ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция: от ползи в кризите към стратегическа автономия
Симеон Николов, за Българска армия, 16.09.2022
В условията на преход към нов световен ред и война в непосредствено съседство Турция демонстрира успешна многовекторна външна политика, подчинена единствено на националните интереси, а не на рационалното начало и понякога на съюзнически задължения. От това логично следват въпросите, как се обясняват ползите, които тя извлича въпреки сложната международна среда, какви трудности ще създаде влошаващата се икономическа ситуация в страната и как предстоящите президентски избори ще повлияят на външната политика на Турция.
Президентът Ердоган си дава сметка, че Западът и конкретно ЕС се нуждаят от Турция заради геополитическото ѝ положение, заради споразумението за бежанците и ролята ѝ на важна транзитна страна в енергийния сектор. От това политическата му свобода на действие се увеличава. Турция демонстрира силна политическа воля да работи прагматично и печелившо, без да взема страна и изпада в зависимости, което е характерно за държави с амбициозни геополитически стремежи или регионални сили, преценяващи своите залози в несигурен период на нарастващи катаклизми. Управляващата политическа партия се позовава на ценности и подчертава уникалността на Турция. За това тя използва конструкцията "ние" и "другите", при което Западът е конструиран като "другия". Само преди седмици един германски професор / Томас Йегер/ направи сполучливото сравнение: При управлението на Ердоган Турция постигна това, към което ЕС безуспешно се стремеше в продължение на години: стратегическа автономия. Президентът Ердоган иска да осигури на Турция постоянно място на световната сцена. Тъй като през последните няколко десетилетия стратегическата среда на Турция се промени драматично, турски стратези като Ахмет Давутоглу оформиха външната политика на Анкара в съответствие с преследването на експанзионистичен геополитически дневен ред, включващ регионална хегемония и обединяване на всички тюркски народи.
Във външната политика на Турция има приемственост. От значение е и волята, с която преследва външнополитическите си цели. Успехите й се дължат на високопрофесионална дипломация с традиции, много добрата работа на разузнавателните й служби и добрата база на стратегическите й изследователски центрове с връзки в цял свят. Много показателен е й фактът, че ръководителят на турското разузнаване винаги придружава държавният глава при посещения и преговори в други страни, което не е характерно за дипломатическата практика на повечето страни в света.
Турската позиция спрямо войната в Украйна може да бъде определена като : подкрепа за териториалната цялост на Украйна и умерена критика към Русия, без да се стига до санкции. Още в началото на войната Ердоган беше и остана и до днес категоричен: "Не можем да се откажем от нито една от двете нации. "Намирането на общ език между Путин и Ердоган може би се дължи на сходството в политическия им стил, авторитаризма и консерватизма. Двете страни съгласуват интересите си в Сирия, в Южен Кавказ, в областта на доставките на оръжие, а сега и в конфликта в Украйна. Двамата държавни лидери имат и много различни възгледи по различни международни въпроси, но очевидно, че по тези за природен газ и ядрена енергия намират общи цели и интереси. Въпреки всичко, съюзът им е тактически и между тях тлее дълбоко взаимно недоверие. Но докато руската страна избягва публични оценки, а разчита на дипломатически натиск по спорните въпроси, Анкара периодично напомня за разделителни линии като Крим принадлежи на Украйна. Има голяма доза двойнственост и коварство в поведението на Турция: от една страна доставя дронове за Украйна, а от друга се представя за съюзник на Москва; посредничи в преговорния процес за спиране войната, но едновременно с това съдейства за откриване на втори фронт в Нагорни Карабах. Ако Русия претърпи стратегическо поражение във войната в Украйна, турците ще се възползват от последвалата празнота във властта, която ще погълне голяма част от постсъветското пространство.
Турция се стреми да играе ролята на посредник и дори балансьор в отношенията между НАТО и Русия, което е далеч от реалните й възможности, предвид проблемите й със САЩ и Алианса. Както войната в Украйна, така и блокирането на присъединяването на Финландия и Швеция в НАТО, президентът Ердоган използва като шансове за прокарване на своите властови интереси в международните отношения и във вътрешнополитически план. Турските интереси не винаги съвпадат с интересите на ЕС или НАТО. Липсата на капацитет на ЕС да предотвратява и влияе върху управлението на конфликти, но и пренебрегването на критичен поглед от страна на Брюксел върху случаи, когато Анкара нарушава международното право, дават поголяма свобода на Ердоган за инициативи.
След началото на войната в Украйна възникнаха опасения от нови кризи в Близкия Изток, които касаят пряко Турция. Очевидна е повратната точка в региона, белязана включително от стратегическо разделение между Иран с неговите съюзници Русия и Сирия и Израел, който е в процес на изграждане на съюз с Египет, Йордания, държавите от Персийския залив и Саудитска Арабия, запълвайки празнината, създадена от американската преориентация. Ако конфликтът между НАТО и Русия прелее в БИ, ще е необходима нова отбранителна линия. Ядрените амбиции на Иран могат да доведат до конфликт между него и други силни държави. Това ще постави Турция в уязвима позиция и пред последствия като прием на бежанци и ядрени катастрофи в непосредствена близост. Затова Анкара, макар и да поддържа правото на Иран да извършва мирни изслeдвания и да използва ядрена енергия, остава последователна в политиката си против понататъшно ядрено въоръжаване в нейно съседство.
Ако Ердоган остане верен на склонността си към обрати във външната политика, можем да предположим, че Турция скоро ще нормализира отношенията си с режима на Асад. Основните интереси на Турция обаче, не подлежат на обсъждане, а те са борбата срещу кюрдските организации под чадъра на ПКК, запазване контрола над северните сирийски провинции и въпроса за бежанците. /3,5 млн в Турция и 6 млн в контролираните сирийски райони/ Трябва да се признае, че миграционните потоци са ключов проблем за Турция, а тя няма ефективен механизъм за контрола им, въпреки изградените защитни съоръжения по източните си граници. Отказът на Вашингтон от санкции по отношение на Северна и Източна Сирия показва, че той вече е признал фактическото разделение на Сирия, което спомага САЩ да избегнат изолацията си от гарантите на тристранния процес от Астана. Освен това Ердоган цели да създаде определени условия за постигане на удобно разбирателство с Путин, особено ако той реши да разгледа отново военния вариант в навечерието на решаващите президентски избори през следващата година. Ердоган беше доста недоволен от тристранната среща в Техеран, на която иранският и руският му колеги не одобриха подготвената от Турция нова военна операция в Сирия. Но е показателно, че именно след тази среща Ердоган отново ескалира отношенията със САЩ, призовавайки ги да изтеглят въоръжените си сили от Сирия /източно от Ефрат/ и да прекратят подкрепата си за кюрдските групировки.
Действията на Турция в Черноморския регион по договаряне на коридор за украинска пшеница и недопускане кораби на НАТО, както и критиките й срещу американската подкрепа и присъствие в Гърция са израз на ревностен стремеж да не бъдат подкопани властовите й позиции. Изострянето на десетилетни противоречия между Турция и Гърция достигна до взаимни заплахи за война и е потвърждение на очакването, че външните и вътрешни кризи могат да подтикнат лидерите на страните към рискови действия, в случая по повод споровете за газовите находища и милитаризирането на гръцките острови. Днес ескалацията се пренася и в отношенията с Франция, Германия, САЩ и други членки на НАТО. Гръцкият премиер Мицотакис предупреди за застрашаваща нестабилност на Южния фланг на НАТО още през април т.г. Почти всеки ден турски самолети нарушават гръцкото въздушно пространство. Ердоган често повтаря, че счита договора от Лозана от 1923 г. за невалиден и съвсем открито претендира за гръцки острови като Самос, Хиос и Лесбос. Егейско море може лесно да стане място на още една война в Европа. Турция и Гърция обаче, имат специална отговорност в архитектурата на европейската сигурност, която се промени след влизането на руските въоръжени сили в Украйна, както бе отбелязано в гръцкотурската декларация от Истанбул през март 2022 г.
Турция винаги е считала Балканите за своя зона на интереси, което обяснява активността й на фона на опитите за преразпределение на сферите на влияние в региона. Последното посещение на президента Ердоган в Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия в началото на септември т.г. акцентира на задълбочаване икономическото сътрудничество, сключване на оръжейни сделки и разширяване на религиозното влияние, както и на посредничество, например между БиХ и Сърбия.
С приближаването на президентските и парламентарни избори на 18 юни 2023 г. външнополитическият почерк на Ердоган все повече се определя от вътрешнополитическата обстановка и разрастващата се икономическа и финансова криза. /Инфлацията достигна 80%, а недоволството в страната никога не е било толкова високо./ Президентът губи позиции и затова преследва основана на страх стратегия на поляризация на политическите сили. Проявяваната твърдост във външнополитическите му подходи печели националистическия вот. Медиите, които са в голяма степен под негов контрол, представят Турция като една силна и велика страна на международната сцена. Демонстрацията на сила навън и вътрешните репресии в страната като че ли взаимно се допълват в интерес на Ердоган. Но има и друга теза, че политическото бъдеще на Ердоган зависи повече от Путин, отколкото от вътрешнополитическите събития в страната.
Шест опозиционни партии, предвождани от светската Републиканска народна партия, Добрата партия, Ислямистката партия и дясната Демократическа партия вече се обединиха в предизборен съюз, но още не могат да се разберат за обща кандидатура за президент. Амбицията на шестте е да демонтират президентската система, която от 2018 г. унищожи последните остатъци от изборна демокрация в Турция и да върнат парламентарната система. Прокюрдската Демократична партия на народите отсъства от междупартийните преговори. Вероятно ще завърши с успех започнатото вече формиране на съюз на обединение на леви сили, воден от Прокюрдската демократична партия. Поради разнообразието на опозиционния алианс е твърде рано да се прогнозират позициите на новото правителство по основните външнополитически въпроси. Но ако опозицията спечели изборите, това би било сериозен сигнал и към демократичните сили в други автократични системи за възможна промяна. Много експерти в ЕС считат, че една демократична Турция след Ердоган би била по-конструктивен партньор за западните си съюзници. Ако Турция запази сегашния си възход, определено ще засили стратегическите тревоги сред съседни държави и предизвика могъщи конкуренти с припокриващи се интереси. И в двата случая турците са способни да достигнат повисока геополитическа позиция и играят поголяма роля в глобалните дела.
В заключение може да се направи извода, че Турция се превърна в основен регионален геополитически фактор и е в позиция да се развие като нова велика сила през следващите десетилетия. Впрочем, стратегията на организацията на тюркските държави в съответствие със замисъла за Велик Тюркестан, е с хоризонт 2040 г. Ако през 2023 г. Ердоган бъде избран за президент, отново, но с поголяма сила ще стои въпросът, как ЕС и НАТО ще се справят с един труден партньор.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация