ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Разсейва ли се мъглата над САЩ и Европа след идването на Байдън

Симеон Николов, 22.01.2021

Устойчивостта на вътрешната политика в САЩ  ще преживее сериозен тест тази година. Протестният потенциал е твърде голям за да затихне със смяната на властта. Проучванията към 12 януари показваха, че 45% подкрепят щурма слещу Капитолия. 71% са възмутени от състоянието в страната, 66% изпитват опасения от това и само 17% се чувстват горди. Някои експерти прогнозират, че протестите ще продължат в различни щати през следващите месеци, дори година като най–вероятно ще прибягват до асиметрични стратегии и тактики на неконвенционалната война. В провинциите държавните ресурси са ограничени и именно там те ще имат по–голям шанс.

Ерозията на демокрацията е очевидна. Почти единствената институцишя запазваща доверие е военната.

За да се решат сериозните проблеми ще е необходимво пренасочване на енергията навътре, а не навън. Т.е. през първата година от мандата си президентът ще има по–малко време за външнополитически инициативи, освен неотложните и вече обявените, които трябва да демонстрират предначертаната посока и «коренна промяна».

Не е изключено и появяването на нови партии и дори промяна на досегашния двупартиен модел. На това се гледа дори положително.

Тръмпизмът ще остане, дори самият Тръмп да излезе от политиката, въпреки че получи повече oт 74 млн гласа, което е с 11 млн повече от 2016 г. Дори половин милион членове на Демократическата партия подкрепяха президента на републиканците.  Експертите изброяват 12 заслуги на Тръмп по време на мандата му, които не могат да бъдат отречени или забравени.

При междинните избори след 2 години разочарованите могат да потърсят реванш. Оттук и изпълнението на програмата на Байдън ще протича всъщност под натиска на времето, защото вместо 4 години, всъщност ще има 2 години на гарантирани в по–голяма степен възможности за нейното изпълнение. Сега Белият дом, Камарата на представителите и Сената са под контрола на демократите, но мнозинството им в Сената е крехко, а тези съотношения могат да се променят през 2022 г. В историята на САЩ досега често се е случвало изгубилият президентските избори да възстанови места при частичното обновяване на местата в Конгреса и Сената. Вярно е, че състоянието на Републиканската партия в момента не е никак добро, но нещата могат да се променят. А много зависи и от това, как новата администрация ще се справи с положението, особено с пандемията и последствията от нея.

Бъдещето на Тръмп може да бъде решено от Сената и да не може да се кандидатира отново, но дори с днешна дата се потвърждава информацията, че бившият вече президент е обсъждал създаването на партия и че е искал тя да се нарича „Патриотична партия”. Смята се, че със 74 млн избиратели той би могъл да изгради дори без републикавците впечатляваща политическа сила. Друг е въпросът, че дори при добри изборни резултати такива „трети” партии, може да не получи и един глас в „Електоралното събрание”, какъвто случай имашие 1992 г. с тексаския милиардер Ross Perot.

Речта на Байдън звучи добре с акцента си за «единство». Но то изглежда поне засега трудно осъществимо на фона на дълбоките разломи в американското общество. А и впечатлението е, че Демократичната партия досега на моменти  е подценявала грижите си за работническите слоеве. Байдън ще има проблеми с лявото радикално крило в партията си, което може да упражни натиск върху него и го отклони към безотговорна политика.

Най–често екипът на Байдън се  свързва с миналото на всеки един, което взето само за себе си поражда наистина опасения. Но този екип ще се озове пред съвсем нова ситуация, проблеми и възможности, при  които не може да прилага старите си подходи. Например резолюцията на САЩ от април 2014 г. съдържаше 22 точки, една от които бе призив към всички страни–членки на НАТО за военни приготовления и при необходимост обявяване на война на Русия. Въпреки че именно САЩ и представители от сегашния екип на Байдън наляха 5 млрд долара за предизвикване на събитията в Украйна, а  двете европейски страни, които водеха преговорите с Киев бяха принудени да ги прекъснат. Същото се отнася и за практиката на неуважение към международния съд, когато не бе изчакано решението му за независимостта на Косово, макар, че Байдън е юрист; или решението за операцията в Ирак, с което се ангажира Буш, подкрепен от Байдън и сегашните му сътрудници без да има доказателства и основание, за което в Лондон бе разследван британския премиер Блеър.

Днес ситуацията е друга. Не може да се «възстанови глобалната роля на САЩ», както твърдеше Байдън  в предизборните си речи.  Европа не е вече център на света. Центърът се измести в индотихеокеанския регион, където се ориентират и САЩ. В тази връзка бившият германски външен министър Зигмар Габриел справедливо отбелязва, че това е добре, защото ние нямаме силата да балансираме Китай, а това означава, че Америка все по–малко ще е европейска и все повече ще става тихоокеанска. Тук бившият външен министър може би бърка, защото новият документ от десетчленна експертна група на НАТО под заглавие „НАТО 2030: Единни в една нова ера” предлага разширяване на отговорностите, като усилията се насочат и към Индо–тихоокеанския регион, следва стратегически интереси на САЩ и съответно големи концерни, но няма вече нищо общо с основите, върху които бе основан Алианса през 1949 г. И макар да е само една от 136–те предложения, вероятно ще се приеме.   

Ерозията на доверието в управляващите в повечето държави, не само в САЩ,  ще затруднява процесите на връщане към нормалността. Проучване на Edelman Trust Bdrfmeter в 28 държави за 2021 г показва, че доверието е влошено още повече към социалните институции – правителство, бизнес, НПО, медии. Според Еделман резултатите разкриват „нова ера на банкрут на информационната и доверителната система”. Повечето хора /76%/ разчитат на работодателите си.

В САЩ 56% вярват, че се намират в разгара на студена гражданска война.

Доверието в американското правителство от май до януари е спаднало с 5 пункта.

В Китай през същия период правителсдтвото губи 18 пункта от доверието на хората.

Доверието в медиите в САЩ е паднало с 15 пункта сред републикавнците и с 3 пункта сред демократите.

Въпреки въодушевлението на някои либерални среди и елита на европейски държави, доверието сред съюзниците на САЩ също бе поставено под въпрос. Защото картината на случващото се засилваше усещането в други страни, че нещо сериозно и нередно става в САЩ. В резултат те няма как да не поставят под съмнение решението си да поверят своята сигурност на САЩ . Така възниква съмнението, че ще отслабва спрособността на САЩ да се застъпват за демокрацията и върховенството на закона.

Въпреки първоначалното задоволство в ЕС от избора на Байдън, правителствата на водещи държави като Германия например побързаха да предупредят, че «няма да бъдат винаги на едно и също мнение  с новата американска администрация». Министърът на външните работи на Германия Хайко Маас подчерта: «В края на краищата Европа има собствени интереси». Германскотко правителство предвижда по–тясно трансатлантическо сътрудничество, но същевременно остава на собствени прозиции по централни спорни въпроси. Водещата управляваща политическа сила ХДС пледира за ново сътрудничество с Русия, което Вашингтон категорично отхвърля.

Европейският съюз в стремежа си към  по–самостоятелна политика може да се опре на широка подкрепа сред населението в страните–членки. Така например според  ново допитване в 10 държави членки и Великобритания 67% от хората споделят виждането за по–голяма военна независимост, а две трети отказват да застанат зад САЩ в политиката им срещу Китай.

Проблемът на Байдън донякъде прилича на този на Тръмп. Това, че САЩ отделят много повече средства за защита и на Европау не означава, че европейските страни са склонни да се подчиняват, да се консултират. Преследването на стратегическа автономия обаче може да доведе до отказ на САЩ да осигурява по–голямата част /70%/ от сигурността на Европа.

Германия отхвърля идеята за създаване на група от демократични държави  за «сдържане на Китай». Европейската търговска камара също предупреди за тежки загуби при евентуално прекъсване на икономическите връзки с Китай и потвърди необходимостта от ново инвестиционно споразумение. В технологично и икономическо отношение ЕС бележи изоставане в сравнение със САЩ /от 50–те най–големи компании в света, само 1 е в Европа, а 34 са в САЩ/.

Демократите макар и да критикуват Тръмп включително и за политиката му към Китай, превръщайки го в център на глобална «търговска война», ще продължат този курс. Демократите се отнасят различно само към тактиката на тази война, а не до самата война.

Логично е САЩ да излезе с нова стратегия , макар че няма  да е истински «нова», а е

връщане към политиката на „Азиатската ос” на Обама. Тя съдържаше засилено влияние и военоморско присъствие и предлагаше военен отговор на китайската експанзия. Оста към Азия трябва да  осигурява американско присъствие в региона срещу „китайската заплаха и да запази надмощието на САЩ. „Азиатска ос” или „Азиатска ос 2,0”  съответства много добре на политическата реторика на Байдън по отношение на тежестта на икономическите средства  срещу Китай в азиатско–тихоокеанския регион.

По отношение на Русия има единство за една по–активна, по–остра политика, включително и за разпалване процеси във вътрешността на страната. Но още  с първата най–важна външнополитическа стъпка се очертаха различия между Байдън и някои пора от екипа му като например заместник държавния секретар Виктория Нюланд. Тя категорично не се съгласи с решението въобще да бъде продължен за 5 и дори за 1 г. Договора за ограничаване на ядрените оръжия СТРАТ 3, който изтича в началото на февруари т.г. и който осигурява достъпа до данни и провеждане на инспекции. 

Често срещаната оценка, че реториката на САЩ към Европа щяла да се промени в позитивна посока е само отчасти вярна. Прибягването към санкции ще е показател за това. Вашингтон отчита и промяна на баланса след проключване на „ерата” Меркел след 15 годишно управление, чиято тежест в Европа беше неоспорима. След изборите на 26. 09. 2021 г. нещата няма да изглеждат така, макар да се очертава кандидат–канцлер /Армин Лашет/, който ще продължи политиката на Меркел.

Отсъствието й на международната сцена ще се почувства, а редица други фактори ще оставят Германия на второ място в Европа, за сметка на Франция, която още днес излиза с едни гърди напред като политическа и ядрена сила.

Политическите изменения в САЩ и Германия поставят и пред Полша два възможни сценария, а за страна, за която прогнозират, че ще е водеща в Източна Европа и в инициативата «Триморие», това не е без значение. Идването на Байдън прави проблематичен сценария за участие в една германо–полска–руска ос и възможен тласък на развитие  на германо–полските отношения. С възстановяване на   трансатлантическото сътрудничество между Вашингтон и Берлин полският фактор би престанал да бъде инструмент за натиск на САЩ върху немците, както правеше това Доналд Тръмп. Вторият сценарий е Полша да продължи да се отдалечава от ЕС и да се впише в британско–американската ос.

За Източна Европа е важно и отношението на новата администрация във Вашингтон към конфликта в Украйна и към агресивната политика на Турция във всички географски посоки. Може да се очаква, конфликтът в Украйна да премине в по–остра фаза. Този път обаче Вашингтон ще покаже готовност за търсене на окончателно и крайно решение. Въпросът е дали Русия може да издържи на натиска. Интересен момент е позицията на Турция в подкрепа на Украйна и как това ще бъде използвано от Вашингтон за вбиване на клин в руско–турските отношения.

Докато администрацията на Байдън ще увеличава критиките и санкциите си към Турция, ЕС пое вече курс към възстановяване на доверието с Анкара с цел да направи възможното за откъсването й от Русия, което САЩ очевидно не успяват.

България не е сред приоритетите на САЩ в Източна Европа и на Балканите и лошите отношения с Анкара далеч не означават, че София би могла да има някаква по–важна роля, освен че е Черноморска страна и транзитна територия за енергоносители. В целия регион преобладава военния компонент в политиката  на Вашингтон, а военните опорни точки са най–вече  Гърция, Румъния и Балтийските страни. В политически план разбира се това отдавна са  Косово и Албания. С други думи, става въпрос за «фронтовия пояс», чийто автор Виктория Нюланд, сега вече помощник държавен секретар при Байдън,  със сигурност ще продължи да изгражда. За посоката на нейните усилия  говорят думите й от предизборния период в САЩ: „Предизвикателството за Съединените щати през 2021 г. ще бъде да накара световните демокрации да разработят по-ефективен подход срещу Русия.»

В България в чисто комуникационен план може да очакваме със сигурност връщането на онова говорене от преди години, характерно и за европейските и американските неолиберали: всичко, което не съответства на техните позиции е враждебно, разрушително и трябва да се порицава, а от това следва и налагане на позиции, забрани и липса на условия за конструктивен политически дебат. Всъщност в България вече наблюдаваме именно тези, които говореха с особена агресивност срещу Доналд Тръмп, използвайки недоказани факти, сега със същата настървеност громят всеки, който изрази очаквания за политиката на демократите, несъвпадащи с тeхните възторжено и наивно излагани тези, отправяйки обвинения, че те рушат Америка, демокрацията, че са свързани с Кремъл и всякакви познати ни до болка глупости в очакване може би на възобновяване на финансови инжекции за НПО–та и партийки.  Жалка българска картина. Но ако един галерист показва лоши картини, ще фалира, докато българските медии смятат, че с тях удовлетворяват обществените нужди и удавят истинския професионален дебат. Отговорът на поставеня в заглавието въпрос е: Някои се заблуждават така дълбоко, че започват да претендират за дълбочина на съжденията.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация