Владимир Константинов, 01.12.2025

Кой „предаде“ Стив Уиткоф и задейства политическия процес, който отново отвори разрив в дискусията за мирния план за Украйна, договорен от администрацията на Доналд Тръмп в САЩ? Теориите изобилстват. Идеята, че политическа система, която пресича целия американски апарат, е недоволна от активността на специалния пратеник на Вашингтон за Близкия изток, който се превърна в личен посланик на Тръмп за неформална дипломация, се появи от няколко дискусии и предполага, че трета страна може да стои зад изтеклия телефонен разговор с Юрий Викторович Ушаков, съветник на Владимир Путин, който предизвиква противоречия във Вашингтон.

Два различни източника, една хипотеза: ръката на Лондон

След задълбочения анализ на Роберто Вивалдели в тези колони, днес съобщавам за съществено сближаване между източници, които са диаметрално противоположни по един важен въпрос за сигурността: евентуалното участие не само на човек от федералния апарат , но и на система за чуждестранно разузнаване, способна да осъществява достъп до американски комуникации.

Говорим, от една страна, за Андрю Корибко , американски журналист и политолог, живеещ в Москва, който е доктор на науките от Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), а от друга, за Федерико Фубини, заместник-директор на  в.Corriere della Sera, специализиран в икономически и външни работи. И двамата наскоро съобщиха, че сред тези, които може да разполагат с технологиите и системите, необходими за прихващане на телефонен разговор на високо ниво като този на Уиткоф-Ушаков е разузнавателна агенция, много близка до САЩ: британските тайни служби.

Анализът на Корибко и Фубини

За Корибко, който говори във видеоклип в своя X профил, британците са основният заподозрян, а анализаторът посочи евентуалното намерение на Лондон за саботиране на мирния процес, като се позова и на ролята на Обединеното кралство в предишния скандал „Русиягейт“ срещу него.

Фубини, по-предпазливо, вчера посочи, че „някои европейски страни, Франция и Великобритания на първо място, може да разполагат с ресурсите за такава сложна шпионска операция“, посочвайки също Париж, наред с Лондон. Добавяйки, че двете сили „все още не са демонстрирали достатъчна стратегическа автономност, за да предприемат такава сурова атака срещу близък съюзник на американския президент“, той остави хипотезата отворена.

Освен това, Фубини говори в интересен анализ, в който подчертава, че „самата разузнавателна общност на САЩ е разполагала със средствата да извърши тези прихващания“ и че „изглежда ясно, че американският външнополитически апарат и неговата дълбока държава не оценяват ролята на частен, неформален и непрозрачен бизнесмен като Уиткоф в отношенията им с Русия“.

Трансатлантическият разлом

От моя гледна точка, подчертавам, че в много среди изтичането на информация за Уиткоф повдигна разбираеми въпроси относно бъдещите перспективи на преговорите за Украйна, мощта на САЩ и вътрешния разрив в апарата за сигурност. Очевидно е, че възможността за включване на съюзнически държави в украинския мирен процес, който е свидетел на различни позиции между Европа и САЩ по отношение на гаранциите за сигурност на Киев, не може да бъде изключена априори, но потвърждаването ѝ би наложило тежка доказателствена тежест и би имало системни последици.

От една страна, трябва да се каже, че Америка е шпионирала, намесвала се и е местила пешки чрез системния си апарат в сърцето на съюзническите страни в продължение на десетилетия и затова не би трябвало да е изненадващо, а партньорите на Вашингтон са се стремили да направят същото, доколкото е възможно.

И все пак Лондон и Париж разполагат със силите и средствата и, най-вече, с политическата воля за подобен ход.

Ресурси не липсват; присъствието на мрежата „Петте очи“ с шпиони от Англосферата гарантира достъп до Съединените щати и съседна Канада. Освен това, наскоро отношенията между Тайната разузнавателна служба (SIS/MI6) и американските шпиони бяха засегнати от американската кампания от атаки срещу кораби на заподозрени наркотрафиканти в Карибите, счетени за незаконни от ООН и довели до спиране на част от обмена на информация. Няколко други фронта, от скандала „Сигналгейт“ през март до забавянето на обмена на разузнавателна информация относно руско-украинската война със съюзниците от „Петте очи“, решено от директора на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард през август, задълбочиха разрива.

Достатъчно ли е това за да създаде политически контекст за спекулации относно британски преврат във Вашингтон? Не е даденост, но има признаци на нарастващо напрежение , а разделението на американците относно Украйна може да е изглеждало като тежък удар за много европейски правителства. И е важно поне да се изрази хипотеза, която привлича вниманието на експерти с различни мнения, които по същество съвпадат.