ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Компромиси минират крехкото примирие в Сирия

Симеон Николов, 27.10.2019 г.

Бъдещето развитие на обстановнката в Северна Сирия и обясненията за поведението на участващите в събитията актьори зависи до голяма степен от пробойните и умишлените или неизбежни пропуски в договореностите между президентите Ердоган и Путин, а преди това – между вицепрезидента на САЩ Пенс и Ердоган. Това, че те не се коментират широко или въобще, се дължи не само на сложността на ситуацията, но и на преплитащите се явни и прикрити интереси и цената на неизбежните взаимни компромиси. Но пренебрегването им води до неверни оценки и очаквания и изкривяване на реалността. А тези разминавания по неизяснени в преговорите въпроси минират крехкото примирие и създават условния за разпалване на нов етап на войната в Сирия, която министърът на външните работи на РФ Сергей Лавров заяви за приключила още та 14 септември 2019 г. 

В меморандума в десет точки от Сочи, приет от Путин и Ердоган, както и в договореностите между вицепрезидента на САЩ Пенс и турския президент, не се споменава за придържане към международно право и мълчаливо се приема циничното име на турската операция „Извор на мира”, осъдена от почти цяла Европа и арабския свят. Не е взета предвид продължаващата фактическа окупация на сирийската провинция Африн в резултат от операция „Маслинова клонка” през 2018 г., която се управлява от Анкара, източват се ресурсите й  и дори се извършва обучение на турски език и се назначават турски имами в джамиите. Едва ли има съмнение, че такова „легитимиране” на турската теза за „защита на националната сигурност на Турция”, посочена и в точка Първа на сегашния меморандум ще се приложи и в новата „Зона за сигурност”. Вярно е обаче, че сега се появява важното изискване да не се прогонва местното население, което ставаше с помощта на познатите с жестокостите и бруталността си наемници от ислямистките милиции, придружаващи турската армия, но на практика над 300 000 бежанци вече напуснаха родните си места.

Зад премълчаването на съдбата на провинция Африн може да се крие намерението на Турция да запази своя „протекторат” докато сирийската опозиция под турска закрила я превърне в своя зона за влияние и лост за въздействие върху централната власт в Дамаск.

На второ място прави впечатление, че споменаването на Споразумението от Адана от 20. 10. 1999 година, подписано от турска и сирийска страна, е в полза на тезата, че Кюрдската работническа партия е призната като „терористичина организаия” и от сирийското правителство тогава и всички нейни дейности и тези на съюзните й организации и партии се забраняват на териториите както на Турция, така и на Сирия. Т.е. слага се знак на равенство между ПКК и кюрдските Отряди за народна защита /YPG/, които са военно крило на Партията на демократичното единство, участвали в успешната борба срещу «Ислямска държава» с решителната помощ на САЩ. Успех, който разбива на пух и прах тезата на Ердоган, че борейки се срещу YPG се бори срещу терористи. Запазването на турското тълкуване предполага, че ислямистките групировки, които придружават турската армия могат да решат да уреждат сметки с YPG и далеч извън границите на т.н. «Зона за сигурност».

Освен това, ако Турция се позове на Споразумението от Адана, може да възникне въпрос за разширяване на Зоната за сигурност, а съгласно Меморандума от Сочи турците получиха значитено по–малък участък от 120 км / а не 440 км/ и 30 км в дълбочина. А САЩ и кюрдите се ръководеха от Споразумението от Адана и предлагаха пояс от 5 км от границата. Съгласието на Русия турските сили да имат достъп до Кобане и Манбидж, ще увеличи риска от военни сблъсъци.

Единственият приемлив мотив на Русия за съгласието й да се позават на Споразумението от Адана в настоящия Меморандум е евентуалното принуждаване към сближаване между турското и сирийското правителство.  

Третият невралгичен момент произтича от горния, защото в точка 7 на Меморандума се посочва, че двете страни „предприемат необходимите мерки за да предотвратят инфилтрирането на терористични елементи”. Не се уточнява обаче, кои елементи се имат предвид. Американците твърдят, че няма нито един случай на проникване на YPG на турска територия. В същото време е публична тайна, че в т.н. Сирийска национална армия или както Ердоган я нарича честo «Turkich-backed Free Syrian Army” (TESA), подготвена, въоръжена, финансирана и ръководена от турска страна, са представени почти всички джихадистки групи, които са действали в този регион. Сред тях са:

– Ahrar al-Sham, разклонение на «Ал Кайда», участвала в боевете в Идлиб и в окупирането на Африн;

– Sughur al-Sham, основана 2011 г. и воювала дълго заедно с фронта „Ал Нусра”, дъщерна организация на „Ал Кайда”. В нея служат най–мнoго чуждестранни джихадисти;

– Ahrar al-Shargiya, отцепила се от „Ислямска държава”, известна с бруталните си действия, грабежи, изнасилвания в Дейр ез–Зор и Идлиб.

– бригадата Султан Мурад, групировката,  в която Турция инвестира най–много и й възложи контрола на границата;

– бригада Muntassir –Billah, обвързана пряко с турското разузнаване, участвала в боевете в Алепо и Джараблус;

– дивизията Hamza,  чийто командир е бивш член на «Ислямска държава”, поддържащ добри връзки с Турция и участвал в завземането на Африн;

– Девета дивизия, създадена 2014 г. като специална част, участвала в подкрепяното от Пентагона движение Hazim- структура на „Мюсюлмански братя”;

– Firqa Shimal, основана 2012 г. в Идлиб, подкрепяна от ЦРУ на САЩ;

– Firqa Mutassim, мeстна структура в Маре, получавала оръжие от САЩ  и други.

Общо има данни за 29 подобни  групировки, участващи в турската операция. Болшенството от тях участваха и миналата година в операция „Маслинова клонка” и тогава също стана известнo, кои са те, но  Европа си затвори очите за подкрепата, финансирането и зверствата, извършени от тях върху сирийското население.

Преговарящите, които разполагат с информацията на собствените си разузнавания, не може да не са били наясно тогава и сега, какъв риск поемат, като мълчаливо одобряват тези „прокси”–сили на Турция.

В слово в гр. Кайсери Реджеп Ердоган се закани, че Турция ще „размаже главите на бунтовниците”, ако не се изтеглят от Северна Сирия. Джихадистките наемници разбраха това буквално и заваляха съобщения за ликвидиране на цивилни и гаври с трупове, за което разказва репортаж на германската телевизия ARD.

Четвъртият неизяснен проблем е свързан с последната крепост на терористите в Идлиб, който въобще не се споменава в Меморандума. А Турция определено не е изпълнила задълженията си, поети в Сочи през септември миналата година, което се дължи на липса на воля за решителни действия срещу организацията «Хаят Тахрир ал–Шам», произлязла от «Ал Кайда» и други организации, с които Анкара бе в контакт. Оказва се, че групировката и Турция имат общ противник и това е YPG /Кюрдските отряди за народна защита/. Логично възниква въпросът, дали тази терористична организация няма да мутира  в „умерен съюзник”, от който ще се нуждае сирийската „опозиция” и самата приятелски настроена към него Турция при реализация на територилните си претенции.

 Петият немаловажен момент е неясното формулиране на турското искане за заселване на бежанци в Зоната за сигурност, което Анкара си представяше, че ще бъде за сметка на местните кюрди, разчитайки вероятно на опита си от провинция Африн. Очевидно по настояване на руската страна е внесена корекцията, че това ще става „по сигурен и доброволен начин”. По начало турската идея за заселване на бежанци е в разрез с международните изисквания. Но Анкара не се съобрази и с турско–руския меморандум, предприемайки само 2 дни след това депортиране на хора в зоната на конфликт в сирийските пригранични градове Тал Абяд и Рас ал –Айн.

В Меморандума не се споменава определена цифра, въпреки изявленията на турския президент за 1 до 2 млн. Зоната обаче се оказа много по–малка от планираната първоначално от Турция. Всякакви практически действия в тази насока ще предизвикват напрежение и възможни нови турски претенции към по–широки територии от сега очертаните такива.

 Шестата група от заложени проблеми е свързана с договорката между Путин и Ердоган да подкрепят работата на „Конституционния комитет”, който ще създаде новата конституция на страната и ще даде път на политическото решение на сирийския конфликт. Турция настоява обаче в този Комитет да не бъдат допускани кюрдите. Техните интереси били представени от квотата на опозицията в Комитета, на която турското правителство дава убежище в Истанбул. Коментарът е излишен.  

 Най–болезнено е унищожаването на демократичния модел на самоуправление, изграден в Рожава –трите кюрдски провинции в Северна Сирия. Техни представители не са привлечени в Конституционния комитет. А кюрдите искаха международна Зона за сигурност още преди месеци. Настояваха за международен съд за пленените джихадисти от „Ислямска държава”. Вероятно за Русия е било по–важно да създаде предпоставки за нов преговорен етап между кюрдите и столицата Дамаск, но как би се стигнало до това без кюрдско представителство?

Ако имаше съгласуваност между Москва и Вашингтон, нямаше да остане разочарование и в Сирийските демократични сили /СДС/, чийто командир Мазлум Кобани Абди призна, че „руските стъпки са положителни”, но  не са били консултирани и са признали само спирането на огъня, не и останалите условия. Вероятно това е една от причините президентът на САЩ Тръмп да го пакани във Вашингтон, което предизвика дипломатиченски скандал от страна на Анкара. На недоволството на кюрдския боен камандир обаче, трябва да се противопостави въпроса, дали смята ,че СДС имат военния потенциал да  премерят сили с турската армия. Във всички случаи кюрдите ще се съпротвляват на етническото прочистване и физическото им унищожаване. Мазлум Абди със сигурност ще постави във Вашингтон въпроса за запазване контрола на граничния пункт Semalka- Peshkhabour на границата с Иракски Кюрдистан, през който минават важни стоки към Северна Сирия, които не могат да минат през турската граница,  а Тръмп ще му предложи продължаване на съвместния контрол над нефтените полета в Северна Сирия.

Въпреки всички неясноти, създаващи условия за противоречиви тълкувания и действия на заинтересованите страни, Русия е успяла да блокира исканията на Ердоган по важни направления, но с цената на някои съществени компромиси. Дипломатическото майсторство очевидно е довело и до това, че има дори елемент на признаване на Ассад от Ердоган, който залагаше всичко за неговото сваляне от власт. Друг е въпросът, доколко изявлението му, че признава „политическото единство и териториална цялост на Сирия”  кореспондира с практическите му действия.

Във всички случаи някои реакции на Запад и дори заглавия в медии, че „Съдбата на Сирия е решена”, са далеч от реалността. До края на второто военно примирие от 150 часа остават по–малко от два дни. А на 27. октомври  сирийските въоръжени сили вече настъпваха към сирийско–турската граница, обстрелвани от турска артилерия. Кюрдските сили бяха атакувани от Турция извън Зоната за сигурност в разрез с руско–турските договорености.  

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация