ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Симеон Николов: Нито Русия, нито САЩ имат интерес от военен конфликт – ситуацията целенасочено се пресилва

focus-news.net, 25 януари 2022 г.

Симеон Николов от Българското дипломатическо дружество, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Към темата за отношенията между Русия и НАТО. Министър-председателят Кирил Петков свиква Съвета по сигурността именно по тази тема. Участниците ще обсъдят напрежението около Украйна и плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на Алианса. За анализ сме поканили дипломата Симеон Николов от Българското дипломатическо дружество. Здравейте.

Симеон Николов: Здравейте.

Водещ: Можем ли да говорим за реална опасност от военен конфликт, или става въпрос само за дрънкане на оръжие?

Симеон Николов: Откровено казано, аз съм малко разочарован от начина, по който се приемат и коментират новините, както от мълчанието на военните, които биха могли да разяснят нещата. Аз мисля, че няма основание за тревога, зависи разбира се, какво влагате в понятието „военен конфликт“. Според мен, широкомащабна война не може да има и няма да има, друг е въпросът, ако възникне военен сблъсък на локално ниво, породен от две неща – или от провокация, или от инцидентен сблъсък вследствие на струпване на военни сили в Черноморския регион.

Водещ: Знаете, че към момента експерти от НАТО и от САЩ най-вече час по час предупреждават, че всеки момент Русия, руски войски ще влязат на територията на Украйна. Не говорим тук за пълномащабен военен конфликт, но говорим за искри. Пресилват ли се нещата, хайде така да ви попитам?

Симеон Николов: Да, цялата информационна кампания, която върви, говори за това, че нещата се пресилват, но за съжаление, се пресилват целенасочено. Ако погледнем по-дълбоко как стоят нещата и какви са интересите на страните в случая, ще видим, че нито Русия, нито САЩ имат интерес от водене на някакви военни действия. САЩ нямат интерес да тласнат Русия във военен съюз с Китай, но вижте, колкото до преговорите, които водят, САЩ имат интерес да ги забавят. И тази ситуация сега забавя преговорите, за които се бяха уточнили, но те ще се водят по стратегически въпроси, по въпросите на разоръжаването, на доверието. САЩ са готови в дух на реципрочност да проявят, да вземат мерки за повече откритост във военните учения, за възстановяване на ограниченията за разполагане на ракети в Европа и т.н. Така че тези преговори ще продължат. А нагнетяването на обстановката сега цели нещо съвсем друго. Или както се беше изразил някой: Русия играе шах, Америка играе покер, а ние си играем на „Не се сърди човече“. А колкото до интересите на Русия, това, което Русия иска, тя вече го заявява трети път. Първият път, ако си спомняте мюнхенската реч на Путин от 2007, втория път, Арабската пролет и влизането в Либия, и третия път, сега, Москва отново предлага същото, а то е ревизия на архитектурата на сигурността в Европа. И в основата си това, което иска Путин, всъщност е: той иска респект, разговори очи в очи на равноправно ниво, съответстващо на това ниво, което той смята, че е Русия като сила и фактор, актьор на международната сцена. Това са интересите всъщност. А колкото до самата Украйна, трябва да се има предвид, че Русия няма интерес от още едно парче земя, тя няма интерес от една окупирана, от Русия Украйна и представете си възможностите на Русия в икономическо отношение да се справи с това. Русия е заинтересована от една федерализирана Украйна, част, от която да е под нейн контрол, никога да не допусне американски или други военни бази в близост, и разбира се, от военноморското си надмощие в Черно море, което е ключово за Русия. От друга страна пък, САЩ имат интерес по някакъв начин да се блокира излаза на Русия от Черно море в Средиземно море. Това са големите и стратегически въпроси и истинските интереси на САЩ и НАТО.

Водещ: Тоест, зад всичко това стоят икономически интереси, нищо повече, така ли?

Симеон Николов: Не. САЩ твърдо са се преориентирали към Близкия изток и Тихоокеанския регион, и ще оставят грижата за антируската позиция тук, ще я оставят на Европейския съюз и НАТО, и голяма роля ще играе Великобритания, която прие и нова стратегия, и е много активна във всяко едно отношение. Както виждате, тя въоръжава сега и най-много Украйна, строи военна база и т.н. Така че Великобритания се превръща в един силен антируски играч. Но за да се успокоим или да погледнем по-реалистично на ставащото, в началото споменах, че военните трябваше да си кажат мнението – виждате, че в момента се прехвърлят няколко стотин души от Великобритания в Европа. Тази сутрин разбираме, че 8500 американски военни ще бъдат прехвърлени в Източна Европа. Но това са малки цифри предвид, че ако ние очаквахме голяма, мащабна война, за такава на НАТО са необходими най-малко 3 бригади, необходими са едно поне авиокрило, противовъздушна отбрана, корабни групировки и т.н. За да бъдат прехвърлени всички тези военни сили, са необходими цели 3 месеца. Това се посочваше преди известно време в анализа на един американски център за стратегически проучвания. Тоест, в момента не протича подготовка за военни действия срещу Русия, а по-скоро  демонстрация на солидарност на НАТО, готов да защити сигурността на своите страни-членки. А беше ясно заявено и от Джо Байдън, че в случай на военен сблъсък САЩ и НАТО няма да влязат в Украйна, няма да помогнат на Украйна с въоръжени сили.

Водещ: Ами Украйна не е член на НАТО.

Симеон Николов: Именно затова. Но коментарите и новините звучат толкова тревожно, че ми се иска да имаме яснота по този въпрос.

Водещ: Добре. В края на краищата кой има интерес да се нагнетява подобно напрежение? Защото факт е, че НАТО засилва присъствието си в Черно море и  бившият премиер Бойко Борисов отдавна предупреждава, че това ще съсипе нашия туризъм. Има една поговорка: когато атовете се ритат, знаете как продължава – страдат магаретата. Въпросът е колко ще пострадаме ние в момента?

Симеон Николов: За съжаление е така. Но аз мисля, че и двете страни имат интерес от повишаване на това напрежение. И двете страни демонстрират своята сила, своята мощ. Но трябва да се има предвид и нещо друго в предстоящите преговори между Русия и САЩ по тези много важни стратегически въпроси – договорите, от които се оттеглиха, а би било добре да се възстановят. Струва ми се, че и двете страни имат интерес, и най-вече ще трябва да се стремят да запазят лицето на другия, тоест, нито една страна не може да направи отстъпка, която да се отрази на нейния авторитет. Компромисите ще бъдат придружени с действия, на които ставаме свидетели днес. А друг е въпросът, че България би пострадала, не защото ще се водят бойни действия на наша територия, дори и този център за стратегически проучвания, за който споменах преди малко, във Вашингтон, в сценариите, които той разработва, обикновено се цитират Полша и Румъния като основни играчи в бъдещи такива действия. България се разглежда просто като територия, но не и като военна сила, и дори в оценката на пристанищата и възможностите на военноморските сили на България се казва, че ние нямаме тези способности, за да участваме в прехвърлянето на цели три бригади, както споменах преди малко. Освен нашите кораби да бъдат в ролята на охрана, но и това казват било под въпрос. Тоест, очевидно нашите военни възможности не са високо ценени от основния ни партньор САЩ.

Водещ: Да, това е факт. Въпросът е тук обаче какво трябва да бъде поведението на българската държава, за да не допуснем да бъдем въвлечени, защото имам усещането, че ние с всеки изминал ден се въвличаме, дори влизайки в разговор по тази тема?

Симеон Николов: Вижте, първо, с разочарование установявам, че ние много бързо забравяме как стоят нещата. Говорим за това, че не трябвало да се настаняват чужди въоръжени сили тук и т.н., и забравяме нещо съвсем елементарно – това, че имаме договор за военно сътрудничество със САЩ, чийто 10-годишен срок отдавна изтече, но автоматично беше продължен, по силата на който договор американски военни могат да извършват тренировъчни дейности на 4 полигона в България, като личният състав в този договор е определен до 1 500 американски военни на ротационен принцип, а в случай на нужда могат да бъдат увеличени до 5000. Така че е безпредметно да говорим дали ще дойдат допълнително сили в рамките на този договор или ще бъдат прехвърлени 3 самолета за Еърполисинг по линия на НАТО.

Водещ: Да, те и преди са си идвали, те регулярно са тук.

Симеон Николов: Или 100 или 200 американски военни повече, след като по договор те трябва да бъдат 1 500 минимум, и могат да стигнат до 5 000. Така че първо трябва да сме реалисти и да знаем какво искаме. Ако искахме договорът да бъде актуализиран, това трябваше да го направим още 2016-2017 година. Ние не го направихме тогава, въпреки че аз лично съм го предлагал, тъй като средата за сигурност се промени, отношенията към ядрените средства се промени и т.н., но никой тогава не ни чу нас. Второто нещо е, че ние не сме единни в отстояването на националната си сигурност. политиците винаги подценяваха финансирането, тоест, военния бюджет, тъй като имало и действително има по-важни сектори, като здравеопазване, образование и т.н., но трябва да се разбере и това го имаше още в учебниците в 10-ти клас, че въоръжените сили са един от стълбовете на държавността. Ако мислиш като политик за държавност, не можеш да отричаш финансирането и въоръжаването на собствените си въоръжени сили и да смяташ, че някой друг е длъжен и ще дойде да те защити, защото НАТО няма собствени въоръжени сили – НАТО има национални армии. Не се стигна за съжаление до създаване на европейска армия, макар че рано или късно това ще се случи. Така че това разбиране и тази зрялост на политиците в България до голяма степен в това се крие вината, че армията ни не е в състояние да даде съществен принос, а разчитаме на
външна подкрепа.

Водещ: Да, съвсем скоро, ако не пристигнат и изтребителите F-16, които закупихме от САЩ, може да се стигне дотам някой друг да изпълнява задачите по „Еър полисинг“.

Симеон Николов: Много логично. Но ето, вие ме навеждате на един много добър пример, който доказва казаното от мен преди малко за отношението на политиците – проектът „Многоцелеви изтребител“ беше готов до трета, предпоследна фаза още през 2008 г. и можеше да стартира, защото срокът беше 2012 година. Можехме да имаме, тогава се предлагаха 7 вида самолети, многоцелеви изтребители, можехме да имаме изпълнение на този проект още тогава, а сметнете с колко години сме закъснели, 2012 година беше поставеният от НАТО срок. Но през 2009 г. новите управляващи спряха всички проекти и съкратиха бюджета на МО. Цели 12 години по–късно бяха поръчани F-16.

Евелина БРАНИМИРОВА

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация