ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

НАТО пред по–големи предизвикателства от нов „11 септември” или руска заплаха

Симеон Николов 11.11.2019

Преди френският президент Еманюел Макрон да разтърси европейското медийно пространство с  израза „НАТО е в мозъчна смърт” и държавният секретар Майк Помпео да заяви в Берлин, че ако Алиансът не се променя, рискува да се превърне в отживелица, ухажвани от медиите български «експерти» твърдяха, че главната тема на предстоящата среща на високо равнище на НАТО на 03 и 04. 12.2019 г. ще бъде «заплахата от Русия». Макрон и Помпео повториха само в по–остра форма онова, което списание «Дер Шпиигел» писа в първите дни на април 2019 г. : «НАТО е застрашен от eкзистенциална криза и проблемите му са най–голямата опасност за Алианса». Колкото до българските «експерти», не бихме могли и да си представим, че в нашенски условия, биха се появили не само остри критики срещу НАТО, но дори  и някакви градивни предложения за промяна. Разбира се, че темата Русия ще присъства в дневния ред на срещата на високо равнище на НАТО на 03 и 04 декември т.г., но обективната оценка изисква да посочим, че съвсем не Русия е основен проблем, а няколко безспорни и признати предизвикателства, някои от които  ще намерят място в дискусията в една или друга степен, а други ще бъдат подминати. 

На първо място това е навлизането на изкуствения интелект в оръжейните системи, което в нерегулирана форма би се превърнало в опасност, значително по–голяма от един нов «11 септември» или от ядрената заплаха за човечествотго и защото ще доведе до коренна промяна в организацията и водене на бойните действия, глобална надпревара в създаването на нови автономни оръжейни системи с непредсказуеми последствия. Въпросите намират вече място в дискусиите, но по–същественото е в каква посока те се движат и какво ще постигнат.

На второ място, след оттеглянето на САЩ от Договора за забрана на ракетите с малък и среден обсег /INF/, последвано и от Русия, се очертава Вашингтон да се откаже и от  Договора за съкращаване на  ядреното въоръжение /СТАРТ 3/, чийто срок изтича през 2021 г., което означава, че светът остава без най–важния иструментариум за регулиране и контрол на въоръженията, обещава нов старт на ядрена надпревара с всички рискове от това и нови кандидати за притежаване на ядрено оръжие. За съжаление, този въпрос не стои в програмата за срещата на НАТО на 03/04 декември т.г.

Очевидно, че няма да бъде засегната и не по–малко важната тема за системното нарушаване на междунаровото право, което все по–често изправя на нокти едни или други държави, оказали се жертви на  агресивни действия. Неизбежно обаче, ще стане дума за интервенцията на Турция в Северна Сирия, но имайки предвид значително по–меката позиция на НАТО към действията  на турския президент Ердоган и геостратегическото значение на сраната, както и политиката на САЩ за запазване на контрола включително и на нефтените залежи, няма да бъдат обсъдени неправомерните стъпки нито на Анкара, нито на Вашингтон.

На четвърто място, действително стои темата за вътрешните реформи в НАТО и изявленията на Макрон и Помпео съвсем не са случайно изпуснати само месец преди срещата в Лондон. Въпросът е, че едва ли поставянето й ще стигне до сърцевината на проблемите, а по–скоро ще се изрази в познатия натиск от американска страна за по–високи военни разходи и солидарност при мисии в кризисни региони и опити от френска страна за утвърждаване на лидерство в една по–автономна европейска политика.

Може да продължим със списъка на необходимите теми за дебатиране на предстоящата среща на НАТО, но и първите четири от тях показват, че съвсем не Русия е главният проблем.

За Европа значението на първата тема за изкуствения интелект в бъдещи оръжейни системи е от най–голямо значение, ако иска да запази позиции в надпреварата между САЩ и Китай в тази сфера. Защото изкуственият интелект ще проникне навсякъде и ще промени войната. А това предполага придобиване на надмощие над други държави. Уверенията, че хората трябва да имат правото на последно решение, а не автономните оръжия, са неубедителни и скоро този принцип ще бъде изоставен, когато в бойни действия системите с използване на изкуствен интелект се изправят срещу други подобни и пред стесняващ се до минути и секунди времеви прозорец за вземане на решение.

На второ място, неизбежната надпревара в създаването на такива системи с изкуствен интелект е много опасна, защото не съществуват реални форми на контрол  на въоръженията, подобни на тези от времето на Студената война.

На трето място,  напредъкът в развитието и използването на изкуствения интелект протича бързо и непрозрачно, което прави процесът непредвидим. Потенциалът на изкуственията интелект за въоръжените сили е огромен и използването му ще обхване изключително широки сфери от оптимизиране на разузнаването до автономни оръжейни системи и информационна война. Преимуществата му ще са несравними с ядреното оръжие и ще повлияят на отбранителната способност на държавите.

Друга особеност е, че не толкова способностите на изкуствения интелект са застрашаващи, колкото  неспособността на човека да си създаде пълна представа за тях. Необходимо е да се дискутират първо предимствата и недостатъците  на оръжейните системи с изкуствен интелект в търсенето на стратегически решения, в организацията на въоръжените сили и подготовката им и при провеждане на военни операции.

На четвърто място, проблемът се свежда до създаването на регулаторна рамка за прилагането на изкуствения интелект в оръжейните системи и етични принципи за тяхното използване. И именно тук има голямо разминаване в подхода на САЩ и този на Франиця и Германия.

Ако сравняваме Европа и САЩ и Китай ще установим, че старият континент изостава  по отношение на размера на инвестициите, броят на действащи фирми от индустрията в тази област, иновационни способности /брой на подадени патенти/ и трансфер на изследователски резултати. В сферата на изследователската дейност обаче, Европа може да задържи позиции в тази глобална надпревара. В приетата през 2018 г. обща декларация за сътрудничество в сферата на изкуствения интелект, фокусът е върху увеличаване на технологичната и индустриална конкурентноспособност на ЕС. Целта на стратегията е увеличаване на инвестиционния обем до края на 2020 г. с 20 млрд евро.

Френската и германската стратегии  по изкуствен интелект от края на 2018 г. са близки, като първата стои по–добре в областта на изследванията, но изостава във финансовите си възможности. Федералното правителство на Германия ще инвестира 3 млрд евро до края на 2025 г. В сътрудничество двете държави изграждат френско–германски изследователски център.

За двете очевидно ключови държави и ЕС е важно  по–скоро да не допуснат сегашното им изоставане от САЩ и Китай да не стане по–голямо. Германската и френската стратегии имат силен фокус върху регулаторните аспекти и етичните параметри. Това съответно разкрива възможности  за алтернативно позициониране спрямо моделите на САЩ и Китай. И тук възниква въпросът, дали няма да се прояви  конфликт на интереси в НАТО. В китайския и американския подход по различни причини и области се дава свобода на технологичния напредък, при който ругалаторните и етични аспекти са второстепенни, т.е. остават далеч на заден план. Докато европейският модел  си поставя за цел придържане към условия, при които  да бъде направлявано, контролирано и формирано по–нататъшното развитие  в областта на изкуствения интелект. Двата варианта имат предимства и недостатъци. В краткосрочен план американският и китайският модел могат да се окажат по–изгодни в контекста на глобалната надпревара. Спорно е обаче, дали в дългосрочен план те ще са устойчивите модели.

Решаващо за успеха на Европа би било, как отделните страни–членки ще се позиционират. Страните, които вече изработиха свои стратегии паралелно с Франция и Германия са още Великобритания, Италия, Швеция и Дания и те също застъпват силно регулаторните и етични аспекти  в развитието и използването на изкуствения интелект за военни цели. Същественото е, че те защитавайки хуманно ориентираното развитие на изкуствения интелект, остават верни на своите основни ценности.

Колкото до идеите и предложенията, които биха могли да се поставят на предстоящата среща на НАТО, на пръв поглед държавният секретар на САЩ Майк Помпео е прав за необходимите промени, но една от истинските  причини е в  неспособността за повече самокритичност за да се променя и усъвършенства Алиансът. Част от европейските съюзници обаче, винаги са смятали, че САЩ никога не са ги разглеждали като напълно  равноправни субекти, а като средство за прокарване на собствевни стратегически интереси. Тези различни виждания не са нещо ново и затова не трябва да изненадва и репликата на френския президент за „мозъчна смърт” на НАТО, изказана всъщност по повод поведението на Турция спрямо Сирия и некоординираното изтегляне на САЩ. Думите на Макрон не бива да се изваждат от контекста, въпреки че различията в тезата, че не може да се разчита на САЩ са очевидни. Тоест безспорни са както зиг–зазите на американската политика, така и фактът, че предупреждението на Макрон е знаково, но объркващо. Зад опита на Ангела Меркел и външния й министър Хайко Маас да се разграничат от някои действително крайни мнения като „мозъчна смърт” не бива да търсим фатални разминавания. Ясно е, че Макрон преследва лидерска позиция в Европа и че е проводник на онези финансово–олигархични кръгове, които искат да уязвят американския президент. Вярно е, че Макрон в стремежа си за повече независимост от САЩ  избързва с идеята за Европейска армия, докато Германия  заема по–реалистична позиция. Но в крайна сметка Макрон и Меркел стоят много близко един до друг. Независимо от критиката си,  френският президент не може да не си дава сметка, че без Германия никога не би могъл да постигне целите си. Не е ясно обаче, дали ще чака вечно Германия да прояви повече решителност.

Независимо, че държавният секретар на САЩ Майк Помпео е прав за необходимите промени, ако влезем в детайли от европейска гледна точка, едва ли ще му харесат възможните предложения като:

▪ По–малка политическа роля на назначени администратори и генерали и направлявания от тях военен инструментариум.

▪ Промени в командната структура, като част от заеманите длъжности от американски генерали се заемат от европейски такива в съответствие и в отговор на изискванията на президента Тръмп и за по–справедливо разпределение на отговорностите.

▪ Промяна на член Пети от Договора, гарантиращ действителна и сигурна защита.

▪ Промяна в задачите и способностите на НАТО предвид промените в света, ролята на военния фактор при решаване на конфликти, навлизането в нова технологична ера, хибридните войни.

▪ Командните структури на НАТО би трябвало да са в състояние да предоставят елементи от генералщабната дейност за операции под ръководството на ЕС.

За България също важи  познатата, но изключително точна формулировка на президента на ЕК госпожа Урзула фон дер Лайен, че „НАТО беше и винаги е това, което страните–членки правят от него.” и че от 29–те страни зависи „да се включат и нещо да променят”. Но за да имаш самочуствието да направиш това и искаш равноправен глас, трябва да си успешен в изграждането на способностите на собстевната си армия. Манталитетът обаче, с който заявяваш, че като вкараш разходите за пенсии на военните, ще качиш военния бюджет до изискваните  2 процента  и с това ще станеш отличник, независимо от старите въоръжения и ниски бойни способности, автоматично те изключва от групата на сериозните съюзници. Или че само с трите големи модернизационни проекти ще отговориш на 11–те входно–изходни измерители за оценка приноса на съюзниците, приети на срещата на НАТО в Уелс, сред които двата процента от БВП е само един елемент. Протичащият в момента Стратегически преглед на отбраната неизбежно ще покаже верния път, стига да има воля и приемственост от следващите правителства.

От сегашните позиции сигурно е трудно да възразиш на натиска за милитаризиране на Черно море или продължаване на спиралата на увеличаване на напрежението на Североизточния фланг на НАТО или да блокираш декларация на Алианса по Украйна, както направи Унгария в защита на унгарското малцинство в тази страна. Понякога трябва да имаш и достойнство, зад което да скриеш някои недостатъци.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация