ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Капаните за България на предстоящите разговори по мигрантската политика на ЕС
Симеон Николов, 23.06.2018 г.
Проблемът на българската миграционна политика, освен от географското ни разположение и принадлежността към ЕС, бе предопределен от още три неща: неразбирането на дълбочината и дългосрочния характер на проблемите в следващите 2030 години, склонността на управляващите да се съгласяват и изпълняват външни решения, без да сме участвали активно в тяхното формиране и да вървим след събитията, когато става късно за отстояване на българските интереси. Освен това, е удивително, колко бързо забравяме случилото се само преди месеци и лансираме в медийното пространство откровенни заблуди.
Заявеният от еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер призив за финансово подпомагане на страните от Югоизточна Eвропа и идеята за рязко усилване на външните граници на ЕС, са всъщност основните елементи от т.н. План Б, за който преди повече от 2 години в България твърдяха, че няма такова нещо, въпреки, че на база информация от Брюксел разполагахме с подробни данни и се опитвахме да ги направим публично достояние чрез някои електронни медии и в интервюта по някои телевизии. Този план предвиждаше да се оформи буферна зона от Португалия /тя първа се съгласи/, през Испания, Гърция и България, на които да се предложат големи суми за подпомагане на икономиките им срещу приемане на бежанци. Подозренията за връщане към този вариант всъщност изрази председателя на германския ХСС Маркус Вебер, който предупреди за възможна мръсна сделка по време на срещата на европейските страни на 24 юни. Италия наистина се нуждае от финансови средства за банките си, а Гърция от облекчаване на дълговите си задължения.
В края на декември 2017 г. България бе посетена от архитекта на споразумението на ЕС с Турция Гералд Кнаус, ръководител на неправителствена организаия, приближен на Ангела Меркел, в рамките на негова обиколка в още няколко страни от Югоизточна Европа. След като още през септември 2017 г. той лично съобщи по австрийска телевзия че неговият проект за сделка с Турция не бил удачен и го счита за провален, очевидно тази обиколка означаваше сондиране на оценки по следващ такъв. Единствено Дойче веле съобщи за посещението на Кнаус в България. Той застъпваше вече мнение, че няма смисъл да се разпределят бежанците по квоти против тяхното желание и защитаваше тезата за финансова подкрепа на тези страни, които ще поемат тежестта. В България не се чу нито дума за това, с кого се е срещал и какви са резултатите от разговорите, въпреки че Кнаус заяви пред Дойче веле очакванията си от нашата страна в качеството й на председател на Съвета на ЕС да придвижи нови ефективни предложения.
Няколко месеца покъсно председателстващата България направи предложения по миграционната политика, които бяха отхвърлени от повечето страни. Подробности обаче разбрахме от чужди медии /Политико/. По чие експертно мнение, отчитащо и българския интерес например беше заложено условието държавата отговаряща за приетите мигранти да се грижи за тях цели 8 години след регистрирането им? В предишни изследвания сме публикували какво би струвало това. Логично бе и страна като Италия, макар и побогата от нас, да заяви, че това е твърде дълъг срок и категорично да отхвърли подобно предложение. Кой експерт и с какво отчитане на българския интерес предложи приемащата бежанци страна да започне да ги разпределя в други европейски страни едва след като запълни 180% от предвидения за нея самата капацитет? Можем да продължим с примерите, но поважно е друго: Очевидно е изпълнявана чужда поръчка. А в западноевропейските страни политическите партии изискват от управляващите да представят своите позиции по такива въпроси в парламента и те да бъдат обсъдени. В противен случай подобен подход би поставил страната пред свършени факти. Затова и искането на опозицията в България премиерът да дойде в парламента и представи позициите на правителството за предстоящата среща на ЕС, бе правилно, но отново безнадеждно закъсняло. Тези въпроси трябва да се следят и да се реагира в стадия на тяхното зараждане и да се оказва въздействие още в процеса на формиране на становищата на държавата.
В сегашните позиции на държавитечленки от ЕС се откроиха различия, които не могат да бъдат преодоляни на предстоящата среща на 29 юни, нито на предварително свиканата такава от Юнкер на 16 страни на 24 юни. Потвърждава се известната мисъл на Детьоф, че «понятието «общ интерес» е дефинирано правилно единствено от Паскал. Това е, казва той, кръг, в който центърът е навсякъде, а периферията никъде.»
Ако се погледнат трите основни групи въпроси, ще установим, че се връщаме отново към 2015 г., когато и български експерти даваха обосновани предложения, които не се приемаха. С огромно закъснение от няколко години се отчитат грешките, например, че не можеш да определящ квоти за мигранти преди да си решил въпроса с границите и преди да си отделил бежанците от икономическите мигранти. Много елементарен популизъм е като премиер да заявяваш, че пръв си поискал да се изграждат центрове за бежанци извън границите на Европа. Тази идея бе обсъждана дори преди да избухне мигрантската криза през 2015 г., когато определиха Испания като номер едно в Европа по справяне с мигрантския проблем, заради сътрудничеството й със страните от Северна Африка. Сега се предлага изграждане на центрове за мигранти, в които да се определят имащите право на убежище, в страни извън граниите на ЕС или на Балканите. Второто няма шанс да мине, макар че се споменава само Албания. Но ако веднъж бъде избрана Албания, въпрос на време е, следващите лагери да са в Испания и в България.
ЕС не се концентрира върху един план «Маршал» за подпомагане на страните, от които идват мигрантите, а се оплете в стратегии за разпрледеляне на дошлите и защита на границите. Впрочем, мащабите на предстоящите мигрантски вълни вследствие не само на войни, а на демографски взривове, остри икономически и социални проблеми и климатични промени, водещи до унищожаване на поминака на цели страни, едва ли ще са по силите и на какъвто и да е план «Маршал», ако европейските страни не намерят коренно различен подход.
Евтин популизъм е да се говори за «затваряне» на границите, зад който се прикриват евентуални общоевропейски решения в ущърб на страните по периферията на съюза. Всъщност става дума за това, че бежанците ще трябва да минават през ГКПП, а икономическите мигранти ще бъдат връщани. Но това е само пожелателно мислене, а то и сега е така. Предлаганото увеличаване на състава на «Фронтекс» от 1500 на 10 000 души ще изисква време поне 5 до 7 години. Задачите на «Фронтекс» ще трябва да се разширят и в това се крият истинските проблеми, които тепърва трябва да се преговарят. И това ще струва пари на ЕС, затова се създава Фонд миграция и търсене на убежище. Прогнозата е за 21,3 млрд евро, докато в периода 20142020 г. бе 13 млрд. евро.
Но докато по предложението за външните граници ще се намери консенсус, не се очертава такъв по промяна на Дъблинското споразумение, защото в последния проект залегнаха постановки, които не са в интерес на големите държави, крайна цел на мигрантите. Т.н. записаното условие канддатът за убежище да посочва желаната страна и аргумента, като например роднина или близък в нея. Оставането на досегашното изискване за «първа страна по регистрация» е пагубно за държави като Италия, Гърция и България.
Проблемът, който изостри вътрешнополитически отношенията в Германия, за връщане на мигрантите още на границата, всъщност засяга дълбоко и останалите страничленки. Той има две измерения: връщане на мигранти в страните от ЕС, в които първо са влезли и са регистрирани и връщане на икономическите мигранти в страните по произход.
В първия случай България би трябвало да приеме 45 000 души. Но междувременно ще продължат да влизат и нови мигранти. Логично възниква върпосът, ако Германия започне да връща мигрантите, защото са регистрирани в други страни, какъв ще е интересът на тези страни да продължат да регистрират който и да е влязъл на тяхна територия ? Защото скачените съдове ще се препълнят и освен, че няма да можем да ги издържаме, само за броени години броят им ще нарастне неимоверно много: в Германия ражданията от чужденки са скочили с 25 % само миналата година, което прави 184 660 деца от майкичужденки. А няма как да спрем да регистрираме новите влизащи, защото член 19 от хартата на ЕС не ни позволява това: «Никой не може да бъде екстрадиран в страна, в която съществева висок риск от смъртно наказание или други нечовешки и унизителни наказателни процедури......» Така капанът на подобно решение на големите в ЕС щраква за страни от периферията като България.
Съвсем не е вярно, че имаме «нулев» мигрантски поток. Прогнозите са, че дори през следващите седмици може отново да се възобнови Балканския маршрут. Движението на мигрантите е по две направления: 1. Истанбул София Белград Сараево и 2. ИстанбулГърция Тирана Сараево.
МВР на Германия предупреждава, че полицията на Босна и Херцеговина регистрира ежедневно до 150 мигранти при опит за нелегално преминаване на границата, което е увеличение с 12 /дванадесет/ пъти! По всички граници на държавите от Западните балкани се констатира тенденция към нарастване на мигрантския поток. В доклада се отбелязва, че намира потвърждение оценката на «наблюдатели», че колкото и високи заграждения да се изграждат, мигрантит намират начин да се придвижат към желаната цел.
Във втория случай, връщането на икономическите мигранти в страните по произход, трябва да се има предвид, че това е изключително трудно и досегашната практика го показва. Освен това, е и доста скъпо. Т.н. наскоро Италия екстрадира 29 тунезийци с български чартърен полет. Съгласно изискванията обаче, те трябваше да бъдат придружавани от 74 правителствени агенти, лекари, медицински сестри, въоръжени полицаи, цивилни и др. Разходите бяха 119 000 евро, т.е. по 3.968 евро на мигрант. Италия иска да върне 500 000 от общо 700 000 мигранти, което би й струвало 2 милиарда евро. А на нас, дори и за няколко десетки хиляди сигурно ще бъдат към 80 млн евро.
На предстоящата среща на ЕС има и друг риск. Италия вече заплаши, че ако не се съобразят с исканията й, няма да участва във финансирането на сделката с Турция, която ще я взриви отвътре. Тогава никакви добри отношения на Бойко Борисов с Ердоган не биха помогнали.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация