две летища, чийто писти са подходящи за използване на самолети от типа нта Ф–16.

Въпросът за база за противоракетна обраната /ПРО/ бе решен отдавна с избора на такава в Румъния, в близост до българската граница. Тя покрива и наша територия. Не е необходима втора база за ПРО на Балканите. За това и на курсант във Военното училище ще пишат двойка.

Разполагане на многонационална бригада в България също не е необходимо, защото театърът на военните действия не позволява развръщане, а в посока Румъния или Турция едва ли ще бъде хвърлена. Впрочем, Договорът за военно сътрудничество между България и САЩ позволява в 4–те български бази за съвместно ползване да бъдат разположени до 5000 души. От 22 февруари 2019 г. започна предислоцирането на 400 американски военни с екипировка и въоръжение, вертолети, бойни машини, които ще провеждат подготовка в България до 29 октомври 2019 г.

Не е изключено посещението на вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс да роди идея за разширяване на договора с нов анекс към него. Грешка на България беше, че през 2016 г., когато изтече срокът му и автоматично бе продължен, не постави въпрос за предоговаряне, защото обстановката днес е коренно различна от 2006 г.  и имаме нова стратегия на САЩ, която прави някои постановки в документа неизгодни и несигурни, да не говорим за голямото обществено недоволство, че не получаваме поне приличен наем за ползването на базите.  

Трябва да признаем, че поне сред военните експерти се срещат и някои верни, но неоформени оценки и предложения. Т.н. придобиване на американската система за ПВО „Пейтриът” би било твърде закъсняло. Тя е неефикасна, стара и много скъпа. Обхватът й е 180 км, а съвременните руски С–400 имат обхват 400 км и 600 км на радара. Далеч по–целесъобразно би било да се включим в новата разработка на Италия, Франция, Турция и др. страни за създаване на нова, европесйка система. Брегови артилерийски батареи или ракетни дивизиони са удачно решение за всяка морска страна, но и за тях нямаме финансов ресурс, а и не биха били необходими, ако не водим конфронтационна политика с прилежащите черноморски страни.

Относно това, че Русия изобщо не се съобразявала с държавите от региона и все повече милитаризирала Черно море също се  изговориха пълни небивалици: 90% от военните сили в Черно море били руски! Съотношението на силите в Черноморския регион най–често се представя тенденциозно и неотговарящо на действителността. Двете сили, които доминират са безпорно Русия и Турция. След присъединяването на Крим към РФ чувствително се повиши качеството на руския военноморски потенциал. Но по отношение на реалното съотношение на силите нещата изглеждаха така:

– ВМС на НАТО разполагаше с личен състав от 59000 /Турция 48 000, Румъния 7 100, България –4.100/, докато този на руската страна– 11.000 души.

– Фрегатите от трите натовски страни са 23 бр., а от Русия – 2 бр.

– Подводниците от Турция –13 и Румъния–1, докато от руска страна – 5 бр.

– Корветите от нашите три страни са общо 15, а от Русия – 11;

– Ракетните катери от наша страна са 27 /21 на Турция и 6 на Румъния/, а Русия има 6 ракетни катери;

– Морска авиация– тук вече Русия има предимство – 78 летателни средства, срещу 43 на натовските три държавни /37 плюс 3 плюс 3/

Черноморският флот на Русия след Крим се увеличи с 2 фрегати, с 2 подводници, а през 2019 г. се очакват още 18 нови кораби. Силата на руската страна обаче е в двата нови дивизиона за ПВО  със зенитно–ракетни системи «С 400 Триумф» и ракетните комплекси «Панцир С1» и  бреговите ракетни дивизиони «Бастион» и «Бал». Бастион са въоръени с ракетите «Яхонт» с обсег 300 км. Боекомплектът е 64 ракети. Един Бастион унищожава 1 ескадра.

Не са ни виновни само «експертите». Медиите манипулират слушателите и зрителите си по един обидно недостоен начин. Всички съобщения за ракетите със среден и малък обсег изведнъж започваха само с думите «Предвид на излизането на Русия от Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег.....», сякаш не е имало събитие като обявеното първо от американския президент Доналд Тръмп напускане на споразумението, ултиматум към Русия и т.н. Т.е. ние започнахме да фалшифицираме и настоящето, след като дълго подменяхме историята.

Преди да приписват «агресивност» на Русия, която сън не я хваща, как да завладее богатите нефтени полета и диамантени находища на България, медиите и експертите трябваше да разяснят на хората истинските причини за опасенията на Запада и разбира се, кой и защо ги подклажда, генезисът на т.н. адаптирано предно присъствие и рязкото увеличаване на въоръжението по руските граници и предизвикване на ответни мерки от руска страна.  Интересни са становищата на американски военни като генерал Джон Хайтън, председател на Стратегическото командване на ВС на САЩ , който заявява, че САЩ нямат възможносдт да се противопоставят на руските ракети, поради което е необходимо да се удължи договора СТАРТ 3 с Москва, който изтича през 2021 г. Най–голяма опасност според него представлявали новите крилати хиперзвукови ракети и безпилотният подводен апарат «Посейдон», който прави безмислено разработването на противоракетна отбрана от САЩ. По повод на това и други изявления могат да се направят поне 3 допълнения:

Първо, още по–голямо промяна ще внесе крилатата ракета с ядрен двигател 9М730 «Буревестник», защото такъв реактор й осигурява неограничен далечина на полета, което предвещава революция в ракетостроенето.

Второ, по–точно би било да говорим не за започваща надпревара във въоръжаването, а за «догонване», защото САЩ изостават в създаването на хиперзвуково оръжие с около 5 години и едва преди няколко месеца бяха разписани документите и доплънителната финансова рамка за работа в това направление. А освен заплахата от хиперзвуковите «Авангард» и «Кинжал»,  хипердзвукавата крилата ракета с морско базиране «Циркон» от подводница или кораб на 500 км от американският континент може да порази целта си само до 5 минути.

Трето, хиперзвуковият блок «Авангард» със скорост 20 пъти скоростта на звука ще поеме бойно дежурсткво през декември 2019 г.; Първата атомна подводница с безпилотния подводен апарат «Посейдон» ще бъде спусната също в края на 2019 г. Тежката междуконтинентална ракета РС–28 «Сармат» с равни или по–добри възможности от американските ракети, според MDAD, ще влезе в пускови изпитания също до края на 2019 г. Единствено хиперзвуковата ракета Х–47 М2 «Кинжал» е на въоръжение на 10 изтребителя МиГ–31 в пробно бойно дежурство. Това  би  породило замисъла да се ускори предизвикването на военен сблъсък с Русия, преди тя да се сдобие с тази военна мощ след края на 2019 г.

Преследването на баланс в ракетостроенето между двете суперсили, притежаващи 90% от ядрените средства в света, ще натовари изключително много САЩ в период на очертаваща се световна икономическа криза. Предимството на Русия за момента е, че макар и притисната от многобройни санкции, има военна продукция, която е в пъти по–евтина от тази на американската и западноевропесйка оръжейна промишленост, а едновременно с това, значително по–ефективна.

Решението за света всъщност не е нито в надпревара, нито в догонване, а в създаване на нови международни регулационни механизми. Това е особено наложително предвид създаването на технологично нови типове въоръжение. На първо място това са автономните оръжейни системи /LAWS/. Автономността им обаче не трябва никога да излиза извън човешкия контрол. Безплодните досега преговори в Женева крият риска техническият напредък да изпревари евентуални мерки и тези въоръжения излязат извън контрол. Другият риск е, сегашните преговори да се провалят, както един след друг започват да се разтрогават международни договори след идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ. Нуждаем се от нова визия за контрол на въоръженията, каквото е виждането и на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, защото «ключовите компоненти на международната архитектура за контрол се сриват».

В такава сложна международна отбстановка изключително важни стават посланията на лидерите и как се възприемат те от хората, които искат да видят в тях достойнство и перспектива. Спорно е, дали заявеното от премиера пред главния секретар на НАТО, че сме «най–дисциплинираният и лоялен член» е най–удачното.  Но със сигрност ще предизвика възражения твърдението: «Ние сме надеждна и можеща да води сериозни военни действия държава.» поне сред познаващите хала на армията ни.

Далеч по професонално и достойно бе казаното от президента: «България е силно ангажирана да продължава да увеличава ролята си на стълб на сигурността и стабилността на Балканите и в Черно море и полага усилия да развие съвремени отбранителни способности.»

Но ние си знаем, че цялото развитие на страната през последните 30 години доведе до ерозиране на ценностната система на най–важния фактор – човешкия. И каквито и модерни сердства да планираме, готовност да защитават родината си имат едва 25% от българите, което е сред най–ниските стойности в международно проучване в света, докато сред турците тя е 73%, сърбите– 46%, македноците– 38%, американците– 72%, украинците– 62%, руснаците –59%. Системна грешка, пораждаща много въпроси, за които някой трябва да отвори очите на онези, от които зависи функционалността на системата.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация