ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

СВЕТЪТ ПРЕД НОВ ТИП ЙЕРАРХИЯ И НОВ ТИП ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ И МОДЕЛИ

Борислав Сретков  11.07.2024

Част първа: По условия на труд и по условия на живот Германия бие САЩ с 23 : 6

Живеем във века на информационна революция, на ПИАРА, бомбардират ни с опаковани информации, използващи клишета. Говори се за велики сили, без да се поднася анализ в какво конкретно са велики. Говори се за “колективен запад”, като се избягва анализа кое различава американския либерален модел, от този на съседната Канада, или този наложен в Германия, Австрия и Холандия. Кое е различното в системните модели между членките на Европейския съюз, определяни като “Club Med” (Mediterrean Club - Гърция, Италия, Испания, Франция и Португалия) и тези на Скандинавските страни. Кое е типичното за икономическия модел в Япония и кое в най-стария може би икономически модел на Великобритания. И най-важното може би, по правило се избягва диференцирането и съответния анализ на трите основни модела в дадена страна - политическия, обществения и икономическия. А разликите са исторически, политически и технологично обусловени и са колосални.

Или ако приемем, че светът елементарно го разделят на демократичен, либерален Запад и оскъдно обясняван и анализиран Изток, то нашите деца и внуци никога не биха могли да разберат в какъв комплексен свят живеят и какво ги очаква.

Първо не им става ясно, че западният модел като система, представлява конгломерат от различни национални модели, пронизани от енергията и законите на Централизирания, Глобален Капитал, който е обединяващ белег за всички тях и представлява един процес, преминаващ през състояния на стойност и анти-стойности.

Второ, в различните държави от този “отбор” са изградени съвсем различни обществени и икономически национални модели. Оставяме политическите модели в страни. Първите два модела играят огромна роля за сферата на производството, за създаването на принадена стойност, брутен продукт, но и формирането на институции и инструменти за преразпределяне на този продукт. Но в икономическия модел на развития капитализъм, елегантно е разделен на две различни сфери - производствена, тази в която с ежедневен труд се създават стоки и услуги за пазара, и спекулативна - тази, в която цялата натрупана капиталова база, се разиграва на фондовите борси и бива оценявана в реално време и стойностите се променят всяка секунда. На борсите е мястото, където се произвежда финансов капитал, който естествено носи доходи. Или в така наречената капиталистическа система болшинството хора работят първите десет месеца в годината за заплата, от която плащат падежи и лихви по потребителски, студентски, ипотечни и други кредити, храна и вещи от първа необходимост и евентуално им остават до две заплати свободен ресурс за спестявания или ресурс за приличен отпуск, туризъм или заплащане на здравни услуги.

Трето, това предполага, че в моделите, където властва Централизираният Глобален Капитал, един малък кръг от хора получава доходи от труд и успоредно с това и от капитал. Интересното е, че тенденцията към увеличение на доходите от капитал постоянно нараства. А по този начин нараства и неравенството.

Но за да бъдем наясно с темата Глобален Капитализъм е редно да отбележим, че през този век няма държава в света, която да не е пронизана от от законите, технологията и методите за натрупване на капитала, като процес, който съществува сам за себе си и принуждава всички влагащи днес труд, просто да живеят за да работят, А не да работят за да живеят. Това е съществен момент и той е тясно свързан и с един друг ключов момент - неразбирането на категориите конкретен и абстрактен труд. Те са в различна степен валидни за всички обществени и икономически модели на планетата. Конкретният труд е резултат от комплексната работна сила, с всичките и видими и невидими екстри и характеристики и е определящ за качеството, обема на създавания принаден продукт. Той от столетия не бива оценяван като такъв, а по една опростена схема, която много правилно се оценява от всички истински днес икономисти-марксисти, като абстрактен труд. Тук се корени и неразрешеният до днес проблем на капитализма като система, но и на провала на социализма като такава. Защото с таланта си, знанията си, сръчностите си, емоциите си, работникът във всяка сфера създавайки стойности, реално произвежда и пари и когато напусне работното място, в следващия момент, вече се явява и като потребител на пазара. И така участва в реализацията на принадения продукт и превръщането му от стока в пари. Но по дефиниция неговият конкретен труд не е заплатен. И процесът започва от ново.

Но светът се намира на прага на тектонични промени, продиктувани главно от ролята на главната технология, Изкуствения интелект. Светът е на прага на Нова Парадигма - Финанси/Комуникации/Енергия/Транспорт. И в света от 10 години тече остра борба за място в тази Нова Парадигма между големи, средни и малки съвременни капиталисти. Борбата премина в технологична и валутна война. Целите са ясни и една от главните е, покоряване на нови територии, достъп до ресурси, но в условията на информационната революция, може би най-търсеният ресурс са личните данни на максимален брой хора, както и на натрупаните за 220 години турбо-капитализъм индустриални данни в традиционните концерни и на първо място в западноевропейските такива. Промените, които предстоят в света с висока степен на вероятност ще доведат до много губещи и малко печеливши.

 Гореспоменатите тенденции наблюдаваме в развитие поне от 30 години. Нищо ново под слънцето. Не бихме и писали този материал, ако добре организираният и добре платен проект за възраждането на крайно-дясното популистко мислене, действия и практики не се манифестираха през тази година така решително и успешно в основни страни от Европейския съюз. Наблюдаваме този много добре организиран и синхронизиран поход поне 8 години. На последни открити семинари в Германия чуваме от бивши президенти, министри, депутати и отлични социолози, че крайно десните работят в тим в цяла Западна Европа, ползват изключително успешно социалните медии, методите, които прилагат са супер професионални, темите са отлично подбрани, цялата кампания е подплатена с големи пари (добавяме, че само през 2022 в Европа са налети от вън за крайнодесни движения и действия, пропаганда и организиране, около 880 милиона долара?). На сложни, комплексни проблеми се предлагат смешни прости решения, насилието и директните заплахи срещу действащи германски политици постоянно нараства и добива брутални форми. Цялата тази мощна кампания има голям ефект върху младежите на възраст под 30 години. Списъкът с ефекти по тази тема е дълъг. По наше мнение става въпрос за мощна, планирана и отлично организирана атака за разграждане на най-успешния продукт до момента на капиталистическата система, в измерението и обществен-икономически модели— пазарното социално стопанство на първо място в Германия и Скандинавските страни и на второ, в целия Европейски съюз.

Интересното е, че едва през тази зима излезе много качествен, аналитичен доклад от изследване на Института по макроикономическа политика към немската Фондация “Hans Boeckler”. Самите германци подчертават, че това е първият опит за добър сравнителен анализ между Условията на труд и Условията на живот между САЩ и Германия. На фона на глобалният дестабилизиращ цяла Европа и течащ сценарий, след известни колебания решаваме да го поднесем в резюме на мислещи читатели. Защото както в бизнеса с имоти, така и при различните икономически и обществени, социални модели, задължително условие е да се сравняват “ябълки с ябълки, а не ябълки с джанки”?

Учените в германския институт са избрали за анализ 2022 година, за която има достатъчно данни, като са взели на фокус 12 измерения на икономическите, социалните и екологичните стандарти в Германия и САЩ. Които са разширени в 15 отделни теми и обработени на базата на 80 показатели в тях. Елиминирани са субективни схващания в допитвания до извадки от населението относно благоденствие и щастие. Важен елемент в подхода е, че изследването не се позовава на средностатистически данни, а предимно на такива определяни като Медиан. Това означава, че се взема една средна линия, над която попадат 50% от общите доходи и останалите 50% остават под нея. Авторите твърдят, че това е единственото подобно сравнително изследване, обхващащо широк кръг теми, оценявани по много показатели, анализиращо условията на живот между двете държави, САЩ и Германия. Голям успех на изследването е, че прави сравнение между два различни типа капитализъм - либералния пазарен модел в САЩ и социалния-пазарен модел в Германия. Използваната методика, избягвайки средностатистически данни, автоматично вкарва в рамката значително по-голям кръг от населението в двете страни. По наше мнение, ключов момент в този анализ е избутването в страни на традиционното икономическо клише при всякакви сравнение на абстрактно показваните макропоказатели брутен вътрешен продукт и икономически ръст. Ние не пренебрегваме тези два показателя, но резултатите отразени в доклада, категорично показват, че разликите в институциите и изграждането на матрица формираща социалната държава играят по-важна роля за крайната оценка на условията и качеството на живота.

От всички 80 облъчени показатели, 25 са свързани с доходите, бедността и разпределението на доходите. Сравнителният анализ хвърля обилна светлина, разясняваща пряко на читателя, какво точно представлява стандартът на живот и как той следва да бъде измерван. В допълнение читателят добива представа какви са разликите между тези два типа капитализъм - американския и германския. Докладът ни дава и отговор, чии условия на живот биват подложени на анализ и съответна класификации. И целта е обхващане на голямото мнозинство от населението в съответната държава, което в случая бива определено включва всички хора попадащи под линията на Медиан и една значителна част от населението принадлежащо към средната класа намираща се над линията Медиан. Авторите открито признават, че статистическите средни показатели, тотално подменят и изместват реалността за условията на живот на съвкупното население. Приложената методология е допринесла за следните три важни извода:

Първо, разпределението на доходите и богатството играят ключова роля защото имат силно въздействие върху много аспекти в условията на живот. Става ясно, че разпределението на доходите е силен катализатор едновременно за мизерията и просперитета на голяма част от населението. Това налага поглед върху различията и неравенството в различни региони и групи от хора, като задължително предварително условие.

Второ, условията на труд и в частност работното време, като предпоставка за свободното време, е важна компонента на просперитета. И авторите не разглеждат само резултата като доходи, брутен вътрешен продукт, БВП или Брутен национален, доход, GNI(Брутен нетен доход), но и релативират трите показателя спрямо вложеното в тях работно време. Или вярното съотношение между изработени човекочаса и съответно получен индивидуален доход е по-вярната мярка за жизнен стандарт. А по наше мнение още по-важен е показателят свободно време, при условие, че оценката на вложения труд не бъде на основа абстрактен труд, а гравитира около конкретния труд.

Трето, екологичните и социалните показатели, свързани с производството и потреблението имат силно влияние върху условията на живот. 

Но нека започнем със стандартния показател при сравнение на стандарт на живот - БВП на глава от населението. Този показател за 2022 година е почти с 58% по-висок в САЩ от германския, ако се отчете текущия валутен курс долар/евро: 76 399$, срещу 48 432$. Но ако се отчете паритета на покупателна сила, PPP(Purchesing Power Parity), без да се взема пред вид текущия валутен курс, то предимството тук на САЩ остава само 23% - съответно 77 463$ и 63 150$. (2022 г.)

През този век средният икономически ръст в САЩ е 1,9, а в Германия 1,1. Но измерен на глава от населението, в САЩ е 1,1, а в Германия 1. 

Какви са демографските тенденции в двете страни? Между 2000 и 2022 средният ръст на населението в САЩ е с 0,7 на глава от населението по-висок. В Германия броят на починалите надхвърля този на новородените и показателят е леко негативен. В САЩ това съотношение е 0,43%, което резултира в при американците в едно население с 10 години по-младо от германското.

Размерът на домакинствата в САЩ е средно от 2,6 души, а в Германия това са само 2,1 души. Ключова разлика при домакинствата в двете страни е делът на домакинствата от един член (singles) - 41% в Германия и 27,6 % в САЩ. Тази разлика има последствия за дохода на глава в едно домакинство ако се вземе предвид.

Много важна характеристика в структурата на германския обществен модел, която има силно икономическо влияние е по-ниското ниво на вложен труд като човекочасове през годината. Германците работят 1341 часа годишно по данни за 2022, в сравнение с 1811 часа в САЩ. Но тук следва да добавим и скритите предимства на платен труд в Германия, в условия на отпуски, болнични периоди, майчинство и т.н. Германия има най-малкото годишно работно време през 2022 сред всички страни от ОИСР, или с 35% по-малко от този показател в САЩ. Не случайно германците са европейски шампиони по международен туризъм. Но германците в голяма степен сами са извоювали тази уникална привилегия да разполагат с най-ценния си ресурс след здравето - свободното време. Това никак не ни изненадва, защото ни е известна германската организация на труда в офисите, в управлението на фирмите и учрежденията. В която и кантора или офис да се влезне, броят на германските класьори с документи е смайващ, при едно  огромно съотношение на броят на папките спрямо заетия с тях персонал. Или фирмената култура и в германските фирми и в скандинавските не позволява един документ да бъде докосван повече от два пъти преди да попадне в съответния класьор. Управлението на работното време, включващо телефонни разговори, онлайн конференции е строго разчетено за цялата седмица, липсва празнодумие, има висока култура на комуникация, дискусии, аргументация. Научните съвети, включващи топ учени във всяка една област съветват на различните нива, фирми, концерни, министерства и канцлерството. Всеки допълнително вложен час труд извън работното време се заплаща, както и по двойни ставки вложен през уикенда труд. Накратко, за максимално кратко време, германците имат наложена традиция да извършват максимален брой документални, логистични или производствени операции. Или чрез манталитетни особености, висока квалификация на всяко работно място, стандартна дисциплина и самодисциплина германците постигат по-висока производителност на труда. Спрямо Франция тя е по-висока с около 40%, а спрямо страни като Гърция, Испания и Португалия достига до 70%. А в производствения сектор германската практика разполага с така нареченото “двойно образование”, за което редовно се пише, но и до днес не съществува в двете основни икономически сили в света - САЩ и Китай. Германският работник веднъж по стара традиция учи в средния и гимназиалния образователен курс целево за конкретна професия и на втори етап като работник в концерна Сименс или Бош, преминава постоянно през практически курсове на преквалификация или доквалификация. Поради това в заводите на Сименс в Германия, производителността на труда е два пъти по-висока от тази в заводите на концерна в САЩ.

Написали сме три книги за Китай, включително и по неговия социален и икономически модел, но и до днес в местните китайски средни и големи компании, доработването след 17.00 часа, краят на работното време, много често продължава 2-3 часа, с една особеност, че тези наднормени часове не се заплащат. Така ни го разказват китайски инженери, икономисти и ИТ специалисти по време на посещения в Китай. Така се описва и в много икономически анализи за тази страна в  мощен икономически възход. С едно допълнение, че германските концерни с присъствие в Китай като Фолксваген, Сименс, BASF, Daimler Benz и всички останали, заплащат всеки извънработен час на прилежните китайски работници. Пак така ни го разказват китайци. Или в категорията условия на труд германците все още са лидери в света, бидейки все още трета индустриална сила на планетата и де факто са най-добре подготвени и приближени до условията на труд в показателя месечни или седмични часове вложен труд до условията на настъпващата Нова Парадигма. Защото още преди 80 години Кейнс пише, че в бъдеще хората ще се сблъскат с проблема да работят само по 4 часа, през 3-4 дни от седмицата. Учените през 1970-те години лансираха тази тема, касаеща 21 век едва ли не като любима. Днес Информационната революция прави тази прогноза реалност.

Данните за автоматизация на производството и неговата роботизация, както и стойностната заработка в рамките на една година на един немски работник също говорят в подкрепа на това. Съществена роля на трудовия германски пазар играят и жените, които представляват 47,5% от общата работна сила в страната. Годишното работно време за немските жени е с 27,5% по-малко от това на мъжете. Половината от работното време на германките е на половин работен ден.

По показателя създаден брутен вътрешен продукт на час и константна PPP, общата американска трудова заетост създава на час 71,90 долара, а германската - 77,76 $. Това на фона на създаван брутен вътрешен продукт на глава зает в стопанството в САЩ от 130 203 долара и 104 280 долара в Германия. Ако използваме и формулировката на Маркс за бъдещето, когато производителните сили ще достигнат ниво, което ще произвежда и охолно свободно време, включително за риболов, то германският работник през 2022 година, а и днес, разполага през всеки един ден от седмицата с час за риболов, крос в парка и бягане за здраве, футбол с ветерани, четене на книги, самоподготовка и дообразоване, занимаване с децата си, съвместни преживявания с приятели, колеги, съседи или в семейството. А немците умеят да използват свободното си време и за различни благотворителни дейности и цели. И в крайна сметка не може да пропуснем и факта, че в условията на информационната революция и всички съставки на Новата Парадигма, времето се превръща от известната ни формула: “Времето е пари” в нова такава - “Парите са Време”.

Средното ниво на безработицата през 2022 в САЩ е 5,9%, а в Германия 6,4%. Инфлацията на потребителските стокови цени в САЩ е 2,5, а в Германия 1,7 процента. Ние имаме други оценки по отношение на инфлацията, не само в САЩ и Германия, но и в целия свят. Доходите от социални застраховки като дял в БВП, в САЩ възлиза на 6,3%, в Германия на 14,9% (2021 година). Данъчните доходи в САЩ представляват 26,6% от БВП. В Германия този дял е значително по-висок и през 2022 е 39,5 процента. Германците са световни шампиони по събиране на данъци, при това на комунално, провинциално и федерално ниво.

Военните разходи в САЩ през 2022 представляват 3,45% от БВП, като добавяме, че това са официални статистически данни, по които всички експерти по сигурност имат съмнения, включително американските такива. Този процент в Германия е 1,39 % от БВП. И никак не трябва да ни учудва натискът оказван на Германия, а и останалите членки в НАТО бързо да се достигне минималната критична граница от 2%. Защо е така и къде точно биват наливани и “изгаряни” тези големи пари за национална сигурност е отделна, голяма тема.

До тук разбрахме най-важното - германците имат по-висока производителност на трудов час от САЩ, работят 1341 часа годишно, или с 35% по-малко от американците и разполагат с повече свободно време, което е белег не само за по-добри условия на труд, но и за ниво на жизнен стандард и качество на живота.

Разглеждайки условията на живот в 15 негови измерения, по общо 80 показатели, авторите на този сравнителен анализ са избрали два способа на оценка. При едната се доказва просто предимство, “по-добър или по-лош”, на една от двете страни като то се индикира с една звездичка. Полученият резултат е предимство за Германия в 10 измерения, предимство за САЩ в 4 измерения и нулево равенство. Или тук резултатът е 10:4 в полза на Германия. По втория способ тези оценки се задълбочават в три степени на предимство - малко, силно, много силно. И съответно се дават по една, две или три точки. Това води до един впечатляващ резултат от 23 : 6 в полза на Германия.

Първата дименсия в условията на живот са доходите, които са разделени в три отделни съставни части: заплати, доход на домакинството и бедност. Естествено те са тясно свързани с неравенството при доходите и в имуществото и богатството. Това е четвъртата дименсия. Друга тема е потреблението, което е пряко следствие от дохода. Авторите отделят в отделна дименсия в условията на живот, съотношението труд-свободно време, както средното - Медиан - богатство на едно лице. Не е пропусната и темата доход на пенсионера измерен за Медиан.

 Но нека разгледаме какво показва изследването по тези така важни и базисни за условията на живот във всяка една страна теми/дименсии.

1.        Доходи

Важно условие, е че валутният курс долар/евро е напасван към Паритета на Покупателната Сила (Purchase Power Parity, PPP). Известно е, че плаващите валутни курсове са най-голямата пречка при изготвяне на стабилни сравнителни анализи. Световната банка е пресметнала за всяка страна фактор за конвертиране на нейната валута. Така се коригира пазарния валутен курс за адаптирането му към паритета на покупателната сила, PPP. Факторът за конвертиране за Германия през 2022 година е 0.767. Ако разделим пазарния валутен курс на фактора конвертиране (1.053 USD = 1 Евро през 2022), който е специфичен за всяка година, получаваме паритета на покупателна сила в международен план на американския долар, което означава - 1.372$ за 1 Евро. В анализа се използват два фактора на конвертиране, като вторият е свързан с константните цени през 2017 година. Основните данни са почти изцяло на база 2022 година.

1.1. Средната годишна заплата за всички заети работещи, включително и тези на половин ден, в САЩ е 57 927 $, в Германия е 54 997 $. Ако се извадят от калкулацията работещите на непълен ден, то тази сума за САЩ е 77 463 $, а за Германия 67 576 $. Когато се направят изчисления за почасовата заплата на работещите цял ден, на база паритет на покупателна сила за 2021 година се получава, че американците получават средно по 40.94 долара на час, а германците по 42.55 $. При отчитане на важния фактор - Медиан , заплата на час за работещ пълноценно работно време, на база PPP текущ щатски долар, германците получават годишно по 58 028 $, а в САЩ по 54 496 $. Тази сума , пресметната на един час заплатен труд за работещите на пълен ден в САЩ е 28.80 $ и в Германия е 36.54 $. Ако погледнем изработените часове в годината само на заетите пълен работен ден, то в САЩ те изработват по 1 892 часа, а в Германия по 1 588 часа. Ако включим в сметките и работещите на половин работен ден, то при вземане предвид на всички заети, в САЩ се изработват годишно по 1 811 часа, а в Германия по 1 341 часа. Делът на работещите непълен ден в САЩ е 11.7% от общата заетост, а в Германия това са 22.2%. Разликата в заплащането при жените на база Медиан заплата, в САЩ е с 20% по-малко от мъжете, в Германия това са 9.8%.

Минималната заплата на час в САЩ е 12 долара, а в Германия 16.48 $ (на база текущ паритет на покупателна сила, PPP).

Секторът на нископлатените американци(измерен с разлика от 2/3 спрямо медиан заплата) има дял от 22.7% от всички работещи на цял ден. В Германия този показател е 19.0%. При сравнението на заплатите са използвани общо 14 показателя.

Този анализ ясно показва предимства при  заплатите в Германия. Германските жени получават по-високи заплати, почасовата заплата медиан в Германия е по-висока, независимо, че германците работят по-малко часове, делът на нископлатените е по-малък при германците. Но в Германия има силни профсъюзи и друг установен ред на колективни договаряния за ръста на годишните заплата. Накратко, немците са изградили обществен модел, който има глас и влияние в пазарлъците и договорките, които текът между труда и капитала във всяка една страна на света. Тук Германия получава една звездичка и една точка.

1.2. Доходите на домакинствата са по-важни от надниците и заплатите за условията на живот. Средният доход на американското домакинство е с почти 35% по-висок от този на германското. Отчетени са 11 фактора, като е взета за база 2019 година, поради липса на точни данни за 2022. При отчитане на дохода Медиан тази разлика е 21%. При пенсионерите разликите в полза на САЩ тук са съществени , +54% по-високи при средния доход и “само” 35% при Медиан доход.

Средният доход по текущ покупателен паритет, на долара в САЩ е 39 832 $, а в Германия е 39 832, което е съотношение с коефициент 1.346. На база Медиан стойност това са съответно 42 800 $ и 35 296 $ (1.213).

Средният дял на дохода от капитал в американското домакинство в общия чист доход в САЩ е 11.3%, в Германия 6.8 процента. Средният чист доход в едно американско домакинство за хората над 65 години е 50 910 $, срещу 35 169 $ в Германия, на база паритет на покупателната сила на долара. Делът на домакинствата в САЩ считани с доход водещ до бедност е 15.1%, в Германия 10.9% (на база дял от всички домакинства с доход под 50% от Медиан доход за страната). Показателят за детска бедност в американските домакинства е 21%, в Германия е 11.7%, като дял на децата под 18 години, в домакинства с 50% по-нисък доход от Медиан доход в двете страни.

Като цяло американските домакинства получават по-висок доход и се посочват следните причини за този резултат. Американците работят повече часове през годината, в Германия броят на домакинствата с един член е значително по-голям, пенсионерите в Германия, на възраст над 65 е по-висок - 22,6%, при 17,1% в САЩ. Американците получават по-високи доходи от капитал в резултат на по-дебелата капиталова “възглавница” и в средния доход на техните домакинства преобладават по-голям брой много богати и богати домакинства. Тук Съединените щати получават предимство от две точки.

Ролята на социалния модел в Германия допринася за невидими, допълнителни доходи на домакинствата по пътя на колективното потребление на обществени средства. Примери за това са безплатните детски градини, безплатните държавни университети, безплатните аутобани, безплатното здравеопазване, държавното субсидиране на междуградския и градския транспорт. Всичко това е пряко свързано с една коренно различна германска концепция за обществения модел в страната. В цифрово изражение социалните разходи в Германия допринасят за индивидуалното потребление на всеки немец, при отчитане паритета на покупателната сила, PPP, с 8 800 $ годишно. Съответно в САЩ това са 2 876 долара.

Ключът за разбирането на разликата в реалния доход в двете домакинства на глава от населението е системата за разпределение на доходите. Този доход е по-неравномерно разпределен в САЩ. При 20-те% домакинства от най-горната скала за доходи, американските домакинства консумират цели 43.9% от общия доход на всички домакинства (100%). Групата номер 9, включваща домакинствата между 80 и 90% процента домакинства по доход, този дял е 19,3 % (Германия 14.2). А в топ 10-та група домакинства 90 до 100% този дял е 24,6% (Германия 23.8%). Разделени в 5 групи, всяка с по 20 процента от домакинствата, се получава следната картина. В трета и 4-та група, които представляват по 20 % от домакинствата, делът на 3-та САЩ е 16.2% от общото потребление, в Германия 17.8%. А в четвърта група съответно - 22.5 и 22.4%, което показва леко предимство за потреблението на средната класа в Германия. Но за да е пълна картината, забелязваме, че първа група включваща 20% от домакинствата, определяни като бедни, потребяват в САЩ само 6,1% от общия доход на домакинствата в страната. Или една пета от домакинствата потребяват само 6 процента от домакинските доходи в САЩ. В Германия това са 8,2%. Но като добавим и втората група домакинства с дял 20% в тях, виждаме, че тези американски домакинства разполагат с 11,3%, а в Германия с 13,6% от общия реален доход за потребление във всички домакинства. Тези две големи групи включващи 40% от домакинствата, трудно бихме могли да отнесем към средната класа и в двете страни, нито, че се наслаждават на охолно потребление. Това са домакинствата, които попадат или се доближават до относителната категория “бедност”, която за първи път се появява в такъв анализ за тези обявени като високо развити страни.

1.3. Третото под-измерение на доходите е формулирано като “Доходи и Бедност”. Тук сравнителният анализ показва по-високи нива на бедност в САЩ, включващи група с доходи под 50% от дохода Медиан за страната. Най-голям е делът на бедните сред пенсионерите - 22.8% в САЩ и 10.9 процента в Германия. При хората на възраст под 18 години, това са 13.7% в САЩ и 11.7 в Германия , или детска бедност (с по-малко от 50% от Медиан дохода). При възрастовата група между 26 и 65 години, или трудовото население, в САЩ това са 13.2%, в Германия 9.5 процента. Или общо за страната, делът на бедните в САЩ е 15.1 % и в Германия 10.9 %(на база доход под 50% от Медиан дохода).

Слаби точки в Германия са домакинствата с едно лице, особено такива с деца и един родител, както и ниските пенсии сред по-възрастните хора. Програмирана бъдеща криза за пенсионерите в Германия е увеличението на техния дял, в съчетание с намаляване на работещото население, и от там на отчисленията в германската пенсионна система. Тя се различава от американската и не е основана на натрупване на лична капиталова база за пенсионно осигуряване. Това разбира се не означава, че американската система е по-сигурна, защото един глобален срив на капиталовите пазари, примерно между 2029-2033, не би означавал нищо друго освен “изпаряване” на частните пенсионни фондове, които са един от трите главни играчи в бизнеса Спекулация.

Но нека обобщим до тук какви оценки получават разгледаните по-горе дименсии. По доход Медиан Германия получава 1 точка и една звездичка. По Медиан доход на домакинствата САЩ получават 2 точки и една звездичка. В графата Бедност германците са много по-добри и получават 2 точки и една звездичка. При Медиан доход на пенсионерите резултатът е равен и точки и звездичка не се присъждат. В дименсията “Баланс на Труд-Начин на живот” или показателят свободно време на германците е присъдено много голямо предимство и получават 3 точки и една звездичка.

2. И преминаваме към раздела “Богатство”. Съединените щати се считат за най-богатата страна в света, ако се вземат предвид реалните финансови активи и тези в недвижимости, освободени от кредитни задължения. Това е и определението за нетно богатство. Ако то бъде измерено в текущи цени, това де както представлява финансовия баланс на едно домакинство. През 2022 средното капиталово богатство е достигнало ниво в тази страна, надхвърлящо почти 20 (двадесет пъти) средният доход на едно домакинство при отчитане на PPP. Нетната стойност през 2020 на едно домакинство в САЩ е средно 1 049 039 долара, а в Германия 316 500 Евро (2021 г.). Пресметнато през паритета на покупателната сила за Германия това са вече 434 600 Евро. Но при показателя за Медиан домакинство в САЩ това са 140 800 $, а в Германия 106 600 Евро? И ако погледнем групата от първите 10% най-бедни американски домакинства, през 2020 те са на Минус 1 450 долара, а в Германия само 1 237 Евро. За сметка на това най-богатите 10% домакинства в САЩ (2020 г.) притежаващ нетна стойност по текущи цени с отчетен паритет на покупателна сила, PPP - 1 410 000 $, а в Германия 996 661 Евро. По наше мнение това не е задължителен показател за качеството на живота в една страна. В раздела Богатство, германците получават една точка и една звездичка, или имат предимство.

3. Способността на едно домакинство да потребява (консумира), често се определя като мярка за това да си позволи достъп до стоки и услуги. Тук авторите се абстрахират от размера на работното време. Индивидуалното потребление средно на глава от населението, по текущи цени с отчетен паритет на покупателна сила в долари е в САЩ 52 088 годишно, в Германия 32 415 $. Като се отчетат социалните трансфери в САЩ от 2 876 $ и в Германия 8 800 $. Това резултира в общо потребление на глава от населението в Съединените щати от 54 964 $ и 41 215 $ в Германия. Това показва предимство за САЩ, но сме длъжни да компенсираме тази разлика главно с 26% по-малкото работно време в Германия, като изработени човекочаса труд и скритите социални предимства. Както и с отчитане на високия дял в потреблението в САЩ на групата на богатите домакинства. Германците са свикнали да пестят и мат средна спестовна квота 11.4% от нетния си доход на разположение за харчене, а американците само 3.7%. Това е предпоставка за по-малката популярност на потребителския кредит сред германците. Последните имат по традиция положително търговско салдо, докато САЩ функционират с търговски дефицит - вносът превишава износа. Това ни сигнализира, че потреблението в Германия е по-ниско, а в САЩ противно на това има свръхпотребление. В дименсията Индивидуално потребление американците получават две точки и една звездичка.

 4. Здравето и здравеопазването по правило е една от най-важните детерминанти за условията на живот. Взетите предвид 10 показателя в тази сфера от живота, показват в анализа силно предимство за Германия. Така например здравното застраховане в Германия е задължително, а в Съединените щати все още има милиони хора незастраховани за здраве. Също така трудовите злополуки са по-високи в САЩ. Необяснимо е, че в САЩ се харчат с 30% повече средства за здраве, като дял в БВП, но резултатите в крайна сметка са обезпокояващи.

Продължителността на живота през 2021 в САЩ е 76 години, в Германия 81.

Разходите за здраве като дял в БВП в САЩ представляват 16.6%, в Германия 12.7.

Легловата база в болниците - легло на 1000 души - в САЩ са 2.27, а в Германия 7.76 броя.

Медицински работници на 1000 души население, в САЩ са 2,67, а в Германия 4.53.

Незастраховани за здраве в процент от работещото население в Съединените щати са 12.2%, а в Германия само 0.1%.

Фаталните трудови злополуки на 100 хиляди заети в % годишно, в САЩ са 3.6, в Германия 0.7

Дял на хората с наднормено тегло в % от населението - САЩ 37.7 и Германия 25.7

Смъртни случаи от Covid-19 на 100 хиляди население - САЩ 341 , Германия 203

Съгласно Bloomberg Global Health Index за 2019 - САЩ индекс 75 и място 35-то, Германия индекс 83.1 и място в класирането 23-то.

Съгласно Bloomberg Health Security Index, 2021 - САЩ 75.9 и 1-во място, Германия 65.8 индекс и 8-мо място в света.

Докато американската здравна система отстъпва, не би могло да се твърди, че германското здравеопазване е перфектно. То е вкарано в една силно регулирана система, обогатена с различни държавни субсидии, държавни институции, извършващи пряк контрол върху доходите на немските лекари и една висока степен на бюрокрация. Световните анализи за качеството на здравеопазването и неравенството в доходите и имуществото показват, че те се намират в тясна връзка. Тук причините връзки по наше мнение са комплексни и не е трудно да се докаже, че неравенството в един икономически модел води до лоши условия за здраве, по-кратък живот и до по-високо ниво на социални проблеми. Нашето убеждение е, че здравето и здравеопазването са “обществена стока-благо” и нито е умно, нито правилно да бъдат превръщани в стока за пазара. И не случайно анализът отразява едно много голямо предимство тук за Германия, която в тази дименсии получава три точки и една звездичка.

5. Анализът в сферата на Околната среда разглежда както достижения така и пречки, на основата на 6 показателя. Тук отново Германия показва много голямо превъзходство, което е възнаградено с 3 точки и една звездичка.

Първият показател се отнася до емисията на газове водещи до парников ефект, на глава от населението измерено в тонове през 2021 година. За САЩ това са 17.6 тона, за Германия 8.9 тона.

Вторият показател е емисията на въглероден окис на глава от населението в тона

Третият показател е отпечатък, резултат от производството и потреблението на стоки. В САЩ това са 14.9 т. От производство и 16.00 т от потребление. В Германия съответно 8.1 и 9.7 тона. (2021)

Четвъртият показател е за загуба на биокапацитета, който включва едно замерване на всички екологични щети. За САЩ нетният отпечатък е 4.59 на глава от населението, за Германия 3.16.

Петият важен според нас показател е делът на възобновяемите енергии в производството на енергия. В САЩ това са 22.2 %, докато в Германия са 44.4 % (2022)

Шестият показател е замърсяването на въздуха в микрограма в м3. САЩ - 7.7 , Германия - 12.0.

Качество на водата - в САЩ 88, Германия 91.

6. Сигурността като състояние в двете страни е оценена като екстремно различна. Анализаторите разглеждат тази тема само по 5 показателя.

Първият е преднамерени убийства на 100 000 души население и съответно място в световната класация за 2021 година. В САЩ това са 6.81 случая и незавидното 155 място в света. За Германия този показател е 0.83 и 43 място. Това е едно съотношение от 8.2 пъти по-лошо в САЩ.

Вторият показател е степента осъдени на затвор на 100 000 души през 2018 година. В Съединените щати това са 655 души, в Германия - 78. Тук отново американците са 8.4 пъти по-зле от германците.

Третият показател са смъртните случаи в транспортни злополуки на 100 000 души. В САЩ това са 12.7 случая, в Германия 3.8 през 2021. Или съотношението в полза на Германия е 3.34 пъти.

По индекс на организирана престъпност, в степен на криминогеност измежду 193 страни. САЩ имат коефициент 5.67 и са класирани на 126 място. Германия с 5.33 е на 113 място. (Global Organisational Crime Index, 2023)

По индекс за оценка на корупцията (Transparency International) в процент от най-добрата страна:  САЩ с 69% на 2-ро място, Германия 79% и на 9-то място. Най-добрата оценка е на първо място.

По наше мнение независимо, че са подбрани важни показатели, анализът използва едно относително тясно схващане на понятието сигурност. При убийствата, както и при попадналите в затвора става въпрос за разлики от над 8 пъти. Видим е силен контраст в условията на живот в двете развити индустриални страни. Необичайно високо е нивото на смъртните случаи при пътни злополуки в САЩ, ако отчетем факта, че по германските аутобани няма ограничения в скоростта, а по американските тя е около 100 км./час. Предпоставки за тези твърде лоши показатели  на американския обществен модел са и високата употреба на наркотици, както и свободното притежаване на огнестрелно оръжие. Може би най-стряскащият показател тук е броят на хората попадащи в американските затвори, където тази страна с големи претенции на висок жизнен стандарт и люлка на демокрацията и свободата е поставена на 155 място в света, изпреварваща друга държава с претенции като Русия, завоювала 156-то място в световната ранглиста. Тук на германския модел е отчетено много голямо предимство и получава цели 3 точки и една звездичка.

По тази тема би било уместно да се направи едно задълбочено сравнение с Китай, където сигурността се разглежда като комплексно понятие и обхваща почти всички сфери на живота от вътрешна и външна национална сигурност, през енергийна, продоволствена, икономическа, екологична и т.н. сигурности.

 

7. Дименсията Жилищно устройване е отчетена с 5 показателя.

На първо място като дял на хората живеещи в собствени жилища и домове спрямо общия жилищен. В САЩ в 64,6 % от жилищата и къщите живеят техни собственици. В Германия този дял е само 35%.

По брой на стаите спрямо един член в едно средно домакинство, в САЩ това са 3.2 стаи, в Германия са 2.8 (2020 г.).

Третият показател е жилищна площ на глава от населението. В САЩ това са 61.5 м2 , а в Германия 46 м2 (през 2020 година).

Четвъртият показател отразява бездомните хора като дял от населението. В САЩ това са 0,18% през 2020, в Германия 0.41% (2018).

Петият показател е Ценовият индекс на жилищата и къщите, на база 100 през 2015 година. В САЩ той е 186 , а в Германия 154 през първо тримесечие на 2023 г.

Анализът показва, че американските домове са по-просторни и с доста по-висока степен собственост на населението. Или около две трети от целия жилищен фонд в САЩ се ползва от собственици. Или, голямата част от германското население живее под наем. Тук по наше мнение следва да се отчетат редица други фактори, като това, че Германия е 6.9 пъти по гъсто населена страна. Или особено това, че качеството на жилищното строителство при германците е далеч по-високо от това в САЩ. Не на последно място поради няколко хилядите задължителни стандарта в хода на жилищното строителство в Германия. Особено впечатляваща би била разликата може би при топлинната и хидроизолацията на германските сгради, които през този век все по-активно, дори задължително се снабдяват с енергиен паспорт. Не са показани данни за нивото на средните брутни наеми в двете страни. Но други анализи показват, че те са относително по-ниски от тези в САЩ. Но и в големите германски градове вече се натрупва напрежение, поради техния ръст, а и поради свиване на предлагането на свободни жилища. Тази тема изисква отделен материал и е пряко свързана с условията на живот в Германия. По тази важна дименсия от обществения модел, американците получават предимство и са възнаградени с една точка и една звездичка.

 8. Следващата сфера на анализ са Образованието и Изследванията, които са оценени по 9 показателя. Тук американците имат предимство, обозначено с една точка и една звездичка. Това е важна съставка и в обществения модел на една страна, защото доброто образование е основна предпоставка за избор на професия и има връзка както с условията на труд, така и размера на личното и свободно време.

Общите разходи за образование като дял в БВП през 2019 в САЩ представляват 6.0 процента, в Германия 4.4 %. Общите разходи на глава редовен студент, с отчетен паритет на покупателна сила за 2019 в Съединените щати представляват 64 644 долара, в Германия 44 620 $. Обществените разходи за образование като дял в общите обществени разходи в САЩ са 11.7%, в Германия 9.2 процента.

Разходите за изследвания и развитие, R & D като процент от БВП са 3.45% в САЩ и 3.14% в Германия.

Делът на частни средства в образователните институции в САЩ е 32%, в Германия 13%.

Годишните такси в държавните университети са съответно средно 10 692 $ в САЩ и 74 (седемдесет и четири) долара в Германия.

Средното времетраене на образователния период в САЩ е 17.3 години, в Германия 18.2 години.

Резултат по PISA - 495 за САЩ, 500 за Германия.

Дял на лицата, които завършват средно образование - в САЩ 92%, в Германия 86%.

По наше мнение е трудно да се сравняват само по тези показатели двете образователни системи. Така подадените данни не включват напълно професионалното образование, което в Германия се осъществява и директно в индустрията и е един забележителен белег с уникална стойност и най-вече отлични резултати за производителността в германската индустрия. Подобна система не съществува в САЩ, а и проспериращият Китай, внимателно я изучава, но още не може да я реализира. В германската система на двойно професионално образование (техникуми и заводски училища) са включени около 41% от учещите в страната за висше образование (по данни за 2023), но участват и в професионалното образование и те биват отнасяни към категорията за средно образование. Данните, които ползват авторите на изследването са с източник ОИСР и отчитат само висшето образование, елиминирайки двойното професионално образование в Германия. Голямата разлика в разходите за образование като дял в брутния продукт е поради това, че разходите за висше образование в САЩ са по-високи, но американците не познават двойното професионално образование, то не е включено в графата висше образование. В Германия разходите по него де факто носят производствените фирми. В Германия има и други скрити големи разходи за образование, които липсват в този анализ. Известно е, че системата за висше образование има предимство при елитните университети, както и в обема за разходите на изследвания и развитие (Research & Development). Тя разбира се не би могло, по наше мнение да бъде отнесена към американския обществен модел, а на първо място към бизнес модела на Щатите. Защото елитните, а и частните университети предлагащи курсове за мастерска или докторска степен, директно заставят чрез много високи такси студентите да  поемат високи студентски заеми. Техният стойностен обем през 2023 доближава огромната сума от 1,5 трилиона долара. Резултатът за успелите абсолвенти е добри работни места, високи заплати и доходи, но и изплащане на този дълг в следващите 20-25 години. А това е форма на допълнителна зависимост, или орязване на личната свобода. Защото към този дълг се добавят и огромни ипотечни кредити и успоредно с това и високи образователни такси в частни колежи за децата на тези успели, високоплатени абсолвенти. Този кръг на скъпо образование и трайна дългова зависимост е известен не от днес за условията на живот в САЩ. Известно е и кой получава гарантираните лихви от този печеливш бизнес.

 9. Сравнителният анализ не е пропуснал и темата “Джендър - Gender” в нейните проблемни аспекти. Подбрани са 8 показателя. Първите пет са стандартни за целия свят и са включени в глобалния Индекс на ООН за джендър неравенство - смъртност при майчинство, майки в юношеска възраст, дял на жени и мъже в общото население с ниско гимназиално образование, участие на жените в обществения живот и на трудовия пазар. По този индекс Германия е класирана на 19 място с показател 0.073, а САЩ на 44-то с индекс 0.179. По-малките числа показват по-ниска степен на неравенство. На първо място по този индекс в света е Дания.

При насилие върху жените коефициентът за САЩ е 13.9, за Германия 2.5 (2023, ОИСР). Този индикатор включва доказано насилие от съпруг или партньор, житейски опит за физическо или сексуално насилие, правна защита срещу местно насилие.

Дискриминация в семейството - 2.1 в САЩ и 0.3 в Германия (ОИСР, 2023).

Дял на жените в парламента в % - САЩ 19.1 и в Германия 31.5 (2023, ОИСР)

Социални институции и джендър Индекс, SIGI - 19.1 в САЩ и 12.4 в Германия (2023, ОИСР).

Джендър-Разлика в заплатите в %   -  17.0 САЩ  и 13.7 в Германия

Разходи за децата в домакинство с двама родители в % към нетния семеен доход:

В САЩ 11%, в Германия 1%.

Законен срок за майчинство в седмици - САЩ 12 седмици неплатени, в Германия 14 платени седмици.

Платен отпуск за майчинство - в САЩ е 0 , в Германия 44 седмици.

В тази дименсии Германия получава 3 точки и една звездичка.

 

10. Система за социално осигуряване. Тук на Германия са присъдени с 2 точки по-голямо предимство и една звездичка. Това може би не е “терена”, където да се сравняват детайлите в социалното осигуряване между САЩ и Германия, защото разликите са много големи. Известно е, че германците изграждат тази мрежа още от времето на Бисмарк с първите социални закони приети преди 140 години. И германският обществен модел не включва само социалните застраховки, а е развърната система  финансирани от държавата набор от обществени стоки, или по-точното определение е обществени блага, които на практика се ползват от всички безплатно или при много ниски, субсидирани цени.

Базисната философия в Съединените щати е гражданите сами да носят отговорност, което означава изключително частно социално осигуряване, допълвано с малки възможности за държавна подкрепа на най-бедните слоеве от населението. Правата на американците работещи на трудовия пазар са силно ограничени в сравнение с германските им колеги, особено при загуба или съкращаване на работно място. Американските пенсионери също получават значително по-малка защита при принудително освобождаване на жилище. Минималната заплата на федерално ниво е само 7.25 долара и не съществува федерално регулиране на минималния отпуск. Федералното регулиране на отсъствие по здравословни причини е ограничено до 40 дни в годината и не е платено.

Германската система за социални помощи и трансфери към индивида и семейството е организирана в 142 институции(източници на плащания) и е много комплексна и не обхваща само социалното застраховане. Независимо, че в следствие на системната криза на глобалния капитализъм, германският социален модел през този век изпитва затруднения, постоянно и бавно се свива и дори става и чуплив, изследването потвърждава и доказва факта, че определено превъзхожда американския социален модел по всички показатели. Нашето мнение е, че в тази дименсия американците представят на света един непълноценен социален модел, но разбираме и отчитаме факта, че той изцяло е продукт на политическия и икономическия модел в САЩ. Анализът в тази област ни показва, че в двете страни става въпрос за коренно различен модел съвременен капитализъм. Последните данни за Германия показват, че нейната система на социално-пазарно стопанство, свързващо и преплитащо чрез сложна мрежа от институции, инструменти и политики, двата отделни модела - икономическия и обществения - е все още основна опора за германското население и изградения немски тип капитализъм, характеризиращ се по-малки разлики в доходите и неравенство при капиталовото нетно имущество, типични за САЩ.

 Какво е резюмето по този сравнителен анализ? Германия има много голямо превъзходство по темите Околна среда, Здравеопазване, Сигурност,  Джендър и в баланса работно време/свободно време, които носят по 3 точки. В дименсиите Мрежа за социално осигуряване, Борба с бедността и Неравенство в доходите получава по 2 точки. При Медиан Заплати и Медиан Богатство/Имущество точките са по една.

САЩ получават по 1 точки по темите Потребление и Доход на домакинствата (Медиан) и по една точка в секторите Образование и Жилищно осигуряване.

Това формира един краен резултат от 23 : 6 в полза на Германия.

 

 

Следва продължение

 

 

 

 

CSR в ТВ  и радио– предавания

За заседанието на КСНС при президсента и кризата в Украйна– има ли опасност от война
БСТВ, Актуално от деня,15.02.2022 г.,  гост– Симеон Николов

Няма да се стигне до война, дипломацията ще се справи
БНР– Плавдив, 15.02.22 Автор:
Елена Крушкова , интервю със Симеон Николов

Преходът към новия свят - сигурност и енергетика

Предизвикателствата пред триморието
проф. Нина Дюлгерова, Симеон Николов - дипломат 17/7/2021г.

Инициативата "Три морета" - цели и приоритети
Предаване: Денят започва, 09.07.2021

Три морета - 08.07.2021 г.
БТВ, от 47,22 минута до 1.02.25 минута

Симеон Николов: Европа все още е силно зависима от САЩ
публикувано на 22.06.21 в 14:31

Накъде отива светът. Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати
Представя Симеон Николов
17.09.2020

Източната политика на ЕС
Проф. Нина Дюлгерова и Симеон Николов
16.10.2020

«Накъде отива светът»
В „Студио Хъ“ Симеон Николов, дипломат, говори по темата накъде отива светът.
sedemosmi.tv, 21. 08. 2020 г.

Симеон Николов: Българската политика няма собствен почерк
БНР, 14.08.2020

Симеон Николов: България може да изпадне в периферията на европейската отбрана
БНР, 14.01.20 в 18:39

Империята отвръща на удара: Москва изгони наш дипломат. Срещата на НАТО в Лондон: Ще воюваме ли с Русия
Българска свободна телевизия, 05.12.2019, интервю със Симеон Николов

Симеон Николов: Сирия е по-близо до възобновяване на войната
БНТ, Още от деня, 11.10.2019, 18,20

Симеон Николов: Квотата на политически назначения в дипломацията отдавна е надхвърлена БНР, Хоризонт, на 20.08.19 в 09:58

Симеон Николов:
По време на прехода не говорихме открито за военното разузнаване

БНР, Хоризонт, 12.08.19 в 09:43

Експерт: За увеличението на мигрантския поток се знаеше отдавна
ТV Balgaria On Air, 09.04.2019

Иде ли краят на Ердоган
ТВ «България 24», Точка на кипене, 04.04.2019, гост Симеон Николов

Буреносни облаци над Европа
ТВ България 24, 28.02.2019 г.
Гост в студиото: Симеон Николов - директор на Центъра за стратегически проучвания

Симеон Николов: Има огромен разлом между Европа и САЩ, но няма опасност от разпад на НАТО
ТВ Канал 3, Денят  на живо, 19.02.1019

Дипломацията деветата дупка на кавала
ТВ СКАТ, Телевизионен форум, 20.01.2019

Европа се радикализира, ЕС се бори бавно с тероризма, алармира дипломат
ТВ България Он Еър, 17. 12.2018 г.

Споровете по ракетните договори между Русия и САЩ
Канал 3, Денят на живо, 13.12.2018 г.

 

 

Други линкове към предавания

 

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

ВОЙНАТА И ДИПЛОМАЦИЯТА

 

НАКЪДЕ ОТИВА ЕВРОПА

 

МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

 

НАКЪДЕ ОТИВА СВЕТЪТ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krämer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22

 

 

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                           Последна актуализация

15.07.2024