ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Търси се хоросан за спояване в ЕС. Какво да предложи България в сигурността?

Симеон Николов, 23.06.2020

EС се стреми да демонстрира солидарност. Но действителният интерес, който удържа центробежните сили след Лисабинският договор е по–скоро в достъпа до финансови средства. Основният проблем на досегашното водене на разговорите в ЕС за следващия бюджетен период 2021–2027 г. е повече спорове и аритметични сметки, вместо дебат за конкретни решения на проблемите и бъдещето на Съюза. Тоест, дебатът трябва да има за изходна точка политическите цели и кои бъдещи задачи могат да се решат на европейско ниво и след това какви финансови средства са необходими, а не както досега, каква ще е »финансовата тежест» за една или друга страна.

Преди две години, когато се поставиха основите на Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/ и общия Фонд за европейската отбранителна индустрия, се изтъкваше, че именно тези усилия в европейската сигурност,  биха укрепили така липсващата и до днес солидарност. Ако това продължава да е валидно, не бива да пренебрегваме и тази тема. Затова не случайно при представянето на приоритетите на германското председателство на Съвета на Европа от 01. юли 2020 г. външният министър Хайко Маас заяви, че много държави имат различна позиция по отношение на политиката за сигурност и се застъпи за разработването на нова „източна политика” и премахване на усещането за втора категория държави-членки. Призивът на министрите на отбраната на четирите най–големи европейски страни /Германия, Франция, Италия и Испания/ в общ документ от 15. юни 2020 г.  беше също показателен за посоката: по–дълбоко въвличането на ЕС в укрепването на отбранителните способности и конкретно по–компактното свързване на икономиката с оръжейния сектор. В документа бяха посочени седем начина как да се засили европейската отбрана, устойчивост и солидарност: Освен укрепване на устойчивостта на ЕС и държавите–членки, развитие на постоянното структурирано сътрудничество  /PESCO/, намаляване на  критични зависимости, общо разбиране за това какво трябва и какво не може да направи ЕС, укрепване на ангажимента за операции и мисии, по-голяма съгласуваност на инструментите на ЕС и Сътрудничество с  НАТО и партньорите. Съдържанието на документа обаче, освен, че поражда логични изводи и заключения, предизвиква и някои въпроси.

Искането да се намалят зависимостите на индустрията и да се филтрират по–строго преките чужди инвестиции е лесно казано, но трудно изпълнимо, особено за оръжейната промишленост, която ползва редки метали и продукти предимно от други континенти и от Китай и САЩ. Да се форсира синергията между военна и цивилна индустрия също теоретично звучи добре, ако се абстрахираме от подозрението, за какво е сигнал едно милитаризиране на индустрията, но в свободния свят на капитала и особено при голямата зависимост на европейската отбранителна индустрия от външните пазари, не изглежда нито лесно, нито скоро постижимо. Когато говорим за синергия между цивилна и военна индустрия трябва да имаме предвид, че делът на стокооборота на военната е много по–малък: например целият стокооборотът на 30–те най–големи европейски компании в оръжейния сектор е една трета  от стокобоората на само на една компания като «Фолксваген».

По–реалистични са очакванията от продължаване на Постоянното структурирано сдътрудничество /ПЕСКО/ с «по–голяма енергия» във втората му фаза 2021–2025 г.. Важна е забележката да се реализират приоритетно онези проекти, които са свързани пряко с военни операции. Проблемът е, че от досегашните стартирали 47 проекта, по– голяма част са още на етап проучване на възможности.

Най–съществената политическа обосновка е: «Целта е ЕС да стане военно независим от САЩ». Тук се разчита на възможността европейските страни да разработят свои общи оръжейни проекти по линия па ПЕСКО или да се помогне на финансирането им чрез Европейския отбранителен фонд. Но нали през юни 2019 г. след изразено недоволство от САЩ, съветът на ЕС призна, че САЩ ще имат възможност да участват в проекти, но самопод ръководството та ЕС. Отпада ли това решение, че да говорим за независимост? По–добре щеше да бъде, ако авторите бяха пояснили как ще стане това, след като европейската отбранитeлна индустрия е силно зависима и от вноса от отделни оръжия до цели оръжейни системи, които никога не са били произвеждани в Европа, а са внасяни от САЩ. Отчетливо голяма зависимост има и от американското и израелско производство на големите безпилотни летателин апарати. Това важи не само за САЩ, но и за Китай, например – ресурси като минерали или метали като волфрам, който се използва в самолетостроенето, в сърцевината на роторите на вертолетите и т.н, а 60% от находищата са в Китай.

Второто политическо послание, се съдържа в предложението за разширяване на европейските структури в сферата на отбраната и сигурността, което  логично се асоциира с преследваната независимост от САЩ и изграждане на Европейска армия. Очевидно е обаче, че тук преобладава все още въздържане по отношение на военни структури, поради политическият натиск по линия на САЩ и НАТО.

Третото политическо послание всъщност бе дадено месец преди това от Йозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката на сигурност: На всяка цена трябва да се избегнат съкращенията във военния сектор. Но не можем и да не си спомним казаното преди това от Борел: «Ние трябва да останем автономни до една определена степен за да защитим интереса си.» И даде да се разбере, че «не ни се налага да правим избор».  

България има ограничени технологични  ресурси за участие в излезлите досега 47 проекта по линия на ПЕСКО, затова в първия транш от 17 проекта, обявен на 06 март 2018 г.  се класира в 3 такива, които преобладаващо отчитаха използването на територия и морско пространство. Във втория транш също от 17 проекта, стартирал на 2. ноември 2018 г. вече получихме шанс за по–съществен технологичен принос. В третият транш от 13 проекта,  обявен на 12 ноември 2019 г. България е водеща по  1 проект : „Дивепак“–  модул за подводен пакет за подводна интервенция.

Големите страни, от всичко 25 участници, разбираемо взеха досега най–голям брой проекти. Рекордьор е Франция с 30 проекта, следвана от Италия с 26, Испания с 24, Гърция с 14, Румъния с 12, Полша и Унгария по 10, Чехия с 10 проекта.

За да променим това сравнително слабо участие би трябвало да търсим възможности за съвместно изпълнение с други страни и лансиране на български научно–технически идеи и възможности в ръководството на ЕС.

По подобен начин стои въпросът за заемане на позиции в новите европейски струтури, както и интегриране на въоръжените ни сили, каквото се осъществи между румънски и германски или чехски и германски и др., за да се избегне очертаващата се тендция страните с военно–технически възможности да формират практически едно по–голямо или по–малко ядро, а ние да бъдем оставени в периферията, въпреки че сме на външната граница на ЕС. За да не бъдем периферия или зона на влияние за използване само като плацдарм, би трябвало да внушаваме на нашите съюзници  идеята за отказ от принципа на печалба в сферата на общата сигурност, а да се въведе безвъзмездно колективно предоставяне на необходимите средства за нейното поддържане в уязвими региони, за да не нарушаваме принципа за равната сигуронст.  Резервен вариант би било създаването на отделен фонд за подркрепа на държавите от такива региони в Европа.

Във вътрешен план всяко правителство би трябвало да се ориенитара към закупуване на европейски платформи в отбраната. А българската отбранителна промишленоост се нуждае и от перспектива за разработки и производство, т.е. какви ще са перспективните  нужди на МО.

В документа на четиримата министри на отбраната от 15 юни 2020 г. не просто се предлага да се повишат, а значително да се подобрят способностите за борба срещу хибридните, дезинформационните и кибер–атаките, термини, които впрочем се припокриват под общото понятие «хибридни». Призовава се към обща стратегия за противодействие на враждебни и/или фалшиви наративи, като това трябва да стане заедно с НАТО. Въпреки уговорката, че става дума за борба на мнения, а не контрол, практиката изпреварва заявените намерения. В някои страни като Германия, България и др. проверяващите фактите и определящи, коя новина е фалшива или не слагат етикета «фалшива новина» на политически неизгодни за определени политически среди и управляващи оценки. Нещо повече, Вера Юрова, вицепрезидент на ЕК съобщи вече, че в бъдеще администраторите на социалните мрежи трябва да представят месечни доклади за открити фалшиви новини. Те трябва да работят с професионални фирми за проверяване на фактите. И тук възниква големият проблем. Практиката доказа, че именно тези «професионалисти» имат много съмнителен генезис, финансиране и зависимости. ЕС основа още 2015 г. собствена структура– «East StratCom Task Force», на която бе възложен мониторинг на рускатка преса. Фейсбук и Гугъл се присъединиха към дейността нa „проверяващите факти” структури. Бегъл поглед обаче показва, че големите „актьори” на пазара преследват политически цели, а усилията се координират и сертифицират от Pointer Institute, който ръководи обединилите се проверяващите фактите фирми в т.н. International Fact-Checking Network“. По негова собствена информация  спонсорирането му осъщетвява от: американската правителствена структура National Endowment for Democracy (NED); Omidyar Network; фондацията «Бил и Мелина Гейтс”, инициативата „Google News”, фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество”. Т.е. в борбата срещу фалшивите новини „проверяващите” са добре защитени финансово и концептуално от влиятелни елити и от правителството на САЩ. Фондацията NED бе основана при президента Рейгън по идея на шефа на ЦРУ Бил Кейси за провеждане на специални операции в чужди страни. NED участва в подкрепата и провеждането на много „цветни революции” в Източна Европа. „Piere Omidyar“ пък работеше тясно с много организации фининасирани от САЩ, които ЦРУ пое под свой контрол  след Студената война. Те подкрепяха опозиционни медии и гражданското общество в страни, в които е замислена смяна на режима. Фейсбук си сътрудничи с  тинк–танкове като Atlantic Concil. Фейсбук принадлежи към спонсорите на „Integrity Initiative”, компания, към която са приближени разузнавателни служби, провеждащи психологически операции  и създаващи определени настроения срещу други страни. Всичко това не дава особена надежда, че един „независим” ЕС ще постигне в тези рамки действителна борба с „фалшивите новини”, а няма да сме обект на манипулации. А тъй като горните факти за истинския генезис и финансиране се знаят, възниква въпросът, дали това не е част от истинската цел на инициативата.  Или е просто правило, формулирано още от Уинстън Чърчил: Във военно време истината е толкова ценна, че е нужно да я пазят
караулите на лъжата.

Общоевропейски изследвания показват, че привързаността към собствената страна е над 2 пъти по–голяма от привързаността към Европа /64,9 на 28,8%/. Либерални институти обаче тълкуват данни от социологически проучвания по свой начин. Така например институтът «Глобсек», базиран в Братислава, поставя в кавичики, тоест нещо лошо „запазване на традиционните ценности“ от 54% от българите, като една от причините за готовност да ограничат свободата си! Типичен изкривен неолиберален подход!

Но резултатите от едно социологическо допитване сред населението в Германия от средата на юни т.г. на фондация «Хайнрих Бьол» дават основание за по–конкретен анализ на причините за сегашните трудности в ЕС и за приоритетите, които хората преценяват, че трябва да се заложат в работата на германското председателство на Европейския съвет от 01.юли 2020 г.. Данните са много поучителни и за едно сравнение с разбиранията на българите по тези въпроси.

Особено рискова е очертаващата се «умора от Европа». /Макар че в края на декември 2019 доверието в ЕС бе средно 43%, а в България –60%./ Още по–опасно става с изместването на политиката надясно в политическия спектър с фалшиви стереотипи и недопустима реторика. Показателно е обаче, че немците много вярно разпознават необходимостта от по–дееспособна Европа, европейски бюджет с обща визия и трансформация в сътрудничество. А за разлика от българите, 43,8 % от тях поставят на първо място по значение инвестирането на ЕС в иновации. Впечатляващо е, че за инвестиции в отбраната се обявяват двойно повече гражадни отколкото в икономиката – 18,5 на 9,3%. Сред първостепенните приоритети външната политика и отбраната са на пето място с 25% подкрепа. А относно приоритетите на германското председателство на Европейския съвет от 01 юли 2020 г. създаването на Европейска армия е на трето място след дигитализацията и климата с 27,1%.

Въпросът, къде Европа се нуждае от най–спешни действия е може би най–интересният, но от позициите на гражданите в различните страни има съществени нюанси. И тук най–силно се чувства, че Европа не показва единство и сплотеност. За съжаление не се виждат доказателства за това, че  съзнава  безпомощността си да играе съществена роля при решаване на конфликти, както и  двойнствената политика  в случаи, при които си затваря очите по въпроси на правата на човека, било то защото се поддаде на изнудването на Турция, довело до договора по бежанците, или не може да си позволи под натиска и санкционната политика на САЩ да спаси договора с Иран, или не постига единство в една обща политика по събитията в Либия и нарушенията на международното право в Средиземноморието от Турция.

Ключовата констатация от всичко казано до тук е, че се откроява все по–голяма готовност в ЕС да поеме пътя към израствате като сериозен играч в геополитическата надпревара. Предпоставка за това е вярно да формилуира собствените си геополитически интереси, въпреки натиска от съюзници /САЩ/ или търговски партньори /Китай/. Изходът от изборите в САЩ през ноември 2020 г. ще даде отговор на въпроса, с каква скорост ще отслабва либералният модел или ще продължи разпада на държавността до глобално мултикуртурно общество, подчинено на корпорациите. Прогнозата, че очертаващата се студена война между САЩ и Китай щяла да раздели света на две, дори и да не е убедителна, предполага ЕС да създаде способности за своето самоопределяне пред опциите или да деградира до по–малък партньор на един от оформилите се лагери, или да бъде смлян между съперничищете си сили. За България е важно да не се допусне по–вероятния сценарий– оформянето на буферна /или фронтова/ зона в Източна Европа под влиянието на САЩ, която да ни откъсне от оформящото се  силно военно–технологично ядро в Централна Европа. 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация