Част Втора: Цивилизационните съставки в Германския, Скандинавския, Канадския модели все още без конкуренция на фона на озверелия глобален свят

Проблемите в икономическия и социалния модел на САЩ са известни. Интересното е, че неравенството в тази мощна индустриална страна постоянно се засилва и успоредно с това стремглаво нараства нейния държавен и фирмен дълг. В същото време големите американски компании процъфтяват от няколко десетилетия, като оперират глобално, трупат нетни печалби навън (офшор) в трилиони и не е ясно какви данъци внасят у дома, в условията на добре изпипаната глобализация. Американците са създатели на глобалната иновационна и технологична машина и владеят перфектно бизнеса Финансиализация, имат мощна развърната финансова система, чрез която успешно теглят големи печалби от други региони и държави, а на фондовите борси още по-успешно теглят и консумират печалбите на бъдещето. Но нашето мнение е, че комплексният бизнес Спекулация се осъществява с помощта на най-модерни мощни суперкомпютри, 24 часа в денонощието и конците се дърпат не от американската държава, тя е само един инструмент, в ръцете на силно Концентриран и Централизирани Глобален Капитал. Това е дълга и сложна тема, но нека опростено го приемем така. Известно е, че под американски флаг условно се намират пет огромни бизнес отрасли, наричани The Big Five - Big Money, Big Energy, Big Tech, Big Military and Big Pharma. Но не бихме казали, че те са американската държава. По линия на акционерния капитал и неговата тотална концентрация собствеността върху тях е не само централизирана в две основни Групи по Специални интереси, но и силно преплетена  и с мъглява прозрачност. Супер Групата по Специални интереси, управляваща Финансиализацията в тандем с Технологизацията (Big Money + Big Tech), би могло да наречем и FinTech (финанси и технологии) има своето седалище в Ню Йорк и Лондонското сити, както и в развърнатата система от Офшорни зони, добро наследство от разпадналата се Британска империя. Тази комбинация от супер големи бизнеси, за голямо съжаление не се интересува от работното време на американския работник в концерна  General Motors, нито от Околната среда, нито има интерес за безплатно здравеопазване, нито от мястото на жената в обществото. На този напрегнат терен един от най-търсените резултати е т. наречената Shareholder Value (пазарна стойност на акциите и печалбите, които носят те). Този ключов момент от функцията на капитала като процес в трупане на печалби, по дефиниция влиза в противоречие с всеки един социален модел, в която и да е страна. Той е този, който застави европейските концерни и на първо място германските и скандинавските още в началото на 1990-те години по икономическа принуда да се включат в световната игра наречена Глобализация. А Глобализацията по много дефиниции на западни експерти е политически проект на САЩ. Нашето мнение е, че е проект на Групите по Специални интереси, които нямат национален, а притежават интернационален характер, същност и почерк. И може би по-точното определение на Глобализацията е Властова Игра за обслужване на геоикономически интереси. И не на последно място - схема за преразпределяне на световния принаден продукт. Високите технологии доведоха до нещо много благоприятно, което би могло да обслужва социалния модел, в случая в САЩ. А именно - динамично разпадане на себестойността на произвежданите стоки, а от там и до разпадане на цените им. Монополната, стройна организация на най-големия бизнес, отново подпомаган от технологиите, не допуска тези ценови предимства да достигат до американския или германски покупател. Това разбира се важи с тройна сила за останалата част от света. Един анализ в този дух би хвърлил достатъчно светлина върху драстичните разлики в така важни теми от условията на живот между САЩ и Германия, разгледани и оценени по-горе.

В този анализ не са попаднали важни теми като инфлацията. Тя е показана бегло с цифри неотговарящи на реалната ценова инфлация нито в САЩ, нито в Германия, нейния произход и генезис, като “заболяване на парите” и безупречен способ за постоянно прехвърляне на покупателна сила от мнозинството към малцинството. Нито е показана истинската причина за ценовите характеристики на бизнеса Big Energy, който също има глобални измерения, но и пряко влияе на условията на живот в САЩ, Германия, а и в целия свят.

 Но понеже са отбелязани и разходите за въоръжаване към БВП в САЩ и Германия, нека с няколко изречения докоснем и тази тема. По наше мнение в Европа тече дирижирана война, като част от Световна такава, водена на финала преди старта на Нова Парадигма в света. Една от целите, които обслужва тази никому ненужна разрушителна в икономически и емоционален и човешки план война е да се вдигнат рязко разходите за въоръжаване, в опит за преодоляване на кризата на свръхпроизводство затиснала абсолютно всички национални икономики в света. И системата работи безупречно. Изведнъж Западна Европа е смъртно заплашена от една технологично изостанала армия, затънала в безпримерна корупция и тя трябва да се въоръжава. Натискът е голям, защото още администрацията на Обама, пипайки с меки ръкавици, не успя да убеди германците да увеличат разходите си за въоръжение на 2% от БВП. Аргументът на Америка бе прост и разбираем: “Ние не можем да носим 70% от военните разходи в НАТО и да ви осигуряваме външната сигурност за наша сметка.” Това разбира се не е съобщение от американския данъкоплатец, а от Групата по Специални интереси Ню Йорк-Лондон, наблюдаваща и управляваща бизнесите  Big Money и Big Military. Съответно в Германия се прие през 2023 решение за 100 милиарда евро допълнителен бюджет за превъоръжаване. Една голяма порция от тези пари на данъкоплатеца ще отидат за закупуването на 35 най-модерни бойни самолети F-35A. Един такъв самолет, заедно с ракетното въоръжение струва около 330 милиона евро. Това резултира в една обща цена от приблизително 11 милиарда евро. Мостовете и тунелите в транспортната мрежа на Германия се нуждаят от години за ремонт, който по план-сметка от 2017 възлизаше на около 12 милиарда. Но за да не пропуснем тук  САЩ, сме длъжни да добавим, че военно-промишлената програма на Пентагона за този най-модерен и скъп самолет има одобрен бюджет от 2,1 трилиона долара. Първите доставки за Германия на F-35A, са планирани за 2026 година. Но понеже американската военна индустрия следва да бъде максимално натоварена с поръчки (ние не знаем как биха се отразили тези поръчки на капитализацията и курса на акциите на американските военни концерни…това го знаят плановиците на бъдещите печалби, анализаторите от Big Money и Big Military), германското правителство възнамерява да поръча допълнително още 7 такива самолета. Но в групата с поръчители на F-35 участва и неутрална и невоювала от 200 години, мирна Швейцария. Вътре е и Япония, при която в момента се оформи сериозен проблем. Поради обезценката на японската йена спрямо долара, във военния бюджет на Япония се отвори тази година голяма дупка от ….милиарда долара. За това по-долу в текста.

По наше мнение, независимо, че този тип самолети се смятат за върха на съвременните технологии в областта на ВВС, в случай на разрастване на започнатата световна война, те не биха помогнали за печеливш резултат, защото голямата война ще приключи само в една нощ, когато едната страна би успяла с помощта на Изкуствен Интелект и квантови технологии да заглуши и “ослепи" всички комуникации на противника и тези скъпи самолети няма да могат и да излетят, защото биха били парализирани поради липса на управление и от Космоса и в Сайбър пространството.

 И още нещо по темата Брутен Вътрешен Продукт, която е част, макар и не ключова от горния сравнителен анализ. В своя разказ от 1985 година, “Всеки ден умира по-малко свобода”, германският автор Хайнрих Бьол пише: “Ние живеем в едно разточително общество, което ни представя разточителството като растеж”. Отлично формулирано, но този пасаж важи с двойна сила за американския икономически модел. И понеже растежът е допълнително произведените стоки и услуги на база предходна година, то още през 1990-те години бе известно, че сума равна на над 10% от БВП на страната се разходва за рекламна дейност за да се продават произвеждани, ненужни стоки. А в тази част от икономиката - икономически ръст - се крият и много стоки, които по дефиниция са заложени да не притежават високо качество, което значи да имат кратък жизнен цикъл и съответно да бъдат подменяни по-често. Това е едно голямо “достижение” на западните финансисти, които през 1990-те години на миналия век, изместиха инженерите като водещи в сферата на производството в целокупната система на западните, индустриални държави. Известно е, че в една Германия, ежегодно се изхвърлят от домакинствата неупотребени храни на стойност над 12 милиарда евро. Списъкът с темата разточителство е дълъг и ние тук само го щрихираме, за да поставим акцента и върху друг аспект на разточителството - ненужно и неправилно насочения и вложен труд на тези, които с комплексната си работна сила създават всички блага и продукти за пазара, за да се появят като скъпи и част от тях никому ненужни, но с гаранция носят наднормена монополна печалба на тези, които управляват процеса на постоянно движение на капитала, по формулата Пари - Стока - Париприм.

 И се е намерила една консултантска фирма, която е пресметнала, че индустриални страни като Германия, Япония и още няколко подобни от Западна Европа, в периода след Втората световна война, поради това, че не са заделяли достатъчно финансов ресурс за въоръжения са икономисали около 8,7 трилиона долара. Познаваме добре и германския и японския икономически модели, в комбинация със социалния им - хората там живеят на фона на глобалния свят при може би относително много добри условия на живот и се радват на изключително висока производителност на труда на зает в производството. И двете страни са страни рекордьори по експорт и доставят относително качествени и най-вече желани от потребителите по света стоки. За това, че Германия, Австрия, Холандия, Скандинавските страни и Япония през последните 60 години за изградили мощни индустриални бази, не правейки разточителство на средства за оръжия и не заплашващи никого с война, сега покрай абсолютно ненужната, несправедлива, глупава и безперспективна във всяко отношение, а и деструктивна война в Украйна, изведнъж се запява хоровото изпълнение в системата на НАТО: “Дайте вместо масло да произвеждате оръдия!”. Русия щяла да завладее цяла Европа. Но нека обяснят на хората първо къде ще отидат тези милиардни нови суми, какво означават като част от брутния продукт на Германия нови 35 свръхмодерни американски самолета F-35A. И с колко въоръжение от първа и втора генерация (F-35A е боен самолет от пета технологична генерация) и как с над 300 хиляди участващи в СВО (агресията срещу Украйна), Москва не успя да постигне почти нищо от обявените си цели и най-вече за 7 дни да покори цяла Украйна и да ликвидира тази държава. А нека си представим, че се опита да си възвърне териториите, които управляваше до 1989? Какво би могла да предложи на населението там и как би се вписала през 2030 година, така разширила се териториално в Новата Парадигма, основана на Информационната революция и Изкуствения интелект. Да не говорим, че Третата световна война, която де факто тече, по наше мнение би се развила, така, че когато настъпи критичният момент, примерно през 2030-33 година, всички 30-40 самолети F-35A, на въоръжение в Германия, просто не биха могли да излетят, защото всички военни комуникации биха били тотално блокирани и заглушени. И възниква важният въпрос, кое е по-добре за немския гражданин, а и за руския? За 2 милиарда да се имитира икономически ръст и брутен продукт - в Германия 36 бойни самолета, струващи скъпо на постоянно бойно дежурство и крилати ракети и танкове втора технологична генерация в Русия (с чипове от САЩ и Китай) или примерно екологични, биохрани, евтини почти безплатни дрехи, учебници и безплатно качествено образование в модерни като дворци университети, за родените след 1980 германци и руснаци. Какъв е смисълът от създадени скъпи, убиващи хора военни продукти, които са броят като растеж в БВП на страните, а тази част от създадения от трудовите хора военен продукт, е “изгорил” и труда и платените данъци на честното население. А по телевизията на Запад му обясняват, че идвала голяма авторитарна опасност от Изток, а на Изток им обясняват, че Западът залязвал и те били най-великата нация на земята, при това от дистанция, с фалшиви новини чрез телевизионни екран. Какво би написал точно след 39 години днес, високоинтелигентният и прогресивно мислещ Хайнрих Бьол за икономическия растеж в бойни самолети, дронове и ракети, които за най-голямо съжаление са и вече влезли в пряка употреба и трепят деца, възрастни и разрушават гражданска инфраструктура и жилища? Нещата са повече от трагични, драматично обезпокояващи и категорично наблюдаваме и на Запад и на Изток една мащабна манифестация на човешката Глупост! 

Но темата за връзката между геоикономиката, геополитиката, инфлацията, данъчната система и новата вълна на световно превъоръжаване на гърба на данъкоплатците би могло да бъде онагледена и с примера Япония. Това е една високоразвита страна, притежаваща най-големия мозъчен пул в света, която по различни причини, през последните 55 години отделя около 1% от БВП за въоръжаване. Но на японците също завиждат за невероятно монолитното общество, за социалния модел и де факто ги обвиняват, че живеят по-добре от другите защото разходват малко пари за пушки и оръдия, а много за хубава електроника, красиви паркове, чиста здравословна храна и елитно образование. Така не може през 21-вия век. Китай се въоръжава и готви за война и желае преразпределение на световни зони в своя полза, включително в Азия и в областта на Пасифика. Китай и Япония имат стари сметки за уреждане. По американски разузнавателни данни военният бюджет на Китай е почти три пъти по-висок от от официално обявения. САЩ не желаят да напуснат невидимото си присъствие в Тайван и във военно-стратегическо отношение да бъдат избутани на Изток на втора отбранителна линия в Тихия океан. Но технологичната високоразвита икономика на Япония в голяма степен е създадена с помощта на американската Машина за Иновация и Технологично развитие, а бизнес резултатите на САЩ и Япония са изцяло под чадъра за сигурност, космическата спътникова система и глобалната система за Финансиализация, пронизана от най-висока степен на компютъризация и мощното влияние на долара на глобалните капиталови пазари. Не е тайна, че Федералният Резерв на САЩ, Bank of England, ЕЦБ, Bank of Japan и Националната банка на Швейцария играят от 1946 година в един пул, управляван по наше мнение от една високоинтелигентна Супер Група по Специални Интереси. В Съединените щати възприеха доктрина, че евентуална военна атака срещу американски наземни, военновъздушни, космически или военноморски цели от страна на Китай, би означавало глобална атака срещу западния свят, а в контекста на района на Пасифика и срещу Япония. Така де факто под диктата на Централизирания Глобален капитал, технологичното, инвестиционното, производственото, научното-изследователското сътрудничество между САЩ и Япония се засили, което в крайна сметка и означава, че Япония следва да удвои своя военен бюджет и примерно да купува бойни самолети F-35A, за сметка на държавния бюджет, вместо да произвежда електромобили, домове от нови материали или да се увеличат някои ниски пенсии. Или и Япония ще изгаря пари в купчини ненужно желязо за унищожение на хора и ще бъде принудена да свива социалните разходи. Което не означава нищо друго освен свиване на потреблението на японците и реално свиване на частта от брутния продукт - стоки за ширпотреба или невидимия обществен продукт - културни блага. Частта в брутния продукт, която е за сметка на японския пенсионер, а той има дълготраен живот, нараства.

 И примерът с Япония е емблематичен и сроден с по-горния за Германия. По гореизредените причини, през декември 2022 в Япония се приема допълнителен финансов, 5-годишен план за въоръжаване. Целта е стъпково за 5 години националните разходи за отбрана да се увеличат от 1% на 2% от БВП. До тук е ясно и е ОК - трябва да се влезе в унисон с политиката на НАТО. Този план включва една “скромна” сума от 43 трилиона йени, тогава равностойни на 400 милиарда щатски долара. Тя е разпределена на порции за пет години до 2027. Декември 2022 курсът на японската йена към американския долар е 108. А в края на април през 2024 вече е 160 йени за долар и така доларовата равностойност в плана вече е 272 милиарда, или 130 милиарда долара буквално са се изпарили на глобалния валутен пазар. За тази динамика на валутните курсове има редица фактори, инструменти, икономически и спекулативни реалности и причини. На глобалните валутни пазари се върти ежеминутно огромен бизнес. Нарича се валутен арбитраж и се извършва на борсите FOREX. И тук се появява отново свръхмодерният боен самолет F-35A. Военният бюджет на Япония за 2024 предвижда цена за един самолет F-35A, без въоръжението, от 14 милиарда йени. А заложената планова цена за един брой през 2019 е 11,6 милиарда йени. Излишно е да повтаряме в коя страна се произвежда F-35A?

Но Япония купува от САЩ и военни кораби съоръжени със системата Aegis и тя се сочи като крайъгълен камък на японската противоракетна отбрана. Плановата цена за един такъв кораб през 2020 година е била 240 милиарда йени, която е скочила през тази година на 392 милиарда йени. Военният бюджет на Япония през 2023 е разчетен при курс на йената от 137 за един долар, а през април тази година е 160. До тук пишем за директен внос от САЩ на постоянно поскъпващо въоръжение, обезценка на йената и отваряне на “дупка” от 35% в плана за въоръжение от 2022 година.

За да получим пълна представа, защо положението на пенсионерите и милениалите, които са групи, които винаги стоят в нашия фокус, следва да добавим и, че Япония има силна военна промишленост. Тя успя през 2022 да спусне на въоръжение първата си подводна лодка от Taigei class, наричана “Великия кит” и сега се работи по втора такава, разходите за нея към април тази година са вече с цели 35% по-високи от цената през 2022 от 95 милиарда йени. Причините за това поскъпване са на първо място поради увеличени цени на стоманата и на полупроводниците. Може ли при тези масивни поскъпвания да приемем, че и в Япония официалната инфлация, която обявява статистиката е реална.

 С малки изключения, списъкът с доставки по този целеви петгодишен план за нови въоръжения в Япония е засекретен. Текът информации, че в парламента, групата на Либерално-демократичната партия вече лансира идеи за увеличаване на някои данъци. Нашата прогноза е, че ще бъдат увеличени данъци, които ще ударят директно в джоба на японския потребител. Големи пари винаги най-лесно се събират, там където има постоянен и огромен поток от пари срещу стоки и услуги от първа необходимост. И това по дефиниция ще увеличи скоростта на парите и намали предлагането на стоки и услуги, защото една част в Брутния продукт на страната вече ще бъдат бойни самолети, кораби и скъпи подводни лодки. Схемата е проста, ясна и се върти от столетия. Освен Хайнрих Бьол, най-добре би ни я обяснил Карл Маркс, защото той на половин страница би ни нарисувал таблица, кому принадлежи американската държава, а и тази в Япония. Но и тази в Русия или Бразилия и Саудитска Арабия? И Маркс се счита и днес на Запад за баща и обясняващ какво е брутен национален продукт, но и за разкриващ ни две прости, но до него табу-формули: първата за Невидимия 11-ти и втората, че “На всяка врата в този свят е поставена табелката - Вход само по Бизнес”. И е много прав! Днес Невидимият 11 дърпа конците на Геоикономиката, СМИ, правителствата, науката, включително и на надпреварата във въоръжаването, а на планетата не е останала нито една врата без надписа: “Вход само по Бизнес”?!

Но би било грешно да си мислим, че в света се води война между страните на Демокрацията и тези с авторитарни режими. Ако прочетем книгата на Майкъл Сандел, световно известен учен от Харвард,(The Democracy’s Discontent. A New Edition For Our Perilious Times, 2022) ще научим на академично ниво, до каква степен демокрацията в САЩ е изпразнена от съдържание: “Капитализмът и Демокрацията дълго съществуваха в едно съвместно сътрудничество. Капитализмът се стреми към това да организира продуктивна дост в полза на частни печалби: демокрацията се стреми да упълномощи гражданите за общополезно самоуправление. От самото начало политическата икономия на демокрацията бе един опит да свържат тези две концепции. В различни периоди и с различни методи се правеха опити, капиталистите да бъдат възпирани от това да упражняват политическо господство и да се противодейства на капиталистическата тенденция, трудещите се да бъдат експлоатирани и техните способности на граждани да бъдат съкращавани… Нашето настояще има един Проблем с Демокрацията. От една страна нашите общества са разделени както никога до сега - окуражавани от социалните медии нас ни заливат расистки изстъпления, популизъм, социално неравенство и една световна Пандемия на на индивидуална изолация. От друга страна, една глобално ориентирана, напълно нерегулирана от нашите правителства икономика, отне палката на политиката. От 40 години вече, Неолиберализмът прави от гражданите Победители или Губещи от глобалния капитализъм - с унищожителни последствия за нашата демокрация.”(М.Сандел) Това са само няколко изречения от 439 страници логичен, аргументиран, впечатляващо критичен текст.

 Тук би могло да потвърдим изводите на философа Сандел, че с появяването на Татчър и Рейгън в качеството им на говорители на двата основни финансови центрове, Лондон и Ню Йорк, преди 40 години в света стартира истинска финансова революция. Огромните финансови потоци разигравани в комплекса от финансови пазари, поставиха остро въпроса - Кой командва световните икономически процеси - правителствата или облигационните пазари, Bond markets? Френският политик Жак Ширак написа преди повече от 20 години: “Спекулантите на финансовите пазари играят ролята на заболяването AIDS за икономиката.” Един графитен надпис на стена във Варшава в края на 1990-те попада точно в целта: “Ние желаехме демокрация, но попаднахме под Bond markets - облигационните пазари”. През този век капиталовите пазари доразвиха своята спекулативна машина и никой не би могъл да не признае факта, че днес и централните банки и националните правителства абсолютно във всички страни, не обслужват с действията си глобалните финансови пазари. Или последните са се превърнали на практика едновременно в съдия и жури при избора и провеждане на икономическите политики, които в никакъв случай не обслужват дългосрочния икономически и социален интерес на обществата, съставени от стотици милиони хора. А хората по света явно имат проблем с идентифицирането и разбирането на главните сили, които днес са в основата и развитието на света днес. Властовите структури в исторически план ни демонстрират едно перфектно създаване и управляване на обществени йерархии. И тези енергии упражняват власт чрез контрол върху определен за епохата критичен ресурс. Днес този критичен ресурс е Информацията. А информацията е сбор от възможно всички съществуващи на планетата данни, които се обработват с мощни суперкомпютри. Интересното е, че за целта ключова роля играе и революцията в комуникациите. И докато на данъкоплатците във всички дестинации им се разиграват медийни наративи и развлекателни или плашещи сценарии, една добре анализирана и синтезирана информация вече се превръща в Знание. Или всеобхватната информация като първичен икономически ресурс, превърната в Знание, поставя ключовия въпрос: Кой, Как и за какви Цели използва този ресурс? И веднага отговаряме - за превръщане на Знанието в Пари. И новата йерархия , която тихомълком се налага през 21 век, на фона на различни маневри за дисциплиниране на хората и отвличане на тяхното внимание ще бъде такава за власт на новите пари, добре складирани под пълен централен контрол в мега сървъри. Дигитализацията в пакет с Изкуствения интелект биха поели контрола върху всички елементи на различните вече исторически йерархии, като енергийни ресурси, транспорт, пазари, класи основани на собственост, или йерархии основани на секретност, привилегии за достъп до блага и ресурси и до образование. Новата йерархия при сегашното развитие се очертава да монополизира Знанието и чрез него да контролира и желанията, потребностите и потреблението на хората по света. И ако приемем марксисткото схващане, Кому принадлежи държавата, то не е трудно да разберем, че националната държава днес е притесняващо болна, то не ни остава да си представим, че Глобалният Централизиран Капитал ако поеме пълния контрол върху Знанието в качеството и на пари, би реализирал и старата мечта за световна корпоративна държава. В момента наблюдаваме много сериозни усилия, този тотален сценарий за контрол чрез Знанието и дигитализацията да се реализира в конкретни дестинации като Китай, Русия, Северна Америка в комбинация с Япония, като мястото на Европа все още не е определено. Ако има действителна демокрация, би трябвало да очакваме, че населението в европейските страни би трябвало само да определи какъв да бъде обществения и икономическия модел в една евентуално реално обединена Европа. Голямата заблуда и манипулация, която се лансира на европейските граждани и американските граждани е, че една Германия, Франция, или America First, биха могли да съществуват или дори оцелеят като самостоятелни, национални структури, наречени държави. Да не говорим за страни като Турция, Египет, Бразилия, Русия, Гърция и разбира се България. Предстоят глобални тектонични промени, водещи до нов тип Йерархии и нов тип обществени отношения и модели. Но ако като първа фаза на този преход световните финансови елити все пак се договорят да формират авторитарни йерархични вертикални структури на организация около сегашните национални столици, каквито симптоми вече има, то това би означавало бетониране на неравенството, увеличаване на тълпата от нетренирани, необразовани за епохата на Знанието хора. Това би довело до чувство на безнадеждност, в съчетание с нарастващо недоволство, преминаващо в гняв на милиони хора във всички дестинации. И ако прочетем отличната книга на Clara E. Matei, The CAPITAL Order. How economists invented Austerity and paved the way to FASCISM, 2022. Съзнателно не превеждаме това заглавие, в което ключовата дума е Фашизъм!? Това е тема с особена актуалност за 2024 и за близкото бъдеще, към която гражданското общество в много държави и в европейските се отнася с известно пренебрежение в съчетание с голяма доза наивност.

Главният съветник на Маргарет Татчър, Джон Грей пише в бестселъра си от 1994 година, че в глобалния свят се бият за влияние различен вид капитализъм - американският, английският, западноевропейският, руският, китайският. Тази борба, с наближаване на старта на Новата Парадигма се изостри, но глобалните проблеми, изпитания, а и взаимозависимости са така големи, че ние бихме сгрешили ако и не допускаме, че в името на оставането на всички Групи по Специални интереси, а те управляват във всички големи столици на света, на власт и в условията на Нова Парадигма, на едно определено високо ниво, нивото присъщо само на Невидимият 11-ти, постоянно се водят тайни преговори и правят договорки, изключително с егоистични интереси. А това е така, защото всички Групи по Специални Интереси в света са съставени от конкретни физически лица, които ако могат биха и живяли по 700 години. При това не става въпрос за конспиративна теория, а за добре организирана Властова Игра.

Но след като пишем този материал по доклад от първо по рода си изследване и сравнение на условията на труд и условия на живот между две водещи индустриални страни, с различен тип капитализъм и е ясно, че на Запад и американските топ професори не считат, че има истинска демокрация, то този анализ според нас ни подсказва, че в някои западни страни все още има доста елементи на нещо, по наше мнение по-важно и реално от “кухата демокрация”, а именно Цивилизация. Повечето китайски експерти оценяват Съединените щати като главен технологичен и военен опонент, но не пропускат да подчертаят, че за Китай, Западна Европа е люлката на истинската съвременна цивилизация, като пътят до нея за Пекин минава през САЩ. Резултатите от този анализ в голяма степен говорят в подкрепа на тази теза. Терминът демокрация, а и човешки права някак си избледняват, когато се вземат на фокус 15 основни сфери от трудовия и жизнения цикъл всеки един ден през годината, измерен чрез 80 ключови реални показатели. Разбира се те биха били допълнени с още 20-ина. Като например правната германска държава, в която само с едно писмо от адвокат, всеки един гражданин би могъл да постигне забележително правосъдие, ако много богат съсед или минувач на обществени места наруши някакъв вид негово човешко или икономическо право. Това не би могло да се твърди за правовата американска държава, чието правосъдие в момента изпитва уникална криза и пред само разруха. Това са думи на конференция в Берлин на бивш четирикратен американски сенатор-демократ, сега ректор на известен университет. С добавката, че според него това е последният стълб, който ще падне през тази година от конструкцията на американския модел на демократична, правова държава. По наше мнение цивилизационните съставки на социалното-капиталистическо стопанство в Германския, Скандинавския, Канадския модели, на фона на озверелия през този век глобален свят, все още са без конкуренция. И поради това и срещу тях се води безмилостна война. За това преди да се правят оценки, коя държава била велика, коя искала да бъде най-заслужилата империя, какви претенции имат Групи по Специални интереси, като тези от изкуственото създадена формация БРИКС, би било редно да се проведе едно такова изследване и по 80-те показателя се сравнят Германия например с Бразилия, Русия, Индия, Южна Африка, а дори и Китай. Нека се изготви подобна таблица и за съседни Турция, Гърция, за кандидата към БРИКС Египет. Но резултатът трябва да се показва в продължение по централните телевизии всеки ден в най-гледаното време във всяка една от тези страни, и разбира се в САЩ и страните от Европейския съюз. И да не пробутват на населението по света абстрактни Индекси като Индекс за Щастие (Happiness Index) или Human Development Index. Или досадни вече клишета и мемове, объркващи мисленето, представите за действителността в главите на милионите хора.

Защото в целия свят меко казано има диктатура на Капитала, Дългово и Технологично Робство, в различна степен и с различно съдържание във всяка една страна. Но все още има държави, в които има гражданско общество, в които жените имат много големи достижения и позиции в обществото. Страни, които дълги години изграждат обществени модели с ключови характеристики, които имат висока производителност на единица зает, високи доходи за пенсионерите, където образованието е качествено и заедно със здравеопазването не е превърнато в стока за пазара, а е безплатно. А и отношението към Природата и Околната среда е по-различно. И все още има наложени, работещи структури, които имат достъп и инструменти да разпределят половината от брутния продукт по хуманни, цивилизовани правила в полза на голямата част от населението. И все още не са умрели старите традиции на вечната, стара борба между Труда и Капитала, между Човека и Законите за правене и разпределение на печалбите.

Борислав Сретков

Берлин, 11 юли 2024 г.