ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция докрай ще полза предимствата на членството си в НАТО
Симеон Николов за вк Българска армия, 31.10.2019 г.
През последната седмица постигнатото споразумение между Турция и Русия по Източна Сирия и изпълнениетно на заложените в него 10 точки, предизвикаха много и разнопосочни оценки и коментари в западноевроепйските страни, в ЕС и НАТО. Последвалият обрат в американската политика за усилване на военния кинтинегент с цел охрана на нефтените полета в Сирия, ликвидирането на лидера на «Даеш» /Ислямска държава/ и изтичането на срока на второто примирие от 150 часа, което не мина без нарушения, изведоха на преден план и нови аспекти в оценките и прогнозите на ситуацията и способностите на Запада да реагира на нея.
На срещата на министрите на отбраната на страните членки на НАТО очаквано предложението на германския министър за създаване на защитена зона в Североизточна Сирия от международни сили не намери подкрепа. Въпреки това, въпросът ще продължи да се обсъжда на ниво посланици и експерти на срещата на НАТО на 03 и 04 декември т.г. в Лондон. САЩ не възнамерява да участва в такава инициатива. Русия няма интерес да отслабва извоюваните си позиции чрез присъствието на международни сили. Турция също смята, че може да разчита повече на партньорството си с Русия и постигнатите с нея договорености, отколкото на критикуващата я междунардна общност. Външният й министър Чавушоглу обяви идеята за «нереалистична». Авторитетни експерти в Европа, генерали, научноизследовталески центрове и действащи ръкводители като шефът на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер обаче, считат за наложително Европа да работи за увеличаване на своето влияние в Сирия и Близкия Изток. Те допускат развитие на сценарий, при които Русия да се окаже застрашена от въвличане в изтощителна война с терористите и да склони на междунардна намеса под егидата на ООН. Фондацията «Наука и политика за сигурност», която работи за германското правителство, очертава сценарий, при който след края на бойните действия, въпреки постигнатите договорености, обстановката в Сирия остане нестабилна и тогава може да се мисли за мисия на ООН.
Тези разсъждения не са лишени от основание. Посъщественото е, че има «пробуждане» в Европа за поемане в свои ръце грижата за сигурността си. Логично се подновиха предложенията за ускорено въоръжаване и създаване на автономна европейска отбрана. Колкото до самата идея за защитена зона, ако си стигне до такава действително, тя би трябвало да се контролира от неутрална военна сила. В никакъв случай Турция не бива да участва в такава инициатива, защото е конфликтна страна. Участието на САЩ също е нецелесъобразно и е правилно разбрано във Вашингтон. Т.е това може да бъде европейски военен контингент. Но всички тези опции биха били възможни, ако турскоруското споразумение се окаже нетрайно, а засега няма такива изгледи.
Политическият процес, който стартира с първото заседание на Сирийския конституционния комитет в Женева в края на октомври т.г. от една страна дава известни надежди, а от друга ще бъде и повод за противниците на примирието да го саботират чрез провокации, както често е ставало досега. Констиционният комитет се подкрепя и от Русия, която е в сложна ситуация между двама съюзници Ассад и Ердоган и трябва да балансира. Люшкащата се в една и друга посока политика на Анкара в зависимост от собствената изгода, внася несигурност, която ще влияе и в бъдеще. Проблем е и това, че в 150 членния Конституционен комитет не са представени въобще кюрдите от Рожава трите кюрдски области в Северна Сирия до турската граница, известна със своя уникален демократичен управленски модел. Не са представени и Сирийските демократични сили, военния партньор на САЩ във войната срещу «Ислямска държава», чийто командир е обявен от Анкара за терорист и издирван срещу награда от 4 млн турски лири. Турският довод, че кюрдите ще бъдат представлявани от опозиционните сили, разбира се е абсолютно несъстоятелен.
След първоначалните изявления на президента Тръмп за изтегляне на част от въоръжените сили от Сирия, след това на всички части, което предизвика объркване, а като прибавим и т.н. «предателство» към кюрдите и остри критики, както в САЩ, така и в съюзнически държави, последва съобщението за усилване на контингента там с 30 танка «Абрамс», разузнавателна и въздушна подкрепа за охрана на нефтодобивните полета в Дейр ез Зор Североизточна Сирия. Същевременно бе обявена нова помощ от 4,5 млн долара за дискредитираната вече организация «Белите каски», създадена от британски разузнавач, която работеше само в райони под контрола на терорстиччната организация «Хаят Тахрир алШам» /HTS/ и беше в дъното на редица провокации и дезинформационни кампании.
Такова американско присъствие няма никакво международноправно основание. Доводът на Вашингтон, че нефта трябва да бъде опазен от нападения на терористите и на «други» поставя поскоро акцента върху вторите, т.е. сирийското правителство, което има законно право и остра нужда от приходите от този нефт за възстановяването на страната. Терористите от «Даеш» нямат вече тежки оръжия и ресурс да държат под контрол тези нефтени полета. На самите САЩ приходите от 30 млн месечно, едва ли са им толкова нужни. Очевидно е намерението на САЩ с цената на безспорно нарушаване суверенитета на Сирия да създаде условия за нестабилност, защото самото им присъствие ще предизвика терористични атаки, да вбие клин между руското и сирийско ръководство и да заличи впечатлението за «предателство» към кюрдите, като им предложи участие в експлоатация и продажбите на нефта, въпреки че това не е точно кюрдски район и местните не гледат с добро око на тяхното присъствие тук. Ангажирайки кюрдите в защита на нефтените находища САЩ ще ги въвлече и в сблъсък със сирийската правителствена армия.
Връщането на «Белите каски» пък подсказва, че ще се засилят провокациите, особено около предстоящото освобождаване на Идлиб от терорстите и пропагандните действия срещу режима на Ассад като елемент от намаляване приноса на основиня му съюзник Русия и редуциране на постигнатото нейно влияние в страната и ретиона.
И двете стъпки свидетелстват за оставане на американски военни сили в Сирия поне в средносрочен план, което означава, че разчитат на определен лост за влияние.
Риск за нарушаване на договореностите между Турция и Русия, както и на международното хуманитарно право има и от действията на т.н Сирийска нацинална армия, създадена, подготвена, финансирана от турската страна, в която участват около 30 радикални ислямистки организации, известни с бруталните си действия, в чийто редици има доказани терористи. Тези «прокси»сили съпровождат турската армия и извършиха досега не едно военно престъпление. Западноевропейски телевизии показват видеозаписи от убийства, грабежи и издевателства. Всичко това дискредитира турската операия и Турция носи отговорност както за тези наемници, така и за собствените си действия. Група американски сенатори вече поискаха от държавния секретар на САЩ да разследват нейната роля в използването на забранени фосфорни боеприпаси срещу цивилни в Северна Сирия.
Който познава добре кюрдите и помни героичната отбрана на Кабани, знае че те няма лесно да напуснат земите си. От пристигналите в Иракски Кюрдистан бежанци над 75% са жени и деца. Къде са мъжете? Останали са да се бият в Сирия. От друга страна не можем да се съмняваме ни наймалко, че Ердоган ще изпълни заканата си и ще поднови бойните действия, ако остане и един боец от Отрядите за защита на народа /YPG/. Очакват ни още тревожни месеци.
Значението на ликвидирането на формалния лидер на «Даеш» /Ислямска държава/ Абу Бакр алБагдади, а поточно казано неговото самовзривяване, се преекспонира, защото той фактически се явяваше идеолога, духовния водач, но никога не е бил военен командир, не е планирал и участвал в терористични операции. Наследникът му бе определен лично от него още през август т.г. и това е Абдула Кардеш, бивш офицер от иракската армия на Саддам Хюсеин. Терористичната организация може и да е загубила територията на халифата си, но идеологията й е разпространена на три континента и има физическо присъствие в над 19 държави. Практиката показва, че винаги когато търпи пораженеие, тя нанася удари, където наймалко се очаква. Не е изключено да станем свидетели на такива и сега. Сирийските кюрди са убедени, че след ликвидирането на Багдади ще има терористични атаки и срещу тях и кюрдското население с цел отмъщение.
За САЩ обаче този факт има силен пропаганден ефект точно в необходимия момент, както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Ангажирането на ресурси само за ликвидирането на лидери на терористични организации и демонстриране на «успех» е един погрешен подход, защото нерешени остават истинските причини за съществуването на тероризма, които изискват трайни дългогодишни усилия без фанфари и петминутна слава.
В антитерористичната борба Турция остава един от проблемите както с контактите си в миналато с терористични организаци, така и сега с пасивното си отношение и толерирането им, фокусирайки се иднствено върху кюрдските Отряди за защита на народа.
Много политици на Запада искат обяснение, как така убежището на Багдади в Бариша, е само на 5 км от турската граница в район, в който има военен пункт на турските въоръжени сили. Покъсно министърът на отбраната на Турция сподели, че преди операцията на специалните сили на САЩ е имало взаимодействие с турската страна. Бивш специален пратеник на САЩ в антитерористичната коалиция заяви, че Турция трябва да даде много разяснения. Дали предаването на Багдади не бе, може би, подарък за президента Тръмп в момент на голяма нужда да демонстрира успех в борбата против тероризма? Обяснението на руската страна, че въобще не са регистрирани военновъздушни удари и не е искано разрешение за прелитане през контролирано от тях въздушно пространство, поради което Тръмп няма за какво да им благодари в официалрното си изявление, хвърля допълнителни съмнения върху седмото по ред ликвидиране на лидера на Даеш /между другото и от самата Русия миналата година/.
Въпреки, че на срещата на министрите на отбраната на НАТО през октомври т.г. поведението на Турция беше осъдено, реакцията като цяло беше помека от тази на ЕС. Истината е, че НАТО не може да си позвали да загуби Турция като партньор. Предложенията за изключване на страната от Алианса бяха поскоро емоционални и резултат на дългогодишно натрупване на предизвиквани от Анкара отрицателни настроения. Но Договорът на НАТО не разписва процедура за изключване на страначлен. А Турция не би излязла по собствено желание от НАТО. Когато остави нещата да стигнат до там, че да бъде призована да напусне, Ердоган би могъл да представи това като отказ на САЩ от Турция. Т.е. тя докрай ще се възползва от предимствата на членството си в блока и от възможността си да оказва натиск върху европейските страни и САЩ.
Европейският съюз отново прояви външнополитическа слабост. Много поважна за Ердоган е реакцията на САЩ и Русия. Колкото до Европа, тя никаго не е могла досега да го откаже от намеренията му. ЕС няма сериозен лост за въздействие. Все повече се налага изводът, че Европа трябва да стане понезависима, включително и във военната сфера и да има найпосле единна външна политика.
Ако ЕС беше реагирала остро на първите две военни операции на Ердоган в Сирия Щита на Ефрат и Маслинова клонка, заради нарушаване на международното право, етническото прочистване на населението и фактическо анексиране на териториии Джерабулус и Африн, може би Турция нямаше така лесно да пристъпи към сегашната трета операция.
На европейските държави обаче, рано или късно ще се наложи да преговарят и с правителството в Дамаск, защото ситуацията го налага. Особено за връщането на европейските бойци от Ислямска държава, които започнаха да бягат от охраняваните досега от кюрддите лагери и затвори.
Международната общност вече се сблъсква и с огромен хуманитарен проблем. От Северна Сирия са прогонени над 180 000 души. От тях 75 000 са настанени в в агери в самата Сирия. Голяма част се насочва към Иракски Кюрдистан, чийто капацитет е почти изчерпан, защото там има над 1 млн бежанци, които бяха прогонени от Ислямска държава. 75% от пристигащитне от Сирия сега са жени и деца. Подобна е картината в Ливан и Йордания, където убежище са намерили повече бежанци, отколкото в Турция, ако сравняваме броя им в съотношение с местното население.
Част от света вижда в събитията в Сирия доказателство за хаос и нарушаване на международни норми и човешки права. През последните месеци обаче, се забелязват позитивни сигнали. В Судан мирни протестни движения сложиха край на дългото господство на Омар алБашер. В Ливан и Ирак възникнаха нови вълни от демонстрации срещу вкоренилия се в политическите системи етническорелигиозен клиентелизъм. Хората не искат ислямистка, а функционираща правова държава.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация