ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Нуждата от консолидиране на информацията и експертизата в сферата на сигурността

Симеон Николов, 10.11.2025

Промените протичащи в света, съпроводени с войни, разпад на международни структури и държави и все повече несигурност, принуждават държавните ръководства да предприемат редица мерки за укрепване на своята сигурност, които наред с въоръжаване и търсене на нови съюзи са свързани и с преструктуриране на национални и помощни органи и организацията на провежданата от тях политика.

Германия например създаде Съвет за национална сигурност  с цел  да осигури по-ефективна координация и вземане на решения между министерствата в кризисни ситуации. Това беше обявено на 28. Октомври 2025 г. Финландия пък подготвя лидери за кризисни ситуации чрез многоседмични курсове с ролеви игри. Подобни идеи за ръководния държавен апарат се реализират и в други европейски страни.   

 Необходимостта в Германия очевидно е била именно от орган за вземане на решения на федералното правителство по въпросите на националната сигурност и консолидиране съответната информация и експертиза. Процесът по неговото създаване обаче, пораждат редица въпроси по това, какво правим ние в България в тази насока, какви са разликите с нашия Съвет по сигурността към Министерския съвет и какви други поуки може да се извлекат от подобни инициативи и в други европейски страни.

Както в редица европейски страни, така и в България експертите винаги  са призовавали за по-добра междуведомствена и проактивна координация на решенията в областта на политиката за сигурност, за да могат да се вземат по-бързи, по-информирани и по-решителни решения в кризисни ситуации. Разликата е, че европейският опит се прилага по български и резултатите са повече от скромни, а идеи в изключително усложнената днес среда за сигурност въобще липсват.

В Германия Съветът за национална сигурност ще замени съществуващия Федерален съвет за сигурност. Тъй като и при тях е имало разногласия, основно по въпроса, кое министерство да е водещо, е поучително да се проследи налагането на тази идея. След изборите през 2025 г. бяха създадени условията за споразумение, тъй като канцлерът и министърът на външните работи са от една партия. Това беше изключително важно, защото Съветът е този, който ще взема решения по всички съществени въпроси на националната сигурност. А това означава да консолидира всички експертни знания и информация, свързани със сигурността, да ги координира между министерствата, да изготви съвместна оценка на ситуацията и да разработи съответни действия въз основа на тази оценка. Тъй като засега се проведе единствено първото заседание на новия Съвет, на което бе разработен  и план за противодействие на хибридните заплахи, тепърва предстои голямата задача да актуализира Стратегията за национална сигурност на Германия и да осигури стратегическо прогнозиране.

Съставът на Съвета включва федералния канцлер, ръководителят на Федералната канцлерска служба и министрите на външните работи, отбраната, вътрешните работи, финансите, правосъдието и защитата на потребителите, икономиката и енергетиката, сътрудничеството за развитие и цифровизацията и модернизацията на държавата, а   федералният канцлер ще председателства заседанията и ще бъде представляван от федералния министър на финансите. В заседанията участват и генералният инспектор на Бундесвера и президентите на разузнавателните служби, Федералната служба за криминална полиция и Централата на федералната полиция, както и ръководителят на Федералната служба за преса и информация. На заседанията могат да бъдат поканени признати експерти, но тук трябва веднага да отбележим, че има огромна разлика в признаването, уважението  и капацитета на местните такива от бродещите из телевизионните студиа български  „експерти“, които биха били пълен провал, ако трябваше да формулират стратегически въпроси на националната сигурност или предлагат жизненоважни решения в сложна международна ситуация.

 Един от отделите на Съвета за национална сигурност ще бъде разположен  във Федералното канцлерство в състав от 13 души. Този отдел ще подготвя текущи оценки по сигурността и насоки за дългосрочно стратегическо планиране за заседанията на Съвета.

 Разбира се, възниква въпросът, с какво ще се отличава Съветът за национална сигурност от съществуващия досега Федерален съвет за сигурност от 1955 г., който ще прекрати дейността си на 01.01.2026 г. Федералният съвет имаше за задача да определя стратегическата насока на германската политика, но трябва да се признае, че заседаваше предимно по въпроси, свързани с износа на оръжие. Новият Съвет за национална сигурност ще има както значително по-широк кръг от задачи и отговорности, така и по–голям персонал, както и правото да кани експерти и представители на федералните провинции, дори такива на други държави  и международни организации. Освен това ще заседава на редовни интервали от време, а не както Федералния съвет, който се свикваше нередовно.

Въпреки повечето положителни страни, има и критики към новата структура, което е важно да отбележим, преди да правим сравнение със Съвета по сигурността към МС в България. Така например, има упреци, че новият германски  Съвет за национална сигурност не е независим орган и има основателен риск управляващите партии да определят насоките в работата му. Но това по принцип е характерно за всички страни с парламентарни системи. Има критики и за това, защо и други министерства нямат свой представител в Съвета. И донякъде с право, защото има много други фактори, които влияят върху сигурността като например климата. Тези особености показват, че новият Съвет за национална сигурност се позиционира между страните с парламентарна и президентска система.  Впрочем, в света има около 60 държави с подобни структури като Съвет за национална сигурност. Най–близки до германския модел са австрийският и този на Обединеното кралство. Съветите за национална сигурност на САЩ и Франция имат естествено друга структура.

Съветът по сигурността към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на България съответства повече на модела на Федералния съвет по сигурноста на Германия, който от 01.01.2026 г отива в историята. Различията са в обхвата на отговорностите и състава. Т.н. ние извадихме от състава на българския Съвет по сигурността началника на военното разузнаване, защото се счете за достатъчно, че присъства министъра на отбраната. Друга разлика е, че в германския Съвет участваха повече министри като този на енергетиката, както и на цифровите и модерни технологии.  По замисъл той имаше претенциозни  и доста обемни задачи от анализа на състоянието на системата за защита на националната сигурност, координирането  изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури до подпомагане на Министерския съвет и на взаимодействието между държавните органи. Под въпрос е, доколко е бил в състояние да предлага конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи, както и годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност и кой би могъл да оцени изпълнението на всицки тези задължения. При новата международна и предвоенна обстановка провеждането на заседания веднъж на три месеца, каквито са записаните изисквания, разбира се, че е крайно недостатъчно. Най–малкото едва ли може да се изпълнява член 10. от основополагащия Съвета документ за изготвяне на анализи, прогнози, доклади, въпреки че такива постъпват и от разузнавателните служби. В текста относно българския Съвет има една странна формулировка, че  разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси, свързани с националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет. Едва ли е нормално да се предоставя на службите да изготвт информации по своя инициатива, на тях може да им се поставят и задачи, те се намират в съответната верига на подчинение, а в предвоенна обстановка както периодичните заседания, така и изготвяне на документи по желание не изглежат много адекватни.

Именно международната и предвоенна обстановка принуждават страни като Германия да изоставят някои мирновременни структури и правила и да формират нови такива в съответствие с изискванията на времето и проблемите на сигурността. Тревожно е, че в България  няма дори дискусия и предложения за действия в подобна посока. Предвид на тоталната промяна на бойното поле и характера на водената съвременна война, не е ли целесъобразно Съветът да се разшири като такъв и за националната сигурност и технологичните новости? Вътрешнополитическите и междупартийни ежби са обсебили елита и размили отговорностите му към действителните проблеми, с които можем да се сблъскаме буквално през следващите дни. Международните контакти и съюзническият опит  би трябвало да поддскажат на управляващите, какви промени са необходими в една напълно нова и съдбоносна международна обстановка. Но в български условия изглежда, че тези от които зависи това, правят всичко за да докажат, че от тях нищо не зависи. За по–голяма убедителност прехвърлят отговорността на съюзниците, на НАТО, на ЕС, а за да не поемат отговорност казвайки, че земята се върти, добавят «По думите на Коперник».

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация