ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Дори премълчаните истини носят поуки, ако изплуват навреме

Популизмът и партизирането в сигурността ерозират изграждането й

Симеон Николов за в–к „Земя“, 19.08.2022

Цели 18 години темата за придобиването на модерни изтребители за българските ВВС периодично става обект на политически спорове, но тя е само част от неслучилата се модернизация на Българската армия. Всеки опит да се надникне в задкулисието на протичащите процеси води до сериозни изводи за зрелостта и националната отговорност на политическия ни елит, недалновидността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на военната експертиза. Способността да се извлекат поуки от всичко това и да се проумее, че сигурността не е просто продукт, който може да се купи, биха били гаранцията за успешното изпълнение на Програма 2032 и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. Въпреки че сегашните разчети  показват, че до 2032 г. е възможно реализирането само на 38 способности и проекти от ключова важност. Придобиването на изтребителите е само един от тях.

            България пое ангажимент да има готовност да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от НАТО, 4 от които за „Еърполисинг“, още през 2004 г. на срещата в Истанбул, като част от бъдеща ескадрила от 16 самолета. Срокът за изпълнение бе 2016 г., определянето на производител– най–късно през 2012 г. Изпълнението му започна през 2006 г. и беше спирано три пъти– през 2009 г., през 2012 г. и през 2016 год. Сега се премълчава, че в периода 2006 –2008 г. се стигна до трети и предпоследен етап с определянето на 7 типа самолети от 4 производителя. Началникът на Генералния щаб дори летя лично на някои от тях. Оставаше само да бъдат разпратени писмата до фирмите. Ако през 2009 г. не бяха спряни всички проекти и намален военния бюджет с 40%, а капиталовите разходи орязани от 18 на 5%, България отдавна да имаше нов боен самолет и нови технологии в българската индустрия. Вината на управляващата тогава политическа сила ГЕРБ е очевидна и обяснява, защо този период въобще не бе включен в анализа през 2018 год., но от 2010 г. насам. Тъй като всяка страна–член на НАТО има поети ангажименти, чиито срокове могат да се предоговарят, това направи и България и по други проекти и то започна да води до  загуба на авторитет и уважение, защото в такива случаи се налагат промени в дългогодишните планове на НАТО, да не говорим за  намаляване на общите оперативни способности.

            Самолетите МиГ 29, които бяха отлични машини за времето си, имаха ресурс до 2015 г., но освен, че са несъвместими със самолети на НАТО и във военна обстановка щяха да останат на земята поради липсата на системи за опознаване „свой–чужд“, поддръжката им излизаше невероятно скъпо: моторите им имат 4–5 пъти по–кратък живот, отколкото съвременните самолети, т.е. само 350 часа, което означаваше до 2030 г. да сменим 64 двигателя по 3,5 млн долара всеки. Летателен час на МиГ 29 струваше 50 хиляди лева, а един летателен час на „Грипен” например– 3 300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал!

            Някои малки, но шумни политически кръгове настояваха да предоставим охраната на българското небе на други съюзнически страни, без да си дават сметка, че това означава загробване на авиацията на първата в света страна извършила бомбардировка с боен самолет /16.1.10.1912 г. Одрин/ и имала свое самолетостроене; че авиацията освен „Еърполисинг“ изпълнява други основни задачи в подкрепа на сухопътни и военноморски операции; че бихме загубили летците си, чиято подготовка продължава с години и струва милиони; че съюзническата подкрепа и минимум 200 души наземен персонал също трябва да се плаща от нас.

Освен всичко това, всяко отлагане на проекта естествено води до неговото оскъпяване и времето болезнено ни показа това през последните 13 години.

Тъй като с изключение на последния вариант, при който изборът беше сведен само до два нови самолети, във всички останали случаи е съществувала опция и за закупуване на такива втора употреба, е добре да се имат предвид два аргумента: Жизненият цикъл на новозакупен боен самолет е 40 години, а остатъчният такъв на стар самолет е 15 години. Летателните часове на първия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това означава, че най–късно след 12  години ще трябваше да се подготвя нов проект за закупуване на други самолети и щяхме да платим много повече. Вторият аргумент е, че само при нов продукт се предлагаше офсет /компесаторна сделка/, която в случая с Унгария, закупила „Грипен“, беше 105% от цената на самолетите. Този който направеше губещия избор щеше да извърши престъпление по служба, причинявайки значителни финансови щети на държавата в перспектива съгласно първия аргумент и загубата на значителни финансови инвестиции в държавата съобразно втория аргумент. Да не говорим за подръжката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. срещу 30 000 щ.дол, за проблемите с пистите и оборудването за стария, за по–доброто въоръжение на новия.

Битката за самолети измести държавническия подход през 2017 г. като за съжаление бързо се получи «шум в системата» от манипулации и неверни твърдения, идващи разбираемо и от лобистки кръгове. Служебното правителство не бе вземало «решение», а бе информирано на закрито заседание за резултатите от работата на междуведомствената комисия, изготвила военнотехническата експертиза в изпълнение на решениe на Народното събрание от 02. 06. 2016 г. за конктертния инвестиционен проект с финансова рамка до 1,5 млрд лева, на базата на програмите, приети също от НС. Експертите класираха на първо място новия шведски самолет „Грипен“, на второ– употребявания F16 и на трето място също втора ръка „Юрофайтър” от Италия. Ако това не бе направено, със сигурност Служебното правителство щеше да търпи критики. Показателно е, че за първи път беше използвана компютърна програма, която сравняваше всички показатели и изисквания и нямаше как крайният резултат да бъде повлиян от заинтересовани лица.

Действията на създадената Комисия в НС , откритият външен натиск да изберем Ф–16 и грубото нарушаване на процедурата – от 7 поставени условия, избраният кандидат не отговаряше на 4, силно ерозира авторитета ни на партньор при следващи преговори по други проекти. Но е вярно и това, че трябваше да има баланс между експертните критерии и политическите аргументи. Именно  в процедурата и в политическите аргументи се криеха истинските проблеми на българския избор, ако изключим унижаването на военната експертиза, което не е изненада за българските политици. На всичко отгоре, обидихме шведските си партньори с упреци в корупция, лобиране, фалшиви обвинения за качествата на самолета и какво ли не още, характерно за нецивилизованото поведение на нашите български умници, така че шведите не би трябвало въобще да хранят доверие към нас във всички видове сделки в бъдеще.

Българските преговарящи пък не бяха въобще впечатлени, че след  присъединяването ни към Постоянното структурирано сътрудничество в ЕС и Общия фонд за европейската отбранителна индустрия бе повече от логично да се ориентираме към европейска платформа, след като ще получаваме пари от този фонд и показаха, че не държат сметка за европейската реакция.

Лобистите не искат обществен дебат, затова обикновено насочват вниманието главно към техническите параметри на машините, а не към неизгодните страни от сделката или нуждите и ползите за страната. Няколко факти от пръв поглед бяха фрапиращи: Никой не оборва лобито на F-16, че за тях се иска плащане накуп, а за «Грипен” има разсрочено плащане. Цената на нов „Грипен“ бе по–ниска от цената дори на стар, втора употреба F-16, 46 млн евро срещу 57 млн евро, на които например Румъния взе стари F-16. Едва ли някой експерт ще отрече, че F-16 имат много добри технически показатели и бойни способности, но придобиването им, което е все още далечно бъдеще, беше съпроводено със скандално неизгодни за България решения. Освен това, след 2035 г. цялата бойна авиация ще бъде безпилотна. Затова е от значение и размера на направения разход.

От дистанция на времето е трудно да се проумее липсата на съпротива срещу огромната разлика във времето на доставка– 5 години за F-16 блок 70, без да е построена още дори производствената линия и само 1 година и 6 месеца за „Грипен“. Не бе обърнато внимание, че към тези срокове трябва да се прибавят 1–2 години за въвеждането на самолетите на въоръжение. Манипулациите на лобито за F-16 безпрепятствено преодоляваха разумни експертни доводи.   Така например Швеция ни предлагаше „Грипен” с опции за въоръжение по наш избор– американско, европейско, израелско, докато от лобито за F-16 твърдеше, че само този самолет ни гарантира американско оборудване. Въобще не се взе предвид факта, че при традиционно разсъсредоточаване на авиацията при военна опасност, F-16 няма къде другаде да кацнат, освен на двете основни летища, на които тепърва трябва да бъдат изградени специални писти за тях, докато „Грипен“ може да каца дари по магистрали.

Никой не обърна внимание на предупрежденията на чужди  експерти формулирали няколко «опасни зависимости» при очертаващото се сътрудничество за следващите десетилетия, предвид и на практиката и опита от 30 годишно експлоатиране на американска военновъздушна техника: Комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е отчасти запечатана и недостъпна за чужди специалисти. Не се предоставя и протокол. САЩ имат недостиг на резервни части от време на време. Тогава важи „America first!”. Приоритетно се обслужват американските самолети, не продадените. Боеприпасите са изключително скъпи: една единствена ракета от типа AMRAAM струва над 1 млн франка /1,74 млн лева/. А тъй като учебни стрелби не могат да се провеждат в Европа, прехвърлянето на самолети в Калифорния за изстрелване на 2–3 ракети струва 34,8 млн лв.

Никой не се сети да се възползваме от предлагания от Швеция офсет над 100% от цената на сделката зя „Грипен“, за да го насочим например към построяването на производствена база за производство бойни бронирани машини за пехотата, следващия по важност проект, който и днес още не е стартирал.  Но бивши министри на ГЕРБ открито лобираха за  F-16, друг бивш министър на отбраната дори не се смути да признае, че „Авионанс” /бившия „Терем–Георги Бенковски”/ била отново одържавена, за да се ремонтират там F-16, като го твърдеше, преди въобще да е стартирала процедура по придобиване и да се знае, дали  ще е наистина F-16!

Станалото, станало! Защо го припомняме? Защото без коренна промяна към един държавнически и отговорен подход  няма да защитим българските интереси и в следващите проекти – за бойни бронирани машини за пехотата, за новите кораби и  възстановяване на подводния флот,  защото той не е само оръжие, а и фактор за контрол и влияние на морските пространства, чието значение нараства. След като пропуснахме възможностите за собствено производство на дронове, по което работеха 4 български фирми, е време да осигурим поне защита  от това навлизащо масово  по света оръжие, което се оказва решаващо в бойните операции. Важно е всяко българско правителство да се ориентира към закупуване на европейски платформи в отбраната, за да избегнем тежки зависимости през следващите десетилетия. Политическите сили са длъжни да осигурят приемственост в  политиката на правителствата при тяхната смяна особено в сферата на сигурността и отбраната. Служебното правителство трябва да отстои договорените отсрочки на плащанията за вторите 8 бр. F-16 след 2025 г. и разсрочено за 9 години, както и да информира американската страна относно срока на офертата им 01 ноември, така че новият парламент да може да гласува разхода. Всичко друго би било нож в гърба на българската авиация. Призиви в предизборната борба за отказ от сделката са срещу българския интерес. Политизирането и партизирането на проблемите в сигурността само ерозират процесите на нейното изграждане. Постепенно трябва да се отърсим от порочния аргумент на новоизлюпените демократи след 1989 г. „НАТО ще ни пази.“, което нанесе много щети в обществените и политически нагласи. Политически незрял бе досегашния подход да отричаме увеличаване средствата за отбрана, но да премълчаваме източването на повече от 10 млрд лева годишно, които не влизаха в държавния бюджет. Популизмът въздействаше като „райски газ“ върху общественото мнение, след което неизбежно се връщаме в суровата реалност. Политиците носят вината и за обществените нагласи, които сочат, че само 25% от българите са готови да защитават Родината си, докато в други страни този показател надхвърля 75%!

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация