ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Съдбата на Европа е заложена на карта в тази война

Симеон Николов, 27.05.2022

Внесеният от американския президент законопроект за отпускане на помощ от 40 млрд долара за Украйна предизвика коментари както в САЩ, така и в Русия и Европа, но за съжаление доста повърхностни и дори с неточни данни. Авторитетният и клонящ към демократите Ню Йорк Таймс изненадващо критично предупреди:  Досега Украйна получаваше неограничена подкрепа, но е от решаващо значение да се определят границите на подкрепа. Ако Вашингтон не обясни какво иска да постигне, съществува риск подкрепата на американския народ за Украйна да намалее, тъй като той е по-близо до инфлацията и растящите цени на енергията и храните, отколкото Украйна, и ще застраши дългосрочния мир и сигурност в Европа. Преувеличените очаквания могат да доведат до „скъпа, продължителна война“ – а Русия все още е ядрена сила.

След съобщението за законопроекта председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин коментира, че само 15% от цялата сума отивала пряко в Украйна, а 35% била за въоръжените сили на САЩ, а 45,2% за други страни, което не е точно така. По–същественото обаче е, че определената сума и разпределението й дават основание за важни изводи. За разлика от досегашните по–малки финансови пакети от 25 март до 24  април, ориентирани за седмици, този е по–дългосрочен –  до 30 септември, края на фискалната година, което потвърждава извода за очаквана продължителна война. Част от сумите от този пакет ще се използват дори в периода 2026–2030 г. Друга особеност е, че ако досегашните пакети осигуряваха 100 млн. на ден за войната в Украйна, този гарантира 130 млн. дневно.

Извън вниманието на коментаторите като че ли остана предложената промяна в Закона, според която се позволява на президента да използва 11 млрд. повече средства за въоръжение, без да това да минава през Конгреса, т.е. да реагира по–бързо.

Отделените 9 млрд. дол. за попълване на оръжейните запаси, от които досега бе подпомогната Украйна са три пъти повече от цената на предоставеното досега оръжие за 3,3 млрд., което означава, че САЩ ще се въоръжават с по–модерно и скъпо оръжие, или ще увеличат доставките за Киев и източноевропейските страни.  Една подробност във военния сектор за 3,9 млрд. дол. е, че се появява осигуряване на една допълнителна батарея ракети Patriot, което поражда въпроса, за коя страна е предназначена– Полша, Румъния или България? Срокът за производството им обаче 2 до 3 години.

Пакетът от 40 млрд. съдържа 19 милиарда долара краткосрочна военна помощ за Украйна, от които 6 милиарда долара за  осигуряване обучение, оборудване, оръжия, логистична подкрепа, доставки и услуги, заплати и стипендии, издръжка и разузнаване подкрепа за военните и националните сили за сигурност на Украйна; 9 млрд. долара за попълване на оръжейните запаси на САЩ и 4 млрд. дол. за да могат Украйна и други страни да купуват ново военно оборудване, а не само да получават техника от съществуващите запаси.

Заделените 500 млн. дол. за приятелски страни всъщност са твърде малко за да стимулират закупуването на американски системи въоръжение и всъщност да подкрепят американската оръжейна индустрия. Тук трябва да се има предвид, че сроковете за производство, например за ракети е 18 до 24 месеца.

Друг съществен дял заемат средствата за хуманитарна и глобална помощ – 16 млрд. дол. От тях 8,8 млрд. дол. икономическа подкрепа за Украйна и страни, засегнати от ситуацията в Украйна, включително за програми за борба с трафика на хора; 4,3 млрд дол. международна помощ при бедствия, хуманитарните нужди в Украйна и в страни, засегнати от войната в Украйна, вкл. „спешна хранителна помощ на хора по света, страдащи от глад в резултат на конфликта в Украйна и други неотложни хуманитарни нужди на населението и общностите в Украйна“; 350 милиона долара за миграция и бежанци, предназначена да помогне на страните от Източна Европа, особено Полша. Но забележете – 900 млн. за украински бежанци само в САЩ. Направлението „Военни престъпления и трафик на хора“  е осигурено с 400 милиона долара. За „Дипломатически програми“ са предвидени  190 млн. долара, за „Международен контрол на наркотиците и правоприлагане“ 400 млн. долара, за „Сигурност на посолството“ 110 млн. долара, за „Неразпространение и разминиране“ 100 млн. долара. /Тези разпоредби финансират увеличаване на дипломатическите дейности на Държавния департамент в Украйна и по света, както и различни специализирани програми. За международни организации  са предвидени 650 милиона долара /500 милиона долара са за Европейската банка за възстановяване и развитие и 150 милиона долара за Глобалната програма за селскостопанска и продоволствена сигурност/. За проследяване на собствеността на руски олигарси  са предвидени 52 милиона долара.

Всъщност, само около 5 млрд. дол. от всичките 40 млрд. ще бъдат изразходвани през 2022 и 2023 финансова година, а 14 млрд. дол. ще бъдат изразходвани през финансовата 2026 г.

Освен този голям и дългосрочен пакет от 40 млрд. долара, от началото на войната от САЩ са постъпили почти 10 милиарда щатски долара военна помощ, а американската военна помощ от 2014 до 2021 година възлиза на още 6,8 млрд. долара. Г-7, заедно със Световната банка и Международния валутен фонд, събраха почти 20 млрд. долара. ЕС пък реши  да предостави допълнителни 9 милиарда за финансова подкрепа. Подкрепата само за годините 2014-2021 възлиза на повече от 60 милиарда щатски долара.

Този мащабен финансов пакет поражда и друг въпрос: дали западните производители на оръжия няма да изпаднат в сериозни затруднения при изпълнението му, защото не могат да получат нужните им части за своите високотехнологични оръжейни системи от Китай. Те изобщо не могат да произвеждат поръчаните количества оръжейни системи. Това не се дължи само на проблема с веригата за доставки. Това се дължи и на факта, че Китай не иска да доставя тези компоненти и вещества, тъй като Китай няма, абсолютно никакъв интерес Русия да загуби в този конфликт.

Никой политик или коментатор както на Изток, така и на Запад не споменава обаче, че Украйна наследи огромно количество съветски оръжия и през тези години в условия на развихряща се корупция продаде такива за 36 млрд долара, включително и на доста съмнителни чуждестранни клиенти, с връзки с терористични организации, а сега моли да й доставим останало в източноевропейските страни такова оръжие.

На въпросите на „Ню Йорк Таймс относно поставяне на граница на подкрепата за Украйна и изясняване преследваната цел, всъщност отчасти отговори министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин още на  срещата на контактна група за Украйна в американската военновъздушна база в Рамщайн. Целта на Америка не е основно да защитава Украйна, а да отслаби Русия чрез войната до степен да не може повече да повтори това, поясни той. В администрацията на САЩ и в Конгреса  има различни мнения относно целта и предназначението на огромната помощ, предоставена на украинските въоръжени сили.

 Формулировки като "Путин не трябва да печели" или "Украйна не трябва да губи" не са уточнени. Например, ще се засили ли украинската преговорна позиция след края на военните действия? Или целта е да се постигне военна победа за Киев? Това пита и бригаден генерал Хелмут Ганзер, бивш съветник в централата на НАТО в Брюксел и добавя: В крайна сметка съдбата на Европа е заложена на карта в тази война. А масираното тежко въоръжение ще води неизбежно до ескалация. Сред американските военни започва да се оформят опасения за риска, украинците самоволно да се възползват от новите тежки оръжия, чийто обсег е над 40 км и до 300 км и започнат  обстрел по цели на руска територия, въвличайки и САЩ във войната. /Френската гаубица „Цезар“ е с обхват до 40 км. Зенитно–ракетните установки „Гепард“– 30– 40 км. Системите MLRS като М270 поразяват цели над 70 км. Противокорабните ракети „Харпун“ са с обхват 300 км, а ракетите NSM поразяват кораб на 250 км./

Не само Хенри Кисинджър на срещата в Давос препоръча възможно най–бързо преминаване към преговори, визирайки опасността „притискането“ на Русия да доведе до преминаване към залегналата във военната доктрина постановка за използване на ядрено оръжие само при „екзистенциална заплаха за страната“.  Бившият президент на външнополитическото разузнаване на Германия Герхард Шиндлер предупреди, че сме на ръба на трета световна война и затова е необходим внимателен подход на западната политика.  Подкрепи го  бившият шеф на контраразузнаването Ханс-Георг Маасен.

Създава се впечатлението, че Вашингтон постепенно се приближава до прага, при който Кремъл ще задейства част от многобройните си тактически ядрени сили. В речта си на 09 май Путин всъщност загатна за защита, което потвърждава готовността на Кремъл да прибегне до крайни средства, ако е необходимо.

Ядрената заплаха връща  дискусията за придобиване на ядрено оръжие и от неядрени държави. Ръководителят на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага Торстен Фрай настоя ЕС да изгради свой собствен „ядрен чадър“. Ядреното възпиране е необходимо с оглед на Украинската война, но и защото САЩ не биха могли в дългосрочен план да предложат надеждна защита, ако например през 2024 г. Доналд Тръмп спечели изборите. Европеизирането на френската ядрена мощ било неизбежно.

 Европейските правителства трябва да уверят американския съюзник, че евростратегическата стабилност е от еднакво важно значение за тях и че всяко мислене за регионално ограничена ядрена война би било неприемливо и разрушително за съюза.

 Очевидно, че за нас като европейски страни нараства необходимостта от европейска координация със Съединените щати относно целта и задачите на всички мерки за подкрепа и техните рискове за европейската сигурност. Трябва да се стремим да участваме в нейното формиране, а не просто да оставяме решенията в ръцете на една страна. Европа трябва да поеме водеща роля в разрешаването на международни конфликти. В тази посока се изказа и  Председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген, визирайки в по–голяма степен Германия. Но отговорността ще се носи от всички държавни лидери. А вече сме закъснели с политическия дебат за това, какъв бъдещ европейски ред за сигурност всъщност се предвижда. Как може да се овладее неизбежната конфронтация и нестабилност в отношенията с Русия през следващите години? Остават ли само военни средства за сдържане на Русия, което означава, че фокусът трябва да бъде насочен още по-силно към военната стабилност.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация