ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Бермудският триъгълник за Ердоган
Симеон Николов
04.06.2019
Месец юни се очертава като доста облачен, мрачен и непредсказуем за турския президент Реджеп Таип Ердоган както във вътрешен, така и в международен план.
Повторното решение на Висшата избирателна комисия, с което отмени собственото си такова и анулира резултатите от местните избори от 31 март за Истанбул, на които опозиционната кемалистка НРП /Народно републиканска партия/ спечели само с 14 000 гласа пред упрвлявалата досега ПСР /Партията на справедливостта и развитието/, беше рисковано за президента. Потенциалът на ПСР е изчерпан, а кюрдите, които не издигнаха свой кандидат, а подкрепиха НРП, със същата решителност и още поголяма мобилизация ще гласуват и този път за опозицията. Повторните избори са насрочени за 23 юни.
В такава обстановка ходът на Ердоган да демонстрира смекчаване режима на кюрдския лидер Абдулах Йоджалан в затвора на остров Имралъ, заради който стотици интелектуалци, журналисти и други изявени кюрди от цялата страна и някои в Европа, подкрепени от 7000 затворници, бяха в продължителна гладна стачка, показва само, че президентът посяга към последни възможни средства за въздействие поне по две причини:
Първо, той не вижда повече други пътища и фактът, че това бе обявено в същия ден, в който бяха анулирани изборите след 8 години забрана на адвокатите на Йоджалан да го посещават, недвусмислено потвърждава замисъла му. Вярно е, че в Истанбул има 2 млн кюрди, които представляват 15% от населението на града. Но сметката на президента няма да излезе, защото е невъзможно да се забравят изравнените със земята турски селища в Източна Турция, убитите и хвърлените в затворите, репресиите и днес срещу всяко опозиционно мнение.
Второ, Ердоган очевидно си дава сметка, че опозицията влизайки във властта ще разкрие огромни далавери и злоупотреби в досегашното 25 годишно управление на ПСР. Именно в това е убеден и известният институт в Анкара Sigma Tόrki, който изрази мнение, че ще бъде разбутано гнездо на оси, преплетени интереси, корупция и злоупотреби с властта. Телевизионно предаване на CNN Tόrk пък беше прекъснато повече от час порано, в момента, в който интервюираният кандидат на НРП Екрем Имамоглу понечи да говори за злоупотреба с обществени средства.
Разкритията ще имат своята разяждаща роля в самата партия на Ердоган ПСР. От негативите обаче ще се възползват и политически среди, които подготвят учредяваеното на нова партия, като тази на бившия министър председател Ахмед Давутоглу.
Прогнозите от допитванията до населението, публикувани до 01 юни, сочат безспорна преднина за кандидата на опозиционната НРП Екрем Имамоглу с вероятни резултати от 50,2 до 52% , давани от различните агенции. Бившият министър председател и кандидат на ПСР Бинали Йълдъръм изостава на второ място с 48,1%.
Разбираема е тревогата на Ердоган. Градът безспорно е важен за управлението му със своя 31% тен дял в БВП на страната и с 15% от избирателите. В такава обстановка обаче и очертаващ се повторен провал за Ердоган не остава друго освен да манипулира изборите или да обяви нови избори за трети пореден път.
Очевидно стреснат от тези предварителни прогнози Ердоган разпореди пълна мобилизация на силите. Ангажирани са дори специалните служби. Остава да видим, дали твърде амбициозната програма през следадващите 3 седмици да се осъществи личен контакт с всеки един от онези 1,6 млн негласували в Истанбул и се убеди да даде гласа си за ПСР, ще има резултат.
Все още Ердоган разчита и на един проверен и активно използван инструмент масовите репресии. Но не отчита, че победата на опозицията във всички големи градове всъщност тушира страха, вля много оптимизъм, възвърна надеждите на проевропейските и демократични среди и това категорично ще се прояви и в повторните избори в Истанбул.
Преследванията на инакомислещите всъщност не са преставали. Председателят на Истанбулската организация на НРП Джанан Кафтанджиоглу бе изправен пред съда точно преди предстоящите избори с познатите до болка обвинения като терористична пропаганда, подстрекателство, обида на президента и др., отправяни масово срещу стотици хиляди заподозрени в опозиционност.
Не стига, че лидерът на прокюрдската и парламентарно представена Демократична пратия на народите /HDP/ Селяхатин Демирташ е в затвора, както и още десетина нейни функционери, но вече е поискано сваляне на имунитета на още двама депутати и съпредседатели с обвинение за терористична пропаганда, сепаратизъм и подривна дейност.
Съдебната власт отново посегна към поредния чужд журналист германската журналистка от турски произход Сюхейла Каплан, която работи в Arti TV в Кьолн, излъчаща предавания за Турция през сателит. Единствена й вина е, че е публикувала критичен пост във Фейсбук, а обвиненията са дежурните терористична пропаганда и обида на президента. Пострадаха родителите й в Турция, а всеки нейн опит да ги посети, ще завръши с арестуването й. Стратегията за сплашване е очевидна.
Въпреки, че режимът провежда вече някои мероприятия срещу спящи клетки на Ислямска държава в Турция, той е застигнат от нелицеприятнвото наследство от близкото минало: излизат наяве редица факти за тясното сътрудничество и помощ на турските специални служби за терористичната организация. Например след петчасовото интервю в американска медия с емира на Ислямска дърава Abu Mansour al Maghrebi, който твърди, че по същество е бил посланик на ISIS в Турция. Това също допринася за разяждане имиджа на управляващия режим.
Относно анулирането на изборите в Истанбул ЕС предупреди в специална декларация за отсъствието на аргументи и за значението на един прозрачен изборен процес за демокацията в страната. Дори настоя за наблюдатели. Истината обаче е, че Ердоган вече е загубил много престиж и доверие, че може да гарантира демокрация в нашата южна съседка.
Вторият връх на Бермудския триъгълник за Ердоган са низходящите процеси в развитието на икономиката.
Тъй като критерий за анализаторите е тенденцията в две поредни тримесечия, трябва да обърнем внимание на факта, че докато в последното тримесечие на 2018 г. спадът на икономиката отбеляза 3%, то в първото тримесечие на 2019 г. е 2,6%. През пролетта на 2019 г икономиката продължава отново да се свива. Курсът на турската лира, която от 2017 г. загуби 37% от стойността си, е подложен на нарастващ натиск между другото и заради напрежението в турскоамериканските отношения. Инфлацията расте. Безработицата е найголямата от 10 години насам. Населението не издържа на ръста на цените на хранителните стоки. За турските и чуждестранни фирми, които имат дългове във валута, фалитът е реална перспектива. Инвеститорите се опитват да изнесат парите си извън страната.
Ердоган отново критикува лихвената политика на Националната банка, но неговата намеса разклаща основния стълб на стабилност в турската финансова и икономическа система. Показателно е отношението на найголямия икономически съюз в Турция TάSIAD, който се противопоставя на намесата на президента в икономиката, даде и политическата оценка, че анулирането на изборите приближават турската демокрация с още една стъпка към нейната смърт. Централната банка в голяма степен може да се каже, че е ограбена, резервите се спопяват до двуцифрена милиардна сума. Ако в рамките на годината не се обслужат кредитите, които са десеторно повисоки, това може да е последният смъртоносенеудар върху и без това нокаутираната лира.
Третата страна на Бермудския триъгълник за Ердоган е развитието на международните кризи и отношения, в които той въвлече страната.
Военните операции, които Турция провежда в кюрдските райони на Северен Ирак и в Северна Сирия е в противоречие с опита на национално ниво да смекчи антикюрдската политика на управляващите, за да се намалят кюрдските гласове в подкрепа на НРП в повторните избори на 23 юни в Истанбул.
През последните дни на месец май Турция предприе нова вълна от доставки на ракети и бронирани машини за ислямистки организации в Сирия, които активизираха настъплението си срещу освободени вече от сирийската армия територии. Тоест, съдейства за разпалване на военните действия, а не за тяхното овладяване, извличайки тактически ползи за постигане на своите цели. Това разбира се едва ли се харесва на Русия.
Набъбващите противоречия между Турция и Русия са свързани на първо място с неприемливите турски амбиции в Северна Сирия и с подхода към решаване на възела от проблеми с концентрираните в Идлиб терористични организации, част от които се ползват с турска подкрепа. Дълго време Москва проявяваше търпимост и дипломатически такт и умение, защото без съмнение имаше и продължава да има сериозни съображания относно стратегическата важност на рускотурското партньорство. Турските интереси също би трябвало да действат въздържащо върху поведението на Анкара. След закупуването на ПВО системата С400 тя желае да участва в производството и придобиването на следващото поколение на уникалното руско оръжие С500. Хвърля поглед и към придобиване на руския изтребител Су57, дори вече влезе в преговори с руската страна. Разбира се, умело жонглира с това пред САЩ, отблъсквайки заплахите със санкции, настояването да спре договора за системите С 400, което вече е невъзможно, защото сделката е приключена и последните закани на Вашингтон да извади Анкара от проекта за самолета F-35, което би било изключително трудно както заради вложените от Анкара средства /близо милиард долара/, така и заради това, че турски фирми произвеждат важни елементи от самолета.
Причините САЩ да увеличат натиска си върху Турция през последните седмици се дължи на някои чисто технически съображения. През юли предстои предаването на следващия самолет F-35 /първите два бяха оставени в САЩ под предлог обучението с тях на турските пилоти /, но сега стои въпросът за преустановяване на тяхната подготовка. Този срок почти съвпада с доставките на руските системи С400 за Турция през юли. За САЩ въпросът за С400 подлежи на още две съображения: ако и други страни от региона започнат да се въоръжават с тази система, сериозно ще се наруши военният баланс и второ, ако всеки член на НАТО има свободата да избира оръжия от трети страни, губи американската военна индустрия. Същевременно американците отстъпиха от част от условията си за продажбата на своите системи Пейтриът, които все още обаче, не удовлетворят турската страна. Но има и причини от стратегически характер, свързани с политиката срещу Иран и военното укрепване на Средиземноморския регион. Понататъшното влошаване на отношенията със САЩ може да повлияе неизгодно върху извоюваните позиции на Турция в Сирия и жизнено важния за Едроган въпрос за недопускане на кюрдско самоуправление в Северна Сирия.
В телефонния разговор, който Ердоган проведе с президента Тръмп на 29 май 2019 г., беше договорена наистина среща между двамата по време на форума на Г20 в Япония този месец, но няма гаранции, че тя ще реши основните противоречия между двете страни. Засега Ердоган потвърждава предложението си за обща работна група по възраженията срещу руските системи С400 и приветства решението на САЩ да премахне допълнителните мита за турска стомана. Забелязва се желание и амбиция от страна на турския президент за нормализиране на търговските взаимоотношения и увеличаване на търговския стокообмен до 75 млрд долара, което е разбираемо предвид икономическите притеснения и проблеми на Анкара. Всичко това подсказва, че Анкара не желае да скъса стратегическата връзка със САЩ и НАТО.
Ердоган е доста недоволен обаче от реакциите на САЩ и Европа срещу амбициите му към газовото находище до Кипър и от военната помощ за Гърция и увеличено американско военно присъствие в региона. Няма изгледи всички негови тревоги да бъдат безметежно разпръснати, напротив, очакват го тежки сблъсъци с реалността.
В последната седмица на май т.г. ЕК обяви края на разговорите за членство на Турция в ЕС, след като за пореден път констатира сериозни недостатъци в правовата култура, връщане назад в държавността и основните човешки права. Въпреки продължаващия диалог и сътрудничество, Турция се отдалечаваше все повече от ЕС, като особено сериозно връщане назад бе отбелязано в правораздавателната система и основните права. Същото се отнася и за сектор Миграция и подпомагане на бежанците, както и при спазване на човешките права. Препоръките на Комисията ще бъдат предоставени на Европейския съвет за предпримане на понататъшни стъпки.
Корабът на Ердоган може да не бъде погълнат точно сега от този Бермудски триъгълник между вътрешнополитически, икономически и външнополитически и военностратегически проблеми, но докато е програмиран със сегашните си параметри, ще остане неизбежен негов пленник, застрашен от изчезване. Може би години след това бихме могли да говорим за попътен европейски вятър.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация