ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22

  
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Сигурността в Черно море: повече оръжие или повече политически диалог?

Симеон Николов, 22.11.2022

/Доклад на конференция „Черно море– по–Близкия Изток, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения/

Резюме: Сигурността в Черноморския регион зависи в голяма степен от новите стратегии за сигурност на прилежащите страни, САЩ и НАТО. Отговорът на въпроса „Повече оръжия или повече политически диалог са определящи за сигурността?“ е уравнение с много неизвестни. Милитаризацията в региона се проявява не само с насищане с въоръжени сили, но и с  нови и високотехнологични оръжия, които ще определят характера на водене на бойни действия десетилетия напред и могат да изменят чувствително баланса на силите. Стойността на военната помощ за Украйна трябва да се оценява по ефекта и ползите на бойното поле. Преговорите имат шанс, ако бъде избрана дипломацията, а не военната ескалация като път към европейската и глобална сигурност. Повратната точка, в която се намира България означава преосмисляне средата на сигурност,  изготвяне на Доктрина и нова Стратегия за национална сигурност. Основният проблем е преодоляване на техническото и технологично изоставане на въоръжените ни сили. Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата за въоръжените сили в една нова технологична среда.

Уважаеми господин Президент, Уважаеми дами и господа,

Няколко години преди войната в Украйна вече се бе оформила оценката, че морските пространства по принцип придобиват все по–голямо значение. В конкретния случай с Черно море предупреждавахме за милитаризацията му и последствията от нея за региона, имайки предвид процесите на трансформация на световния ред и преплитащите се тук интереси на регионални и световни сили. Година по–късно американски експерти обърнаха внимание, че Черноморският регион може да се окаже по–взривоопасен от Балтийския регион. Войната обаче ни връхлетя по–скоро от очакваното и попари оптимистичните ни  обсъждания и предложения за редица  инициативи,  проекти и контрол в името на просперитета на страните от региона. Сложността на самия регион не може бъде оправдание и в дискусиите още през 2019 г. се очертаха някои упреци за изпускане на стратегическата инициатива например за Западните Балкани, неизпълнение на залегнали в стратегиите постановки, изместване на акцентите например върху военното присъствие, допускане на руското икономическо влияне и зависимости, използване на хибридни методи на въздействие, кибератаки, подценяване развитието на събитията в Източна Украйна т.н. Постепенно военно–стратегическите съображения изместиха икономическите, инфраструктурните, транспортни и климатични проекти, което неизбежно води до застрашаване сигурността в региона. А тъй като Черно море е свързващ елемент между Запада и Близкия Изток и Централна Азия,  сигурността на Запада пряко зависи от сигурността на Черноморския регион. Да, но тъй като интересите на всички страни и съюзи, в които членуват се залагат в сегашни или бъдещи стратегии за сигурност, възниква въпросът, кои стратегии се изпълняват, ще се прилагат или сблъскват в бъдеще. Защото от това ще зависи дали ще има повече оръжие или повече преговори за преодоляване на сегашната военна ситуация.

Една стратегия за Черно море  би трябвало да бъде дело на страните, които имат излаз на него, защото те познават най–добре проблемите си и имат най–голям интерес от запазване на мира и стабилността, без да се подценява и значението на страните от широкия Черноморски регион. Необходима е обаче по–голяма активност на страните, за да не се налага намеса отвън. Формирането на междудържавни оси като Великобритания–Украйна–Турция или Полша–Румъния–Турция носят в себе си и едностранни интереси, разминаващи се с интересите на останалите черноморски държави. Войната в Украйна подронва сигурността на страните, които нямат изход към други морета и зависят в голяма степен  от акваторията, служеща за енергийни и транспортни трасета и това са България, Румъния, Украйна и Грузия. Още преди войната въпроса за разработване на „единна Черноморска стратегия“ постави ръководителят на американска делегация в разговор с министъра на отбраната на България на 08 февруари 2022 г. в София.

Стратегии за Черно море

През лятото на 2022 г. САЩ обявиха, че се разработва Стратегия на САЩ за Черноморския регион, която трябва да бъде завършена до края на годината. В проекта се акцентираше на това, че силовият подход на Русия за разпределение на територии и контрол на Черно море за излаз в Средиземно море е „заплаха за националната сигурност на САЩ и НАТО“. Затова се планира увеличаване на военното присъствие в региона, увеличаване на военните помощи и енергийната сигурност. Не се изключваше създаване на Съвместно командване за широкия Черноморски регион. Опитът да се ограничи  Русия в правата й на черноморска страна обаче, допринесе за повишаване на напрежението. От решаващо значение обаче са отношенията между САЩ и Турция поради това, че Анкара упражнява контрола на Проливите и прилагането на Конвенцията от Монтрьо.

Президентът на руската федерация Путин съобщи на 31 юли 2022 г., че е подписал нова военноморска доктрина, но не разкри много подробности. Русия ще засилва "геополитическата си позиция" в Черно море. НАТО и Съединените щати са определени в документа като основни заплахи за Руската федерация. Доктрината акцентира повече върху някои части от дългата десетки хиляди километри брегова линия.

НАТО

Приетата нова стратегия на НАТО на срещата на върха в Мадрид на 29/30 юли 2022 се фокусира върху възпирането и отбраната и предложи нов модел на силите и увеличаване на силите за реагиране от 40 000 на 300 000, с което започна развръщането на още 4 многонационални бойни групи и в  Румъния, България, Унгария и Словения към съществуващите вече 4 такива на Северния фланг на Алианса. В текста на точка 45 се посочва, че Западните Балкани и Черноморския регион са от „стратегическо значение“ и трябва да бъдат подкрепени срещу злонамерени намеси и принуда от страна на трети държави. В точка 8 се съдържа упрек към Русия, че цели да „дестабилизира“ страните на Изток и Юг, включително Черно море и Средиземно море, което поставя под въпрос западните сигурност и интереси. Освен това, така наречените „хибридни заплахи в политическата, енергийната и информационната сфера“ всъщност се позиционират под бариерата на една класическа война. В новата стратегическа концепция на НАТО значително е съкратено вниманието върху въпросите на контрола на въоръженията като средство за управление на конфликти и надпревара във въоръжаването в сравнени с досегашната концепция.

ЕС е по–напред в разработката на стратегически документ за региона, отколкото НАТО и би трябвало да се даде път на Брюксел в рамките на сътрудничество с НАТО, но и в така очертаващия се стремеж към стратегическа автономност, в духа на резолюцията на Европейския парламент за инвестиране във военна осведоменост, наблюдение, разузнаване и стратегически транспорт да направи необходимото с дипломатически и икономически средства за мирното му развитие.

Украйна

За първи път в Украйна беше разработена и приета Стратегия за морска сигурност само 9 дни преди руското настъпление. В нея, освен класическите заплахи, с които се сблъсква всяка крайморска държава, се съдържаха още три специфични такива: хибридни заплахи от руска страна, липса на ефективност на украинските структури, осигуряващи морската сигурност и упадъкът на морската индустрия и вътрешния воден транспорт. Като една от главните цели на Стратегията беше формулирано превръщането на Украйна в активен морски играч на международната арена. Морската сигурност на Украйна се разглежда в контекста на сигурността на Балтийско–Черноморския регион, а не например на Черноморско–Средиземноморски регион, но се подчертава, че „агресивните действия на Русия в Черно и Азовско море носят заплаха не само за украинската сигурност.“

Направен е опит да се вземе предвид морската стратегия на НАТО, която  предвижда: насърчаване на ядреното възпиране; предоставяне на широка гама от възможности за бързо реагиране; подпомагане на способността за разполагане на ефективни сили чрез контрола на морските комуникационни линии, ефективни способности за обезвреждане на мини, проектиране на ударни сили на брега; въвеждане на високоточно разузнавателно оборудване; осигуряване на способностите на системата за противоракетна отбрана с морско базиране.

Турция

Тъй като през последните няколко десетилетия стратегическата среда за Турция се промени драматично, турски стратези като Ахмет Давутоглу оформиха външната политика на Анкара в съответствие с преследването на експанзионистичен геополитически дневен ред, включващ регионална хегемония и обединяване на всички тюркски народи.

Президентът на втората по големина сила в региона Ердоган изложи трите визии за развитие на страната: визия „Векът на Турция“–2023–та по случай 100 годишнината на Републиката, обещавайки да я превърне в една от 10–те най–силни държави в света;  визия 2053–та по случай 600 г. от завземането на Истанбул– ще бъдат създадени т.нар. Обединени тюркски държави по опита и подобието на САЩ и ЕС. В тази формация трябва да влязат Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, каза гостът. " към Кавказ - Азербайджан, Грузия, Нахичеван, в Средиземно море - т.нар. Севернокипърска турска република, Либия и Тунис; и визия 2071 г., когато се  навършват 1000 години от стъпването на османските селджуки на анадолска земя и победата срещу византийците. когато се предвижда, до тази дата, Турция да си върне величието и мощта на Османската империя, за да може до 2099 година тя да стане четвъртата сила, заедно със САЩ, Китай и Русия, която да диктува новия световен ред.

Към днешна дата Русия и Турция съгласуват интересите си в Сирия, в Южен Кавказ, в областта на доставките на оръжие, а сега и в конфликта в Украйна. Въпреки всичко, съюзът им е тактически и между тях тлее дълбоко взаимно недоверие. Има голяма доза двойнственост и коварство в поведението на Турция: от една страна доставя дронове за Украйна, а от друга се представя за съюзник на Москва; посредничи в преговорния процес за спиране войната, но едновременно с това съдействаше за откриване на втори фронт в Нагорни Карабах. Ако Русия  претърпи стратегическо поражение във войната в Украйна, турците ще се възползват от последвалата празнота във властта, която ще погълне голяма част от постсъветското пространство.

Турските интереси не винаги  съвпадат с интересите на ЕС или НАТО.Турция не е  съгласна с плановете на САЩ за дислоциране на сили на НАТО в Черно море и това пролича, когато през април 2022 г министърът на отбраната Улусу Акар заяви, че е предупредил България и Румъния да не действат прибързано. Макар че това не бе новост, той предупреди: Ако балансите се нарушат, има вероятност събитията да излязат извън контрол.“

Турция е в добра позиция да се утвърди отново като нововъзникваща велика сила през идните десетилетия. Възходът на Турция определено ще засили стратегическите тревоги сред съседните държави в крайна сметка може да доведе до сблъсък с могъщи конкуренти.

Грузия

Грузия, като крайбрежна държава, която не е членка на НАТО и изправена пред непрекъснат натиск от Москва, е в изключително уязвима позиция. Грузия в момента няма способности за морска отбрана. Тя е все по-изолирана от трансатлантическата общност. Но геостратегическото й положение и нейната уязвимост превръщат в приоритет развитието на сътрудничеството в областта на морската сигурност. Тя може да играе важна роля в една нова архитектура за сигурност в Черно море, което е възможно с  партньорство с други регионални и извън регионални държави и би увеличило стратегическото значение на Тбилиси за трансатлантическата общност. След прекъсване  връзките на Запада с Русия, алтернативните пътища към западните пазари за търговия, транспорт и енергия през Черно море и Южен Кавказ стават все по-важни. Грузия може да се позиционира като ключов транзитен маршрут и център за свързаност. Стратегически проекти като пристанището Анаклия биха могли да превърнат Грузия в логистичен център в Кавказ. За интеграцията й в НАТО работят най–вече Турция, Великобритания и САЩ. Особено силно е сътрудничеството във военната, икономическата и енергийната сфера с Турция, което може да изведе Грузия в по–силни позиции в региона. С България е важно разширяване на сътрудничеството особено в комуникациите, транспорта и енергетиката.

Военна мощ на черноморските държави

Със сигурност сложността и проблемите произтичат и от твърде големите различия във военната мощ на прилежащите към Черно море страни и разбира се от техните амбиции. Ако сравним официалния рейтинг на военната мощ на същите за 2022 сред 142 страни в света, измерван по т.н. PowerIndex, в който влизат 50 различни военни, демографски, финансови, логистични и географски факти, ще видим, че се оформя една група от 3 страни  между 2 и 22–о място на по–предни позиции, 1 държава в златната среда и 2 държави между 67 и 88-о място:

–        На второ място след САЩ е Русия с индекс 0,0501, 850.000 активни воннослужащи, 11 фрегати, 86 корвети, 70 подводници, 59 патрулни катери;

–       Турция заема 13–то място с индекс 0,1961, с 425.000 активни военнослужащи, 16 фрегати, 10 корвети, 12 подводници, 35 патрулни катери;

–       Украйна е на 22 място с индекс 0,3266, 200.000 активни военнослужащи, 1 фрегата, 1 корвета и 13 патрулни катери, няма подводници;

–       Румъния поддържа 38–мо място с индекс 0.5938, 67 000 активни военнослужащ, 3 фрегати, 7 корвети, 3 патрулни катери, без подводници;

–       България е на 67 място между Ангола и Еквадор, с индекс 1,1071, 30 000 военнослружащи, 4 фрегати, 2 корвети, без подводници;

–       Грузия заема 88 място с индекс 2,0014, 25 000 армия, без резервисти, 31 патрулни съдове.

Уравнение с много неизвестни

Отговорът на така поставения въпрос „Повече оръжия или повече политически диалог са определящи за сигурността в Черно море?“ на този етап има само един здравомислещ,  за съжаление само пожелателен отговор, но решението е на уравнение с много неизвестни.

Ние не знаем, дали Украйна ще остане черноморска страна, което зависи от това дали ще има следващ етап на войната със стратегическа цел завземане на Одеса. По–скоро не, дори това да бъде разменна монета в бъдещи преговори, въпреки че от една страна е интереса за гарантиране на транспорта за страни дори на други континенти, но от друга страна военни кораби на страни извън региона могат да влизат по покана на Украйна.

Ние не знаем дали ако Турция остане несигурен партньор на САЩ  и НАТО, основна опора в Черно море не би станала Румъния, като част от оста Полша–Румъния.

От това, дали Молдова ще остане стабилна и  под чие влияние, ще зависи осъществяването на контрол на Приднестровието.

Ако  се реализира  формален военен съюз между Украйна, Грузия и Молдова с цел легитимиране милитаризирането на Черноморския регион и създаване на буфер, който да поеме евентуален военен конфликт, неизбежно ще има последствия и за България. Ще се активизира военната дейност и по–честото използване на българските пристанища. Ще нарасне присъствието на съюзнически войски в България.

Ние не знаем, колко дълго ще продължи тази война. Преобладават прогнозите за продължителна такава или замразяване на конфликта. Но казват, че замразените конфликти са като спящи вулкани. Тоест и това не е решение.

Още началният ход на войната ни даваше основание за две оценки: Първо, съгласно проучване продължителността на всички войни през последните 95 години, не бъде ли разрешена до 30 дни /това са били 25% от случаите/, перспективата за нейната продължителност силно се влошава. Второ, Колкото по–дълго трае конфликт като този в Украйна, толкова по–малка е вероятността той да бъде ограничен до една държава. Конфликтът в Украйна прекрачи вече ключов праг и рискува да се превърне в регионална война.

При по–нататъшно продължително задълбочаване и разширяване на войната не е сигурно, че ще се запази единството сред съюзниците и солидарността сред съюзниците, подложени на все повече изпитания. Борбата за влияние в Източна и Югоизточна Европа между САЩ и Брюксел и Берлин се прояви в противоречия по намеренията за възстановяването на Украйна, за чието ръководство не можело да става и дума да е от Европейската комисия, защото нямала необходимата политическа и финансова тежест.  Но по–същественото е, че САЩ оказват натиск срещу инициативата на Берлин за създаване на европейска противовъздушна отбрана в Полша и са в процес на утвърждаване на Полша като център за разпространение на американски ядрени технологии в Източна и Югоизточна Европа - за сметка на френската ядрена индустрия.

Войната в Украйна е „повратна точка“ не само за Европа, а и за Черноморския регион в частност, защото той няма да бъде същия, който познавахме доскоро. Лансираният германски термин „Zeitenwende“ за стратегическите предизвикателства на бъдещето  означава радикално преосмисляне и на средата на сигурнсот в този регион. Според германския секретар по отбраната Сийм Мьолер за да разберем т.н. повратна точка трябва да разберем различните концепции за сигурност, промяна на съзнанието и промяна на силата, хармонизиране политиките на страните извън границите, като в основата е способността за защита, нов начин на мислене за сигурността. Промяна на силата има два приоритета – международни ангажименти и роля в региона.

Военни аспекти

Отпечатъкът, който ще остави войната в Украйна върху Черноморския регион ще има фундаментални и дългосрочни последици. Но защо беше избран пътя на „изтощаване на Русия до краен предел“, вместо дипломатически преговори, носещ риск дори от последващо използване на ядрено оръжие, става ясно между между редовете на един анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ от средата на 2021 г. и проучването на RAND, което се базира на проведени военни учения, при които НАТО и САЩ се включват, въпреки че Украйна не е приета в Алианса. Силите на НАТО в операция в Украйна можело да се състоят от една дивизия морска пехота, една въздушно–десантна дивизия и една тежка дивизия за да се осигури 50% повече бойна мощ като абсолютен минимум. Въздушно–десантна дивизия ще трябва да се разположи в Румъния, България или Турция. Но за реално участие в конфликта се разчитало само на Румъния и евентуално Турция. Резултатите на RAND пък показват, че САЩ и НАТО не могат да се справят нито с настъпателна, нито с отбранителна операция в направление Украйна и Грузия. САЩ прехвърлят 3 бригади в Европа, Полша изпраща една бригада, Великобритания и Франция се включват с ограничени сухопътни сили и самолети. Военновъздушните сили на НАТО обаче не успяват да се справят с руската противовъздушна отбрана. Цели три месеца са необходими на НАТО за да организира контранастъпление! Изводът е, че нищо не може да компенсира предварително разположени части в предна отбрана. Ежегодните разходи на САЩ за осъществяването на подобни планове биха възлезли на 10.980 млрд. дол., необходими за поддържането на 2 армейски бригади, 2 ескадрили F-35,  поддържането на предислоцираното оборудване, разходи за настаняване и др. Дългогодишен конфликт би изисквал въоръжени сили от 485 000 души и разходи от 295 млрд. дол. само за поддържане на мира. Военните експерти признават, че за НАТО би било голямо предизвикателство да осигури прехвърляне на въоръжени сили и в Грузия. За прехвърляне на въздушно–десантна бригада са необходими около 220 полета на С–17, а за тежка бригада – 850 полета, т.е. целия стратегически мобилен флот на САЩ! Тоест, НАТО не е в състояние да воюва за Украйна. На този фон не е изненадващо избрания вариант за прокси–война, но тя вече във всеки момент може да се разшири териториално и рискува да ескалира  до „необходимост“ от използване на ядрено оръжие.

Милитаризацията на трите морски региони– Черноморски, Балтийски и Средиземноморски протича едновременно и паралелно с много сходни тенденции, въпреки различното геополитическо положение на трите морета. Военните бази в Черно море са по–малко от тези в Средиземно море. В Черно море се появиха 2 нови бази /турска и руска/, а някои от 9–те средиземноморски бази ускорено бяха разширени и модернизирани. Руската база става основна за Черноморския флот. Турция разполага с повече бойни кораби от Руската федерация, но по–голямата част от тях са в Средиземно море, а болшинството са остарели, закупени на втора ръка от САЩ и Франция. Съгласно подписан с Великобритания меморандум Украйна очаква построяването на 8 ракетни катера и два стари противоминни кораби тип Съндаун. Очаква се през 2023 г. да бъде спуснат на вода първия кораб от серията корвети тип Ада построен от турска фирма по договор от 2020 г.

Освен насищане на Черноморския регион с въоръжени сили и оръжия, показателно е, че сред последните се появяват нови и високотехнологични оръжия. За първи път във военни условия бе изпитан хиперзвуковия ракетен комплекс „Кинжал“ /18. март 2022 г./ срещу подземен склад за ракети и авиационни боеприпаси от разстояние 1000 км и време за поразяване 10 минути. Носител на тези ракети е изтребителят МиГ 31К. Тоест с конвенционални, неядрени, но високоточни оръжия Русия е способна за унищожава командни и контролни центрове. Русия използва оперативно–тактическата ракетна система „Искандер М“ с ракети с обсег 500 км или „Искандер К“ с обсег до 2500 км. „Искандер“ може да изстреля ракета с ядрена бойна глава до 50 килотона, тоест тактическо ядрено оръжие разглеждано като възпиращ фактор.

Турският дрон „Байрактар–ТВ2“ се превърна в една от най–важните оръжейни системи за украинските въоръжени сили, с които Киев започна да се въоръжава още преди началото на войната. На по–късен етап президентът Зеленски обяви идеята за създаване на флот от морски дронове, вероятно окуражен от успешното използване на подводни такива срещу руски плавателни съдове, между които флагмана на руския флот „Адмирал Макаров“.

Използваните от руска страна ирански дронове Schahed-131 и Schahed-132 се оказаха по–слабо ефективни. Любопитното обаче е, че преди години Иран копира тази технология от американнски дрон /Predator/, продадена му от талибаните. Тоест американска и европейска бойна техника в Украйна се унищожаваше от американската технология заложена в Shahed-131 и 132.

Войната послужи за провеждане на изпитания на новите оръжия. Т.н„ бяха проведени изпитания с хиперзвуковите ракети „Циркон“ по морска цел на разстояние 1000 км /срещу наземни цели – 1500 км/. За първи път в действителен бой влязоха и нови западни въоръжения като ракетни системи за залпов огън, в режим на изпитания бяха въведени плавателни съдове с дистанционно управление, противодронно оръжие /Sky Wiper/, изпробвана бе системата за мониторинг „Делта“. „Украйна е най–добрият полигон, тъй като имаме възможност да проверим всички хипотези в условия на бойни действия  и за внесени революционни изменения в технологията и характера на съвременната война.“, заяви вицепремиерът на Украйна Михаил Федоров, потвърждавайки подобна формулировка на вестник Ню Йорк Таймс. Резултатите от тези изпитания ще определят характера на водените бойни действия десетилетия напред. А разполагането на нови оръжейни системи в Черноморския регион могат чувствително да изменят баланса на силите. Впрочем, съществуват опасения за разполагане на нови ракети със среден обсег в Европа, които скъсяват времето за предупреждение на противниковата страна и увеличават опасността от една ядрена война.

През последните няколко години във военните операции, проведени от страни, прилежащи към Черно море, все по–широко се използват наемни и частни армии– тенденция, която ще продължава да се утвърждава. Богат опит придоби Турция, набираща наемници от един широк спектър контингенти, включително и от терористични организации за операциите си в Сирия, Либия, Нагорни Карабах. Лозунгът всеки да вземе страна във войната в Украйна накара много доброволци да вземат участие и да разберат , че идеята за чиста и ефективна война е опасна илюзия.

Много по–широка стана практиката  на скрито използване на бойци от специалните сили на страни членки на НАТО, на инструктори, на съветнически апарат, на екипи на бойни техника, преоблечени в чужди униформи. Рискът от тези практики е постепенното въвличане на съответната страна в пряко участие във войната с риск за всички последствия от това за реакцията на противниковата страна.  Нещо повече, Турция създаде специална структура за провеждане на тайни операции на чужда територия, което бе потвърдено от гръцкото разузнаване. Друг пример ни поднасят публикувани секретни документи за подписано споразумение между британското разузнаване и Одеския клон на Службата за сигурност на Украйна за създаване и обучение на тайна „партизанска терористична армия“, която да атакува Крим. /The Grayzone– издание за разследваща журналистика/

Увеличаване на броя и обхвата на военните учения в Черноморския регион, така необходими за въоръжените сили, винаги са водели до увеличаване на напрежението. Путин говори за нарушение на традиционна сфера на влияние на Москва, но командващият Шести американски флот Marzluff нарича ученията „най–ефективния път за създаване на единен фронт“, а учението „Морски бриз“ е важно за възпирането на руската агресия. Тазгодишното военно учение „Морски бриз“ беше най–голямото досега, в което участваха 32 страни. Голямото струпване на въоръжени сили и бойна техника обаче увеличава риска от случайни и неволни инциденти и сблъсъци, които могат да възпламенят обстановката в региона. НАТО и Турция в частност имат основание за недоволство от въвеждането от руската страна на т.н. зони за ограничаване на достъпа и възпиране A2/AD, което пречело на военните учения на Пакта.

При дискутиране на различните сценарий, при които би могло да се стигне до използване на ядрено оръжие се допускаше демонстративно взривяване на ядрена бойна глава над Черно море с цел предупреждение. Особено рисков бе и появилия се аргумент за ограничено използване на тактическо ядрено оръжие. Сполучлив отговор на такива разсъждения даде американският професор Teodore Postol: „Този, който пропагандира използването на по–малко ядрено оръжие иска да ни убеди, че един малък пламък в помещение с бензинови пари, не би бил никакъв проблем.“ Освен това, самоуспокоението, че САЩ и Русия все пак ще избегнат дори ограниченото използване на ядрено оръжие всъщност сериозно подценява реалната опасност от ескалиране на бойните действия с цел да бъдат въвлечени САЩ и НАТО във войната, както и сценарият, при който влиза в сила записаното в руската военна доктрина използване на ядрено оръжие в случай на опасност за териториалната цялост на страна.

До края на 2022 г. трябва да бъдат подменени старите ядрени бомби в от типа В–61 с В 61–12– универсална, високоточна, електронно контролирана и направлявана, с променлива мощност, увеличен обсег и способност за поразяване на дълбоко защитени подземни цели. Паралелно с модернизацията на ядрените средства и техните носители обаче, ясно се очертава тенденцията за развитие на нестратегическите оръжия, на антисателитните оръжия, на противоракетната отбрана, на високоточните конвенционални оръжия, борбата срещу подводници, киберсредствата и др. Това е важно, защото с тези нови способности потенциалният противник би могъл да постигне своите цели вече без да използва ядрените оръжия.

 

Доставките на въоръжение и боеприпаси

Няма спор по въпроса, че жертвата на агресия категорично трябва да бъде подпомогната. Но от 2014 г. до 2022 г. бяха направени много пропуски и докато Западът  въоръжаваше Киев, управляващите в Украйна продаваха оръжия на черния пазар. Парламентарно разследване установи, че  Украйна е загубила  32 милиарда долара военни активи, тъй като олигарсите ограбвали собствената си армия и доставяли оръжия за талибаните и екстремистките групи в Близкия изток. Само  бившият директор  на съюза на държавните оръжейни компании в Украйна  е прибрал 24 милиона долара комисионни от продажби, констатира едно френско разследване.

Когато се очертаят регионите, в които се изнасят оръжията се вижда, че страните там стават по–непредсказуеми и показват по–голяма готовност да постигат целите си с оръжие. Затова съвсем не е случайно, че военните експерти допускат увеличване на риска от конфликти в света до 2030 г., а британски експерти посочиха общо 6 места по света, където могат да избухнат такива и дори да доведат до Трета световна война. За съжаление станахме свидетели вече на началото на един от тях. А мисълта на един древен британски държавен деец, че «Най–лесно печелят войните тези, които не участват в тях», едва ли важи в днешния глобален свят, защото облаците от ядрена пепел биха закрили слънцето за всички ни. Затова тези проблеми не ни оставят безразлични. Но корените им са били видими още преди години и не е достатъчно да предвиждаме, а да умеем и да  предотвратяваме такива събития и в това е съвременното предизвикателство.

 

Войната в Украйна навлезе в нов етап. Сега е необходимо страната да  постигне технологично превъзходство, което е възможно с тактически ракетни комплекси, както и със значителен брой щурмова авиация – както самолети, така и хеликоптери. През ноември 2022 г. САЩ на Украйна усъвършенстваните зенитни ракети със среден обсег NASAM. Ефективна се оказа предоставената от САЩ система HIMARS.

Но доставянето на тежко въоръжение носи и сериозни рискове. Сред американските военни започва да се оформят опасения, украинците самоволно да се възползват от новите тежки оръжия, чийто обсег е над 40 км и до 300 км и започнат  обстрел по цели на руска територия, въвличайки и САЩ във войната. /Френската гаубица „Цезар“ е с обхват до 40 км. Зенитно–ракетните установки „Гепард“– 30– 40 км. Системите MLRS като М270 поразяват цели над 70 км. Противокорабните ракети „Харпун“ са с обхват 300 км, а ракетите NSM поразяват кораб на 250 км./

България не разполага с такива високотехнологични въоръжения.

Възможностите и на западните страни за предоставяне на въоръжение и боеприпаси започнаха да се изчерпват, а и никога те не са желали да извадят такова въоръжение от армиите си. Страни като Испания например пък въобще отказаха да изпратят танкове. САЩ предоставиха само десетина системи „Patriot“, въпреки че имат няколко стотин. Често се дава за пример Словакия, която предаде на Украйна своите С–300, но разположените на тяхно място „Patriot“ не са придобити от нея и по всяко време могат да бъдат изтеглени.

Второ, самите страни, притежаващи и произвеждащи модерно въоръжение вече се тревожат, че за производството на бойната техника и боеприпаси, от които се лишиха за да ги предоставят на Украйна, са необходими 1 до 2 години за да бъдат произведени нови такива. Франция би могла да възстанови предадените на Украйна 18 самоходни оръдия „Цезар“ за 1,5 години. Производителите на ракети и дронове се нуждаят от 2 години.  Подготовката дори на старо въоръжение изисква време: пример– обещаните от Германия  на Словакия 15 танка „Леопард“ срещу 30 руски танка за Украйна.

Трето, ЕС изчерпа средствата от „Европейския фонд за мир“, възлизащи на 5,7 млрд евро, от които се финансираха досега доставките на въоръжение за Украйна. Полша успя да привлече 46% от цялата сума. Реалното състояние силно разочарова останалите страни. Но и дори и самата Полша ще получи част от изразходваните средства едва след година.

Поуката е в това, че стойността на военната помощ трябва да се оценява не по формалното заявяване и предоставяне на някаква помощ, а от ефекта и ползите на бойното поле. А доставката на определени оръжия е и поемане на отговорност.

Къде е България тук? Закъсняла е, но и със скромни възможности за да предложи нужното. Разразилите се в тази връзка спорове в България бяха нерационални и създаваха погрешно впечатление в съюзниците ни. Предоставянето на въоръжение не би въвлякло България и която и да е друга страна директно във войната, според международното право, но намесата на някои от съюзниците  ни вече стана толкова дълбока, че са пред прага да бъдат обявени като участници в конфликта, от там би последвало и подобно обвинение към Алианса, част от който сме и ние. Фактът на тотална разузнавателна подкрепа на украинските войски например, включително и с космическо разузнаване, вече е намеса във войната, защото тази подкрепа създава голямо предимство за една от воюващите страни, набелязва цели за унищожение, предопределя евентуален успех на бойното поле. /пример: ракетния крайцер „Москва“/

И най–тревожното, когато някои български политици говорят за „морални ценности“: в многословните им приказки напълно липсват две думички– преговори и мир. България е доставяла и продължава да доставя за Украйна военна продукция от българската отбранителна индустрия. Второ, България е готова да проведе обучение на украински военни. Трето, България дава своя принос в реализация плановете на НАТО по укрепване на източния му фланг.

Преговори – шансове, доверие, сигурност

Украйна е началото, а не краят на една по–остра фаза на кризи на великите сили през 21 век. И ще има повече кризи като тази в Украйна. Ако съумеем да спрем настоящата, ще имаме повече шансове и опит за следващите. Грешките днес могат да проектират твърде неочаквани съдбоносни  сценарии в бъдеще.

На този етап дипломацията, а не военната ескалация, е истинският път към европейската и глобалната сигурност“,  писа през август 2022 г. професор Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет и автор на книгата „Нова външна политика: отвъд американската изключителност“.

Пропуснатият шанс беше, когато президентът на Украйна Зеленски бе съгласен Украйна да остане неутрална, тоест да не влиза в НАТО. Но британският премиер Борис Джонсън  се върна отново в Киев и го убеди да смени позицията си. Западът се отказа от преговори и тласна Украйна към битки до пълна победа. Но победител от тази война няма да има. А цената, която ще платят всички, ще расте непрекъснато.

Често се изтъква, че една от причините е липсата на силни лидери в Европа. Но и международните и европейски институции, които са създадени да опазват мира и развиват сътрудничеството между държавите и народите, в случая не бяха на висота. Парадоксът е, че бивши военни в САЩ и Европа правят най–трезвите оценки и предупреждения, докато действащи политици разочароват с поведението си.

Спешно необходими са диалог, преговори, дипломация и компромиси, които да трасират пътя към възстановяване на доверието и връщане на мира.

Прекратяването на огъня е първата необходима стъпка. Но моментът за начало на преговорите зависи от: условията на бойното поле, постигане на целите на планираните военни действия, приемливостта на евентуалните предложения на противниковата страна и националните интереси, изгледите за излизане от войната без загуба „на лице“ както пред своя народ, така и в международен план.

Готовността за слагане на край на войната обаче, не зависи само от Москва и Киев. Най–важна е готовността на САЩ, от които зависят военните усилия на Украйна, както и съотношението политическите сили, твърди привърженици на война против Русия и на привържениците на  други акценти и приоритети във външната политика. Позицията на администрацията на Байдън, че Киев сам трябвало да реши кога да приключи конфликтът има повече пропаганден характер и е несъстоятелна.

От досегашните опити за посредничество било то от Турция, Италия, Израел и от други конфликти в миналото, както и от поведението на участващите в конфликта страни може да се направят изводи за липсата на мирни инициативи, ролята и интересите на медиаторите, конкуренцията за лидерство  между страните–посредници, позицията „всичко или нищо“ от страна на враждуващите страни, тежестта на компромисите, особено когато в случая Русия е в състояние да навреди на Украйна повече, отколкото Украйна може да навреди на Русия,  ролята на разузнаванията и поддържане на  отворени канали за връзка и др. Рано или късно ще се стигне до компромис и той няма да отговаря на всички интереси на Украйна или желания на Русия. Но съдбата на Европа е заложена на карта в тази война.

Пример за предложение с конкретен План за мир беше това на Италия, представен  и внесен в ООН, който съдържа 4 етапа: 1. Прекратяване на огъня, 2. Конференция за бъдещия статут на Украйна, 3. Двустранен договор Украйна–Русия по териториалните въпроси. 4. Нов международен договор за мир и сигурност в рамките на ОССЕ и политиката на съседство.

България – отговорности и проблеми

Предвид на ключовото значение на Черноморския регион за Европа и за националната сигурност на България е необходимо като част от НАТО и ЕС да сме изградили способности за неутрализиране на заплахите, контролиране на опасностите, да управляваме риска и ефективно да реагираме на предизвикателствата. Българските политици трябваше в процес на наслагване на няколко кризи едновременно по трудния начин /ако могат/ да отчетат пропуските и слабостите и да си дадат сметка за отговорностите, които носим. Стратегическата култура изисква превантивна политика за мерки за предотвратяване на кризи и  съчетаване и въздействие на дипломатически, икономически и военни способности.  Когато се определя бъдещето на региона, способността да предотвратим неблагоприятни за десетилетия негативни посоки на развитие и чужди влияния и интереси зависи от способността да генерираме общи инициативи с останалите страни и авторитетно и активно да ги развиваме. За съжаление обаче, България не  използва пълноценно своя потенциал, съдейки по резултатите от едно допитване до експерти и дипломати, макар и само украински, в което на въпроса „Как бихте оценили възможната политическа роля на следните страни за укрепване сигурността в Черноморския регион по скалата от нула до сто, България е поставена на последно 10–то място след Азербайджан и Грузия. Най–положителна роля се приписва на Великобритания, САЩ, НАТО, Украйна, Турция, Румъния, ЕС. /Данните са от септември 2022 г./

Повратната точка, в която се намираме, означава: преосмисляне на средата на сигурност и насоките на развитие, нова оценка на ролята на България в региона и приноса й за запазване на мира и стабилния преход в новоформиращия се световен ред, което означава Национална доктрина и нова Стратегия за национална сигурност, активно българско участие във вземането на решения в организациите, в които членуваме, отстояване на националните интереси в региона. Важна част в Стратегията за национална сигурност би бил един Съвет за стратегически прогнози, равно отдалечен от Народно събрание, Правителство и Президент. В такъв период на преход и условия на война е крайно важно състоянието на разузнавателните служби, финансирането и кадровото им укрепване и предотвратяване на всякакво опити за партийно–политически намеси и влияния.

Основният проблем е преодоляване на техническото и технологично изоставане на въоръжените ни сили. Поради подценяване от някои политици на значението и ролята на военните способности и финансов недостиг, българските военни планират минимално необходими военни способности, които покриват едва 14% от съществуващите дефицити. Логично бе преосмислянето на План–2026 в новата ситуация на война в близост до нашата граница. Трябва да се направи повече за развитието на военноморските способности на България, включително с възстановяване и на подводния ни флот, защото подводницата не е просто оръжие, а инструмент за влияние. Дори и цивилните питат за способностите ни да противодействаме на атаките от дронове или как отговаряме на хибридните форми на заплахи, на кибератаките. Сроковете за изграждане на тежка механизирана бригада изглеждат твърде отдалечени. На БА й предстои реорганизация на структурите на оперативно и на тактическо ниво. Недалновидни решения от близкото минало ще са причина в скоро време страната да се изправи пред недостиг на мобилизационен ресурс.  Може би е необходим и нов модел на изграждане и развитие на офицерския състав в дългосрочна перспектива. Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата за въоръжените сили в една нова технологична среда.

 

 

 

  

CSR в ТВ и радио –предавания

 

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН 2018

Сигурност и отбрана

Бюлетини: 

№ 1  № 2  № 3  № 4

 

 

БЮЛЕТИН 2009

технологии, въоръжение, наука

Последен брой  2009      

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

 

 
csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                            Последна актуализация

  23.11.2022