ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Симеон Николов: В дипломацията няма място за агресивност!

 Интервю за Агенция и Радио „Фокус“ , 04.07.2022  

Водещ: За дипломацията и ултиматумите в нея – как се експулсират 70-те руски дипломати в условията на международно напрежение с Русия и българска политическа криза? Това питаме Симеон Николов от Българско дипломатическо дружество, дипломат и публицист, експерт по международна сигурност, заместник-министър на отбраната през периода 2005 – 2008 г.
Г-н Николов, как определяте експулсирането на руски дипломати на фона на политическата обстановка у нас, а и насред войната, водена от Русия?
Симеон Николов: От една страна, практиката на експулсиране на дипломати преди или по време на военния действия е познат похват за ограничаване на противодействието на съответните страни и ограничаване на дипломатическите отношения, защото не е тайна, че разузнаванията на всички страни използват своите представителства за прикриване на част от дейността си.
От друга страна обаче, изпълнението на тази крайна, рядко прилагана, в единични случаи и рядко публично оповестявана стъпка, беше като на слон в стъкларски магазин – некомпетентно, недалновидно, грубо изпълнено и еднолично, което е противозаконно и нередно. Не се познават основни документи и процедури, механизмите на функциониране на държавата, разпореждат устно, вземат еднолични решения. А всъщност МВнР има задължението само да обявява решението, не да го взема, докато правителството го взема на базата на докладваните от органите за сигурност резултати. И прависти веднага отбелязаха, че щом няма решение на Министерски съвет, представеното такова е нищожно. Друго погрешно тълкуване: В дипломатическата кореспонденция вербалната нота никога и от никого не се подписва.
Освен това, отсъства политическата отговорност от предприемането на такава мащабна мярка – изгонването на 70 служители на дипломатическа мисия. А страшното е неспособността на вземащите решение да преценят последствията от хвърлянето ни в конфронтационна спирала в този сложен момент от много кризи. Който иска мир оставя отворени дипломатическите канали. Ние война ли искаме?

Фактът, че на преден план се изтъква аргумента „непропорционална представителност“, поражда съмнения за преднамереност, защото това е стар проблем, който не е ясно формулиран в член 11 на Виенската конвенция и се урежда двустранно. Впрочем по член 11 от Виенската конвенция при ратифицирането й сме изразили резерва, че не искаме спор за намаляване на дипломатическия състав да се решава едностранно от приемащата страна, а искаме да се урежда двустранно. А днес правим точно обратното! Невежество блика отвсякъде. По-умно беше според мен, преди да се гонят 70 служители, да бяхме провели двустранни преговори за оптимизиране на личния състав на основание на член 11 от Виенската конвенция и много хора щяха да си заминат.

Вторият аргумент /за „нерагламентирана дейност“/ би трябвало да е по–съществен, но тук просто боде очите механичното изпълнение на сведена за изпълнение задача. Защото към заподозрените, вероятно някои от тях справедливо, са „прикачени“ готвач, учителка в детската школа, шофьори и т.н., да не говорим за пристигнал преди 12 дни директор на културен център. Съществува особеност в международната практика, че в случай на доказана „нерегламентирана дейност“ на дипломат, засягаща националната сигурност, се уведомява съответната държава, за да отзове служителя си, без да даваме гласност за това. Всичко друго има други политически и пропагандни цели. В случая, освен външнополитически, можем да говорим и за разпалване на противопоставяне в българското общество в момент на пренареждане на политическите пластове и вземане на важни държавни решения. А това лесно може да прерасне в разправа с инакомислещи. По повод на това, че някои обвиняват политици в контакти с дипломати, аз не си спомням в дългогодишната си дипломатическа практика някой немски политик например да е отказвал да говори с мен. Ако няма диалог между дипломата и политика, по-добре ли е да се върнем във времената на лъковете и копията?

Водещ: Уместни ли са призивите за промяна на българското решение и как си кореспондират с националните интереси на страната ни?
Симеон Николов: Няма съмнение, че езикът на руската посланичка е несъвместим с дипломатическите норми и практики. Ако тя не беше поставила ултиматум със срок от 24 часа за оттегляне на нотата, то диалогът щеше да се развие към възможен политически изход. Няма как една уважаваща себе си държава да позволи да й се поставят ултиматуми! В дипломацията няма място за агресивност! Макар че българският министър председател пръв провокира руската страна.
Безспорно е обаче, че България трябва да коригира своите прибързани и прекомерни мерки, вкарвайки искането си в руслото на процедурите и дипломатическия подход. Това не би означавало, че прави отстъпление, а че подхожда прагматично. Едни преговори са успешни тогава, когато и двете страни са удовлетворени.

Водещ: Чуваме различни теории, но какво според Вас действително се крие зад решението за експулсирането на дипломатите – вие споменахте, сред които и шофьор, градинар и т.н.?
Симеон Николов: Можем само да спекулираме. Ако идеята е дошла отвън, то авторът й е имал най–малко два аргумента: първо, действително да се осигури в контраразузнавателно отношение предстоящата фаза на рязко укрепване на източния фланг на НАТО с въоръжени сили и бойна техника, както бе решено на срещата на върха в Мадрид преди дни. Второ, решително да се повлияе на обществените настроения в антируска насоченост и се утвърди едно дясно и прозападно управление. Причината и за двата аргумента е, че България винаги е била считана за най-слабия член от веригата от Балтика до Черно море, очертаваща Източния фланг на НАТО. В ситуация на война обаче няма да е изненада крута мярка за заздравяването й. Тук в скоби може би да отбележа една новина – новината от Канада, че отварят 4 нови посолства в Европа за да спомогнат „за париране дестабилизиращата дейност на Русия“, което си е почти откровено признание за разширяване на разузнавателния и контраразузнавателния фронт. Тоест дипломацията и разузнаването ще останат завинаги неразделни братя и сестри.
А ако идеята е от българска страна, което е по-малко вероятно, то тя има политически корени, но издава и политическо късогледство, недалновидност, аматьорство и склонност към демонстриране на някакво „бабаитство“, без да си дават сметка, че ние не сме толкова значими и с такава тежест като страна.
 

Формулировката на службите пред българските депутати за „обосновани предположения“ говори по-скоро за липса на доказателства, но може да се интерпретира и в посока, че от тях е поискано да уличат определен брой служители на руското посолство, а решението на премиера в оставка не е по повод на конкретни случаи и доказателства от конкретни разработки на лицата. Но ако управляващите са млади и неопитни, то специалните служби, които подават информацията и имат по-голям експертен потенциал, би трябвало да имат и политическата смелост да ги предупредят за последствията. Всичко това, както казах в началото е само на нивото на спекулациите.

Нещо друго ми прави впечатление: никой не споменава влиянието на руската мафия в България. Вниманието би трябвало да е по-скоро към българските зависимости от мафията, а не само към дипломатите и техните готвачи, шофьори и фризьори.

Водещ: Заговори се, и то от началника на кабинета, за заплати от 4 000 лева за говорители в подкрепа за Русия. Видими ли са в действителност тези говорители? Някои казаха, че дори са обществени личности. Всъщност от кабинета в оставка излезе тази информация.
Симеон Николов: Никой няма да отговори на този въпрос. Струва ми се малко вероятно, но пък може и да има нещо вярно, защото когато защитавахме премахването на първите блокове на АЕЦ „Козлодуй“, тогава изведнъж се появиха едни политолози, които само за 24 часа, от днес за утре станаха „специалисти“ по ядрената проблематика. И беше съвсем очевидно, че боравиха с някакви поставени текстове срещу АЕЦ, но бяха използвани като популярни личности, които често се появяват на малкия екран. Но това беше преди повече от 30 години. Така че нищо конкретно не мога да отговоря на този въпрос.

Водещ: Г-н Николов, вие сте с изключително богат опит в дипломацията, кой има достъп до тази класифицирана информация по отношение на докладите на ДАНС?
Симеон Николов: Достъпът е разписан в нашето законодателство.
Водещ: Но възможно ли е до държавния глава да не е достигнала такава информация, такива доклади на ДАНС?
Симеон Николов: Възможно е, защото това не са ежемесечните или ежедневни и други периодични доклади, които задължително по закон трябва да стигат едновременно до президент, министър-председател и председател на Народното събрание. Това са документи, които се движат по конкретни случаи и разследвания. Така че Министерският съвет взема решението на базата на документите, изготвени от специалните служби, а Министерство на външните работи само уведомява. Но по принцип е имало случаи, в които президентът не е получавал материали в еднакво количество като другите двама големи в държавата. Такъв случай имаше при посещението на президента Първанов в Русия, когато Путин изненада с въпрос за някакви доставки, за които Соломон Паси не го беше уведомил. Така че се случват такива неща в практиката, независимо от законовите разпоредби.

Водещ: Но при всички обстоятелства премиерът еднолично не би трябвало да може да вземе такова решение, така ли?
Симеон Николов: Трябва да има решение на Министерски съвет.

Водещ: Съобразено ли е така или иначе това взето решение с дългосрочните интереси на България?
Симеон Николов: Изгонването на дипломати е недружелюбен политически акт, който се отразява на двустранните отношения, разбира се. На първо място следва реципрочно действие от другата страна. Ерозира доверието. Намалява диалога. Предупрежденията от руска страна за „асиметричен отговор“ означава, че скандалът няма да се размине само с изгонване на български дипломати от посолството и консулствата ни в Русия. Щетите ще бъдат предимно икономически, и то тежки. И това ще се отрази на връзките и общуването на нашите народи във всички области. Не ни отиваше да бъдем ястреби и дано не стигаме до горене на книги и забрана на концерти, както в други страни, но не помислихме и за последствията в геополитически план. Турция и Русия взаимно се ограничават или подкрепят. Известни са амбициите им и на Балканите. Разумно е да имаме добри отношение с двете регионални сили. Гърция и Турция завинаги ще останат в два различни лагери.
Въпреки, че ние осъждаме руската агресия, защото каквито и да са причините, само на масата на дипломатическите преговори е редно да се решават проблемите, но правило е винаги да се остави отворен дипломатически канал за в случаи на необходимост. И най-голямата грешка е, че отиваме към риск, все още само риск, но от скъсване на отношенията с Русия. А в такова напрегнато време задължително трябва да оставим канал за договаряне, защото по време на война, а и след като приключи, ще трябва да седнем заедно на масата и възстановим отношенията си.
В някакъв смисъл тази стъпка в твърде големия мащаб, с изгонването на руските дипломати, противоречи и на декларацията на НАТО от 29.06.2022 година, в която се казва буквално: "Оставяме да поддържаме комуникационните канали отворени, за да намалим рисковете, да предотвратим ескалацията и да запазим прозрачност".

Водещ: Не е ли странно, че Чехия също гони дипломати и то същата бройка?
Симеон Николов: Не само Чехия, но и Гърция, което подсказва, че може и да има координирани действия на страните-членки на НАТО. Въпросът се свежда не до самия акт, а до начина и мащаба на изпълнението му, действително предотвратяване на щети на националната сигурност, но придържане към законите и принципите в международните отношения с поглед и към времето след войната и бъдещите ни отношения. Но като имаме предвид, че България и Полша първи отказаха да плащат за газ по предложената руска схема, а всички останали европейски намериха начин след това, както и сега ние изгонихме голям брой дипломати, се налага впечатлението, че като че ли ни използват за опитни мишки или като тест за това как ще реагира Русия.

Водещ: Какво означава в крайна сметка дадена държава да остане без дипломатическо представителство?
Симеон Николов: Тъй като с лекота се използват различни понятия, водещи до погрешни заключения, нека да е ясно, че „закриване“ на посолство не означава прекратяване на дипломатическите отношения между държавите. В редица случаи посланици са акредитирани като такива и в други съседни страни. Имали сме случаи български посланик да е акредитиран в арабска страна, но да стои в София.
А за прекратяване на дипломатическите отношения е необходимо решение на една от двете страни. Такова е възможно, когато е отпаднал стратегически интерес към другата държава или й е обявена война.
Отсъствие на дипломатическо представителство означава не само лишаване от възможност за диалог и развиване на каквито и да е отношения и решаване на възникващи въпроси. При липса на консулска служба бизнесмен например не може да получи виза за страната. Но и другата страна не може да обслужва своите граждани, живеещи или посещаващи България. И двете страни нямат интерес от такава крайна мярка.
А заявлението от българска странна за „временно закриване на генералното консулство на България в Екатеринбург“ бе отново резултат от липса на професионализъм, тъй като за такава стъпка се иска пак решение на Министерски съвет. Но да се надяваме, че няма да се стигне до прекратяване на дипломатическите отношения, защото има още други стъпки до тази крайна мярка, като връщане на посланика в Москва за консултации например, привеждане на ръководството на посолството в София на много по-ниско ниво и т.н., което предполага по-голяма гъвкавост и свобода на решение за промяна във времето. Изборите в САЩ през ноември т.г. и войната в Украйна ще подскажат накъде ще се развият нещата.

Водещ: Да, очакваме тепърва развитие и ще продължаваме да следим темата. Иска ми се поговорим за срещата на върха на НАТО в Мадрид, която се проведе едва преди дни. Едно вето падна официално – какво се крие зад великодушното решение на Турция да отпадне ветото над Швеция и Финландия за Алианса?
Симеон Николов: Турция използва умело създалата се ситуация по отправяне на покана за членство в НАТО към Швеция и Финландия за да постигне поне няколко цели. Външнополитически – крайно влошените отношения със САЩ, които отказваха да им продадат и модернизират  самолети Ф-16, както и да окаже натиск върху съюзниците от НАТО, от които според Ердоган не получава очакваната подкрепа. Същевременно, обвинявайки Швеция, че дава убежище на кюрдски организации, обвинения в терористическа дейност, си придава тежест в борбата срещу тероризма и търси оправдание за подготвяната поредна военна операция в Сирия и Ирак. Сред исканията беше и вдигане на оръжейното ембарго, което Швеция наложи на доставките за Турция през 2019 година след турската офанзива в Северна Сирия. Турция си осигури дори подкрепата на Хърватска и Унгария срещу приемането на Швеция и Финландия. Едва часове преди започване на срещата на върха на НАТО на 28 юни президентът Джо Байдън, който преди това заплашваше Турция със санкции, се обади по телефона на Ердоган, когато вероятно е дал съгласието си за самолетите Ф-16, веднага след което се подписа споразумение между трите страни с посредничеството на Столтенберг, с което се вдигна ветото срещу приемането на двете страни, а Ердоган постигна почти всички свои искания, основните от които за кюрдските организации и за оръжейното ембарго. Проблемът е, че текстовете на споразумението се интерпретират различно от страните и не са съвсем точни. Кюрдската работническа партия (ПКК) действително е забранена, но кюрдите в Северна Сирия, това са Отрядите за народна самоотбрана, са партньори на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“. Поредното изнудване на Европа и НАТО от страна на Турция стана възможно, защото Европа си затваряше очите за нарушенията на международното право от турска страна и неспазване на човешките права, заради толерирането й като страна с важното стратегическо положение. Но двойният морал струва загуба на доверие.

Водещ: Излезе ли НАТО по-силен и обединен след срещата на върха на НАТО в Мадрид, на която се бяха взети решения, определени като исторически?
Симеон Николов: Да, в голяма степен има истина в това, което казвате. Срещата на върха на НАТО, но и преди това на Европейския съюз и на Г-7, имаха за фокус не само войната в Украйна и санкциите срещу Русия, а и сигурността в света в близкото десетилетие. След серия от неуспехи от Афганистан до Либия НАТО се връща към основната си цел: колективната защита на евроатлантическата зона.
Приетата нова стратегическа концепция замени тази от Лисабон от преди 12 години и отразява сериозните промени в стратегическата среда. В нея вече се говори, че „Не можем да отхвърлим възможността за атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзниците“. Докато в предишната концепция Русия бе „стратегически партньор“, сега се определя като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“.
И въпреки демонстрираното единство, неизбежни бяха различията по Китай, който отсъстваше в предишната концепция. Първоначално САЩ и Обединеното кралство искаха да определят Китай като „риск“ или дори „опасност“, но Германия и Франция отказаха, и формулировката е съответно смекчена. Усилията на Германия да смекчи тона на критиките към Китай в стратегическия документ на НАТО не постигнаха много. Гневът в Китай все още е голям, защото той веднага отговори: „Първо Русия е заплахата, сега е ние сме заплахата, но истинската заплаха сте вие.“ В момента се работи по национална стратегия за Китай. Тя трябва да е готова най-късно до есента.

 

За първи път се говори толкова много за ядрената заплаха, за възможност за ядрена война. Но и това не трябва да е изненада, особено на фона на няколкократните предупреждения на Путин и на идеите за предоставяне ядрено оръжие на Украйна, както и искането на полски и германски военни за използване на ядрено оръжие от НАТО, ако се наложи.

Страните от НАТО ще модернизират въоръжените сили на Украйна съгласно стандартите на НАТО и в дългосрочен план ще им позволят да водят война заедно със Запада. Една много важна формулировка, потвърдена от генералния секретар Йенс Столтенберг след приключилата на 3 юни среща на министрите на отбраната, не сега на върха, защото това е равносилно на анулиране на възможна неутралност на Украйна, а следователно и обхвата на бъдещи преговори.

Друг много важен момент беше с присъствието за първи път на държавните и правителствените ръководители на четирите партньори на НАТО от Азиатско-тихоокеанския регион /Австралия, Япония, Южна Корея/ и плановете за съвместни действия срещу Китай, се осъществява глобалното разширяване на НАТО, към което по същество НАТО се стреми от 90-те години на миналия век, но сега придобива нова форма. А опасенията и предупрежденията на наблюдателите са вече за стратегическо пренапрежение, което може по-скоро да отслаби, отколкото да укрепи Запада.

Друг важен момент са отношенията НАТО- Европейския съюз, които сега са по-тясно обединени по отношение на членството си. Тези стъпки, които бяха направени, имат политическо значение, но също така крият известен риск. Защото голямото увеличаване на войските ще бъде много скъпо, тъй като държавите-членки изпитват нарастващ натиск върху разходите. Ако тези изявления не бъдат подкрепени след срещата на върха, а има общо 71 ангажимента, за които бе казано: „Ние ще го направим“, Алиансът може да загуби известно доверие и авторитет и следователно ефективно възпиране. Съществува и реална възможност за отваряне на стари рани при споделянето на тежестта, особено между САЩ и европейските съюзници, което може допълнително да дестабилизира в известна степен Алианса, особено ако Тръмп, успее да спечели избори за Белия дом през 2024 година.

Но за нас кое е важното? Неизбежно, за съжаление, и в нашия регион ще бъде милитаризацията, отделяне на значителни средства за модернизация на въоръжените сили и провеждане на по-голям брой военни учения. Щом дипломацията не намира изход, а до нас продължава да бушува война, това е възможната опция за следващите години.
От четири многонационални бойни групи в Източна Европа стават осем, с перспектива за прерастване от батальонни групи в бригади, което вече означава почти десетократно увеличение на войските, разположени на източния фланг. Силите за реагиране на НАТО (NRF) бяха разширени от 40 000 на над 300 000 войници, които трябва да бъдат поддържани на по-високи нива на готовност. Съкрати се и времето за разполагане от 15 на 10 дни за 100 000 военни и до 30 дни за 200 000 военни.

 

Не е изненада и оставането в стратегическата концепция в леко прередактирана форма на възможността за задействане на член 5 от Договора при „хибридните операции срещу съюзниците“. А това означава снижаване на бариерата за повода за започване на война при условие, че е технически трудно да се определи откъде идва една кибератака например.

Водещ: Близо ли сме до война?
Симеон Николов: Да, може ада се каже, че сме по–близо, защото първо, войната в Украйна може да прелее извън сегашните й граници, второ, в много части на света тенденцията е към силово решаване на проблемите и противоречията. Такава подготовка има по отношение на Тайван. Почти всяка седмица има новини както от Китай, така и изразени становища от Тайван, както и заявки от САЩ за подкрепа. Турция засега спря поредната операция в Сирия и Ирак, до известна степен за това помогнаха Русия и САЩ, но Турция ще изпълни докрай замисъла си. Гръцко–турските отношения отново са на ръба: 760 са нарушениеята на гръцкото въздушно простанство от турски бойни самолети само за месец юни т.г. Тоест, навсякъде по света се движим, за съжаление, по-скоро към ескалация и военни действия, отколкото към стабилност.

Водещ: Между другото, естонският премиер Кая Калас на срещата каза, че след поканата за присъединяване към НАТО към Финландия и Швеция "очакват изненада" от Русия. Можем ли да влезем в хипотези и да гадаем какви биха били тези изненади?
Симеон Николов: Колкото до кибератаките, руснаците биха могли да направят това, но те вероятно не искат да ескалират срещу Запада в момента войната в Украйна, защото Путин не иска НАТО да се намеси. Кибератаките могат да се използват за възпиране като тактическа контрамярка, за стратегии за ерозия, стратегически шпионаж или за подкопаване на санкциите. Кибератаките могат да придружават други мерки. Швеция има много развита военна индустрия, но единствено военната индустрия има модерни защити. Нидерландия е най-подготвена, защото руснаците се страхуват особено от тях, след като нидерланските тайни служби успяха да проникнат в информационните системи на руското военно разузнаване ГРУ.

Президентът Владимир Путин обаче заяви, че планираното приемане на Финландия и Швеция не е проблем за Русия. Нямат териториални проблеми и такива като с Украйна. Но ако бъде разположена натовска инфраструктура в тях, въоръжени сили на НАТО, Русия ще създаде реципрочните заплахи към тях. Освен това, може да очакваме и от двете страни увеличаване на провежданите военни учения, като последното такова, което беше проведено преди 4 седмици до 17 юни със 7 000 участници от 14 държави-членки на НАТО.
Швеция може да контролира входа на Балтийско море, което ще помогне много при планирането на НАТО за защита на по-уязвимите страни в Източна Европа. Финландия, има съобщение за това, че вече е поръчала 65 самолети F-35, изтребители–бомбардировачи, които могат да носят ядрено оръжие и представляват заплаха за Русия. Финландско-руската граница е 1200 км, на която също трудно Русия би организирала ефективни контрол и отбрана, което ще изисква и съсредоточаване на много ресурси. Малко хора знаят сигурно, че Швеция е шеста в света по отношение на флота – с 316 военни кораба.
Присъединяване на Финландия и Швеция ще разшири зоната на операции на Върховното съюзническо командване в Европа (SACEUR) с над 866 000 квадратни километра. Това също така променя европейската архитектура на сигурността. Например, това означава, че седем от осем членове на Арктическия съвет също ще бъдат членове на НАТО. Впрочем, интересите и на двете страни са към земните богатства на Арктика – петрол, газ, злато.
Друго следствие ще има и за някои от европейските страни. Ето, Германия вече се пита: Добре, ако Швеция и Финландия поемат морския контрол, защо да харчим повече пари за германските военноморски сили, а да не ги пренасочим към военновъздушните сили и сухопътните войски. Ето как от едно такова събитие се породиха много, много както геополитически, така и чисто национални изводи.

Милослава АНГЕЛОВА

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация