ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция е на кръстопът: Трудният избор
Симеон Николов за в–к „Българска армия”, 18.06.2020
Вниманието на световните медии е приковано повече върху външнополитическите ходове на турския президент и правителството и по–малко върху вътрешно–политическите и икономически проблеми на страната, но те са взаимно обусловени. Коментаторите обикновено обясняват агресивния тон на Ердоган навън със стремеж да подхрани националната гордост на избирателите си и поддържа представата, че Турция е силен външнополитически играч, но тази негова тактика вече се изчерпва. Защото на фона на икономическото състояние, така и на междуународната изолация, доверието в него се срива. Това показва последното социологическо допитване на Института за изследване на общественото мнение „Metropol”. Според неговите данни Ердоган и ислямистката му „Партия на справедливостта и развитието” /ПСР/ се подкрепят само от малко над 30% от потенциалните избиратели. Изводът, до който стига институтът в анализа на резултатите е, че турските граждани не искат повече нещата да продължават така.
Същевременно Турция разочарова и външните си съюзници, последен пример за което е съобщението на международните агении от Брюксел, че Анкара блокира реализацията на новите отбранителни планове за Източна Европа срещу условието останалите страни от Алианса да признаят Партията на демократичния съюз (PYD) и въоръженото й крило (YPG) за терористични. Това се случва в момент, след като с посредничеството на САЩ и Франця бе поставена основата на обединението на 25 кюрдски партии, което е начало на изпълнението на плана на Вашингтон и Израел за основаване на „Голям Кюрдистан”– най–болният и важен въпрос за Анкара. Освен това, Върховният съд на Белгия излезе с решение, че Кюрдската работническа партия не е терористична организация и би трябвало да се разглежда като страна във военен конфликт с Турция. А Парламентът на Швеция пък декларира подкрепата си за правото на кюрдите за самоопределение. Веднага последваха нови масирани бомбардировки на турските ВВС в Северен Кюрдистан с непропорционална сила –над 50 бойни самолети, за които германски депутати обвиниха Турция в нарушение на международното право. Разочарованието в Европа, дало основание за заглавия като „Разломи в НАТО” идва не толкова от съдържанието на заявеното турско искане, колкото от подхода на изнудване, който всъщност ни е добре познат и от преговорите по компенсациите за бежанци и заплахите същите да бъдат пуснати към Европа. Тоест, изнудването е станало репертоар на турските правителства от години и след като тази тактика е сработвала, защо да се изненадваме, че отново ставаме свидетели на такава? Още повече, че и на последните срещи на върха на НАТО бе отправена критика за несъгласувани действия, рискуващи въвличането на Алианса във война. И въпреки това последва нарушаване от Турция на резолюция на СС на ООН и на решение на Берлинската конферения по Либия с изпращането на въоръжение и бойна техника, личен състав и „прокси”–сили, набрани, подготвени и финансирани от ислямистки организации в Сирия. Турция е труден партньор още от първото десетилетие на този век, няма спор. Но оценката за стратегическото й значение и роля на въоръжените й сили, въпреки тактическия съюз с Русия, винаги е надделявала в търсенето на баланс в отношенията.
Нормално е в това търсене на баланс да се допускат и грешки, когато не се разбира манталитета и традициите на отсрещната страна: така на последната среща на върха на НАТО на 03/04. декември 2019 г. не бе уважено оплакването на Гърция от нарушенията на турската страна с обяснението, че това било двустранен проблем, а днес имаме противопоставяне с Турция, което за пореден път доведе нашите две съседки до ръба на войната. Добре че се намесиха посланикът на САЩ в Гърция и Пентагонът с връзките си в Анкара за да понижат температурата на напрежение. Опитите пък да спрат амбициите на Турция в Източното средиземноморие се изразиха в една декларация на 7 държави, призоваваща най–общо към спазване на международното право и суверенитета на страните. А това беше израз на безсилието на Европейския съюз да повлияе за предотвратяване на конфликта на собствените си граници. Това е проблем, който се очертава да заеме място в новите стратегии, които председателството на Германия на Съвета на Европа от 01 юли т.г. възнамерява да предложи.
Трудностите пред Ердоган не свършват с постоянното лавиране между САЩ и Русия, отстояването на завоюваните територии в Сирия и разширяването на войната в Либия. Днес сме свидетели на три геополитически проекта, които бяха стартирани в „Големия Близък Изток”: турски неоосманизъм (възстановяване влиянието на Анкара в границите на бившата Османска империя), персийска великодържавност (покриваща аурата на заселване в шиитския регион) и арабски центризъм (разчитащ на Саудитска Арабия). Започнаха размествания на силите. Обединените арабски емирства все повече се позиционират срещу Турция както в Либия, така и в Сирия. Египет придвижи въоръжени сили към Либия. Има данни за започнало задкулисно възстановяване на връзките на Израел с Турция. Създаде се съюз с участието на Гърция, Кипър, ОАЕ и Франция за противопоставяне на «провокационните действия на Турция в Либия и Средиземноморието.
Под въпрос е склонността на Турция да подкрепи един сценарий за продължително във времето постепенно разпадане и преустройство на Близкия Изток. Определени сили й внушават, че Анкара трябва да престане да счита, че принадлежи към Близкия Изток, предлагат да се държи като Израел и Саудитска Арабия, Грузия и Армения. Но това изглежда не отговаря на имперския манталитет на Турция. Освен това се зараждат и идеологически различия. Ердоган е един от първите лидери, който ясно заяви бъдещи политики, отдалечаващи страната от либералния модел и фокусиращи се върху отделния човек и неговия труд.
За да може една държава да реализира стратегическите си интереси навън, би трябвало да гарантира първо вътрешнополитическа стабилност и икономически просперитет. Именно тук обаче наблюдаваме тревожни тенденции. Врочем, Турция е в икономическа криза от две години, но сега тя особено се изостри. Според Международния валутен фонд икономиката се е свила с 5% по време на кризата от корона–вируса. По дял на безработни Турция излезе на четвърто място сред първите 10 страни в света с 15,7%, като пред нея са само Испания /с 15,4%/, Гърция /с 19,9%/ и Южна Африка /с 27,1%/. Турция навлиза във втора рецесия през последните 2 години. Турската лира се обезцени с 18%, което прави доста скъпо изкупуването на дългове в твърда валута като долар и евро. Външният дълг по оценки на S&D Global e 168 млрд дол., което представлява 24% от БВП.
«Турция е на кръстопът», заяви наскоро председателят на Съюза на предприемачите /TÜSIAT/ Симоне Касловски. Рисковете, с които се сблъскват развиващите се пазари, могат да силно да засегнат Турция. Но Турция би могла също да се възползва от своите възможности, ако отговаря на определени условия: „Новите критерии на новия свят гласят, че трябва да влезем в ценностната система на ЕС като надеждна и стабилна икономика, да се гарантират определени стандарти за основните права и свободи, да има силна правова държава, както и пътна карта за дигитална инфраструктура и срещу изменението на климата “, каза Касловски. Али Бабаджан, бивш икономически министър, който напусна управляващата ПСР и основа своя партия, счита, че Турция би могла бързо да се оправи, ако се погрижи за свободата на словото и правова държава.
Точно в тези области обаче управляващите продължават да демонстрират грубо погазване на основни демократични права, с което скандализират демократичната общност. След като на последните местни избори на 31 март 2019 г. ПСР загуби в големите градове като Истанбул, Анкара, Измир и други, постепенно подмени 45 от общо 65 законно избрани кметове на общини от Демократичната партия на народите /ДПН/, трета както на местните така и на президентските избори, със служебни наместници. Продължават арестите на журналисти и граждани, само заради изразено мнение в социалните мрежи. Само от Германия са задържани 66 германски граждани, като някои от тях все още не знаят по какво обвинение са се озовали в килиите. Тези дни бяха обявени присъдите на още двама депутати от ДПН /10 вече са в затвора/, поради което партията обяви поход до Анкара от няколко стотин километра, но още в началото бе спряна от полицейски кордони, сълзлив газ, водни оръдия и барикади на пътищата.
Неспособността на Анкара да разреши ситуацията в кюрдските области, от които доскоро прогонваше населението, е същинската причина за нестабилността в региона. Тъй като над 20% от 82 милионното население на Турция е кюрдско, тези проблеми на управляващите се превръщат във възел не само на етнически, но и на международни противоречия в Близкия и Среден Изток, което е провал на турската политика и дипломация.
Непредсказуемостта на турския президент и нерешителността на съюзниците все още не позволяват да прогнозираме, дали Турция ще посрещне своята 100 годишнина от провъзгласяването й за република през 2023 г. като демократична държава или като авторитарна такава.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация