ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

За новия подход на НАТО и ЕС към войната в Украйна– удивително лекомислие, безотговорност или и двете

Симеон Николов, 26.04.2022

Отказът на САЩ и Европа от дипломация и преговори предопредели продължаването на войната с неотслабващи темпове. Идеята, че трябва да се води продължителна война до крайно изтощаване на Русия е натоварена с много рискове. Колкото по–дълго продължи войната без отстъпки от двете страни, толкова по–вероятно е тя да ескалира още повече.

Сериозно се подценява залегналата в руската доктрина постановка, че използването на ядрено оръжие е възможно, ако страната бъде провокирана или е заплашена екзистенциално. А съчетанието на военния действия с тотална икономическа война създава именно такива условия. А информационната война засега се печели от Запада. Рисковете се увеличават, тъй като и от двете страни на украинска територия се разполагат и действат военни от други страни, както редовни въоръжени сили, така и наемници, от които могат да се очакват провокации и създаване повод за нов етап на ескалацията. Признанието от страна на Великобриатиня за присъствието на британски спецчасти не е изненада, но де факто страна–членка на НАТО  участва във войната срещу Русия.

Ако светът не иска Трета световна война, рано или късно ще трябва да се излезе от спиралата на ескалация и се премине към преговори.  Проблемът е в това че САЩ няма да позволят на Украйна да сключи сделка с Русия, ако тя не се вписва в стратегическия замисъл на Вашингтон. На определен етап действително цената на бързото прекратяване на войната може да бъде много по–висока за Украйна, отколкото за Русия. Понастоящем и двете страни в конфликта не са постигнали онова ниво от целите си, което да им позволява да водят успешни преговори и правят взаимни отстъпки. Под въздействието на своите американски и европейски партньори президентът Зеленски очевидно втвърди позициите си и едва ли би приел и онова, което сам предлагаше в началото. От друга страна, Русия има ресурсите да овладее двете републики Донецк и Луганск, но както прогнозирахме още в първия ден на войната, това е минимална цел. Разбира се, Москва сигурно никога не и планирала да окупира цяла Украйна, защото не е в състояние да защити тази огромна територия. Затова през лятото на тази година можем да очакваме следващата трета фаза на войната с цел излизане на Днепър, а на юг  евентуално пресичане на достъпа  на Украйна до Черноморското крайбрежие.

Ако не се стигне до Трета световна и ядрена война и има кой да напише историята на настоящите събития, със сигурност ще обърне внимание на отговорностите на основните играчи: САЩ, Русия, Европа.

Президентът Байдън носи тежката отговорност, че дори не се опита да намери решение, без да се стига до война. А можеше да преговаря с Путин така, че да не бъде застрашена сигурността нито на едната, нито на другата страна. Дори американски анализатори констатираха тенденцията на милитаризиране на американската външна политика, която няма да им донесе нито разрешаване на разгарящите се вътрешни проблеми, нито световно господство.

Европейските лидери носят своята отговорност за отказа си от водене на преговори и за тласкането на  Киев към водене на продължителна война с удивително лекомисления аргумент, че това, паралелно със санкциите ще доведе до пълното изтощаване на Руската федерация. Преди това цели 8 години си затваряха очите за престъпленията над населението в Луганск и Донец. Днес обаче, жертви на „прокси–войната“  ще са всички украинци, а последствията ще са и за самите европейски страни и голяма част от света, особено за Африка, от където ще дойде бумерангът във вид на масови бежански вълни вследствие на настъпилия глад поради прекратяване на доставките от Русия и Украйна. Голяма част от отговорността на европейските лидери  е и в неспособността им да могат по–отчетливо да издигнат глас в НАТО, с който да намалят твърде едностранното ръководство на Алианса от САЩ и подчинеността на ЕС.

Ще се срещнем ли по пътя на разума или по пътя на войната?

Няма съмнение, че по време на война обективната информация достига в незадоволителен обем до нас, а целенасочената дезинформация и психологическа обработка правят своето. Но от друга страна неумението да се анализира случващото се и да се извличат полезни изводи, може да се окаже съдбоносно при вземане на решения за страната ни.

Учудващо повърхностно бе отразено посещението на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България и неговите истински цели и задачи.

Първо, то се проведе след телефонен разговор между президента на Украйна Зеленски и министър–председателя на България Кирил Петков. Тоест, той бе изпратен, препоръчан, но за какво? Събитието се случва точно 7 дни след като върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел заяви, че такива „войни се печелят  или губят на бойното поле“ , което бе оценено от  министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров като "много сериозен обрат в политиката на ЕС и Запада като цяло, начело със САЩ.“ Посещенията на европейски лидери в Киев предизвикаха бодряшки изказвания, че победа над Русия е възможна и подмятания от рода „ще видите най–скоро“.

Второ, да обосноваваш в пресата причината за посещението с това, че министърът искал да ни благодари или да ни убеждава да предоставим военна помощ е повече от наивно. В Киев прекрасно знаят, с какво разполагаме, какво можем и какво не, и че поне заводите ни могат да предоставят най–вече боеприпаси, но за това не е необходимо да изпращат външния си министър.

Трето, да отсъстваш от страната си повече от 4 дни, когато тя е във война, когато всички държавни органи работят на високи обороти, четат се по няколко пъти на ден разузнавателни сводки и доклади, провеждат се спешни заседания, координира се работата със задграничните представителства, със страни партньори  и т.н, е меко казано странно.

Четвърто, по време на посещението на Кулеба в България пристига  председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер, провежда срещи с министъра на отбраната Драгомир Заков и с началника на отбраната адмирал Емил Евтимов. Обсъдени са въпроси по усилване на отбраната на югоизточния фланг на НАТО и Черно море. Бауер и Евтимов са адмирали и плуват в свои води. Но е странно ако не се срещнал с министър Кулеба, когато Украйна е в центъра на вниманието на САЩ, НАТО и Европа. 

Пето, на третия ден от пребиваването на украинския министър в България, премиерът на Украйна е във Вашингтон на среща с   министъра на отбраната на САЩ Лойд Дж. Остин, а само два дни след като Кулеба е в България, министърът на отбраната на САЩ Лойд Аустин и външният министър Антони Блинкен и министърът на външните работи се срещат с президента Зеленски в Киев, но едва едва след като напускат страната, светът узнава за това.

Шесто, на следващия ден министърът на отбраната на Турция Улуси Акар заявява във вестник „Хюриет“, че е предупредил България и Румъния да не действат прибързано, напомняйки за несъгласието на Турция с плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО в Черно море. Макар тези планове да не са новост, Акар предупреждава: „Ако балансите се нарушат, има вероятност събитията да излязат извън контрол.“

Седмо, българският премиер подготвя посещение на водена от него делегация в Киев. За да предаде каски и жилетки и за се запознае с действителната ситуация. Отново нелогични и неубедителни обяснения.

Очевидно, че се подготвя нещо много по–голямо, значимо и в широк мащаб, свързано или с дислоциране на сили на НАТО в Черно море или с възпрепятстване на следващата фаза от действията на руските въоръжени сили за евентуално откъсване достъпа на Украйна до Черно море, или прехвърляне на тежко въоръжение от страните–членки на НАТО. Във всички случаи сме пред важна стъпка към продължаване на войната, а не към прекратяването й, както и  към още по–голям риск от пряк сблъсък между НАТО и Русия, чието следствие ще е Трета световна война. Въвличането на България в нея  като член на НАТО изглежда неизбежно. Европейските политици забравиха думите „мир“, „преговори“, „споразумение“. Сякаш е невъзможно да се срещнат по пътя на разума. 

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация