ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Тероризъм след бежанската вълна и „по–малкото зло” в Афганистан

Симеон Николов, 13.08.2021

След множеството поуки от събитията в Афганистан след изтегляне на американските и съюзническите военни контингенти някои държави считат, че да заложат на талибаните е  неизбежното „по–малкото зло”. Но може ли да им се има доверие, когато  както пред САЩ, така и пред Русия поеха анжгажимент да не допуснат терористичните организации „Ал Кайда” и „Ислямска държава” да използват афганистанска територия? Защото ако действията им по утвърждаване на „Ислямски емират на Афганистан” ще предизвика огромен бежански поток в съседни страни и към Турция и Европа, то толерирането на терористичните организации би съдействало за възраждането на „Ал Кайда” и „Ислямска държава”, би превърнало страната в техен плацдарм и също в заплаха и за европейския континент в дългосрочен план.

Тъй като някои автори подценяват този въпрос, нека да си спомним, че в послединя доклад на ООН по сигурността се потвърждава, че талибаните все още имат връзка с „Ал Кайда”. Нещо повече, успехите им във военно отношение са задълбочили връзките им с ислямистки движения в региона. Част от ръководството на „Ал Кайда” се намира в граничния регион на Афганистан и Пакистан, където е и лидерът на организацията Айман Мухаммед Раби ал–Зауахири. /Съобщението за смъртта му не беше потвърдено./

Центърът за връзки и сътрудничество с регионални чуждестранни групи и основно с „Ал Кайда” е  мрежата „Хакани”, най–боеспособната талибанска структура, ръководена от първия заместник лидер на талибаните и притежаваща специалисти по конструиране на самоделни взривни устройства и ракети. „Ал Кайда” е свела обаче до минимум откритите контакти с талибаните, защото стратегията й засега предвижда запазване на убежището й в Афганистан. Има отделни сведения на разузнавания на някои държави, че се осъществяватг редовни комуникации между талибаните и „Ал Кайда” по въпроси, свързани с мирния процес. Констатирано е обаче нещо по–тревожно: „Ал Кайда” често действа под шапката на талибаните от провинциите Кандахар, Хелманд и Нимруз.  Групировката се състои от афганистански и пакистански граждани, но има такива и от Бангадеш, Индия и Мианмар.
Присъствието на „Ал Кайда” в Афганистан е потвърдено и от нейните медийни и пропагандни структури: седмичният бюлетин „Thabat„  съобщава за операции на организацията на територията на Афганистан и дори изброява извършените нападения от 2020 г насам в 18 провинции.

„Ислямска държава” и „ал–Мухджир” също  поддържат връзки с талибанската мрежа „Хакани”. Бюрото на ал–Садике разположено заедно с „Ислямска държава–Хоросан” в Афганистан. Ако „Ислямска държава”, която от юли 2020 г. има амбициозен нов лидер, успее да вербува недоволни талибани и други бойци за да компенсира намаления си през последните 2 години капацитет, организацията ще продължи да представлява опасност.

Изводът е, че няма гаранции талибанските лидери да ограничат действията на  „Ал Кайда” и „Ислямснка държава” и техните терористични операции. Засега те ще се концентирарат предимно в мюсюлмански страни и райони. Заплахата от терористични атаки извън региона може да не са резултат от широкомащабни операции на този етап, но вписването на подготвени техни бойци с военен опит в мигрантските потоци може да има влияние върху движения и нападения навсякъде по света, включително и в Европа.

Тъй като настъплението на талибаните се развива изключително динамично, първоначалните прогнози за завземане на столицата Кабул до края на годината се оказаха погрешни и това ще се случи вероятно само след седмици. Талибаните разполагат с 60 000 до 100 000 въоръжени бойци. Афганистанската армия е добре въоръжена и подготвена, но силно деморализирана. Опълчението и частните армии избягват да влизат в сражение с талибаните. Това донякъде обяснява бързите им успехи. От това развитие ще зависи нарастването и на двете основни заплахи за Европа– бежанския поток в най–близък план и тероризма в дългосрочен план. Може ли да се очаква обаче относителна стабилност с изграждането на  „Ислямски емират на Афганистан”? Отговорът е по–скоро отрицателен.

Досегашните преговори с талибаните показаха, че те се опитват да повишат авторитета си и да спечелят влияние. В действителност обаче, между тях продължават да надделяват сериозни различия и интереси, било то по племенни, финансови, личностни или лидерски причини. Изключение прави сътрудничеството между двете големи крила, едното от които /Quetta Shura/ контолира 11 провинции, а другото /Пешеворска шура/ – 19 провинции. Има обаче отделни командири, които провеждат самостоятелни и несъгласувани операции. Всичко това, а особено предстоящото поделяне на зони на влияние, което е свързано и с финансови приходи, например от граничните котролно–пропусквателни пунктове или мини, т.е. разпределение на ресурси, предполага много вероятни разцепления и дори въоръжени сблъсъци.

Талибаните бяха предупредени, че ако завземат властта с военна сила, няма да бъдат международно признати и няма да получат помощи за възстановяване на страната. А и разговорите в представителството на талибаните в Доха /Катар/ бяха достатъчно авторитетни: само за три дни от 10 до 12 август бяха проведени срещи и разговори с представители на ООН, ЕС, Китай, САЩ, Русия, Пакистан, Германия, Норвегия, Великобритания, Организацията за ислямско сътрудничество и др.

Евакуирането на дипломатическия корпус от столицата, което вече стартираха САЩ и Великобритания, ще лиши страните от дипломатически контакти  и възможности. След темите „бежанска вълна” и „тероризъм”, на дневен ред ще бъдат драстичните нарушения на човешките права и  хуманитарната криза в „Ислямски емират на Афганистан”.

След поемане на управлението е голям рискът от продължителен период на нестабилност, трудни компромиси и възприемане на прагматични позиции. Това ще е следствие от 2 причини: сериозни различия и интереси на отделните групировки и командири и ролята на съседни държави, които се стремят да наложат своята роля и влияние в Афганистан. Влиянието на САЩ очевидно намалява, докато Русия и Китай имат все по–голяма роля в региона. Изключително важни са протичащите промени във външната политика на влиятелни регионални сили като Саудитска Арабия, Турция, Египет и Иран, изразяващи се в сближаване на позиции. Но дали те ще имат положително влияние за Близкия Изток като цяло или ще се стигне до изостряне на съпреничеството между тях е все още открит въпрос. Показателно е обаче, че в края на август Ирак ще бъде домакин на конференция за насърчаване на регионалното сътрудничество, намаляване на напрежението и насърчаване на мира. Поканени са Египет, Иран, Йордания, Кувейт, Катар, Турция, Саудитска Арабия и ОАЕ. Международната общност би следвало да поощри тенденцията към регионален диалог и регулиране на възникващи конфликти.

Двадесет годишната война в Афганистан и несполучливият опит  за изграждане на държава, пренебрегвайки истинските причини за нестабилност и екстремизъм с цената на стотици хиляди жертви и огромен финансов ресурс, изисква друг анализ. Но да градим оптимистични очаквания само от преговори на базата на сътвореното досега е рано и недалновидно. Освен ако някои стратези не виждат в това временно заменяне на познатата заплаха от „Ислямска държава” и „Ал Кайда” в глобален мащаб с една нова „Мека Ислямска държава” в регионален мащаб, което отново ни връща към неоснователното възприемане на талибаните като „по–малкото зло”.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация