ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

•  Украйна е само началото на кризите между великите сили. Меденият месец на Зеленски скоро ще приключи

Интервю на Милослава Ангелова със Симеон Николов за радио Фокус,06.06.2022

Водещ: Вече се навършиха 100 дни от войната в Украйна, едни тъжни, напрегнати 100 дни с много невинни жертви. Каква обаче е равносметката и за двете страни? Как може да се определят границите на подкрепата, която получава Украйна, и какъв отговор на натиска на Запада може да се очаква от Русия? По темата сме поканили Симеон Николов от Българското дипломатическо дружество. Г-н Николов, каква в крайна сметка е равносметката за двете страни?

Симеон Николов: Стоте дни война ни дават основание за две оценки: Първо, съгласно проучване продължителността на всички войни през последните 95 години, не бъде ли разрешена до 30 дни /това са били 25% от случаите/, перспективата за нейната продължителност силно се влошава. Второ, Колкото по–дълго трае конфликт като този в Украйна, толкова по–малка е вероятността той да бъде ограничен до една държава. Кофликтът в Украйна прекрачи вече ключов праг и рискува да се превърне в регионална война.

Равносметката за двете страни е, че и двете губят заради свои грешки и чужди интереси. Неуспехът на Русия по първоначалния замисъл се дължи на слаб разузнавателен анализ за възможностите и шансовете, на лошо планиране и логистика. Изненадата бе в по–твърдия от очакваното отпор  на украинските въоръжени сили. Информационната война бе спечелена от Запада, а Русия не бе в състояние нито да обясни или аргументира убедително действията си.

Но в настоящия момент нито една от двете страни не е в състояние да „обърне“ хода на войната във военно–оперативен план, така че да постигне стратегически пробив.

Но тъй като войната има вече профила на „прокси“ война, не бива да говорим само за две страни, отчитайки, че Украйна получава подбрани сведения от разузнаванията на САЩ и НАТО, включително космическото, съдействието на американски и британски военни експерти, оръжие, боеприпаси  и т.н. е коректно да посочим равносметката и на тази страна във войната.

САЩ допуснаха стратегическа грешка, когато не приеха да преговарят по предложенията на Путин от 17. Декември 2021 г, независимо от това, че част от тях действително бяха абсолютно неприемливи, но дипломацията винаги е за предпочитане. А тактическата грешка беше, да позволят на украинските сили да увеличат нанасяните удари по Донецк и Луганск от 90 на 3400 дневно през втората половина на февруари, установени впрочем и от ОССЕ, с което създадоха впечатление за начало на военна операция.

А равносметката за Европа е, че тази война, която радикално ще промени европейската архитектура за сигурност след Студената война, е повратна точка за стария континент“. Политическите и икономически рискове за Европа са големи. Бумерангът на санкциите ще отслаби Европа. Зависимостта й от Русия ще се трансформира в още по–голяма зависимост, но  от САЩ, особено в доставките на по–скъп втечнен газ и в отказ от идеята за европейска отбрана.

Водещ: Да. Как обаче могат да се определят границите на подкрепата, която получава Украйна, включително и финансовата?

Няма съмнение, че трябва да бъде подкрепена жертвата в една война, а не този, който е започнал войната. Но винаги трябва да се отчитат целите, които искаме да постигнем, етапа на бойните действия, защото във всеки има нужда от различни оръжия и рисковете, които могат да последват. На първия етап  бяха важни противотанковите и противовъздушни средства. Смяната на стратегията изразена в решението „война до пълно изтощение на Русия“  изискваше  доставяне на въоръжения на ново технологично ниво, които имат по–висока мощ и по–голям обсег. Колебанията в някои страни, включително в САЩ и Германия, се дължаха на опасенията, че те внасят нови рискове, защото такова оръжие може да се използва за нанасяне на удари по цели на руска територия. /Но Крим се признава от едната страна за руски, а от другата –за украински! Какво ще се случи?/ Ако Украйна използва американско оръжие, за да нахлуе в Русия, тогава според съществуващото международно право САЩ ще бъдат участник в това нахлуване. Съгласно руската военна доктрина обаче, при  екзистенциална заплаха за страната, се преминава към използване на ядрено оръжие. Вярно, че е самоубийствено да посегне към такова, но е реално възможно в краен случай използването на тактическо ядрено оръжие. Засега позицията на Москва е, че ще удари центровете за вземане на решения, ако Киев използва американско оръжие срещу руски територии, заяви заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев.

Колкото до финансовата помощ трябва да се осъществява контрол за да не се повтарят практиките от някои близкоизточни страни, в които са изплащани средства за фиктивни войници или доставки. Впрочем, Украйна наследи и продаде военна техника за 36 млрд, а сега трябваше да събираме стара военна техника от бившите соц.страни. 

 Но е време да се мисли и за деня след войната, за възстановяването на страната и утвърждаването на демократични норми и развитие.

Водещ: Прогнозите? Продължителността на инвазията – от Киев само преди дни изказаха една прогноза, че от 2 до 6 месеца ще продължи войната– оптимистично или реалистично?

На този етап може да се каже единствено, че войната може да продължи месеци, но и години и да се моделират различни сценарии.

Причините са, че няма единство по въпроса за целите, има различна степен на нереалистични оценки на същите от страните в конфликта и вземането на решение от двете страни е различно, в Русия –от едни тесен кръг, а от другата страна – от САЩ, Великобритания, Полша. На 09 април Борис Джонсън пристигна в Киев за да убеждава защо трябва да продължи войната.  Още на 24 март бившият кариерен дипломат на САЩ Час Фрииман отсъди „Ние ще се бием до последния украинец за украинската независимост“.

 Въоръжените сили на терен не са постигнали предимства, позволяващи им силни позиции в едни преговори. САЩ искат пълно изтощение на Русия, Киев– да бъдат изтласкани руските сили до позициите от 24 февруари, Русия търси резултат, който да представи като победа. Най–комплексни са причините, поради които САЩ са заинтересовани от продължителна война.

–       Военно–политическите от тях са: укрепване единството в НАТО, разполагане на повече въоръжени сили в балтийските страни и Източна Европа, тестване на американското оръжие в реални бойни действия срещу Русия;

–       Икономическите причини се свеждат до изтласкване на Русия от  европейската икономика, създаване на по–силна икономическа зависимост на Европа от ресурсите на САЩ /втечнен газ/, задълбочаване на американското влияние и контрол върху икономиката на Украйна и правителството в интерес на американските корпорации навлезли след 2014 г., извоюване на отстъпки срещу доставяне на оръжие;

–       Вътрешнополитическите причини са: отклоняване на вниманието преди междинните избори през ноември, което дава силни позиции на Байдън и подкрепа, но без директна намеса във войната, убеждаване на Конгреса да увеличи бюджета за отбрана , който достигна 778 млрд дол. в интерес на военната индустрия. 

По време на война трябва да се взема предвид: Кой иска мир? А кой иска мир само при определени условия? Тези, които поставят условия за мир, ще воюват дълго време. Ние и сега живеем в горещ мир, с риск да във всеки един момент да влезем в гореща война.

За изхода от войната пречат някои погрешни схващания от двете страни. Погрешни са очакванията, че изтощителна война срещу Русия, ще доведе до рухване на политическата система. Напротив, има консолидация около Путин. От друга страна Путин се заблуждава, че с избрания от него начин– война, може да принуди Запада да преговаря по промяната на международния ред, изложен в предложенията му от 17. Декември 2021 г.

Европа е разделена между мнението да се даде възможност на Путин да излезе от ситуацията, представяйки в страната си частична победа и противното мнение, че ако Путин бъде „възнаграден“ за агресията си, ще се превърне в опасност за света. Също несъстоятелна теза, защото е ясно, че руската армия с една слаба икономика зад гърба си не е в състояние да води големи и продължителни войни.

Украйна, окуражавана от външни сили започна да поставя нереалистични цели като например връщането на Крим. Въпреки че дори президента Зеленски в един момент прояви скептицизъм и говореше, че това би струвало на украинската армия стотици хиляди убити и тази цена му се струва твърде висока.                   

Засега има само едно предложение с конкретен План за мир, представен от Италия и внесен в ООН, който съдържа 4 етапа: 1. Прекратяване на огъня, 2. Конференция за бъдещия статут на Украйна, 3. Двустранен договор Украйна–Русия по териториалните въпроси. 4. Нов международен договор за мир и сигурност в рамките на ОССЕ и политиката на съседство.

Западът трябва да запази възможността за дипломация с Русия. През следващите месеци обаче отношенията между украинското ръководство и външните му подръжници ще се обтегнат, а причините ще бъдат икономическите последици, застой във войната, недоставени въоръжения. Съчетаването на икономически натиск и нарастващ популизъм ще въздейства върху вземащите решения на Запад.

Рано или късно ще се стигне до компромис и той няма да отговаря на всички интереси на Украйна или желания на Русия. 

Русия ще спре бойните действия най–вероятно, когато завземе цялата територия на двата региона Луганск и Донецк и ако това съвпадне с изчерпване силите на участващите армейски части, може да се мисли за преговори. Ако сраженията без спечелване на територии водят до висока цена, тогава също има шанс да се обявят целите за постигнати  и се поиска временно примирие, което ще замрази териториалните придобивки. Украйна може да реши да използва временно примирието за да укрепи отбраната на Изтока.

Няма вероятност за мирно споразумение на база нерешени въпроси като Крим и Донецк и Луганск, обявени от Русия за независими. Малко вероятно е Украйна да си върне загубените от 2014 г. области.

Москва може да е по–гъвкава за регионите Харков, Запорожие и Херсон. Украйна веднъж вече се съгласи на промяна в Конституцията по въпроса за неутралността.

Възможен е продължителен конфликт с ниска интензивност. Украйна може да се опита с постоянни нападения да притиска Русия да се откаже от завзетите териториии. Бъдещо управление в Кремъл след Путин ще е изправено пред дилемата, дали си заслужава да се защитават някои от завзетите области  след години наред тлеещ конфликт.

Водещ: Относно реакциите: Позволявам си да се опра на думите на Кисинджър в Давос, който казва европейските лидери да не изпускат от погледа си дългосрочните отношения, да се отстъпи територия. Изпускат ли ги?

На световния икономически форум в Давос Хенри Кисинджър предложи Украйна да преговаря с Русия и отстъпи територии за да спечели мира и предотврати ескалация. Това противоречи на изказването на президента Зеленски, че Западът не бива да търпи поведението на Русия. Кисинджър смята тази аргументация за опасна. Предложението му за отказ от територии е една от двете крайности– война до последна капка кръв и незабавен мир на цената на компромиси. Кисинджър обаче е по–близо до рационалното решение. Освен това, и при Кисинджър има съвпадение с тезата на френския президент Макрон: да не се унизява Путин, да му се даде възможност „да запази лице“.

Прави впечатление разликата между някои ограничени и недалновидни оценки и предложения на ниво политически лидери и аналитичното и задълбочено виждане на сериозните анализатори и познавачи на военно–политическата материя. Трябва да е ясно, че Украйна е началото, а не краят на една по–остра фаза на кризи на великите сили през 21 век. И ще има повече кризи като тази в Украйна, в които се преплитат интересите на великите сили и предизвикват сериозни рискове. В глобален план: здравна криза, война, глад, глобално затопляне, които заедно усложняват средата за сигурност, взаимно си влияят и допълват.

Тактиките, насочени директно към САЩ и Европа оправдава руските икономически подходи, включително съюзът с Китай, за изместване на щатския долар като световна резервна валута. Тоест войната не е за Украйна.

Може  да очакваме кибератаки в резултат на цялостната ситуацията  по-късно тази година. Най-малкото, за подобни атаки ще бъдат обвинени Русия и Китай, независимо дали те действително са отговорни за тях.

Украйна ще бъде подложена на натиск не само от авторитети като Хенри Кисинджър да отстъпи територии. Икономическите трудности и нарастващия популизъм ще въздействат върху вземащите решения, ще затрудняват разговорите с украинското ръководство и меденият месец ва украинските лидери скоро ще приключи.

Водещ: Как напредва Украйна към европейското семейство?

Желанието на Украйна за членство в ЕС е разбираемо и върху това бе акцентирано след като Зеленски в наченките на преговори даде да се разбере, че може да се откаже от членство в НАТО. Договорът на ЕС обаче съдържа клауза за солидарност, подобна на тази на член 5 от договора на НАТО, затова е разбираем стремежът към членство. Друг е въпросът дали е готова страната.

В класацията на страните в света по състоянието на демокрацията в тях, публикувана през февруари 2022 година, Украйна е поставена в Трета група държави с „хибридни режими“ и оценката за нивото на демокрация в нея е 5 точки по десетобалната система. За сравнение, нашата страна е във Втора група страни с „непълна демокрация“ и то във Втора подгрупа с 6 до 7 точки.

Тъй като някои страни–членки са на мнение, че  "Ускорен интеграционен процес за Украйна би бил несправедливост по отношение на страните от Западните Балкани, които полагат усилия да изпълнят критериите за членство", се роди идеята на френския президент Макрон за „Европейска политическа общност“ за европейски държави, които споделят ценностите на ЕС, но чието присъединяване е далеч. В случая с Украйна Макрон реалистично смята, че ще минат десетилетия преди членството в ЕС. Общността  трябва да включва области като инфраструктура (транспорт, енергетика), модернизация на икономиката и не на последно място сътрудничество в областта на политиката за сигурност със страните от ЕС.

Трябва да признаем, че ЕС направи три грешки в политиката си към Украйна: през 2014 г. я постави пред избора– или асоцииране, или митнически съюз с Русия; в предвоенния период Европа не бе активна и не се занимаваше с напредъка на Украйна; след началото на войната Украйна стана център на общата политика на ЕС без да се прави разлика между украински и европейски интереси. Всичко това доведе до там, че интересите на Украйна да имат по–голяма тежест , отколкото интересите на отделни страни–членки, както показаха споровете за ембаргото на руски горива.

Водещ: Как трябва да се позиционира Европа към все още остатъчни вярвания за Китай като „по-малкия брат“ на Русия? Остаряло и грешно ли е твърдението, че Западът е причина за сближаването на двете страни – или напротив?

 Не Китай, а Русия ще се превърне в малкия брат на Китай. Ако Русия излезе от тази дълга война по-слаба, тя няма вече да има стратегическа стойност за Китай, който се нуждае от нея като глобално конкурентен партньор.

Китай бързо трансформира икономиката си от евтина „фабрика към света“ в световен лидер в модерните технологии. В комбинация с програмата за военна модернизация на Пекин, това накара Азия, както и Съединените щати, да признаят, че икономическата мощ на Китай ще има геополитически последици. Но появата на Пекин като глобална сила също създаде напрежение. Въпросите сега са: Ще промени ли програмата за военна модернизация на Китай баланса на силите в Азия и извън нея? Дали Китай се стреми да прекрои основаната на правила международна система, за да отразява по-добре своите интереси?

САЩ допусна грешка, като насочи усилията си срещу Русия, вместо да привлече същата за бъдещия сблъсък с Китай. Така действително се отиде към сближаване на двете страни, но то е тактическо.

За ЕС и  НАТО обаче, изхождайки от географската близост, Русия, а не Китай е първостепенно предизвикателство.

В политически аспект, трябва да се стремим Китай  да бъде включен в споразуменията за контрол на въоръженията и разоръжаване. С оглед на вътрешните различия, изглежда съмнително дали НАТО трябва да формулира военна стратегия специално за Китай.

Пекин се опитва да интегрира китайски технологични компании в цифровата инфраструктура на западните държави и по този начин да им влияе. Това е от особено значение за текущия дебат в Европа относно безжичната технология от пето поколение (5G).

Вторият проблем е нарастващият интерес на Китай към инвестиции в критичната инфраструктура на Европа. В допълнение към електропреносните мрежи, мрежите 5G, проектите за интелигентни градове, подводните кабели и много други, китайските държавни предприятия и техните дъщерни дружества, някои от които са прикрити като частни компании, проявяват голям интерес към пристанищата, особено в европейските страни от НАТО. Китайската държавна корабна компания Cosco и нейната сестринска компания China Merchant вече притежават терминали или акции в пристанищни оператори в 14 европейски пристанища. Остава да се прецени дали страните от НАТО ще могат да използват тези пристанища надеждно.

По пътя на независимост от руски енергоносители Европа може да се озове под нови зависимости от Китай. В икономически план за някои страни–членки на ЕС Китай е по–важен като доставчик от другите съюзни държави. Най–голяма е зависимостта от доставки на магнезий, редки метали  за развитие технологии на бъдещето. 96% от тях се добиват само в 5 страни в света, 58% от тях в Китай. Изследване на ЕК показа, че в сектор възобновяеми източници   65% от суровините за електромотори  се внасят от Китай.

Водещ: От другата страна е Русия. Какво е влиянието й на Балканите? Сергей Лавров щеше да  посети Сърбия на 6-7 юни, но България, Република Северна Македония и Черна гора  не дадоха въздушен коридор на самолета му. Само дни по-късно канцлерът Олаф Шолц ще пристигне на Балканите и ще гостува в Белград, за да обсъди „европейското бъдеще“ – какви са вероятните послания от Русия?

 Александър Вучич беше само преди месец в Берлин и в центъра на разговорите с канцлера Олаф Шолц стояха напълно буксуващия диалог с Косово и отхвърлянето на санкциите срещу Русия.  По Косово няма напредък, но по отношение на санкциите става ясно, че Сърбия няма да може дълго да се дистанцира от санкциите. Всяка страна–кандидат–член на Съюза трябва да приеме външната му политика. Защото в противен случай може да се преразгледат предприсъединителните средства, определена за страната–кандидат. Сърбия не може непрекъснато да лавира между Запада и Изтока. Още по–важна е мисията на Олаф Шолц в Гърция, предвид на поредното изостряне на гръцко–турските противоречия, чувствителните реакции на Турция и подновената дискусия от някои страни–членки на НАТО, дали Турция въобще може и трябва да продължи да е член на Алианса. 

За нас е интересно, какъв натиск би могъл да окаже канцлера на Германия Олаф Шолц, предвид на факта, че сръбското влияние в Северна Македония срещу влизането на последната в ЕС преди Сърбия е голямо. 

Планираното, но осуетено посещение на Лавров поставяше в неудобно положение Вучич. Изборът му въпреки това да го осъществи показва, че то е важно за Русия. То бе предхождано от телефонен разговор между Путин и Вучич. Но на 05. Юни Черна гора, Република Северна Македония и България  затвориха въздушното си пространство за самолета на руския дипломат №1. Колкото до евентуалните послания на Лавров, щяха да бъдат препотвърдени гаранциите за газовите доставки, щеше да се говори по изготвената през февруари програма за икономическо сътрудничество както и сътрудничеството във военната сфера и разбира се за Косово и Украйна.  /Непосредствено преди посещението бяха формирани  два батальона: единият от 30 модернизирани танкове Т-72 МС, а другият от 30 бронирани разузнавателни машини БРДМ-2 МС, получени от Русия/.

Русия обаче е заинтересована повече от оценките на Белград за региона, за активирането или оздравяването на язвата в Босна и Херцеговина, която би ангажирала политически, икономически и военно Европа.  Новата карта на Балканите, която бе разпространена по някои данни от бюрото на словенския премиер Янес Янцо и разбуни духовете, всъщност отразява идеите за разделяне на Босна и Херцеговина, присъединяването на Република Сръбска към Сърбия и обединяване на Косово с Албания.

Водещ:     За политиката „на два стола“ на Сърбия и ще съумее ли да скъса с Русия? Има ли вероятност да се превърне в балканската Сирия, както определи Вук Драшкович преди дни?

 Не, няма вероятност Сърбия да се превърне в балканска Сирия. По–скоро поемането защитата на Република Сръбска и проблемите с Косово пораждат разсъждения в тази посока. Евентуалното отцепване на Република Сръбска се оценява като опасност от увеличаване влиянието на Русия на Балканите. През последните две години има съвпадение на интересите на Република Сръбска и на Русия основно по политическата цел на всяка цена да не бъде допуснато приемането на още държави в ЕС и НАТО.

Но трябва да признаем, че пасивността на Запада допринесе за нестабилността в Босна, позволявайки на сръбския лидер Милорад Додич през годините постоянно да преминава червените линии. Отсъствието на повече ЕС позволи на Русия, Китай и Турция да запълнят този вакуум. След като Вашингтон през януари наложи санкции на Додик, през април го последва и Лондон. ЕС увеличи почти двойно военното си присъствие на 1100 души. Върховният представител за БиХ Кристиян Шмидт предупреди, че разпадането на балканските страни би могло да дестабилизира целия регион и да застраши пътя на Сърбия към ЕС.

НАТО следи ситуацията  и само преди десетина дни генералният секретар  Йенс Столтенберг прие съпредседателя на БиХ Шефик Джеферович  и подчерта силната подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на страната.

Президентът Байдън в разговора си с канцлера Олаф Шолц постави въпроса „Ще успее ли Додик да отцепи Република Сръбска от федерацията и ако да, ще се намеси ли международната общност?

През лятото на 2021 г. американски Център за стратегически изследвания разработи сценарий за военен отговор в случай не война в Украйна, но и в Западните Балкани. Според доклада Русия може да подкрепи етнически сепаратисти в традиционната роля на защитник на етнически славяни, ръководена и от интереса да не допусне членство на страните в ЕС и НАТО. Допуска се, че правителството на Босна може да поиска помощ и миротворчески контингент. Преценява се, че ще са необходими сили около 60 000 души, колкото през 1995 г. наброяваше IFOR. Но НАТО не би могъл да събере толкова и ще се наложи прехвърляне на сили от САЩ. Разходите за 60 000 военни за една година първоначално биха били 18 млрд дол. /или 24 млрд, ако се наложи да воюват/.

Авторите на анализа считаха, че сръбско нахлуване е много малко вероятно. А всъщност четирите сръбски бригади имат два пъти по–голяма огнева мощ от босненските. Сръбските ВВС пък имат пълно превъзходство във въздуха.

Идеален вариант за операция на НАТО се  счита въздушна операция с последваща босненска сухопътна офанзива, подпомогната от сухопътни сили на Алианса. Общата цена на въздушната операция наземните действия би бира 12,3 млрд дол.

При евентуални преговори трябва да се има предвид и влиянието на Турция, която има по–премерен подход, зачитайки интересите както на сърби, така и на хървати. Анкара е заинтересована от стабилност в региона за да може да присъства и увеличава влиянието си в него. Освен това има добри отношения с Вучич и с Додик.

Водещ: Да, теми, които със сигурност продължаваме да следим. На финала на нашия разговор, съвсем накратко – как ще коментирате опожаряването на Културния център в Битоля сега от почивните дни?
Симеон Николов: Има две вероятности. Едната е това да е поредният антибългарски вандалски акт. И втората вероятност според мен е да е направен съвсем умишлено и целенасочено, имайки предвид, че в момента се водят разговори между двете делегации, че в момента на този вандалски акт българският министър на външните работи със своя екип преговаря, води преговорите. Та тези неща няма да спрат, защото омразата не може да бъде отстранена с междуправителствени решения, тъй като тя е насаждана твърде дълго. Основните задачи на българската страна в момента са първо да бъде преместен центъра на тежестта на проблемите между нас като център на тежестта на разговорите Брюксел-Македония, тъй като все пак нещата опират до принципи, до норми и с тях трябва да се съобразява кандидатът, а не членът. И второто най-важно нещо, което трябва да се има предвид от българска страна – да се изготви и започне изпълнението на един мащабен план, който да има за цел връщане на доверието, защото без доверие, след като нито ние им вярваме, нито те си вярват, не можем да очакваме решаване на тези проблеми. Връщане на доверието между двете страни. А това става с конкретни действия, с инициативи, не от рода самолетна линия София-Скопие, а конкретни инициативи за доказване, че ние искрено, искрено желаем Македония да бъде член и колкото се може по-скоро член на Европейския съюз. Само така можем да възстановим стъпка по стъпка доверието между двете страни.

Милослава АНГЕЛОВА

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация