ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


 

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Новият изтребител отново се загуби зад хоризонта

Симеон Николов, 30.03.2017, за сп. „Икономист”

В края на март т.г. вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов за трети пореден път отложи проекта за нов тип боен самолет, макар че този път се закани, че ще е за последно. След сагата с временната парламентарна комисия през 2017 год., която измести военната експертиза с политически цели и блокира почти финализиран проект, без съществен краен резултат, топката бе върната в полето на министъра на отбраната. На 15 декември той заяви обаче, че ще поиска становище от Народното събрание, как да продължи процедурата за покупка, дали да разшири обсега на потенциалните продавачи. Въпреки че Решение 234 от 01 април 2016 г. за Проекта даваше ясни отговори по всички въпроси, а временната комисия не предяви конкретни изисквания. Опитът на Комисията да спори по  включването на схемата за плащане бе неуспешен, защото тя бе ясно дефинирана в писмо от министъра на финансите. Предвиждаха се 3 основни критерии и 7 основни изисквания. Този момент е важен, защото и на 24 февруари имаше второ отлагане със срок края на март, а на 23 март минтистърът изтъкна отново като причина за третото поред отглагане определянето на новите критерии за избор.

Междувременно много по–бързо бе придвижен проекта за възстановяване на летателната годност и интегрирана логистична подръжка на 15 бр самолети МиГ–29 за 81,4 млн лева и на 21 март бе подписано рамково споразумение с РСК МиГ за 48 месечна подръжка.  Отделянето на толкова средства, за по–голям брой стари самолети от предвижданото, при това с ограничен лимит летателни часове /80 на един самолет/, до закупуването на нов тип боен самолет, прездизвика дискусии и увеличи песимизма за скорошното модернизиране на ВВС.  

Промените, които бяха внесени обаче, са в положителна насока. На първо място, това е решението да се поискат оферти както за нови, така и за стари /втора ръка/ бойни самолети. На второ място бе разширен кръга от възможните типове бойни самолети, макар и от същите страни– САЩ, Португалия, Швеция, Италия.  Новото е, че ще бъде поискана оферта и за нов F-16, както и за американските F/А – 18Е/F Super Hornet. И френския "Рафал" да прибавят в списъка, все тази– добър е но няма много желаещи да го купуват. Предвидената сума остава същата– 1,5 млрд лв. за 8 бойни и 1 учебен самолет, но проблемът с ДДС–то, който провали проекта за 2 нови кораби, може да сведе и тук възможностите до закупуване само на «втора ръка» изтребител. А да избегнем ДДС–то може като отидем на междудържавен договор, което обаче ще ограничи избора. Пак скандал

Отлагането досега обаче, прави почти невъзможно да се стигне до подписване на договор до края на годината, което ще означава, че заделените финансови средства и тази година няма да бъдат усвоени. Ясно е, че отново парите ще бъдат пренасочени към други нужди, за които винаги има съмнения, че е лобирано от определени кръгове.

Резултатите показват, че отново стигаме до същите решения и финансови възможности. Самолети, които не са по джоба ни като «Еврофайтър» и  F/А – 18Е/F Super Hornet. Отново се насочваме към „трета ръка” изтребител от Португалия с 15 години остатъчен жизнен цикъл при 40 г. на нов. Само производителят на „Грипен” предлага 100% офсет, но лобито на F-16 игнорира факта, че това е финансова възвращаемост от голям национален интерес.  А и сроковете за доставка дори на стар самолет са 3–4 години, както показва примерът с Румъния, след което следва 1–2 години усвояване.

Подозрението за умишлено отлагане е основателно, защото досега бяха блокирани три проекта за нов изтребител: през 2009 год, когато новото правителство спря всички проекти и съкрати бюджета с 40%, а този за нов самолет в периода 2006–2008 г. бе доведен до предпоследен етап; през 2012 год. поради оставка на правителството, но бяха отпуснати средства само за «втора ръка» изтребител и през 2015 г.– спрян от Парламента с измислената временна комисия с п–скоро политически цели. Освен това, по време на служебното правителство, в което министър на отбраната бе Велизар Шаламанов и особено след това при министър Николай Ненчев се оформи експертна група в МО, която отстояваше една крайно несъстоятелна теза, че вместо да изразходваме миилиарди за закупуване на самолети, можем да поискаме съюзническа подкрепа за «Еър полисинг». Пренебрегваше се обаче факта, че бойната авиация  не е създадена само с тази цел, а е основен вид въоръжена сила, осигуряваща бойните действия и на сухопитните и военномрски сили. Освен това практически ни обричане да се лишим от авиация и от летци. Действията на министър Ненчев по отлагане на проекта за нов изтребител и забавяне възстановяването на старите МиГ, докато изтече договора с РСК МиГ, може да се обясни само с тази цел, подплатена след това и с писмено искане до Брюксел за подкрепа от съюзническа авиация за «Еър полисинг».

Това поведение, съчетано с намаляване на военния бюджет от 2,3%  през 2007 г. до 1,3% от БВП доведе до невъзможност да се издградят нови оперативни способности  и до неизпълнение на поетите ангажименти по линия на НАТО, което означава отслабване и на общите способности на Пакта и подронване на авторитета ни като партньор, който 14 години членство консумира, но не генерира сигурност.

Причините  могат да се търсят на две нива:

1. На повърхността на текущите събития: споменатото вече изместване на военната експертиза от политически боричкания; парализиране свободата на министъра на отбраната с политически натиск и финансови бариери; действия на лобисти за определен тип боен самолет и неофициални сондажи с потенциалните доставчици.

2. В дълбочината на протичащите в България процеси: липса на култура на политическия елит в отбранителната политика през последните 15 години; отсъствие на политическа воля и поемане на отговорност за трудни, но крайно необходими решения; липса на приемственост между правителствата.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация

  04.04.2018