ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Критични трансформации в световната политика и шансове за оцеляване

Симеон Николов

Доклад на конференция «Сигурността на България в многополюсния свят», 12. 06.2018 г. София, УНСС

Преходът към многополюсен свят, в чийто процес на ферментация се намираме, разбираемо ни тласка далеч от геополитическото равновесие. Рисковете идват от борбите за доминиране и прегрупиране на силите с амбиции за геополитическо влияние и контрол над природните ресурси. В тях някои виждат своя шанс, а други търсят възможности за оцеляване, ако и доколкото осъзнават мащабите на трансформацията. В един нов етап на конфронтация на великите сили изкристализира жизнено важния  въпрос, какво ще струва това на по–малките страни и особено на тези от периферията.

Процесите, които трасират пътя към  новия световен ред очевидно са:

– икономическата криза и провала на либералния модел;

– очертаващото се противоборство: повече национална държава или глобализация и

– постиндустриалния етап на развитие на производството и технологичнта революция, променяща скоростта на развитие и надмощието на страните с определяща роля в смяната на световиня ред.

Носителите на тези процеси САЩ, Китай, Русия, ЕС, НАТО, Евразийския съюз, са факторите, от чието развитие, оцеляване и бъдещи инициативи и действия зависи формирането на този нов световен ред.

Конкуренцията между тези страни активира усилията им за запазване на военно надмощие. Основен негов елемент е ядреното въоръжаване и възпиране, които придобиват по–голямо значение и увеличават опасността от война. Логиката би изисквала  в противовес на опасната спирала на надпревара във въоръжаването да се потърси пътя на разбирателството, но амбициите и старото мислене не позволяват това да се случи. Този отказ неизбежно води до изостряне на напрежението в света, стопява доверието между великите сили под критичния минимум и  стимулира опити за премерване на силите в регионални конфликти.

Основните конфликтни региони, от чието развитие в голяма степен ще зависи противоборството на главните играчи на международната сцена са без съмнение Близкия Изток, Украйна, Източно и Южно–китайско море и Северна Корея. Големият въпрос обаче е, доколко факторите, от които това зависи както в геополитически така и в регионалне план, са в състояние да се справят със сложните уравнения и да приемат необходими компромиси. Динамиката и сложността на протичащите процеси ги правят все по–трудно прогнозируеми.

През последните години се очертаха някои характеристики в международната политика, които са едновременно причина и следствие за създалата се доста песимистична картина:

– На първо място, това е системното нарушаване на международното право и резолюциите на международни организации, грубо погазване суверенитета на други държави;

– На втори план е тенденцията към връщане на силовия подход и заплахи като средство за решаване на проблеми и преминаване към военни действия, т.е. на войната. През 2016 г. са водени 47 граждански войни, убитите са 102 000, а бежанците и разселените– над 10 млн.

– Това е следствие и на дефицит на дипломация, която в един случай изолира дадена страна, като например САЩ, в друг случай е непреодолима пречка за придвижване на преговорния процес и намиране на решение. Дипломацията бе заменена от някои държави с изнудване като например използването на миграционния проблем като оръжие и с най–невероятни обвинения на доскорошни европейски съзници във «фашизъм» и «тероризъм», съюзници, на които дължат много; 

– Използването на серия от провокации с цел сатанизирането на държава, режим или лидер и разгръщане на широка информационно–пропагандна война за да бъдат взети решения в международни организации или съюзи в полза на определена геополитическа игра и за да се провери политическата реакция на противниковата страна;

– На пето място учудва цинизма в международните отношения. Последният от многобройните примери: в официални документи на ЕП и на групатта на 9–те източноевропейски държави влезе упрека срещу Русия и Иран за ролята им в Сирия и подкрепата за режима на Ассад, което означава упрек срещу това, защо разбиха „Ислямска държава” и освободиха 65% от територията. Т.е. една неприкрита защита на тероризма вече на дипломатическо ниво, предшествана досега само в практиката на използването на крайно радикални ислямистки групировки и доказани терористични организации за свои геополитически цели, подготовката и финансирането на същите.

– Паралелно с това има една невероятна   лекота, с която държавни лидери на водещи страни и ядрени сили вземат решения или правят изявления на основа на недоказани сведения или на моментни емоционални настроения. В учебниците ще остане оттеглянето на съгласието на президента Тръмп за комюникето на страните от Г7 на 09. юни 2018 г. от борда на самолета или решението му за нанасяне на ракетни удари след среща с разстроената му дъщеря от снимки на деца от Сирия, или заканите на премиера на ядрена държава за ядрен удар по повод на неизяснен атентат, или внасяне на проекторешения на базата на плодовете на хибридната война и още много други.

– Двойните стандарти във външната политика и липсата на всякаква чувствителност към нарушаване на човешките права, убийствата на цивилни граждани, жени и деца, разрушаване на църкви и исторически паметници заради приотизиране на съюзнически отношения. Подход, който ерозира отношението на милиони хора към ценностната система, която привидно такива държави са заявили, че защитават.

Всичко това разбира се руши доверието между държавите и прави трудно намирането на обща политика и компромиси.

Отношенията САЩ–Европа

 САЩ бяха изправени пред избора да отидат към геополитическо разбирателство или към надпревара с особено голям риск от конфликт и те очевидно избраха втория път.Тъй като това определяне клони към защита на собствените интереси преди всичко, лесно прогнозируемо беше, че САЩ ще задълбочават исканията си, а това ще увеличичи скептицизма сред съюзниците и ще ще наведе на размисли за цената, която ще трябва да плащат. Днес само 14% от германците например смятат, че САЩ са надежден партньор, в сравнение с Русия– 36% и Китай–43%.

Реакциите на Европа обаче, дойдоха след като сериозно бяха засегнати икономическите й интереси и сринати дългогодишните международни усилия по постигнатото споразумение с Иран по ядрената му програма, увеличаващо риска за сигурността.

Действията на американския президент дестабилизират Европа  в момент, когато тя съвсем не е в добра кондиция – Брекзит, нефункциониращи институции, опозиция на досегашни политики, десни и популистки партии вземащи властта.....

Към всичко това идва осъзнаването, че САЩ успешно превземат Европа отвътре: Полша изрази готовност да отдели 2 млрд евро за американска военна база в страната си. А тя получава от ЕС само в текущия финансов период 115 млрд евро. Подклаждайки разногласията между Варшава и Брюксел и полския стремеж да стане най–големия газов разпределител в Източна Европа, за което вече изгради терминал за втечнен газ, както и  използвайки амбициите да бъде новата Германия за бившите комунистически страни, САЩ всъщност постига целите си. Върху вътрешноевропейските баланси Вашингтон вече въздейства веднъж чрез Украйна.  Трите Балтийски държави също се включват в тази група. Затова западноевропейски автори сполучливо сравниха тези страни с отворени рани върху живия организъм на ЕС. 

От началото на юни 2018 г. Ангела Меркел заговори по–открито за екзистенциален проблем  на ЕС, за решаване на вътрешните проблеми на съюза, за необходимостта да се държи като глобален актьор, защото в протиовен случай ЕС няма да оцелее. Последните разнопосочни позиции на стрпаните–членки по мигрантската криза и закъснялото осъзнаване на проблемите, демонстрират един от основните досегашни недостатъци на Съюза. Три години бяха необходими за да стигне до предложения, които български експерти правеха още в началотото на кризата.

В интерес на истината обаче трябва да се признае, че още през 2016 г. по инициатива на германски експерти започна подготовката на анализите на 28 страни–членки, събрани в сборника «Стратегическата автономия и отбраната на Европа», който представихме в София през октомври 2017 г. Тоест, имало е очаквания и подготовка за този сценарий, в резултат на което се роди новата външна политика за сигурност и отбрана, постоянното структуририрано сътрудничество /ПЕСКО/ и Европейски фонд за отбранителната промишленост.

Още в първите месеци на встъпване на президента на Доналд Тръмп в длъжност, направихме прогнозата, че предвид на огромната съпротива срещу неговата политика, или ще има импийчмънт и ще бъде свален, или ако преодолее този период, ще има втори мандат. Днес все повече нещата вървят в тази посока и Европа трябва да започне не само да мисли, но и да действа да промени първо себе си и някои свои стиреотипи, за да оцелее. Вместо това се обмисля промяна в гласуването по външнополитически въпроси заради страни като Полша, Италия и др. Ако това не е възможно, се предлага образуване на европейско ядро, включващо и Великобритания, извън рламките на договора за ЕС.

 Иранската сделка

Разминаването на  вижданията на САЩ и Европа по Иранската сделка се корени в различия по някои от целите. За САЩ ядрената програма на Иран съвсем не е основния мотив, защото постигнатата сделка и без това я ограничаваше. Действителната цел е да не се позвали на Иран да участва в световната икономика като независима страна и чрез икономическо изтощаване да се предизвика смяна на режима. Санкциите ще го лишат от финансов ресурс , отрязвайки го от глобалната банкова система.

Първата част от тази цел означава да се свие рязко нефтодобива на Иран. Изкуственото намаляване на добива на нефт и газ ще е в полза на операторите, чиито производствени разходи са най–високи–фракинг–индустрията и офшорните добиви. Особено печеливша ще е американската газова и нефтодобивна промишленост. За Саудитска Арабия, която иска да повиши цената на 88 долара на барел, е важно Иран  да съкрати обема на добива си под 3 млн барела дневно за да компенсира ръста на цената на барел.

 Само фактът, че през май 2018 г. САЩ постави 12 неизпълними условия на Иран, които всъщност бяха ултиматум, свидетелства, че въпросът се свежда до максимален натиск, отговарящ и на интересите на Израел, който вижда исторически момент да премахне вечния враг в обсега на своите интереси.

Изненадващо нереалистични са обсъжданите в Европа и САЩ сценарий за развитието на кризата с Иран. Нито Иран ще се върне на масата на преговорите, отказвайки се от споразумение, подписано от 5 държави, нито това споразумение ще оцелее само с европейска подкрепа. Идеята за подписване на допълнително ново споразумение само между Израел, САЩ и Саудитска Арабия с Иран, изглежда логично, вместо разпалване на война, но Техеран едва ли ще се остави да бъде така изнудван и унижаван.

Така стигаме до по–реалистичния четвърти сценарий, Иран да възобнови обогатяването на уран, което ще увеличи шансовете му да стигне до ядрено оръжие. Ако усилията на САЩ да възпре Иран от ескалация на военните действия са искрени, то ще има период, вероятно през 2019 г., в който Израел ще нанася периодични удари по конкретни обекти, без да се стига до пълномащабна война в региона.

Обвързването на тези действия с целите на повечето страни в Сирия да не се допусне правителствените сили на Ассад да овладеят цялата територия на страната, да се дискредитира постигнатото от Русия и ерозира коалицията Русия–Иран–Турция, накланя везните по–скоро към война, която рискува да излезе извън сирийските граници и да продължи между 5 и 10 години.

НАТО

Северноатлантическият алианс не остава незасегнат от напреженията САЩ–Европа и политическата турболентност, но далеч по–слабо от разтърсващият се от проблеми  ЕС. Той по–скоро обаче има потенциал да ги предизвика още повече. Опасенията са, че на срещата на върха на 11 и 12 юли 2018 г. в Брюксел трансатлантическите напрежения могат съвсем дирекно да се стоварят върху НАТО. Най–голямият спор остава разпределението на финансовите ангажименти и въпреки, че за Европа и Канада те показват ръст от 3,8%, , което означава 750 млн повече или 1,17 млрд евро, много от страните–членки няма да достигнат препоръчаните в Уелс 2% от БВП за военни нужди, докато САЩ продължават да носят 72% от финансовата тежест в НАТО. На срещата в Брюксел към досегашните 3 „отличнички” /Великобритания, Гърция и Естония/, изпълнявмащи изискването за минимум 2% от БВП за военни нужди, вероятно ще се присъединят още 4– Полша, Румъния, Латвия и Литва.

 Срещата ще утвърди плана за увеличаване на силите за бързо реагиране с 30 батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораби с готовност за действие до 30 дни. Предвижда се САЩ да прехвърлят в Германия противоракетни системи THAAD, в допълнение на системите «Ейджис» в Румъния и Полша, което ще предизвика нова ескалация на конфликта с Русия. Ясно е, че ще последва надпревара и Русия ще въведе ракетите SARMAT и хиперзвукови ракети, които могат да преодолеят американската противоракетна отбрана.

 Негативни последствия може да има преиграването и с продължаващото нарастване на въоръжените сили в Североизточна Европа и Черноморския регион и мащабите на планираните серия от учения, последното от които т.г. ще достигне 100 000 военни. Усилията на НАТО бяха оправдани, когато преди 4 г. се започна запълване на  празнотата от военновременни планове и налични способности, но тази безкрайна спирала на въоръжаване ангажира и отсрещната страна  с ответни мерки и ще спъне всякакви опити за нормализиране на отношенията.

НАТО също се нуждае от реформи, но европейските страни–членки пропускат момента, в който за заявят: „след като искате  рязко увеличаване на военните разходи, а генерали, секретари и чиновници налагат политика, която ни нанася икономически и политически вреди, нека да премахнем дисбаланса в заеманите ръководни постове в НАТО, доминирани от американци”. Фактът, че това не се случва говори за зависимости, които ще се запазят.

 Ако може да се вярва на генералния секретар Йенс Столтенберг, който веднъж казва, че не иска война срещу Русия, а друг път че тя е най– голямата заплаха, то НАТО не възнамерява да се намесва в Близкия Изток при евентуална война между Израел и Иран, според изявлението му от 02 юни 2018 г. Но въоръжени сили на страни–членки на НАТО  и днес участват със свой сили в коалицията на САЩ, така че такова очакване е твърде условно.

Колкото до Източния флнаг на Алианса обаче, той може да бъде въвлечен във война с Русия , ако се реализира подновената инициатива за приемане на Грузия в НАТО под силния натиск на САЩ, тема на предстоящата среща на върха на 12–13 юли 2018 г.,  поради вероятността автоматично да бъдат обявени задълженията за защита по член 5–ти от Договора, предвид ситуацията с Южна Осетия и Абхазия. Идеята да бъде поканена „цяла” Грузия, включително Южна   Осетия и Абхазия, но да се отложи поне временно изискването за солидарност по член 5–ти и разчитайки на обещанието Грузия да не си връща двете страни със сила, ни най–малко няма да смекчи острата реакция на Русия, която ще последва след подобна стъпка. При това тя ще бъде само елемент от много по–мащабно провокационно поведение, което е в ход през 2018 година.   

Втората и по–реална възможност за назряване на военен конфликт се очертава в Украйна, чиято армия  нарастна от 100 на 250 000 души, 300 американски инструктори подготвиха 7 украински батальона за последните 2 години, подготвена е доставката на 210 противотанкови ракети и 37 установки на системата Yavelin за 47 млн долара. Предстоящите т.г. военовъздушни учения с района на Лвов и прехвърлянето на американски самолети, дори стратегически бомбардировачи B-1Lancer, както и обсъждането на евентуални авиобази в Украйна, със сигурност ще изострят ситуацията. Съсредоточаването на военна техника на Изток, опитите за завземане на ключови позиции и непрекъснатият обстрел от украинска страна в нарушение на   Минските споразумения, както и настроенията в паравоенните и неонацистки формирования очертават сериозен риск от провокации, които със сигурност биха прерастнали в по–мащабни бойни действия особено ако Русия се ангажира в горещ конфликт в друг район, като Близкия Изток.  

Въпросът за модернизиране на ядреното оръжие в Европа стои още от предишните срещи на високо ниво на Алианса. САЩ сигнализират, че нямат вече пълно доверие на разположените в Европа ядрени системи на НАТО, подлежащи на модернизация. На предстоящата среща ще се  види, дали по–голяма част от страните споделят американските оценки за рисковете и ще одобрят предложение за преработване на сега валидната отбранителна доктрина и политика за ядрено въздържане.

Позициите на  САЩ и Русия по въпросите за разоръжаването

С нарастваща нестабилност се характеризира и съотношението на ядрените сили между Запада и Русия. НАТО се опасява от регионална нестабилност, докато Русия се опасява от стратегическа нестабилност и това предопределя тяхното отношение към въпросите в ядрената област. В новата си ядрена стратегия САЩ подчертават, че има регионално и субрегионално неравновесие в Източна Европа. На тактическо ниво Русия имала качествено предимство. Опасенията са, че Русия може да си осигури решително предимство в един регионален конфликт с НАТО. Новото, което предстои, е предложението за ново тактическо ядрено оръжие с морско базиране.

Опасенията на Русия са от стратегическата противоракетна отбрана на САЩ, оснобено след като през 2001 г. Вашингтон излезе от Договора за ограничаване на стратегическата противоракетна отбрана /АВМ/. От 2014 г. САЩ обвиняват Русия, че нарушава Договора за премахване на ракетите със среден обсег с наземно базиране /INF/. Предполага се, че е провела изпитания и вероятно е въвела на въоръжение нова крилата ракета. Не може да се изключи вероятността САЩ да излязат от Договора и да създадат също крилата ракета с наземно базиране.

Ако кризата в отношенията с Русия продължи или средата за сигурност в Европа се влоши още повече, не е изключено подновяване на дискусията за разполагане на такива оръжия в Европа, т.е. сегашният курс да върне Европа в осемдесетте години на миналия век.              

През 2021 г. изтича срокът на Договора за ограничаване на стратегическите системи между САЩ и Русия /New START/. Вероятно Доналд Тръмп ще отхвърли удължаването му с 5 години, тъй като  договорът е продукт на предщественика му Обама. Това ще е краят на двустранният ядрен контрол на въоръженията.

Шахматен ход или по–сигурен свят

Срещата между американския президент и севернокорейския лидер в Сингапур безспорно бележи важен момент в историята на международните отношения, но не бива да се надценяват практическите резултати, които ще произлязат от нея. Важно беше да се даде старт на последващи разговори, рамка и мандат за такива. Ако това не бе станало, срещата щеше да предизвика повече ескалация и напрежение.

Факт е, че всички се нуждаеха от този успех, както във вътрешнополитически, така и във външноплотически план. Под въпрос беше, дали Доналд Тръмп, който търси бързи ефекти, е схванал, че решаването на проблемите със Северна Корея изискват поетапен подход и много търпение, дали Ким Йонг Ун може да повярва в гаранциите на непредсказеум държавник, който променя решенията си, щом се качи на самолета след срещата или напуска международен договор с Иран преди да се е доказал. Както и дали е логично Северна Корея да се откаже от скъпо постигнатата застраховка срещу агресия и от гаранция за статут на вече ядрена сила.

Външният ефект от срещата беше по–важен и за двамата. По–безспорен е резултатът за севернокорейският лидер, защото държавата му де факто и негласно бе призната за ядрена сила, а с него се говори на  равноправна основа. Имиджовият ефект за Тръмп също е голям, защото му позволява да представи резултатът като пробив, какъвто предшественикът му Обама не би успял. По–важното обаче е, че той реализира замисъла си да изтласка проблема със Северна корея на заден план във фаза на няколкогодишни преговори по същинските детайли, в които са истинските трудности, за да може да се съсредоточи върху други прироитети, очевидно в райно на Близкия Изток. Всеки проблем с Иран ще бъде съпоставян с „успеха” му със Северна Корея, а подкрепата на Израел в евентуална война с  Иран ще бъде оправдавана с това, че той не е проявил такава готовност за прегвори като Северна Корея.

Вторият значим ефект, който Тръмп постига е, че както при излизането от договора с Иран, така и в случая със Северна Корея демонстрира разбирането си за по–голяма ефективност на силните лидери в двустранни срещи за решаване на проблемите, а не в многостранни международни договори. Професорът по мултидисциплинарен политически анализ  Роналд Бенедиктер от Центъра Вили Бранд в университета в Бреслау отива дори по–надалеч, като прави извода, че срещата в Сингапур е „поражение за международните организации и ООН и глобалния ред и доказателство, че тяхното време е минало и ориентираната към национални политики в епохата на монгополярния световен ред  функционира по–добре”.

Открит остава въпроса за включване в следващите преговори на Китай и Русия, но при такова разбиране за подхода от американска страна едва ли ще се случи.

От друга страна се зараждат инициативи в Европа /френско–германска/, за включване в икономически проекти в Северна Корея, където след 2013 г. са създадени 23 специални икономически зони.

 Военно–технологично надмощие като средство за оцеляване и едно от трите направления в основата на промениящия се световен ред

Фактът, че се намираме в началото на нова технологична революция, изкушава държавите към надпревара в създаването на военно–технически решения, които да осигурят категорично надмощие над друга държава, в определен регион и в света.

Успехът на проектите за свръхзвукови високоточни балистични ракети на САЩ, Русия и Китай може да преобърне баланса на способностите на Великите сили  и да предопредели изхода на една евентуална бъдеща война, защото дават възможност за глобален изпреварващ удар. САЩ в известна степен изостават  в разработването на хиперзвуковите ракети.

Определено надмощие и изпреварваща преднина може да бъде извоювата в развитието на автономни роботни системи на базата на изкуствения интелект. ЕС не прие предложение за тяхната забрана и фактически допусна  разработката им, макар и с условието докато някога се въведе съответната международна забрана. А френското правителство обяви, че е готово да изразходва 1,85 млрд долара през следващите 5 години за изследвания и развитие на изкуствения интелект и да създаде структура, подобна на американската, за военно изследователски проекти /DAPRA/.

Надмощието на киберспособностите на една държава на базата на офанзивни, нападателни кибер–оръжия също  могат изпреварващо да парализират противноковите възможности и създадат преимущества за постигане на главната цел при евентуална война.

Всички технологични новости, включително и бъдещата безпилотна изтребителна авиация след 2030 г. или днешните дронове, видимо променят бойните възможности и характера на бъдещите бойни действия, но като че ли подценяваме разнообразните форми на хибридната война днес, които постепенно и неусетно могат да поставят под контрол цели държави, да подменят идентичност, култура, икономически зависимости. При това сме въвлечени сами да водим агресивна хибридна война, като ни заблуждават, че се отбраняваме от чужди хибридни атаки.

Цветните революции винаги са били част от арсенала на хибридните войни, а днес има сериозни признаци за подготовка на такива от Сърбия до Грузия, Абхазия и Нагорни Карабах.

 Балканите

Стратегическите замисли на САЩ за Балканите не са нови и нито създаването на най–голямата военна база в Косово, нито определянето на страните от Балтика до България  за „фронтови”, бяха случайни. Още тогава обърнахме внимание, че фронтовият пояс ще се нуждае от тилово осигуряване и към него ще бъдат присъединени и Западните Балкини. И натискът за присъединяване на страните не закъсня, но даде възможност да се представи като българска инициатива. Освен военният, вторият вектор е прекъсването на всякакви възможности за преминаване на руски газопроводи през Балканите за Европа.

Не се обърна внимание обаче, че американски тинк–танкове предлагаха сценарий, някои от които лансираха възможноста за създаване на ислямски пояс от Турция, през България, Македония и Косово, който трябвало да „подпре” непослушните централно–европейски държави.

Замяната на термина „приемане” с „перспектива” за Западните Балкани в декларацията от срещата на ЕС в София от 17 май 2018 г. е отстъпление от Солунските договорености, макар и да има голяма доза реализъм в това.

При новата ситуация на рязко изостряне на отношенията между ЕС, САЩ и Русия и назряващото разпалване на стари противоречия на Балканите е необходимо да се изработят сценарий за възможно развитие– от благоприятно продължаване на инициативата на ЕС, при студена война и повторно изоставяне на Балканите, до цветни революции, например в Сърбия, регионални сблъсъци в БиХ и Косово–Сърбия или до мащабна война с начало в Сирия срещу Иран и Русия и съответните на тях рискове.

Турция

Съседна Турция е като исполин, който е хванал двата полюса на електрическия кабел между Европа и Близкия Изток и е разтърсван от конвулсии, след които не знаем дали ще оцелее и какви ще са последствията.

Изходът от изборите на 24 юни наистина е решаващ за бъдещето на Турция, за демокрацията или диктатурата. А ако резултатите не се харесат на Ердоган, той  е способен да хвърли страната в хаос, за да се яви после като спасител. От крайният резултат ще зависи и по–нататъшната политика на  страната както в посока Близък Изток, така и в посока на Балканите.

Очерталото се по–нататъшно влошаване на отношенията САЩ– Турция ще има като последствие по–силното военно присъствие на американски ВМС в Гърция и Черно море. Въпросът за евентуалнвото преместване на военната база в Инджирлик е в ход, а германският контингент вече я напусна.

Партньорството между Русия и Турция ще има тактически характер. То никога не може да бъде стратегическо, което би било неприсъщо за две империи. Промяна на мащабите на военното сътрудничество е възможно във връзка с развитието на ситуацията в Сирия. И двете страни са силно заинтересовани и взаимозависими, като например Русия от свободния достъп до проливите, а Турция от подкрепа за ролята й в Близкия Изток, към която се стреми.

Изострянето на напрежението между Турция и Гърция заради проучвателните дейности за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър и спорните острови в Егейско море ще продължава периодично да носи рискове от инциденти и неволен военен сблъсък. Позицията, която зае генералният секретар на НАТО Столтенберг при поредния случай на нахлуване на турснки самолети във въздушното пространство на Гърция, когато те стигнаха до столицата Атина, а именно, че „Това са проблеми на Гърция и тя трябва да се справи с тях.”, е много показателна. Изводът се налага от само себе си, ако подобна ситуация се развие например в посока Кърджали, а не  Атина.

 Напълно в сянка остават  и неоправдано не се вземат под внимание възможностите на Турция за въздействие в киберпространството, манипулиране на общественото мнение, инсценировки в западните страни, отвличане на активисти от тях и др., както и създаване на агентура за влияние в съответните страни в България в частност.

Със заубата на стратегически енергийни проекти България подпечати бъдещата си зависимост от Турция, която бавно, но систематично изгражда своето влияние на Балканите чрез икономическо, политическо и религиозцно проникване, особено в Босна и Херцеговина, Македония и Косово. Турция гледа с ревност на инициативата по Западните Балкани, а относно новата обща политика по сигурност и отбрана на ЕС, заявява, че без турско участие не може да има европейска армия.

Рисковете от Турция се свеждат до пълзящата ислямизация, която до 5 години ще обхване 100% дори от армията, непредсказуемостта от вътрешнополитическото й развитие, използването на територията й от терористични организации и присъствие на клетки на Ислямска държава в 81 провинции на страната, използването на миграционни поток като оръжие и средство за изнудване на ЕС , България и Гърция, задаващата се икономическа криза и др. Тревожи и аргесивната реторика: „война между кръста и полусесеца”, думи на Ердоган по повод мерките на австрийския канцлер Курц или „Ще си върнем отново Атина”, думи на лидер на турска партия и т.н.

България пропусна възожностите да се противопостави със силата на членството си в ЕС и с подкрепата на Брюксел. Но дори и да беше се опитала, слабият и податлив дори на изнудване ЕС едва ли щеше да гарантира сигурността ни. Друга грешка бе допусната с проявената готовност да предаваме търсещите убежище турски граждани, в нарушение на международни и национални закони, въпреки ясното съзнание, че тези хора са подложени на политически репресии и риск за живота си. В резултат на това, днес турските бизнесмени нямат смелостта да започнат бизнес в България, докато хиляди гърци прехвърлиха фирмите си в нашата страна.

Закъснялият и мек отпор на активността на разузнавателните служби на Турция за намеса във вътрешнополитическия живот на България, води до там, че турската страна продължава тази си намеса, макар и със съответните корекции в поведението на нейните представители. Изключително наивно е обаче, да се смята, че Анкара ще промени своя подход.

България пред оцеляване

Когато канцлерът на Германия Ангела Меркел в началото на юни 2018 г. ясно заяви, че в резултат на промените в света към мултиполярност, ние европейците трябва да формулираме по новому позициите си в глобалния световен ред, какво прави България, наясно ли е какъв принос ще даде дори той да е събран в едно изречение?

Западноевропейските държави започнаха от няколко години да подготвят нови стратегии до 2036 г., нови отбранителни доктрини, докато ние твърде неудачно само „актуализирахме”  националната си стратегия за сигурност, вместо да разработим нова.

От 2016 г. в германското МВнР има отдел за „Стратегическа комуникация”. А в ЕС от 2015 г. – „Стратегическа комуникация–Изток” за разясняване на външната политика и противодействие на дезинформвацията и информационн покритие на проблемите с миграцията.

Какво е състоянието на МВнР на България? Недофинансирано, нарушаващо закона с високия процент политически назначения на посланици, рояк от калинки и партийно–приближени лица, нямащи нищо общо със сложната и отговорна професия на дипломата. Низ от гафове и незащитени български интереси, липса на инициативност, но послушна на външни внушения дипломация, уронване престижа на България, опит да се прикрие подписването на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа и др. Необходимо е възстановяване на българската дипломация, въвеждане на европейски норми и критерии за професионализъм и държавническо отношение и отговорност.

Въпреки категоричното мнение на дипломатите и академичната общност още преди 10 години за необходимостта от приемане на Външнополитическа стратегия, било то след приемане на Национална доктрина или на базата на съществуващата Национална стратегия за сигурност, все още нямаме такава. А страна без такива документи показва непрофесионално и безотговорно отношение на ръководството  и елита й към нейното бъдеще.

Разбирайки вече, че България изпада в периферията на ЕС в икономически, политически и военен план определени среди започват да лансират опорни точки, че това изоставане на страната ни се дължало на някакво „колебание да се определи” къде иска да бъде в новата глобална структура, което е абсолютна подмяна на истината и груб фалшификат. България отдавна се е определила, а целта на това манипулиране на общественото мнение е да се прикрие вината на управлявалите и партийните елити за неспособността им да извършат реформите и да изградят отбранителните ни спосоности, което  неизбежво ни доведе до днешното състояние. .                     

България има експертния потенциал да оцени правилно заплахите за сигурността и шансовете за оцеляването си, но политичесдкият елит не търси решения на фундаменталните проблеми, а се оплита в ежедневните политически и партийни  противоборства  без поглед зад хоризонта на развитие на държавата.

Големият проблем е, че „изпуснатите” процеси преминават вече границата, след която стават необратими, каквито са  демографската криза, пропиляните шансове за енергийни проекти, обричащо на неконкурентноспособност на икономиката ни в бъдеще,  престъпното поставяне на страната в зависимост от  Турция за газови доставки, изпадане в периферията на ЕС,  довеждане на армията ни до ръба на оцеляване  и много други. Само фактът, че има спор за един от основните стълбове на държавността –отбраната, показва ниското ниво на култура в сферата на политиката и сигурността. А занемарените отбранителни способности ни позволиха да се включим само в три от общо 17 проекта в новата Европейска политика за сигурност и отбрана и Фонда за европейската отбранителна индустрия, които въобще не допринасят за отбранителните способности, защото са в сферата на логистиката  и транспорта, т.е. оценени сме само като територия, а не като реална сила.

Светлина в тунела са опитите на отделни експертни групи да създадат „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България” /”Инициатива Единение” на академик Стефан Водеиничаров/ или „Визия за България” на Христина Христова и професор Валери Стефанов, най–задълбочената и обширна разработка досега, проекти за нова Доктрина и за нова Конституция  и други. Тези усилия трябва да бъдат обединени и да получат подкрепата на обществото и държавата. Но досега липсва политическа воля за реализация и отстояване на такива идеи, както и приемственост от всички досегашни правителства.

Организаторите на днешната конференция биха могли да поемат щафетата, да поканят авторите на тези идеи, разработки и предложения и ги популяризират, привличайки повече привърженици за тях. Дори това да се изрази не в отделна конференция, а в един предоставен им панел в конференция като настоящата.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация