ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

АЛИАНС ОТ СВОБОДНИ НАРОДИ СЕ ПРИМИРИ С ПОДЧИНЕНИЕ

Симеон Николов, 02.08.2025

Търговската сделка между президента Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, която трябваше да реши митническия спор между САЩ и ЕС беше посрещната в Европа с преобладаваща критика в страните от стария континент, но  с акцент върху неизгодните икономически условия и техните последствия. Твърде срамежливо беше избегнато безропотното подчинение и в редки случаи чухме съдържателни изводи и оценки, а още по–малко политически прогнози. Какво се случи, на каква цена и какво следва от тук нататък?

Първият извод, който се налага е, че Тръмп превърна митата в оръжие за въздействие в един широк спектър на международните икономически и политически отношения за да подчини други страни на волята си по въпроси на външната и дори вътрешната политика.

Вторият извод е, че Европа фактически и публично призна, че не е в състояние да преговаря като равен с равен. Тя подписа една сделка без дори да я обсъжда сериозно, защото ѝ липсва политическа сила да отстоява по-силна позиция, но и защото е зависима в сферата на сигурността и отбрана от по–силния си партньор в момент, в който въвличането им във война е почти решено. Така без никаква реална икономическа обосновка Европа се съгласи на наложеното от САЩ трикратно увеличаване на митата от 4,8 на 15 процента. Тази безпомощност бе изразена в мнението  на Лоран Сен-Мартен, държавен секретар на Франция по външната търговия: „Споразумението е израз на липсата на капацитет на Европа да действа. Не искам да се примиряваме с това, което се е случило. Това би означавало да приемем, че Европа не е икономическа сила.“

Третият извод се отнася до унизителното положение, в което Европа се самоманеврира и което най–кратко бе изказано от френският премиер Франсоа Байру. „Тъмен ден е, че един алианс от свободни народи, обединили се, за да отстояват своите ценности и да защитават интересите си, се е примирил с подчинение“. ЕС не само не успя да отстоява собствените си приоритети в тези преговори, но и трябваше да отстъпи на САЩ по всички ключови въпроси.

Четвъртият извод е, че загубата на  икономическа конкурентноспособност на Европа се превърна в  явна геополитическа слабост.

На каква цена?

ЕС плаща висока цена за „стабилност“ в отношенията със САЩ, за да избегне фронтален сблъсък със задокеанския си партньор и  пълномащабна търговска война. Ръководството на ЕС се аргументира, че е предотвратило заплахата от 30-процентно наказателно мито и е осигурило „временна стабилност“. Но обещавайки огромни по обем покупки на оръжие Урсула фон дер Лайен не осъзна, че това противоречи на плана „Превъоръжи Европа“, който има за цел да засили европейското производство на оръжие. Тя твърде лесно се съгласи, че държавите-членки на ЕС трябва да закупят енергоносители на стойност 750 милиарда долара от САЩ само в рамките на три години. Това е вредно за икономиките на държавите-членки на ЕС. Тя не отчете, че търговските тарифи правят живота по-скъп, възпрепятстват иновациите и струват просперитет. Никой ли не се сети, че американските компании наскоро бяха освободени от 15-процентния минимален данък в световен мащаб? Това вече демонстрира пълна капитулация пред Тръмп! Премахването на митата в някои сектори, например за самолети, някои химикали, някои генерични фармацевтични продукти, полупроводниково оборудване, селско стопанство и природни ресурси не е „успех“. Това поставя ЕС в допълнително конкурентно неизгодно положение на световния пазар. Някои политически партии в европейските страни говорят дори за „споразумение на срама“ и „търговска капитулация на Европа“.

Вместо да обедини сили с Канада, Китай и други, за да се защити, ЕС оттегли заплахата от контрамита, която би могла да притисне Тръмп. Според Financial Times: „ЕС прие да преговаря с нож на гърлото си.“ Сега ще усетим сурово последствията от тази катастрофална политика, освен ако в Европа не се прояви масирана съпротива.

Унгарският премиер Виктор Орбан разкритикува споразумението и стила на преговори на ЕС. „Това не беше сделка, която президентът Доналд Тръмп сключи с Урсула фон дер Лайен. Доналд Тръмп беше този, който изяде Урсула фон дер Лайен за закуска“. Той също така посочи, че британското социалдемократическо правителство е договорило по-добър резултат с Тръмп.

Какви са гаранциите по постигнатото споразумение, като се има предвид непредсказуемостта на  президента Тръмп, който може по всяко време да увеличи ограниченията, след като ЕС така лесно отстъпи на сегашните „преговори“? В тази връзка някои европейски партии, например Зелените, говорят за „изнудване“ от Тръмп, който се убедил, че методите му на изнудване работят. Споразумението, което изключва всякакви ангажименти за прилагане, създава значителен лост за Съединените щати в бъдещи преговори, по време на които тарифите биха могли да се променят.

Появиха се сериозни различия между правителствени позиции и Организациите на националните икономики в страните на ЕС. Така например, Федерацията на германските индустрии (BDI) говори за „фатален сигнал“ и „неадекватен компромис“. Според тях, дори ставка от 15 процента ще има огромни отрицателни последици. Член на изпълнителния съвет на BDI вижда единствено положителното, че „засега е предотвратена по-нататъшна спирала на ескалация“. Конкурентоспособността на европейските фирми на американския пазар обаче, ще се промени.

Какво следва?

Споразумението в тарифния спор бележи нова ера: „Всички тези сделки заедно показват, че предишният либерален ред, в който всички страни бяха поне формално равни, бързо се заменя със странна смесица от постмодернизъм и неофеодализъм. Постмодерен, защото думите и обещанията са станали по-важни от действията и реалните възможности. Неофеодализъм, от друга страна, защото бързо се въвежда строга йерархия, основана на връзката между владетел и васал.

Много икономисти и нобелови лауреати предупреждават срещу тарифната политика на Тръмп  и прогнозират рецесия, предизвикана от инфлацията.

БВП на ЕС беше приблизително равен на този на Съединените щати през 2010 г., докато 13 години по-късно той беше само две трети от него. Изход обаче се предлага в препоръките на доклада на Драги от миналата година. ЕС трябва да разработи силна, съвместна стратегия за конкурентоспособност. Всяко бездействие ще доведе до по-нататъшен упадък и стратегически уязвимости.

Целта изглежда е радикална преориентация на световната търговска система чрез целенасочена девалвация на долара, защитни тарифи и масово преместване на промишленото производство. САЩ ще бъдат освободени от глобалната зависимост и ще бъде установен нов търговски ред.

САЩ имат 36 трилиона долара национален дълг (124 процента от БВП), като лихвените плащания за първи път надвишават разходите за отбрана. Какво би последвало, ако стратегията на САЩ не е фокусирана предимно върху икономическия растеж, а върху систематичната подготовка за по-големи конфронтации?

Споразумението бе изключително полезно за САЩ, докато ЕС е обременен с нарастващи тарифи, по-висока инфлация и скъпоструващи ангажименти. Подчиненото поведение на ЕС показва, че все още сме васали на САЩ, с „правителства“, които не се грижат за интересите на своите граждани, а изключително за тези на интернационалистите/глобалистите/елитите (IGI), които все още са предимно разположени в САЩ.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация