ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Военната операция в Либия беше очаквана, закъсняла и положителният й край е пред риск
Интервю на Веселина Йорданова със Симеон Николов, Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения за Агенция Фокус, 23.03.2011
Фокус: Има ли благоприятен изход от военния конфликт в Либия?
Симеон Николов: Нашият Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения още на 10-ти март приключи едно експресно изследване на ситуацията в цяла Северна Африка и в Близкия изток. Ние бяхме предвидили три сценария, по които ще се развиват нещата в Либия. Първият беше продължителна гражданска война, вторият именно тази намеса, която стана от страна на коалиция, но след разрешение на Съвета за сигурност на ООН. Това беше очаквана реакция, известна е вече оценката, че тя е изключително закъсняла и именно заради нейното закъснение се поставя под риск и положителният й край. Ние предупредихме още тогава, че изграждането на една въздушна зона, забранена за полети по същество ще бъде военна операция, ще има жертви, загуби на техника и най-вече голяма опасност да се създаде настроение срещу САЩ и Европа. Не сме особено желани там, има доста силни настроения срещу нас, независимо че част от опозицията призова ООН да гласува такава декларация и дори Арабската лига също отправи такова искане. Това е първият политически риск, на който ние като международна общност отидохме рискът хората, които са в Либия да изградят в себе си чувството, че заменят вътрешния диктатор и опекун с външен.
Втората политическа заплаха, към която вървим усилено, това са многото цивилни жертви и разногласията, които ще възникнат на тази база. Жертви са неизбежни, ако започне изграждането на такава въздушна зона, защото без въоръжени сили това не става.
Третият риск е, че с една такава операция ние легитимирахме заплахите на Муамар Кадафи, който казва, че Западът иска да сложи ръка на петролните залежи и затова ще нападне Либия. След като ние го направихме, естествено хората видяха потвърждение в неговите думи.
Фокус: По какъв начин можеше да се осъществи тази операция?
Симеон Николов: Можеше да се осъществи по два начина първият една тотална блокада, много по-рано икономическа, финансова, военна, така че да не може да получи оръжие, да не може да продава нефта си дори. Какво направихме - европейските страни започнаха да търсят контакти с опозицията и да я молят да възобнови нефтените доставки и опозицията в Бенгази взе, че се съгласи и възобнови доставките.
Второ можехме поне по-рано да изградим тази въздушна зона, а не 24 часа преди силите на Кадафи да нападнат Бенгази. Дори военната опция беше твърде закъсняла.
Фокус: Какви могат да бъдат последствията?
Симеон Николов: Една продължителна военна операция, затъване в нея, така както затънахме навремето в Ирак. Кадафи очевидно е скрил голяма част от бойната техника в пустинята, дари и при негово отстраняване, няма гаранция, че страната ще бъде омиротворена. Когато се подготвят такива мащабни операции, би трябвало да има предварителен анализ каква цел преследваме, колко ще ни струва и най-големият въпрос, на който трябваше да се отговори а какво правим след това? Това общество въобще не е узряло, за да изгради демократична държава, защото то е разделено на племенен принцип, племенни интереси, племенна лоялност. Няма Конституция, няма политически партии в държавата, какво правим след като се отстрани Кадафи?
Няма личност, която да бъде поставена на негово място.
Струва ми се, че това решение беше взето, защото като международна общност като че ли нямахме друг ход, ние нямахме друг изход. Би било контрапродуктивно, ако ние не реагираме на нарушаването на човешките права и избиването на хора. Направихме го за демократичния принцип да защитаваме правата на човека навсякъде. Но с това ние няма да постигнем другия големия резултат изграждането на една демократична държава в този регион.
Оттук нататък след една продължителна война са възможни два варианта опозицията да се укрепи в Бенгази и да поиска отделяне в една автономна нова република, която вероятно обещава да се развива по демократичен начин и една друга част от Либия, която ще остане под влиянието на привържениците на Кадафи, дори Кадафи физически да бъде отстранен, защото това население не можем да го привлечем автоматично като наш симпатизант, като демократ и като част от народа, който би сложил основните на една бъдеща демократична Либия.
Фокус: Казахте, че има възможност за дълги военни действия, ще се стигне ли до сухопътна операция?
Симеон Николов: Няма да се стигне до провеждане на сухопътна операция, защото това би било убийствено както за САЩ, така и за НАТО, това би било още по-голямо затъване във военната операция.
В това се изразява безизходицата на международната общност, която беше принудена да защити определени демократични ценности, да не позволи по-нататъшното избиване на хората, но виждайки, че крайният резултат няма да го има, тоест сякаш проведохме операцията заради самата операция.
Това ще даде отражение в целия арабски свят, именно затова САЩ иска да предадат сега командването на друга структура и не желаят да се намесват по-решително поне в ръководството и координацията.
Фокус: Как изглеждат нещата в ръководството, в координацията на тази операция? Имаше като че ли едно колебание в началото, после Франция пое инициативата
Симеон Николов: Имаше колебания дори от САЩ и когато са представили опцията на американския президент и то главно две жени успяха да го убедят в това външната министърка и посланичката на САЩ в ООН, тогава условието на американския президент е добре, обаче приключете с това до няколко дни. Но за няколко дни не може да се проведе такава военна операция по налагане на зона за забрана на полетите.
Ако не бяхме провели военната операция ние значи не правим нищо да защитим правата на тези хора.
Фокус: Участват няколко много силни държави в ръководенето на тази операция, възможно ли е в някакъв момент да се получи разногласие и това да навреди цялостно на действията?
Симеон Николов: Ясно е, че има разногласия. Доколкото знам на съвещанието на НАТО на ниво посланици френският и германският посланик са напуснали демонстративно съвещанието, защото са били критикувани за тяхното поведение, за това, че Франция е избързала с въздушните удари, а Германия не желаела да се присъедини към операцията. Турция също категорично отхвърли провеждането на такава операция при положение, че се дават човешки жертви и подчерта, че това ще бъде във вреда на либийския народ. Очевидно има разногласия и тези разногласия трябва да се преодолеят и координацията и командването да се поеме от НАТО или поне политическото ръководство да се поеме от НАТО, а пък военната реализация да се осъществи от тези няколко страни, които са твърдо решени да го правят като Великобритания, Франция и САЩ. Това е изходът и тук е много вярна оценката, която се дава, че много негативни изводи ще се направят от факта, че НАТО не съумя своевременно да координира и отстрани разногласията, а по време на самата военна операция води разговори, съвещания за това. Предварително нещата трябваше да бъдат решени и тогава да се преминава към военна операция. Но ако Франция и Великобритания я бяха забавили още 24 часа след това нямаше да имат повод въобще за военна операция, защото силите на Кадафи след 24 часа щяха да завземат окончателно Бенгази.
Фокус: Възможно ли е този военен конфликт да засили противопоставянето между християнски и ислямски свят и възможно ли е Либия да получи подкрепа от друга държава в тези военни действия?
Симеон Николов: Изключено е Либия да бъде подкрепена. Срещу Кадафи са и голяма част от арабските държави. Той не беше долюбван и на форумите, на които се явяваше.
На този етап няма начин как това да се превърне в едно противопоставяне между християнство и ислямски свят, но всяка продължителна операция, всеки хаос дава плодородна почва и условия за терористичните организации, за Ал Кайда. Те във всички случаи ще се възползват и ако продължат сблъсъците, нищо чудно Либия да се превърне в един полигон на Ал Кайда, както това стана в други държави и второ ислямистки организации във всички случаи ще се опитат да се възползват от ситуацията. Това не можа да стане в Египет, защото там много бързо армията изигра своята стабилизираща роля, докато тук либийската армия предизвика до голяма степен хаоса, позволявайки дори разграбване на военни складове, безконтролно въоръжаване на групи хора и т.н. Ислямистки групировки ще се възползват както терористите от това.
Фокус: Каква е ролята на България в този конфликт?
Симеон Николов: България няма и на този етап не може да има роля. Разноговоренето на нашите политици през последните два дни показва, че България за съжаление не е в състояние предварително да анализира ситуацията и да вземе решение. Това е възможно само ако първо има един стратегически център за изследвания в държавата, не говоря за частни формирования, който да следи информацията през цялото време, да направи един анализи да предложи един документ, около който да се обединят и премиер, и президент, и министър на външните работи, и министър на отбраната. Освен такъв център в България, ако имаше шапка на разузнавателните служби, която да може да събере информацията от трите вида разузнавателни служби, да я анализира и да предложи един съдържателен анализ на базата на който да се вземат политически решения, тогава няма премиерът да говори едно и след два часа министърът на външните работи да го коригира.
Корабите, които са там, провеждат военна операция, изстрелват ракети срещу наземни цели. Нашата фрегата Дръзки е участвала край бреговете на Ливан само с охранителни, патрулни функции, гарантиращи спазване на ембарго. Нямаме такова количество ракети, че да участваме във военни действия. Говорят се некоординирано неща. България няма какво да прави в такава операция освен политически, морално да поддържаме резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Останалата част от заявеното от правителството е правилна когато се стигне до обявяване на етап хуманитарна помощ, може да изпратим лекарски екипи, може и Дръзки да охранява бреговете, но във военни действия в никакъв случай. Нашите проблеми са други освен липсата на такъв център че в целия този регион, в който стават фундаментални промени, ние трябва да имаме някаква стратегия. България е от малкото страни, които нямат външнополитическа стратегия. Почти останахме без кадри по Близкия изток, а при създаването на тези нови държави и формирането на двустранни отношения ще се нуждаем от много добри кадри. Не зная какво е нивото на нашите разузнавания в този регион, но американският президент беше много недоволен от своите служби. Моята прогноза е, че така, както след 11 септември 2001 година след атентатите веднага се започна крупна реогранизация на всички разузнавания, така ще се случи и сега, защото разузнаванията не си свършиха работата в Близкия изток, бяха изненадани всички.
Друго, което може да направи България, това е да помогне на нашата военна индустрия, военната ни индустрия загуби много сделки в този пояс от държави там.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
2009 Всички права запазени. Последна актуализация