ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22

  
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

ЯДРЕНИТЕ ЗАПЛАХИ И ДИПЛОМАЦИЯТА СРЕЩУ МИЛИТАРИЗИРАНЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Симеон Николов 17.11.2022

Преди войната в Украйна темата за риска от ядрена война беше свързана по–скоро с провала на контрола на въоръженията, отказа от важни международни договори и заявки на някои страни за придобиване на ядрено оръжие, докато след 24 февруари 2022 г. тя се върна с голяма острота в условия на нарушена геополитическа стабилност и фокусирана върху една дузина от опции за рационално или нерационално поведение на великите сили и техните лидери, възможните катастрофални последици за човечеството и шансовете да ги избегнем.

Още през първите шест месеца от войната пролича, че интересите и залозите на участващите и подкрепящите я влияят пряко на динамиката на събитията, а ескалацията им предопределя приближаването ни към най–рисковия сценарий, придружено с опити за неговото подценяване. В интерес на обективността трябва да си дадем сметка, че по тази стълбица от рискове се движим не от 24 февруари 2022 г, а даже отпреди 2014 г. и предупреждения за това, че ще стигнем дотук, имаше от именити и авторитетни капацитети: да си спомним  предупрежденията на експерти и историци за възстановяване на Студената война заради разширенията на НАТО: Хенри Кисинджър – 2014 г., Джордж Фридман –2015 г., Джордж Кенан –1997 г. и много други. Безспорният авторитет, професор Джон Миършаймър от Чикагския университет писа: „Ако Западът не бе предприел ескалацията на НАТО на изток, щеше да е слабо вероятно днес да има война в Украйна, а Крим все още щеше да е част от Украйна“. „Неразширяването на НАТО и изпълнението на споразуменията от Минск II биха предотвратили тази ужасна война в Украйна. На този етап дипломацията, а не военната ескалация, е истинският път към европейската и глобалната сигурност“,  писа през август 2022 г. професор Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и автор на книгата „Нова външна политика: отвъд американската изключителност“. На 8 август 2022 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че „рискът от ядрена война се  е завърнал“ и призова държавите, притежаващи ядрено оръжие да поемат ангажимент да не го използват първи.                                                               

След горещото начало на войната в Украйна повечето държави, притежаващи ядрено оръжие, ускориха неговото модернизиране и това на носителите на такова, което очерта тенденция към нарастване на страховете, отколкото към разоръжаване.  НАТО и Русия приеха изменения в свои стратегически документи. Рязко се активизираха експертните и обществени дискусии, в които изкристализира необходимостта хората да започнат да обсъждат какво означава термоядрена война, а от друга страна  политиците да преразгледат политики като ядреното възпиране, чието значение се променя с опасното съперничеството на великите сили, оттам и риска от война. Динамиката на събитията, международната активност и разбирането за характера на войната като прокси–война между САЩ (НАТО) и Русия логично наложиха разглеждането на различните сценарии на възможно използване на ядреното оръжие от двете страни. Опасенията от ядрена опция рязко нарастнаха след обявените на 21. 09.2022 г. от президента Владимир Путин частична мобилизация и провеждането на референдуми в четири украински области, като акцентът в изявлението му беше именно, че Западът, а не Украйна е основният противник. 

Ядрените оръжия в света

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2022 г. в света е имало 12 705 ядрени бойни глави. Разпределението на тези ядрени средства е между 9 страни: Русия, САЩ, Китай, Франция, Великобритания, Пакистан, Индия, Израел, Северна Корея. Тук обаче би трябвало да се отбележи, че 90% от тях са съсредоточени в САЩ и Русия. Значителна част от тях – 9 440 са развърнати и готови за използване. Все пак доскоро имаше съкращаване на тези средства от 20 530 през 2011 г., но то се дължеше на изваждане от въоръжение на старите системи в САЩ и Русия. Този процес е към своя край и рискът от ядрена ескалация сега е на най-високото си ниво от края на Студената война.

САЩ са разположили в боеготов режим 1400 ядрени глави на балистични ракети, базирани на море и на суша, 300 – на стратегически бомбардировачи и 100 – на летища в Европа.

Според разчетите на Русия над 4 500 ядрени бойни глави са предназначени за използване на далекобойни стратегически системи, около 800 бойни глави са разположени на далекобойни балистични ракети, около 624 – на стратегически подводници и 200 – на самолети. На склад се числят още около 985 стратегически бойни глави.

Извън посоченият брой стратегически ядрени средства трябва да имаме предвид ядрените заряди за тактически ядрени оръжия. Русия например в началото на 2022 г. разполага с 1912 такива.

Великобритания разполага с 225 ядрени бойни глави, 120 от които са боеготови. Една от четирите стратегически подводници, въоръжена с 40 ракети, носи постоянно бойно дежурство.

Франция разполага с 300 ядрени бойно глави. С балистични ракети са въоръжени 4 подводници, а с крилати ракети разполагат военновъздушните сили.            

Последствия от използване на ядрени оръжия

Впечатляващото научно изследване на американския клон на IPPNW (Международна организация на лекари за предотвратяване на ядрена война) от август 2022 г. доказа, че дори „ограничена“ ядрена война може да доведе до глобално охлаждане и глобален глад, убивайки 2,5 милиарда души. В най–лошия от петте разгледани варианти, при този на война между САЩ и Русия производството на калории спада с 90% през четирите години след войната и ако от ядрените експлозии биха  загинали 340 млн. души, то в последващите 4 години от глад биха починали над 5 милиарда души. Най–тежко засегнати ще бъдат страните в средните до северните ширини, които имат кратък сезон за отглеждане на култури и застудяването при тях би било по–драстично, отколкото в тропическите региони.

Изследване от 2017 г. пък показа, че  в близки райони до местата за тестване на ядрено оръжие от САЩ са починали между 340 000 и 460 000 души вследствие въздействието на отлагания (фолаут). Международната организация IPPNW посочва много по–голяма цифра, когато тестовете са извършвани във въздуха – 2,4 млн. починали.

Една „ограничена“ ядрена война не би довела до изчезване на човечеството, но почти сигурно това ще е краят на съвременната цивилизация.

Общата декларация на ядрените сили САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания от януари 2022 г. звучеше обнадеждаващо: „Ние сме дълбоко убедени, че по–нататъшното разпространяване на ядреното оръжие трябва да се предотврати. Една ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води.“ Само след по–малко от два месеца се завърнахме към политика на ръба на пропастта. 

Ядреното споделяне

С войната в Украйна по–голямо значение придоби темата за „ядреното споделяне“, под което се разбира поддържането на определен ядрен потенциал на територията на  четири европейски страни: Белгия, Германия, Италия и Нидерландия. Турция не се причислява към тях, тъй като от средата на 90–те години турските самолети не са сертифицирани да носят ядрени бомби. Преди войната в Украйна в тези и други западноевропейски страни в резултат на сериозни дискусии нарастваше мнението, че САЩ трябва да изтеглят ядрените си оръжия от Европа. Но управляващите никога не са имали отговор на въпроса как наличието на чужди ядрени оръжия се съчетава със задълженията им по Договора за неразпространение. А турският президент Ердоган през 2019 г. в ООН дори заяви, че е неприемливо ядрените държави да искат да забранят на Анкара да разработва свои собствени ядрени оръжия, но това беше реакция и на изключването на Турция от програмата за американските изтребители F-16.

След началото на войната обаче това коренно се промени. Показателно е, че в Германия вече само 14%  заявяват, че са за изтеглянето на ядрените оръжия на САЩ, а през 2021 г. бяха 57%. Естествено и в средите на политиците укрепна групата на защитниците на „ядреното споделяне“ и на преувеличаващите неговата роля, премълчавайки обаче запазващия се факт, че една или няколко европейски страни, разполагащи на своите територии с ядрени бойни глави,  не могат да накарат американския президент да се откаже от използването на ядрено оръжие.

В случай, че се стигне до нанасяне на ядрен удар, други  седем европейски страни  имат задължения по защитата на самолетите–носители на ядрено оръжие и унищожаване на противниковата противовъздушна отбрана. Това са Дания, Гърция, Норвегия, Полша, Румъния, Чехия и Унгария. Само дни след началото на войната директорът за ядрена политика на НАТО Дженика Конс намекна за възможно разширяване на тези задължения, цитирайки Полша, Дания и Норвегия, на които можело да бъдат възложени задачи за поддържане на бойните мисии.

Аргументите, че ядрена война не е възможна, са плод на лекомислено подценяване на средата за сигурност и новите рискове. Най–общо казано, срещу такива изводи свидетелстват: надпреварата по линия на стратегическото въоръжаване, трескавата модернизация на ядрените оръжия и от двете страни; отработваните във военни учения прехвърляния на носители на ядрени оръжия; модернизиране на самолети–носители и на ракети с ядрени бойни глави. Така например стратегическият бомбардировач на САЩ B-2A Spirit се преустройва с нови криптографски комуникационни системи и радари (RATS), които позволяват пълноценното използване на ядрените бомби В 61–12. Замяната на разположените в Европа стари ядрени бомби от типа В–61 започна обаче преди войната в Украйна. В 61–12 е универсална, високоточна, електронно контролирана и направлявана, с променлива мощност, увеличен обсег и способност за поразяване на дълбоко защитени подземни цели. САЩ възнамеряват да изразходват 683 млрд. долара само за развитие на ядрени технологии до 2030 г.

Германия поръча и Конгресът на САЩ одобри продажбата на 35 бойни самолети тип F-35A и съответния пакет към тях за около 8,4 млрд. долара. Основната цел е част от тях да заменят старите „Торнадо“, носители на ядрено оръжие.

Паралелно с модернизацията на ядрените средства и техните носители обаче, ясно се очертава тенденцията за развитие на нестратегическите оръжия, на антисателитните оръжия, на противоракетната отбрана, на високоточните конвенционални оръжия, борбата срещу подводници, киберсредствата и др. Това е важно, защото с тези нови способности потенциалният противник би могъл да постигне своите цели вече без да използва ядрените оръжия. Това би имало последствия за ядреното разоръжаване, както и за ядреното възпиране.

Ядреното възпиране

Изострянето на съперничеството между великите сили, неспазването на постигнати договори, некоректност в отношенията, надпревара във въоръжаването, придобиването на нови технологии, създаващи илюзорно чувство за надмощие и възможна хегемония промениха значението на ядреното възпиране и предизвикаха разнопосочни тълкувания на политическо и експертно ниво. Вярно, че корените на ядреното възпиране са заложени в ядрените доктрини на съответните държави със съответните политически и стратегически идеи за неговото използване, но при днешната ситуация в света, именно от там възникват различни стратегически, юридически, политически и етични проблеми, характеризиращи новия дебат по темата.

Да, ядрените оръжия имат възпиращ ефект, но не защото съществуват, а защото потенциалният противник трябва да очаква тяхното използване. Рискът е, че едната страна се доверява на другата. Но самото заменяне на думата „война“ с думата „възпиране“ като че ли поне досега служеше за успокоение, за поддържане на вяра в непроверими неща. Ядреното оръжие се използва като политическо оръжие.

Опитите да се легитимира ядреното оръжие намират израз в аргументи като този, че то може да се използва само срещу военни цели, далеч от населени места и дори без жертви сред цивилното население. Но това е наивно, предвид на известните последици – радиационни, климатични и др., които очевидно се пренебрегват. Идеята за добре водена или ефективна и чиста война е опасна лъжа. 

Особено критичен и определящ в избора на решение е въпросът за „първи ядрен удар“ и „ответен ядрен удар“. Тук най-ясно прозира действителната взаимна уязвимост. Въпросът за първо използване на ядрено оръжие е бил обсъждан в миналото, но САЩ не са склонни да внесат корекции в ядрената си доктрина. Счита се, че това би застрашило надеждността на разширеното ядрено възпиране. Тревожно е ако се създаде прецедент за първо използване на ядрено оръжие след 1945 г., защото може да последва верижна реакция, т.е. да се превърне в обичайна практика в света.

С войната в Украйна се завърна спорът за това дали една ядрена война може да бъде контролирана и дори спечелена. Тук намира място и изключително грешната и вредна  теза, допускаща „ограничена“ ядрена война. Европейските правителства трябва да уверят американския съюзник, че евростратегическата стабилност е от еднакво важно значение за тях и че всяко мислене за регионално ограничена ядрена война би било неприемливо и разрушително.

Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) счита, че  заплахите от Москва и Пекин са променени от 2022 г. вследствие руската агресия в Украйна и заплахите за китайско нахлуване в Тайван. Следователно за първи път става дума за заплахи, в които могат да бъдат замесени три страни, което  е „безпрецедентно предизвикателство в ядрената ера“ и трябва да бъдат сдържани по различни начини“. Затова американските военни експерти ускорено разработват нова теория за ядрено възпиране, насочена едновременно срещу Русия и Китай. Аргументите на американската страна не издържат най–малко в две посоки. Първо, Русия и Китай не са равнопоставени като ядрени сили и второ, опасно е, не че нямало формулирана политика, а че ядрените страни и НАТО, не подкрепиха Договора за забрана на ядрените оръжия.

В някои парламенти на европейски държави се лансира идеята ЕС да изгради свой собствен „ядрен чадър“. Ядреното възпиране е необходимо с оглед на Украинската война, но и защото САЩ не биха могли в дългосрочен план да предложат надеждна защита, ако например през 2024 г. Доналд Тръмп спечели изборите. Европеизирането на френската ядрена мощ би било неизбежно. През февруари 2020 г. френският президент Емануел Макрон подчерта „европейското измерение“ на френското ядрено възпиране и призова европейските партньори към стратегически диалог върху ролята му в рамките на общата сигурност. Впрочем, след противопоставянето Изток–Запад Франция смени тона и някои изразни средства в своите стратегически документи, а идеята за „финално предупреждение“ (опция за едно единствено използване на ядрено оръжие, което да демонстрира пред противника френската решителност) не съответства на стъпаловидно растящите опции, залегнали в  американската доктрина.

От ескалация към ядрен конфликт

Спиралата на ескалацията е най–прекия път към ядрен конфликт. Отказът на САЩ и Европа от дипломация и преговори предопредели продължаването на войната с неотслабващи темпове. Идеята, че трябва да се води продължителна война до крайно изтощаване на Русия е натоварена с много рискове. Колкото по–дълго продължи войната без отстъпки от двете страни, толкова по–вероятно е тя да ескалира още повече. Всъщност подготовката за намеса от САЩ и НАТО върви още от 2014 г., включително по тайната програма на ЦРУ за интензивно обучение в САЩ за елитни украински сили за специални операции и друг персонал на разузнаването, но на украински терен засега се ограничава до прокси–война.  Сериозно се подценява залегналата в руската доктрина постановка, че използването на ядрено оръжие е възможно, ако страната бъде провокирана или е заплашена екзистенциално. А съчетанието на военни действия с тотална икономическа война създава именно такива условия. Печеленото на информационната война от Запада внушава погрешни представи за реално възможните рискове. А те се увеличават, тъй като и от двете страни на украинска територия се разполагат все повече модерни западни оръжейни системи с все по–голям обсег и действат военни от други страни, както редовни въоръжени сили, така и наемници, от които могат да се очакват провокации и създаване повод за нов етап на ескалацията. В резултат на предоставяна разузнавателна информация от самолети и спътници бяха нанесени чувствителни загуби на Русия (например потапянето на крайцера „Москва“). Съвместно планиране на операциите също вече е пряка намеса на САЩ и НАТО. Започналата подготовка в САЩ на украински летци на F-16, която е продължителна и скъпа, е ясен знак за предстояща сериозна ескалация и през 2023 г. Признанието от страна на Великобритания за присъствието на британски спецчасти не е изненада, но де факто страна членка на НАТО участва във войната срещу Русия, което също вече е прекрачване на червената линия. Нещо повече, новоизбраният министър-председател на Великобритания Лиз Тръс на въпрос, дали би "натиснала копчето" отговаря: "Готова съм да го направя", без дори да разбере въпроса за възможния край на човешката цивилизация.

Създава се впечатлението, че Вашингтон и НАТО постепенно се приближават до прага, при който Кремъл ще бъде принуден да задейства част от многобройните си тактически ядрени сили. Ако светът не иска Трета световна война, рано или късно ще трябва да се излезе от спиралата на ескалация и се премине към преговори.  Проблемът е в това, че САЩ няма да позволят на Украйна да сключи сделка с Русия, ако тя не се вписва в стратегическия замисъл на Вашингтон. Цената на бързото прекратяване на войната може да се окаже по–висока за Украйна, отколкото за Русия.

Отговорът на въпроса защо САЩ ескалират една прокси–война „до последния украинец“ и във вероятно последващо използване на ядрено оръжие, се крие между редовете на един анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ от средата на 2021 г. и проучването на RAND, което се базира на проведени военни учения, при които НАТО и САЩ се включват, въпреки че Украйна не е приета в Алианса. Силите на НАТО в операция в Украйна можело да се състоят от една дивизия морска пехота, една въздушно–десантна дивизия и една тежка дивизия за да се осигури 50% повече бойна мощ като абсолютен минимум. Въздушно–десантна дивизия ще трябва да се разположи в Румъния, България или Турция. Но за реално участие в конфликта се разчитало само на Румъния и евентуално Турция. Резултатите на RAND пък показват, че САЩ и НАТО не могат да се справят нито с настъпателна, нито с отбранителна операция в направление Украйна и Грузия. САЩ прехвърлят 3 бригади в Европа, Полша изпраща една бригада, Великобритания и Франция се включват с ограничени сухопътни сили и самолети. Военновъздушните сили на НАТО обаче не успяват да се справят с руската противовъздушна отбрана. Цели три месеца са необходими на НАТО за да организира контранастъпление! Изводът е, че нищо не може да компенсира предварително разположени части в предна отбрана. Ежегодните разходи на САЩ за осъществяването на подобни планове биха възлезли на 10.980 млрд. дол., необходими за поддържането на 2 армейски бригади, 2 ескадрили F-35,  поддържането на предислоцираното оборудване, разходи за настаняване и др. Дългогодишен конфликт би изисквал въоръжени сили от 485 000 души и разходи от 295 млрд. дол. само за поддържане на мира. Военните експерти признават, че за НАТО би било голямо предизвикателство да осигури прехвърляне на въоръжени сили и в Грузия. За прехвърляне на въздушно–десантна бригада са необходими около 220 полета на С–17, а за тежка бригада – 850 полета, т.е. целия стратегически мобилен флот на САЩ! Тоест, НАТО не е в състояние да воюва за Украйна. На този фон не е изненадващо избрания вариант за прокси–война, която обаче рискува да ескалира ситуацията до „необходимост“ от използване на ядрено оръжие.

Кой и кога може да вземе решение за използване на ядрено оръжие?

В САЩ единственият, който има право да вземе решението, е президентът. Председателят на Обединените щабове се явява военен съветник на президента в комуникационната верига, но не и във веригата на заповедите.

В Русия трима души имат преносим терминал, с който се предава кода на стратегическите ракетни системи: президентът като главнокомандващ, министърът на отбраната и началникът на ГЩ. Кодът трябва да бъде предаден от минимум два терминала. Достатъчно е писано вече за митичната автоматична система от 80–те години на миналия век „Периметър“, която да нанесе удар на възмездието, ако противников първи ядрен удар е унищожил вече руските командни вериги и основни сили.

На въпроса, кога може да се вземе решение, отговор дава военната доктрина и руският модел за използване на конвенционални и ядрени оръжия в протичащ конфликт: При локална война се достига само до заплаха за използване на ядрено оръжие; при регионална война, след използване на стратегически конвенционални оръжия може да се премине към тактически ядрени оръжия  и в краен случай дори до стратегически такива;  при всеобща ядрена война след масирано използване на тактическите ядрени оръжия срещу въоръжени сили на противника се преминава към стратегически ядрени удари по цели с военно и икономическо значение.

НАТО като организация не притежава ядрено оръжие, но решение за използване на такова от страните, в които е разположено, се свежда от американския президент до тях и се консултира с всички страни членки, а Съветът на НАТО има централна роля. Разбира се, че това до голяма степен е формално. В Групата за ядрено планиране участват 14 европейски държави, но тяхната ограничена роля се свежда до  заседания на ниво посланици и един път в годината на ниво министри.

Сценариите, при които може да се стигне до използване на ядрено оръжие или ядрена катастрофа, се очертават в пет възможни групи:

▪ Русия би могла да използва ядрено оръжие, ако не може да разчита вече на победа или ако се намира пред непосредствено предстоящо поражение, което би било вероятно само при мащабно нахлуване на американски въоръжени сили. Във всички други критични случаи е по–вероятно използване само на тактически ядрени оръжия, но не и започване на тотална ядрена война по руска инициатива. Още по–вероятно е да има еднократно взривяване на ядрена бойна глава с демонстративна цел над морско пространство или втростепенен военен обект. От това се поражда въпросът, дали САЩ и НАТО правилно ще оценят ситуацията и ще се въздържат, или ще я ескалират с ответен удар. Всеизвестно е, че Русия не може да си позволи да загуби войната и това се превръща във фактор, предопределящ действията ѝ. Известният американски аналитичен център RAND предупреждава, че Русия ще използва незабавно ядрени оръжия, ако се стигне до пряк военен сблъсък с НАТО. Но и преди това, ако Русия удари маршрутите за доставки на тежко въоръжение на територия на страна член на Алианса, формално ще е повод за задействане на член Пети. Куриозното е, че именно това, към което сегашната стратегия на САЩ тласка войната– продължителна и изтощителна за Русия, без никакви дори подсказани шансове за дипломатическа развръзка, може да доведе до решение на Москва за бързо приключване на бойните действия след масирани ядрени удари в Украйна и създаване на условия за диктуване параметрите на бъдещо споразумение. Друг сценарий, свързан със записаното в руската доктрина условие за екзистенциална  заплаха е атакуване на Крим или блокада на Калининград.

▪ САЩ декларират, че няма да допуснат пряк военен сблъсък с Русия, което би трябвало да гарантира, че няма да се стигне и до ядрена война, но всичките им действия на практика подкрепят съмненията за използване на ядрена опция в зависимост от етапа и условията. А американската доктрина залага на изпреварващ първи ядрен удар.

При една категорична победа на Русия в Украйна, въпреки огромната военна и финансова помощ от САЩ и НАТО, несъмнено значително ще пострадат авторитетът на Вашингтон и постигането на преследваните геополитически цели в света. Съчетано с вътрешните проблеми на САЩ и загуба на позиции на президента, всичко това би могло да въздейства на решение за използване на ядрено оръжие и бързо приключване на войната, но при гаранция, че Москва не е в състояние да реализира ответен ядрен удар. Втори сценарий може да възникне, ако се стигне до сблъсък със страни членки на НАТО или се провокира такъв. Това биха могли да бъдат Великобритания, Полша и балтийските страни. След обявената от Путин частична мобилизация, президентът на САЩ предупредеи, че при използване на ядрено оръжие ще последва „опустошителен“ отговор. Не липсват самокритични оценки и предупреждения докъде може да доведе рисковата политика на САЩ. Така например републикански сенатори и бивши военни заявяват: „Ние рискуваме, предприемаме крайно безразсъдни действия и всеки път повишаваме залога.“ „На нас просто ще ни се наложи да използваме ядрено оръжие. Това е безумие“.

▪ Нарастващите опити от украинска страна да провокира събития, които да въвлекат САЩ и НАТО директно във войната, било то обстрелвайки цели на руска територия, саботажни действия в Крим, поражения на руска стратегическа инфраструктура и други диверсионно–терористични дейности, създават условия за ответни мерки от РФ в съответствие с нейната доктрина. Провокативните и крайно безразсъдни действия от украинска страна срещу Запорожката АЕЦ показаха колко далеч може да се стигне в рисковете и в дезинформацията, за да се привлече подкрепата на международната общност, както и в залозите на страните в конфликта. Но при посещение в централата мисията на МААЕ се запозна с фрагменти от американски ракети, с които тя е била обстрелвана. Реакцията на политици от  Великобритания и САЩ, че застрашаването на народи от други страни с радиация било основателна причина за задействане на член Пети от Договора на НАТО и автоматично атакуване на Русия, сочи по–скоро към планирана операция за ескалиране и разширяване на войната.

▪ И накрая, не трябва да се изключва неволно предизвикване на инцидент, който да отключи ядрена война. Това може да бъде сблъсък между бойни самолети, инцидент с кораб, голям брой цивилни жертви от страна член на НАТО, случайно изстрелян ядрен заряд и други. В миналото има примери, когато дори в мирно време светът се размина „на косъм“ от унищожителна ядрена война. А само в периода 1979–1980 г. в САЩ е имало 4 фалшиви сигнали за стартирали руски ракети при време за достигане на целите от 30 минути от наземно базирани такива и 10–15 минути от подводници в океана.

Във време на война е разбираемо използването на „ядрена реторика“ като способ за предупреждение и заплаха на противника, но независимо от кого идва, лично от Путин, от министри или военни от Русия или САЩ, тя не способства за създаване на благоприятна атмосфера за разрешаване на проблемите, а нагнетява напрежение и ескалира още повече  конфликтните отношения. Дефицитът на експертност в политиците и обществото понякога внушава параноични очаквания и съпротива срещу нормални отбранителни структури. Затова е полезно да се реферира към лекциите във военните учебни заведения, които ясно определят, кои са първостепенните обекти за поразяване при използване на ядрено оръжие: ядрените средства и противоракетната отбрана на противника, главните пунктове за управление на войските, летища, военно–морски  бази и военна инфраструктура.

Неразпространение  на ядреното оръжие и контрол на въоръженията

В сянката на войната в Украйна се проведе отложената от 2020 г. поредна конференция по Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1 до 26 август 2022 г. в Ню Йорк. Не бе изненада, че тя завърши без приемане на окончателен документ. В последния вариант на текста бе изтрит дори призива за забрана на превантивно използване на ядрено оръжие или т.нар. отказ от първи ядрен удар. Предупрежденията на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, че „човечеството е само на една грешка от ядрено унищожение“, както и на президента на РФ Владимир Путин в писмо до форума, че ядрената война „никога не трябва да започне“, не успяха да консолидират участниците. Очевидно, че Глобалният юг е още твърде слаб,  недостатъчно координиран и без значими собствени инициативи, за да подкрепи важните промени. В подготовката на конференцията обаче имаше първи сигнали за алтернативна политика на ядреното разоръжаване, увеличи се броят на държавите ратифицирали Договора, нараства ангажимента на правителства, парламенти и граждански общности, конкретизираха се текстове с акцент върху общи бъдещи действия срещу хуманитарните последствия от ядрените оръжия. Това показва, че сигурност днес може да се постига само чрез съвместна работа. Стъпки към ядрено разоръжаване са възможни само след преодоляване на политическата конфронтация между НАТО и Русия и САЩ и Китай.

В тази връзка обаче не можем да не отбележим, че в новата стратегическа концепция на НАТО значително е съкратено вниманието върху въпросите относно контрола на въоръженията като средство за управление на конфликти и надпревара във въоръженията в сравнение с досегашната концепция. Не се споменава даже Договора за забрана на ядрени оръжия, но това е обяснимо, предвид противопоставянето на съюзниците на същия. А в доктрината на САЩ бе понижен прага на използване на ядрено оръжие.

Конфликтът в Украйна на практика замрази цялата дипломация между Вашингтон и Москва, включително двустранния диалог за стратегическа стабилност. Новият договор за намаляване на стратегическите оръжия (СТАР)/ остана единственият двустранен договор за контрол на въоръженията, който бе удължен до 2026 г. Макар и САЩ и Русия да заявяват, че държат на него, малко реалистично е, дори и да се възобнови диалогът, да има време за нов договор и особено да се преодолеят различията в позициите. Русия е обезпокоена от евентуално развръщане на американската противоракетна отбрана в Европа, което би намалило шансовете за ответен руски удар. САЩ пък искат намаляване на руските бойни глави. Все пак има и по–малка съпротива по други въпроси, като включването на американските ракети с конвенционално въоръжение  за високоточни удари в ново двустранно споразумение за контрол на въоръженията. Сривът на двустранният контрол обаче, поражда очаквания, че ще бъде по–вероятно да сме свидетели на неограничена надпревара във въоръжаването, а някои погрешни схващания да нанесат непоправими щети. Тревожна е появата на нови правителствени лидери, които лекомислено заявяват, че биха били готови да използват ядрено оръжие (“Готова съм да го направя“, Лиз Тръс, 23 август 2022 г.).

Международните институции вече не са в състояние да осигурят стабилността или сигурността. Диалог, дипломация и преговори са единствено приемливия път за решаване на конфликтите по начин, който да може да издържи изпита на времето. Тоест, сега е моментът за кризисна дипломация.

Заключение

Украйна е началото, а не краят на една по–остра фаза на кризи на великите сили през 21 век. И ще има повече кризи като тази в Украйна, в които се преплитат интересите на великите сили и предизвикват глобални и регионални противоречия между отделни центрове и държави. Преходът към действително многополюсен свят ще отнеме доста години, през които няма да можем да се освободим бързо и изцяло от ядреното оръжие.

Ядрената война остава „глобален катастрофален риск“, чиято вероятност и точни последици не могат да бъдат точно определени. Ескалирането на остатъците от традиционно военно конвенционално мислене, но в сферата на ядрените оръжия, е фатална грешка, на която трябва да се противодейства. По–належащо във времето на засилване на новите конфликти между великите сили е да се поддържа реална представа в общественото съзнание за последствията от използване на всякакво ядрено оръжие, така че да се засили политическото отхвърляне на такава възможност.

За Русия ролята на  ядреното оръжие в бъдеще ще нараства поради намаляване арсеналите от модерни неядрени високоточни оръжия, зависими от полупроводници и електронни компоненти, както и поради разширяване на НАТО с Швеция и Финландия. Възможно е Русия да достави ядрени бойни глави за разположените в Калининград „Искандер–М“ и ракети „Кинжал“ за поръчаните изтребители Миг–31. Със сигурност ще бъде разположено ядрено оръжие в Беларус. Повишаването на ролята на ядреното оръжие може да отслаби европейската сигурност и да се стигне до разполагане на американски конвенционални  крилати ракети  и хиперзвукови  оръжия, които в момента са в краен етап на развитие. Това ще увелии потенциала за ескалация на напрежението между САЩ/Европа и Русия. Европа ще е изправена пред трудно решение за разполагането на такива ракети през следващите няколко години, което ще е и тест за НАТО.

Ако Европа предложи САЩ и НАТО да се откажат от първа употреба на ядрени оръжия и от схващането за „ограничена ядрена война“, това би било крачка в посока на превантивна деескалация в случай на криза. На привържениците на крайната теза на ядрен удар да се отвърне пропорционално трябва да се противопостави друг подход: държава, използвала първа такова оръжие, да бъде остракирана, за да се спре утвърждаването на такова поведение. Конференцията по Договора за неразпространение на ядрено оръжие  може да допринесе за поставяне на така необходимата глобална „коалиция на разума“ на дневен ред.

Малко вероятно е обаче Русия да има интерес от контрол на въоръженията  през следващите няколко години, още по–малко за разоръжаване в областта на тактическите ядрени оръжия, които сега не подлежат на никакъв контрол.„

Изкуството на дипломацията е да мислим и инициираме следващата стъпка: каква нова архитектура за сигурност искаме да има след неизбежните трансформационни процеси в света и не е ли време за икономическа и ценностна интеграция вместо съчетаването на възпиране с разведряване.

Мъдростта на европейската дипломация е ключът към управлението на кризи. Европа трябва да поеме водеща роля в разрешаването на международни конфликти. Но отговорността ще се носи от всички държавни лидери. А те са закъснели с политическия дебат за това какъв бъдещ европейски ред за сигурност всъщност се предвижда. Как може да се овладее неизбежната конфронтация и нестабилност в отношенията с Русия през следващите години? Остават ли само военни средства за сдържане на Русия, което означава, че фокусът трябва да бъде насочен още по-силно към военната стабилност? Очевидно, че за нас като европейски страни нараства необходимостта от европейска координация, която на този етап не изключва  Съединените щати относно целта и задачите на всички мерки за подкрепа и техните рискове за европейската сигурност. Трябва да се стремим да участваме в нейното формиране, а не просто да оставяме решенията в ръцете на една страна.

Отговорностите на основните играчи САЩ, Русия и Европа няма да слязат скоро от дневния ред.

Президентът Байдън носи тежката отговорност, че дори не се опита да намери решение, без да се стига до война. А можеше да преговаря по предложенията на Путин от 17 декември 2021 г., така че да не бъде застрашена сигурността нито на едната, нито на другата страна. Дори американски анализатори констатираха тенденцията на милитаризиране на американската външна политика, която няма да им донесе нито разрешаване на разгарящите се вътрешни проблеми, нито световно господство.

Русия за дълги години ще остане зад желязна завеса, не само защото избра или по–точно бе принудена да избере военния път за разрешение на проблема, което е и знак за слабост в предхождащия „мирен“ период на пълзяща обсада и операции на САЩ за разпад на страната, неуспешна външна политика и пропуски на разузнаването.

Европейските лидери носят своята отговорност за отказа си от водене на преговори и за тласкането на  Киев към водене на продължителна война с удивително лекомисления аргумент, че това, паралелно със санкциите, ще доведе до пълното изтощаване на Руската федерация. Преди това цели 8 години си затваряха очите за престъпленията над населението в Луганск и Донецк. Днес обаче жертви на „прокси–войната“  ще са всички украинци, а последствията ще са и за самите европейски страни и голяма част от света, особено за Африка, откъдето ще дойде бумерангът във вид на масови бежански вълни вследствие на настъпилия глад поради прекратяване на доставките от Русия и Украйна. Голяма част от отговорността на европейските лидери  е и в неспособността им да могат по–отчетливо да издигнат глас в НАТО, с който да намалят твърде едностранното ръководство на Алианса от САЩ и подчинеността на ЕС.

Военните времена винаги са времена на демагогия, фалшиви истории и на лъжите. Логично е да осъждаме категорично войната, защото тя не може да бъде решение, но трябва да се направят взаимни компромиси. Усилията за това не означават харесване или нехаресване  на една или друга страна. Санкциите удариха сериозно Русия, но и Украйна трябва да бъде насочвана как да намерим заедно пътя към мира.

Въвличането на България в една война като член на НАТО би било неизбежно, ако се стигне до такава. Европейските политици забравиха думите „мир“, „преговори“, „споразумение“. Сякаш е невъзможно да се срещнат по пътя на разума. Но България има отговорност и към стабилността на Балканския и Черноморския регион, към което трябва да бъде фокусирана политиката ѝ за сигурност и отбрана. Затова паралелно с активна външна политика за предотвратяване на войната, трябва спешно да компенсира пропуснатото в модернизацията на своите въоръжени сили и защита на населението. Защото дори и да избегнем ядрена катастрофа, регионът ни през следващите години е застрашен от милитаризация и напрежение в Черно море, в Средиземно море (Турция–Гърция) и Източните Балкани (Босна и Херцеговина) на фона на серия от заплахи от войни по света от Арктика до Тайван. 

⁎/ Симеон Николов е изпълнителен директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, главен редактор на издание за анализи , член на УС на БДД и бивш зам. министър на отбраната.

 

  

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4
csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация

  23.11.2022