ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Дефицит на експертност и лидерство като военновременен риск. Бивш шеф в НАТО критикува САЩ и призовава към преговори

Симеон Николов  08.05.2022

От самото начало на войната в Украйна се очерта дефицит на експертност при оценка на събитията и особено на мерките, което в съчетание с ефекта от информационната война и фалшиви новини затруднява политиците при вземане на решения и предизвиква разгорещени спорове. А такива имаше почти навсякъде, въпреки че в България се изтъкваше едва ли не, че само ние не можем да се определим къде сме в тази война. В нас обаче, некомпетентността и липсата на разяснения от военни специалисти и такива по международно право беше и продължава да е особено ярко изразена. Но докато в западноевропейските страни своевременно бе потърсен научния и експертен подход, тук рядко бе търсено мнението на военните, а хора, които дори не са влизали в казарма даваха мъдри съвети за зона забранена за полети или доставки на въоръжения, които едва ли са виждали. Нещо повече, никой специалист по международно право  не се сети да цитира текстовете относно евентуално нарушение на забраната за използване на сила, установена в член 2 от Устава на ООН и член 51 от Устава на ООН, за да се изясни въпроса,  дали доставките на оръжие сами по себе си  са основание да се счита, че дадена държава е страна във войната. В Гемания обаче, юристите от научната служба  към Бундестага още на 16 март излязоха с доклад, в който отбелязаха: "Всяка държава може да подкрепи нападнатата държава, без да се налага да става страна в конфликта; по този начин подкрепящата държава поема неутрална роля, но въпреки това не участва в конфликта." Такава държава се счита за "невоюваща", т.е. не е страна във войната. "Само ако освен доставката на оръжия става въпрос и за инструктаж на страната в конфликта или за обучение в боравене с такива оръжия, тя би напуснала безопасната зона на невоенните действия." Германското правителство обаче, възрази на втората част  от тази позиция: "Нашето убеждение е, че дори обучението на украински войници в Германия по оръжейни системи все още не означава директно влизане във война".

Наистина в момента в международното право цари широк консенсус, че както доставката на оръжия, така и обучението в тях сами по себе си не превръщат дадена страна в участник във войната. Освен това, международно право, което забранява използването на сила в междудържавните отношения и санкционира престъплението агресия по международното наказателно право, на практика изисква подкрепа за жертвата на агресията. Но трябва да признаем, че този спор разкрива много неуточнени въпроси и поради това всеки случай би трябвало да се разглежда отделно. На германското правителство би могло да се възрази, че дори факта на тотална разузнавателна подкрепа на украинските войски, включително и с космическо разузнаване, вече е намеса във войната, защото тази подкрепа създава голямо предимство за една от воюващите страни, набелязва цели за унищожение, предопределя евентуален успех на бойното поле. Впрочем и флагманът на руския боен флот ракетният крайцер „Москва“ бе потопен от украинските въоръжени сили благодарение на американска разузнавателна информация, макар че сега се твърди, че в САЩ не са знаели за конкретните действия на украинците.

При предоставяне на военна помощ разбира се е от значение в чии ръце попада тя и как се използва. Не може да се сравнява помощта за Украйна с такава за някои сили в Близкия Изток, където тя попадаше в ръцете на терористи, но в случая с Киев логично възникват въпроси за наемниците доброволци, както и за бивши крайно десни формирования, на които се приписва геноцид над местно население, въпреки че формално бяха интегрирани в държавни военизирани структури.

В спора за това, какви оръжия да се доставят на Украйна, също многократно пролича неразбиране на военно–технически и оперативни особености и неспособността да се разяснят на широката публика. Очевидно е, че при навлизане на друга фаза от войната нуждите са различни. Решаваща беше и промяната на позициите на Запада в края на март – отказ от преговори и преминаване към водене на бойни действия до пълно изтощаване на руската страна, което предполага една продължителна война. Британският външен министър Лиз Трус беше пределно откровена: „Войната в Украйна е наша война, на всички нас. Победата на украинците за всички нас е стратегически необходима  за да прогоним Русия от цяла Украйна.“ Това си беше почти признание за пряка намеса.

Първоначалните идеи за предаване на бойни самолети от съветската епоха, не бяха съобразени с факта, че с една ескадрила от 16 самолета не може да се постигне нищо, защото за успешна широка операция срещу Русия на източния фронт биха били необходими 350 самолета. При разрушена вече инфраструктура и унищожени депа за гориво, на кои летища украинците биха разсредоточили авиацията си и къде биха я презареждали и въоръжавали? Оперирането от летища в съседни държави автоматично би ги въвлекло във война с Русия.

Съвсем разбираемо беше, а в някои страни–членки на НАТО и главно сред военните е налице съмнение и нежелание да предоставят част от собственото си въоръжение, защото намаляват способностите си или не могат да ги възстановят в обозримо бъдеще. Това е валидно дори за САЩ. Те предоставиха на Украйна 7000 противотанкови ракетни комплекси Javelins от около 20–25 000 налични, което е една трета от запасите, а максималният темп на производството им е 6480 годишно и вероятно ще отнеме година и нещо за да се възстанови това ниво. /Впрочем, цената а един брой е над 50 000 долара./ Срокът  за доставка е 32 месеца, след като се направи поръчка. От често споменаваната и станала популярна ракета „Стингер“ САЩ доставиха на Украйна 2000 бр, което е една четвърт от цялата им наличност, а при последната поръчка срокът на производството им е бил 24 месеца за 1000 бр..

Друга особеност, която ентусиазираните привърженици на въоръжаването на Украйна трябва да отчитат, е че за наличните видове въоръжения понякога няма боеприпаси, което разкрива и слабости в поддържането на бойните способности от някои европейски страни. Т.н. Германия декларира готовност да изпрати 50 бр. самоходни зенитни установки „Гепард“, но се оказа, че за тях има само 28 000 боеприпаса, а те изстрелват до 1000 патрона в минута. Освен това, снабдяването с такива боеприпаси е затруднено, защото са малко производителите на този калибър– 35 мм. Затова вероятно ще бъдат доставени 300 000 изстрели за тези зенитни установки от Бразилия.

На трето място НАТО отчита и риска от това при предоставяне на най–модерно въоръжение, то да попадне в ръцете на противниковата страна, която да се добере до секрети и ги използва в своето оръжейно производство. Такива бяха опасенията за предоставяне на Украйна на най–модерната гаубица 2000, идеална за обстрел от сигурна дистанция / 40 км/. Въпреки това, последната новина от Германия е, че тя все пак ще предостави 7 такива гаубици.

Впрочем, при модерните тежки оръжейни системи на НАТО възниква и едно четвърто съображение. За тях се изисква продължителен период на обучение на украински екипи за обслужването им. В цитирания тук случай с гаубица 2000 са необходими месеци.  

Но в България се оказа, че вземащите политическите решения не са си изяснили много по–елементарни експертни въпроси, като например за колко време можем да ремонтираме един танк или какъв е капацитета на пристанище Варна /15 пъти по–малък от този на пристанище Констанца/ за да поеме товарите с пшеница от Украйна, ако те въобще могат да стигнат до Варна.

Държавният секретар по отбраната на Великобритания лансира твърдението, че било напълно легитимно украинците да използват британски оръжия за поразяване на цели на руска територия. Ответният въпрос на говорителката на руското МВнР беше, че по тази логика е допустимо Русия да поразява оръжейните доставки извън украинска територия, например на територия на НАТО. Летища, от които излитат транспортни самолети с оръжейни доставки за Украйна биха могли да станат легитимни цели на руската страна. Такава умишлено ескалиращата от Великобритания реторика и окуражаване на украинските въоръжени сили може да доведе до директен сблъсък между Русия и НАТО и непредвидими последствия. Но за някои български горещи глави и пишман–анализатори  и това изглежда е непонятно.

Във САЩ вече се дискутира за използване на американски военни на украинска територия. Първи го предложи  близък на Байдън сенатор от Демократическата партия, администрацията официално се дистанцира, но сега републикански депутат  внесе официално в Конгреса искане за упълномощаване на президента при необходимост незабавно „да използва военна сила“. Какво означава изявлението на Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, че Америка стои зад Украйна „до извоюване на победата“? Коментатори вече питат, какво следва от това, ако украинските въоръжени сили бъдат изправени пред непосредствено поражение?

Настояващите горещо за доставки на тежко въоръжение за Украйна обслужва емоционални рефлекси. А би трябвало да си зададат елементарния въпрос, защо НАТО не се намеси за да спре  загубите на живот и разрушенията. Отговорът също е прост: защото всички разузнавания са единни в мнението си, че Русия ще отговори с ядрени удари. Може първо да започне с използване на тактическо ядрено оръжие като предупреждение, но е много вероятно след това да се разпали унищожителна ядрена война. Общественото мнение в западноевропейските страни бележи промяна. Така например в Германия  в началото на април 55% от гражданите бяха за доставяне на отбранителни оръжия за Украйна, но в началото на май тази подкрепа спадна до 46%.

Всеки здравомислещ човек осъжда агресията, но прекратяване на огъня и преговори нямат алтернатива. Независимо дали това засяга нечие самочувствие или политическо пристрастие. В тази война няма да има победен и победител. Необходимо е да се търсят компромисни решения. Некомпетентността да разбереш това разпалва още повече страстите, разединява и ожесточава хората, тласка ги към насилие и разправа с инакомислещите, дестабилизира държавността. Ако продължаваме така, нищо чудно да станем свидетели на сблъсъци, характерни за времето преди 33 г. в една съседна страна. За да не се случи е необходимо и мъдро лидерство.  

Военните, именно защото знаят какво означава война, имат далеч по–трезв поглед в създадената среда за сигурност. Бившият председател на Военния комитет на НАТО /2002 – 2005 г./ генерал Хералд Куджат заяви, че главни актьори в тази война не са Украйна и Русия, а Русия и САЩ, а ежедневните доставки на въоръжения водят до продължаване на войната, до повече жертви и страдания. Затова  призова да се използват всички възможности за да се предотврати Трета световна война. Канцлерът Олаф Шолц  трябва да настоява за мирни преговори, подчерта бившият шеф в НАТО Хералд Куджат, който освен всичко друго, има опит и от войната в Ирак и когото посрещахме преди години  на конференции с уважение и желание да чуем повече от неговия опит.  

Към предупреждението на историка Йорг Баберовски, че „последствията от една продължителна разрушителна война ще бъдат опустошителни както за Украйна, така и за Русия и трябва да намерим посредник, който да постигне мир и да спечелят и двете страни“, би могло да се добави, че последствията и за Европа, която се самопростреля в коляното, вече се очертават като тежки, ако продължава с решения, неотчитащи собствените интереси и неумение да извлича поуки от историята си. Показателно в този смисъл е, че последната дума вече няма председателят на Съвета на ЕС Мишел или канцлера Шолц, а украинският държавен глава Зеленски и американската администрация. Който иска да гради мостове обаче, трябва да измерва пропастта под тях.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация