ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ПРОТИВОРАКЕТНАТА ОТБРАНА И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Симеон Николов

Проектът за Стратегия за национална сигурност, публикуван в началото на юни 2010 г.  на сайта на Министерси съвет засяга и въпроса за противоракетната отбрана, макар че България едва ли е факторът за решаването му и е малко вероятно да приеме стратегически елементи от нея, освен някой радар. Безспорно, тя участва като партньор в дискусията на НАТО, която трябва да приключи с приемането на новата Стратегическа концепция на алианса на срещата на високо равнище в Лисабон през ноември 2010 г. Въпросът е, доколко едно реалистично поведение на българските представители, би отговаряло  най–добре националните интереси на Бългаия, въпреки известната доза предопределеност.

Промяната на плановете на САЩ за реализиране на своята ПРО и поредното активиране на НАТО за изграждане на европейска такава, покриваща цялата територия на страните от Съюза, роди предивикателства, които имат общи и различни конкретни аспекти за евопейските страни, особено за тези от Източна Европа. Формирането на позицията на Република България  е ограничено от трите страни на един триъгълник от основни въпроси, в който трябва да се намери баланас:

            1. Обезпечаване на националната сигурност в чувствителния регион, в който се намираме и изпълнение на съюзническите ни задлъжения и отговорности.

            2. Предизвикателствата за европейските страни и Русия и отражението им върху България.

            3. Общественото мнение в страната и отношението към САЩ, НАТО, Русия, както и липсата на финансов ресурс за мащабни, макар и общи, съюзнически проекти.

            Безспорно е правото на САЩ да търси решаване на проблемите на национална си система за ПРО, защото при коренно новата среда за сигуност в света и нови заплахи, двата позиционни района за балистични ракети – Аляска- 26 броя   и  Калифорния- 4 броя , които в миналото бяха фиксирани съответно към две структури на стратегическите ракетни сили на Москва- 31 армия с траектории на ракетите през Северния полюс и 33 армия с траектории на ракетите на Изток, въобще не се вписват в тези нови условия, защото и заплахите не идват вече от тази посока.

            Отказът на САЩ от изграждане на ІІІ-ти позиционен район в Полша и Чехия поне на този етап до 2015 година, от една страна облекчи европейските страни по отношение търсенето на цялостна защита на континента и очертаващите се усложнения с Русия, но същевременно предизвиква нови проблеми и споровете до срещата на НАТО на върха на 19/20 ноември 2010, когато ще се търси решение, съвсем няма да бъдат леки. Да вземем само един аспект: с поемане от европейците на защита само от ракети с малък и среден обсег, а концентрирането на САЩ само върху междуконтиненталната ПРО се нарушава основен принцип на задължителната обща солидарност. Солидарността за европейците означава разделяне на тежестите, а не разделяне на задачите. Друг съществен момент е, че САЩ не привличат европейците в разработката на нови противораектни средства, а очевидно ще искат от тях само да закупуват готовия продукт.

            Водена от принципа за еднаква сигурност и защита за всички още от 2002 год. НАТО започна третата поред разработка  /първите две бяха разпоредени 2001 г. в резултат на коетно се роди програмата ALTBMD ( Aktive Leyered Theatre Ballistic Missile Defence за свързване на различните национални системи ) за европейска ПРО-система, за която бе докладвано 2006 г., че е технически възможна и при това със сравнително малък финансов ресурс. Но тогава някои европейски страни бяха срещу ПРО. Едва плановете на президента Буш принудиха НАТО отново да се заеме с въпроса и 2007 г. възложи изследване на ефективността на ІІІ-та позиционна база на САЩ в Европа. Оказа се, че европейските страни имат различни оценки по отношение на Русия, но стана ясно и това, че Югоизточна Европа би останала непокрита от американските ракети-прехващачи.

            Както за Русия, така и за отделните наблюдатели и експерти не е тайна, че това което си позволяват САЩ като отстъпки в Договора за съкращаване на стратегическите ядрени сили е възможно поради напълно новата тенденция за изграждане на нов стратегически настъпателен потенциал, състоящ се от високоточни оръжия с конвенционални заряди, оръжия на нови физически принципи- лазери и микровълнови и “чисти ядрени заряди” със срок на въвеждане на въоръжение на някои от тях, защото високоточните вече са факт, към 2022-2025 г., т.е. непосредствено след изтичане на Договора, подписан между САЩ и Русия. Какви защити обаче са възможни срещу тези оръжия  само след 10-12 години, днес не може да се отговори. Към това се прибавя и разликата в усилията на САЩ и Русия, първите отдавна не произвеждат носители на ядрени бойни глави и т.н шахтови ракети ще бъдат постепенно извеждани от употреба, докато Русия продължава да развива и се въоръжава с такива средства. И когата САЩ заявяват в официални документи, че отсъства доверие и в двете страни, а същевременно усилено предлага съвместна ПРО с Русия, естествено е да възниква съмнение за този двойствен подход. Ако той не бъде преодолян обаче, и ако САЩ продължат едностранно да развиват националната си ПРО, обграждайки Русия, ще се срине току що подписаният Договор за съкращения на стратегическите ядрени оръжия. Ако България допринесе за такова изостряне на ситуацията, настоявайки, без да има нужда, например за приемане на своя територия на стратегически противоракети, последствията за нея ще са определено негативни.

            ПРО на НАТО с американски ракети и европейски платформи

            Най-вероятното решение на НАТО през ноември 2010 г ще бъде проектът за ПРО да бъде общо финансиран и съвместно използван. В технико-технологичен аспект в ПРО ще влязат ракетите SM- 3 /които имат обхват 500 км/ на кораби на европейски съюзници.  / Германия, Холандия, Испания и Норвегия /, батареи THAAD (Terminal High Altude Area Defence- обхват 200 км на височина 150 км ) срещу ракети със среден обсег, допълнителни радари в Европа, вкл. Турция, както и въвеждането от 2015 г. на следващата модификацзия на ракетите  SM-  3 с наземно базиране. Така те ще подлежат на политическия и оперативен контрол на НАТО, а не едниствено на командването на САЩ.

            Аргументите, които могат да подкрепят такова решение на НАТО са следните:

            - Заплахите от нестабилни райони, страни и недържавни субекти са реални и една национална система, дори американската не може да гарантира равна сигурност на всички европейски страни, а и не е целесъобразно да се изчакат САЩ до 2018-2022 г., когато те биха могли вече да го гарантират, но да разполагат сами с възможността за разкриване и вземане на решение за поразяване. Сатанизирането на Иран обаче е крайност. Много по–реална би била заплахата от един детабилизиран Пакистан, който е ядрена сила. Преувеличаването на възможностите на Иран  напомня в голяма степен кампанията срещу  Саддам Хюсеин, оправдало нахлуването в Ирак. Държавите, които въприемат безкритично такава аргументация, поемат риска пред своята общественост и политическа отговорност. / Израел се опасява повече от ракетния потенциал на Иран, а не от ядрена бомба, каквато Техеран скоро няма да има. Опити са проведин с ракетата „Шахаб 3” с радиус на действие 1300 км и най–новата „Седжил” – 2000 км. Проектът „Шахаб–4” е замразен, а за ракети с обсег от 5 500 км би бил необходим научно–технически пробив, който е немислим на този етап за Иран./ По–спешно и реалистично е да се оказва натиск върху Иран срещу потъпкване на човешките права, отколкото да се плаши света с иранска ядрена бомба.

            - Финансовите ресурси, необходими за изграждането на цялостна система за континента, не са по силите на нито една страна, особено при очертаващите се ограничения на бюджетите за отбрана през следващите години. По-голяма част от съществуващите и намиращите се ва развитие противоракетни системи за американско производство и са по-съвършенни в технологично отношение. Европа може да разчита на интегриране на  системата MEADS, съвместен проект на САЩ, Германия, Франция и Италия, както и френско-британско-италианската SAMP-T срещу балистични ракети с малък и среден радиус на действие.

            - Съвременните системи, освен че са скъпи, далеч надхвърлят с възможностите си отделните национални територии. Колкото до морско базираните SM-3, само няколко европейски страни- Германия, Холандия, Испания и Норвегия, притежават кораби със съответните контейнери и могат да бъдат въоръжени с тези ракети.

            - Прехващането на вражеска ракета предполага изпращането на информацията в Център, който да вземе решение за изстрелване на ракета-прехващач и това може да бъде в отговорността на Командването на НАТО, а не на отделна страна.

            В национален мащаб остава третия и последен ешалон от защитата, въоръжен например с оперативно-тактическата система “Пейтриът”, каквато ще има Полша след 2012 г. /понастоящем периодично се прехвърлят такива от Германия с учебна цел/, Турция, както бе споменато по-горе и др. След 2012 г. в третия ешалон на противоракетната защита може да навлезе комплекса MEADS, чиито ракети са с обхват 60 км и височина 24 км. Последните разработки показват тенденцията за увеличаване на обхвата на 100 км и височината на 35 км, тоест комплексът ще може да поразява както балистични ракети със среден радиус, така и крилати ракети. Такъв обхват и такава височина позволяват при  защита от оръжия за масово поразяване да няма  поражения върху защищавания обект от вражеската ракета, тъй като унищожаването й става далеч от него.  

            Цената

Определено съмнение събуди спомената за първи път от генералния секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен, както в Брюксел на 05 май 2010 г, така и  по време на лекцията му в София цена от 200 милиона   евро за 10 г. Едва на срещата на НАТО в началото на юни той уточни, че 200 млн ще са само допълнителните средства, без да изяснява, колко ще струва цялата система. Трябва да се има предвид обаче, че една ракета SM-3  струва 10 милиона, че Обединените Арабски Емирства  заделиха 7 милиарда долара за 3 батареи THAAD, че само ПВО на Израел срещу ракети с малък обсег е за 280 милиона долара, че Турция подготви 7, 8 милиарда долара за закупуване на 290 “Пейтриът”, което прави по 27 млн долара на брой от системата. Освен това, отделно НАТО, респективно с участие на всички страни –членки, ще трябва да задели 833 милиона евро за ПРО за войските си в мисии, по програмата ALTBMD , планирана за въвеждане 2012 година.

Възможна ли е обща противоракетна отбрана с Русия?

Това би бил идеалният вариант и в политически и във военно–стратегически план, но проблемът не е в съществуващото все още  и в двете страни недоверие, а в нереалистичните пречки от операционните условия за обединяване на такава система и оправданото условие на САЩ , изразено наскоро от Хенри Кисинджър, че Вашингтон, респективно НАТО, трябва да запази възможностите си за контрол и решение срещу заплахи, идващи и от други направления. Иначе двете страни са наясно, че не се застрашават една друга. Руски генерали признават, че оперативно-тактически противоракетни системи като “Пейтриът” / обхват 25 км/ в Полша въобще няма да застрашат стратегическите ядрени сили на Русия. Демонстративните изказвания за дислоциране на руски “Искандер” /обхват 280 км/  в Калининград” също е само шум в системата. Те могат да влязат в действие само при  традиционна наземна операция, но би било лудост да се предизвиква ответна реакция на НАТО с удар по обекти в Полша и други страни-членки на Алианса.

Реалистично е обаче, да се стигне до обмен на информация с Русия и до използване на някои нейни радари в интерес на противоракетната система, която ще изгради НАТО. Засега на масата е руското предложение за радарите им в Габала и Краснодар. Очевидно ще се възроди старата идея за създаване на Центрове за информационни данни за ПРО между САЩ, НАТО и Русия. Смесената група с Русия, която започна да работи по общите заплахи от ракетно нападение е стъпка в правилна посока. Руският вицепремиер Сергей Иванов заяви, че ПРО трябва да защити най-вече южните граници на НАТО, защото заплахите не идват нито от Европа, нито от Русия. Алиансът е на път да постигне по-голяма сплотеност в решенията си, което ще прави по-трудно за Москва да отговаря с необосновани откази в бъдеще.

Може ли България да извлече ползи от ПРО на НАТО?

Когато страната ни участва в мисии на НАТО или провежда съвместни учения със страна –членка на наша територия, обикновено се пораждат въпроси за допълнителни икономически ползи, а като че ли се забравя основната, която няма цена- важна част от гарантиране сигурността на България днес и в обозримо бъдеще. Разбира се, това не оправдава пропуснати възможности– например неумението на прододаем старо руско оръжие или поисканата ни минерална вода на Ирак.

Няма основание и опасението, България да се превърне в обект на нападение, защото не се очертава да приемем на своя територия стратегически противоракети.  Дори предвидените за стациониране в Румъния не са такива /SM-3 блок IБ са срещу ракети със среден и малък обсег/. Най-много да се наложи разполагане на радар на българска територия, но не и противоракети.

България би могла да се възползва и да поиска в процеса на изграждане на ПРО на НАТО да й бъдат доставени оперативно-тактически ракети “Пейтриът”, които като трети рубеж за противоракетна отбрана да заменят наземните елементи на българската Противовъздушна отбрана, въоръжена със стари руски ракети. Днес границите между ПВО и ПРО се сливат, защото новите въоръжения преодоляват старата ПВО, като изстрелват ракети срещу охраняваните обекти и територии извън обсега на старите ПВО-средства.

Вярно е, че вече се чуват гласове от европейската отбранителна индустрия, срещу закупуването на американски противоракети, САЩ да поемат ангажименти за закупуване на европейски машини, вертолети  или  транспортни самолети. България би трябвало да подкрепи подобни искания, независимо, че не е производител на такава военна техника, макар и в някои производства да има български елементи- оптика, броняq електроника и т.н., защото ще защити като европейска страна европейски интереси.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация