ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

ОПАСНОСТТА ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ВОЙНАТА В СИРИЯ НЕ Е ОТМИНАЛА

Потокът бежанци ще расте. Проблемите за България са цъкаща бомба

Интервю със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, за вестник „Земя”, 07.10.2013 г.

– Господин Николов, на път ли е да бъде разрешена кризата в Сирия или напрежението може да се покачи в близко бъдеще пак?

Удовлетворенето от предотвратяването на една война с непредвидими последици не само за региона на Близкия Изток е разбираемо, но не бива да ни въвежда в заблуждение. Наистина, руско–американското рамково споразумение в последния момент, доуточвявано в упорити и тежки  преговори и след срещата на Г–20, е пример за високо дипломчатическо майсторство и трудни  взаимни компромиси. Предложението на Москва, почиващо на «неочакваната» от Запада  готовност на Сирия да предаде химическите си оръжия за унищожаване, спаси престижа на американския президент и великобританския премиер, а резолюцията на СС на ООН блокира войната, събуди надежда за мирни преговори– „Женева–2”, както и такава за връщане на ролята на ООН, дори отвори перспектива за стратегически партньорства за защита от тероризма, например Израел–Йордания или Израел –Египет. Но цялата конструкция на фона на случващото се в Сирия и поведението на недоволните от този изход сили, които преследваха военна интервенция, е твърде крехка, а залозите–твърде големи  и може във всеки един момент да сринат постигнатото.

Първо, САЩ продължават да твърдят, че военната опция остава отворена, ако сирийската страна не изпълни задълженията си, а ще се намерят безброй поводи да бъде обвинена, въпреки «изненадата» от изпълненито на първото задължение: пълните данни, предоставени от Дамаск за местата на съхраняваните химически оръжия. Москва не скрива очакванията си, че ще има провокации с цел да се попречи на мирния процес.

Вторият риск има корените си в двуличието на западната политика. Въпреки постигнатото решение групата държави «Приятели на Сирия» обявиха засилване на военната помощ за сирийската опозиция. Първа заяви такава готовност Франция. Вашингтон също обяви значителни военни доставки, които и досега бяха координирани от ЦРУ. Т.е. членове на СС на ООН с една ръка гласуват за резолюция на СС, а с друга– изпращат оръжия. Това е

грубо нарушение на Член 2, точка 4  на хартата на ООН,

 който забранява подкрепата на опозиционни групи срещу действащо правителство, не допуска дори финансиране и логистична подкрепа, дори обучение, още повече доставка на оръжия  за същите. Отдавна международната общност следваше да се позове на този член и тогава не би се стигнало до тук. Единствен Ирак наскоро излезе с призив за осъждане на Саудитска Арабия, която заедно с Катар финансира терористите в Сирия. Турция пък пропускаше през границата си, дори съдействаше на  доказани терористи, а на международната сцена се вайкаше от развоя на събитията.

Когато  през пролетта на т.г. Дамаск поиска от ООН проверка на инспектори за употребено химическо оръжие от бунтовниците, Франция и Великобритания го блокираха още същия ден  следобяд с насрещно искане.

Говорителят на „Националния координационен комитет за демократична промяна”  и решителен противник на Асад, Хайтам Манна, потвърждава, че са били „2–3 пъти на ръка разстояние от договаряне с правителството и точно в тези моменти САЩ са се оттегляли”. Очевидно, че тези западни страни са имали друг замисъл за разчупване на костеливия орех Сирия и той съвсем не е бил и все още не е мирен!

Самите обвинения срещу сирийския режим показваха несъобразяване на тези страни с устава на ООН. Не е възможно, когато искат подкрепа от СС на ООН за военна намеса, да не са знаели, че постановките в международното право важат за международен конфликт, а не вътрешен в една страна. Не може да не са си давали сметка, че признаване на национална коалиция на сирийските бунтовници и опозиционни сили за легитимни представители на сирийския народ няма международно правно последствие. Планираната военна операция, която все още може да се случи, няма правни основания и би била престъпление.

Нямаше никаква реакция на разрушаването на християнски църкви и прогонване на цели християнски села. Международната общност не реагира, когато само при една операция бунтовниците изклаха около 500 цивилни , жени и деца. Да не говорим за по–начален етап на тези престъпления, когато «бунтовниците» убиваха по няколко фамилии заедно с жени и деца, точно в деня преди заседание на СС на ООН и пропагандата гръмваше, че това е дело на армията на Асад. Президентът на Сирия наистина е диктатор, но международната общност прие Саудитска Арабия и Катар да защитават демокрацията, когато е ясно, че за проповядване на християнство в Саудитска Арабия те очаква смъртно наказание, а Сирия беше най–свободната в реликиодно отношение държава!

Не бяха осъдени въздушните удари, които нанесе Израел по обекти в Сирия, въпреки, че по някои сведения бяха използвани тактически ядрени заряди и биологическо оръжие.

 Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън нарече устава на ООН    «опасна  доктрина»! Как да повярваш, че ще се придържа към резолюциите на СС на същата организация?

Тук се крие и много по–опасното последствие за света и международната сигурност, отколкото регулирането на един конфликт :

прави се опит за разрушаване на основите на съществуващия международен ред с перспекстива за създаване на ново репресивно международно право, позволяващо военна намеса за смяна на неудобни държавни режими.

Едностранната  и прибързана оценка на «доказателствата» за това, кой е употребил химически бойни отровни вещества също подсказваха тенденциозност. Не се приеха предложенията на сирийската и на руската страна инспекторите на ООН да изяснят произхода на същите и извършителите, дори не се направи разлика дали е използван индустриално произведен зарин, каквито възможности има Сирия, или е създаден с подръчни средства, тоест дали е било оръжие или подхвърлен отровен газ от терористите. Не се даде гласност на внесените от Москва доказателства още на третия ден след извършеното престъпление. Дълго време «аргументите» се изчерпваха в информацията за подслушан разговор, как високопоставен служител от МО иска обяснение на командир от армията.  Докладът на френското разузнаване пък нашироко описваше, че Сирия притежава химическо оръжие. Нещо което отдавна се знае, защото сирийската страна сама бе го признала. В същото време, срещу тези общи обвинения и липса на конкретни доказателства се натрупаха поне 4–5 доказателства, че бойния отровен газ е използван от бунтовниците или поне с тяхно съдействие. Категоричното мнение на небезизвестната и на Балканите Карла дел Понте от Комитета по правата на човека на ООН, базиращо се на свидетелски показания по случаите на използване на химически бойни отровни вещества през март 2013 г., също бяха потулени. Впрочем, ние имахме очакването за такава провокация още от януари 2013 г., когато се появи първото доказателство за подготовката й и по–конкретно за финансирането и с баснословна сума от Катар  след получено съгласие от американска служба.

Едва след руско–американските преговори Дж. Кери за първи път призна, че и опозицията притежава боен отровен газ. Очевидно руските доказателства са го убедили в някаква степен. Но никой не поиска да разтълкува тази внезапна промяна на мнението на американската страна, да информира за доказателствата. Фактът потъна в информационния поток, насочен към вменяване на вина единствено на режима на Асад.

Цялата информационна ситуация много напомня на тази от началото на Грузинската война през 2008 г., когато всички западни информационни централи в един глас тръбяха, че Русия е агресор, докато посланикът на САЩ в Москва , познатият ни и уважаван НП г–н Байърли не зададе верния тон, последван от дипломатите на Великобритания и наблюдателите от ОССЕ. Български «експерти», които в случая със Сирия изказваха мнение само на база антируска или антиамериканска ориентация, поради някаква остаряла, невалидна днес идеологическа обремененост, без да съзнават големия залог и да могат да преценят съдбоносните за региона последици и геополитическите промени, които се извършват, и които ще имат значение за сигурността,  заслужаваха съжаление и ни караха да се срамуваме заради тях.  Но нека след изясняване на въпроса, кой извърши това страшно престъпление, си припомним, кои бяха тези «експерти».

Третият риск след резолюцията на СС на ООН и първата насрещна стъпка на Дамаск с предоставяне на данните за химическото оръжие  се очертава много ясно със започналите прегрупирания на силите в самата Сирия, които са под пряко влияние на определени външни фактори, както от региона, така и от Запада. Определено беше подценено обединението на 13–те терористични групировки на 25 септември т.г., не само защото ядрото им е най–силната и боеспособна «Джабхат ан–Нусра», а защото те подчиниха големи части от Сирийската свободна армия, изцяло тези около Дамаск и Алепо, и както потвърди «Вашингтон поуст» обхванаха 75% от всички опозиционни сили. /Източници от самата Сирия говорят за 90%/ Първата декларация, с която излезе този военен алианс «Ислямска коалиция» беше повече от ясна и категорична: обединяване на ясна ислямистка основа – шариата и поемане бъдещето на страната в свои ръце. Ние предупреждавахме, със скромния си български опит на експерти, че ако още няколко месеци фронтът «Ан–Нусра» продължи да набира сила, няма да може да бъде спрян. Когато «Хизбула» се намеси открито на страната на Асад, твърдяхме, че е единствената сила, способна да победи «Ан Нусра», но ЕС я обяви за терористична. Парадоксалното е, че САЩ още миналата година обявиха «Ан–Нусра» за терористична, а сега американски служби и нейни партньорски държави снабдяват опозицията, която над 75% е подчинена именно на тази организация с най–модерни оръжия за борба срещу правителството, а всъщност за избиване на хора и рушене на християнски църкви. Според антитерористичното законодателство на САЩ тези служби подлежат на наказателно преследване за оказване съдействие на официален враг на Вашингот и американския народ. А именно след спиране засега на опита за външна военна намеса, ЦРУ се зае да увеличи двойно екипите си и броя на обучаваните бунтовници в лагерите в Йордания. А турският парламентът в първите дни на октимври  удължи с една година мандата на армията за извършване на трансгранични военни операции в Сирия.

Освен очевидната подготовка на обединената вече Ислямска коалиция за насилствено сваляне на режима, Катар активизира вербуването на бивши военни от националната гвардия на Йемен за „Армия миротворчески сили за Сирия”. Източници от Сирия потвърждават, че в страната се бият представители от най–малко 29 държави и т.н. от нас „бунтовнически” отряди всъщност вече трудно могат да се нарекат сирийски, защото 2/3–ти от състава им е от чужденци.

Това съсредоточаване на сили в Сирия не може да не предизвика ответна реакция и подготовка. Според германското разузнаване има данни за предстоящо изпращане на подразделение от елитната Революционна гвардия на Иран. Подозрения за участие на нейни представители имаше отдавна. А ливанската „Хизбула” още преди няколко месеца официално призна включването си в защита на режима на Асад.

Започналите миналия месец въоръжени сблъсъци между отделни групировки,  продължиха да се разширяват и в началото на октомври. Това е потвърждение на направената тогава прогноза, че можем да очакваме втора гражданска война в Сирия.  За това, как може да се аргументира такава, свидетелства един нюанс от позицята на лидера на сирийската опозиция Ахмед Джарба,  който е постоянно на срещи и разговори в други страни и първоначално оцени обедиението на терористите и подчиняването на голяма част от Сирийската свободна армия с репликата „откраднаха ни революцията”, но малко по–късно добави, че това става с подкрепа на режима на Асад. Ето това ще бъде основния аргумент на предстоящия нов етап на войната в Сирия.

Нека си припомним и едно изявление на Дж. Кери след приемане на резолюцията на СС на ООН. Той вметна изречението, че Сирия може да се разпадне , преди да се стигне до унищожаване на химическите оръжия. Очевидно е, че се подготвя нов етап, при който да се осигури онази част от територията на Сирия, през която е планиран да мине газопровода от Катар до Средиземно море. Впрочем лидерът на опозицията Ахмед Джабра, който е от многобройното племе шамари, под прякото влияние на Саудитска Арабия, води вече такива разговори във Франция и Германия, за да гарантира прозападната ориентация на бъдещата държавица, намираща се точно там, където се водеха най–ожесточените боеве и къдено всъщност газопровъдт трябва да се разклони.  

  Изводът е, че зад лъжливото затишие на международната сцена в очакване изпълнението на резолюцията на ООН, се извършва прегрупиране на силите и трескава подготовка за да може да се постигне първоначалната цел. След като им беше отнета временно опцията за военна намеса отвън, се подготвя създаване на невъзможност за мирен изход от кризата, разпалване на вътрешната война с нова сила и търсене на подходящ момент за нови провокации, които да предизвикат външна намеса, ако групировките в страната не постигнат поне разделението й и поставяне под контрол на важни части от нея. Това означава нов активен етап на войната с нарастване на броя на жертвите и бежанския поток.

– С какво може да се обясни двуличието и морала в международната политика?

Двуличието, липсата на морал, неспазване на международното право и националния суверенитет и закони са заложени в същността на т.н. „Четвърто поколение войни”, които се водят вече няколко години в света и се отличават от досегашните със следното: Предварителна подготовка – информационна война,  която създава предпоставки за следващи събития, дезинформира  и целенасочено създава мнение в междунадорната общност и я превръща  в жертва. На второ място, скрито водене на война–  извършване в „мирно време” на саботажи на военни обекти, ликвидиране на лидери на противника, например в Пакистан, водене на активно въздушно разузнаване в „мирно” време, кибернетични атаки, например в Иран.  Трето, използване на бунтовнически групировки, подкрепяни отвън в нарушение на международното право, нарушаване на суверенитета на държави, изпращайки скрито специални части и разузнавателни сили, например в Либия. Тези форми отговарят най–много на стратегическите цели за заваюване на геополитичско влияние  и овладяване на райони с богати залежи на нефт и газ и гарантиране на транспортирането им.

–Общественото мнение в САЩ, Франция и Великобритания ли спря конфликта да навлезе в гореща фаза, защото беше очевидно, че за разлика от предишни военни конфликти, народите не бяха войнствено настроени привърженици на своите правителства?

Наистина има силна тенденция за увеличаване на антивоенните нагласи. Дори в държавите подкрепящи военна намеса, проучванията показваха, че голям процент от населението е против такава: 63% в САЩ, 72% в Турция, над 56% във Франция и т.н.

Движещите сили обаче, които може и да не  бъдат спряни, са други. САЩ започнаха промяна на политиката си спрямо Иран още от средата на 2012 г., а не на сесията на ОС на ООН тази година, разочаровани от резултатите от  т.н. „Арабка пролет”, идването на ислямистки режими на власт,  недоволството от политиката на „Мюсюлмански братя” в Египет, които преди това имаха подкрепата на Запада. Вашингтон целеше да осигури предсказуемост в региона преди да прехвърли усиилята си към Азиатския регион, както бе записал в новата си стратегия. Тази промяна обаче изключително силно разтревожи Саудитска Арабия и Израел, при мисълта само, че Иран би могъл да увеличи влиянието си. Новият шеф на саудитското разузнаване, бивш дългогодишен посланик в САЩ, принц Бандара бен Султан направи цинични предложения на руския президент Путин /относно сделки за 15 милиарда и опазване Олимпиадата в Сочи от терорстични акции срещу изоставяне на подкрепата на сирийския режим/ в първата седмица от август и само 13–14 дни след гневната реакция на руския държавен глава, на 21 същия месец бе „употребено” химическо оръжие в Сирия. Свидетелски показания на самите бунтовници посочиха, че заповедта и доставката на отровния газ са дошли от Бандара бен Султан. Това бе капан и за президента Обама.

Израелското и саудитското лоби в САЩ оказваха силен натиск на президента на САЩ. И те имаха моного основания след възвръщането на позиции на силите на сирийския режим и безрезултатността на действията на опозицията. Но след руското предложение за унищожаване на химическото оръжие в Сирия саудитците хвърлиха всички дипломатическисили против приемането му, въпреки че официално нямаше никакви съобщения за това.  Израел, който няма интерес от нарастващата терористична заплаха от Сирия, акцентира върху „опасността” от ядрената прогарама на Иран и той наистина е способен със самостоятелна операция да провали леко подобряващите се иранско–американски отношения и появилата се надежда за решаване на проблемите. Без Иран обаче няма разрешение на Сирийската криза. А при очевидно по–големия от очакваното спад на влиянието на САЩ в Близкия Изток, Русия ще се стреми да засили собствените си позиции в региона.

Освен геополитическите, извъредно силни са геоикономическите залози, които всъщност пораждат опасенията за продължаване на войната. Газопроводът Катар–Саудитска Арабия–Сирия– Турция би осигурил не само икономически изгоди, но и геополитически би съдействал за намаляване на зависимостта на Европа от руски газ. Затова подписаният меморандум за газопровода Иран–Ирак–Сирия предизвика незабавно активизиране на всички сили за бързо сваляне на Асад от власт, включително с външна военна намеса. Към тези два конкуриращи се газопровода трябва да прибавим произтичащите претенции и интереси на няколко страни /Израел, Сирия, Ливан, Кипър, Палестина/ към новоткрити енергийни източници /Левиатан и Тамар/.

–Кои са стъпките по отношение на бежанската вълна, които нашите институции трябва да предприемат? Затварянето на границата ни с Турция изход ли е?

Страхувам се, че България изпусна нещата от самото начало. Не само защото вълната ни завари неподготвени. Независимо че сме поели с подписа си ангажименти в тази насока като страна член на ЕС, можехме да заемем позицията на Германия от началото на кризата: „По–добре е бежанците да останат в съседни на Сирия страни, близко до родните си места, а ние да предоставим хуманитарна и медицинска помощ.”

На второ място, незабавно да обявим „тавана”, при който ще спрем да приемаме бежанци, например 6000.  Останалите европейски страни въпреки ангажиментите си като членки на ЕС, например Франция и Великобритания заявиха, че ще приемат по 2000 бежанци, точно тези две страни, които  са виновни за ситуацията, защото я разпалваха с помощите си за бунтовниците./ Днес Франция намали тази цифра до 1200. Германия още тогава каза– ще приеме до 5000 души и не е променила мненито си, макар че български медии цитираха тази цифра едва ли не като резултат от молбата на България.  Богати държави като Швейцария и Австрия ще приемат по 500 души. Тенденцията в България е над 11 000 до края на годината при призив от ООН цяла Европа да приеме още 10 000. 

Тъй като прогнозата ни е, че бойните действия в Сирия ще продължат, затова и вълната от бежанци ще нараства, ние можем да се изправим пред вълна и от няколко десетки  хиляди бежанци. Тогава „нормално” би изглеждало при 600 – 700 000 бежнаци в Турция, да има  80–100 000 в България и 50 000 в Западна Европа. Но тази „нормалност” би била катастрофална за нас.

На трето място, още от самото начало трябваше да се вземе предвид, че при предоставяне на „временна закрила” щяхме да си гарантираме скорошно напускане на сирийските граждани. Предоставянето на „хуманитарен статут” ни прави заложници на дълъг престой и грижи и разходи за същите. Освен това, настаняването трябваше да бъде близо до границата, а не в столицата.

На четвърто място, тъй като процесът явно се направлява от турските държавни органи, трябваше много по–рано да отидем на решителни разговори с тях за постигане на някакво споразумение. Не прави ли впечатление, че бежанският поток нарастна рязко  след като поне официално спря подготовката за военна намеса в Сирия?

На пето място, ускоряване на оформяне на документите им, тъй като част от тях незабавно след това напускат България.

И накрая, затваряне на границата: какъвто и да е изразът на тази мярка във финансово отношение, е по–добър, макар и краен вариант, пред рисковете, които ни очакват от тук нататък. Фокусирани върху детайлите на днешните проблеми с бежанците управляващите не си дават сметка за нарастващите настроения срещу „другия”, „различния”, днес срещу сириеца, утре срещу турчина и рома, което ще разбие българския етнически модел, за напрежението и предстоящите сблъсъци, за нарушаване на баланса между религозните групи и най–вече за икономическите последици. Защото в прогнозите за 21 век експертите записаха: икономическите катастрофи за една страна могат да се окажат по–фатални, отколкото загубата на територия. Затова на проблемите с бежанците трябва да се гледа като на цъкаща бомба.

„Крайният” вариант „затваряне на граници” обаче, не бива да бъде край на разсъжденията на политиците, защото европейската практика показва, че и след затваряне на определени канали, изобретателните каналджии и бежанци намират други. Не това е „крайното” решение. Трябва да се търси промяна на миграционната политика на ЕС и повече зрялост и предвидливост, предявяване на отговорност, използване на инструментите на международните организации, още когато с наше съучастие предизвикваме събитията в някои страни. Защото бежанците не са само от Сирия. В Европа нахлуват такива от Афганистан, Ирак, Либия, Сомалия, навсякъде където Западът по някакъв начин е бил замесен. Трябва да се работи за промяна на условията в тезип страни за да не се стига до масовото им напускане от гражданите на същите.

– Споделяте ли тревогата на някои наши експерти, че в потока от бежанци влизат и обучени терористи?

Повече от сигурно е, че с потока бежанци в България ще влязат както подготвени терористи, така и много екстремисти, потенциални бъдещи терористи. Като имаме предвид колко бързо сирийските бунтовници се претопиха в далеч по–подготвените и опитни терористи и възприеха тяхната идеология и методи, тази вероятност нараства.

Защо не си зададем въпроса: колко християни влязоха в България? Защото ще се окаже, че болшенството от бежанците въобще не идват от Сирия, а от лагерите в Турция, повечето от които използвани от джихадисти и бунтовници за укриване, почивка и подготовка.

– Бившият външен министър Николай Младенов опита активно да играе роля в процеса на консолидиране на Сирийската опозиция. Какъв е трайния ефект – видим и невидим -  от тази намеса на нашата дипломация в Сирийската криза?

Бившият министър Младенов ни въвлече в нарушение на устава на ООН, член 2, т. 4. Той ни направи съпричастни и виновни за ставащото в Сирия. Защото тази част от опозицията всъщност се съюзи с терористите. В същото време Германия, с подкрепата на САЩ, в продължение на 6 месеца подготвяше планове за възстановяване на следвоенна Сирия заедно с най–интелитентните и способни сирийски емигранти. Текстовете бяха забележителни. Друг е въпросът, че зад това се криеха по–далечни икономически германски интереси. Младенов вършеше мръсната работа. Свърза ни и с най–големия спонсор на джихадистите – Катар. Но онези, които стоят зад него и заради които Бойко Борисов не смееше да му направи и една забележка, го изпратиха на други позиции, защото такъв човек им е необходим там. Практиката на инфилтриране на международната организация с хора, които да влияят в определен момент в интерес на тези задкулисни сили, съществува отдавна.

– Вие бяхте специалистът, който бе предвидил с учудваща точност терористичния акт на летището в Бургас. Има ли риск от ново „Сарафово” на наша територия? Взеха ли си поуките нашите институции и правилни ли бяха мерките, взети от тях?

В съвременния свят на глобализацията и асиметричните заплахи рисковете от терорстични атаки нарастват и въпросът както преди „Сарафово”, така и сега остава „Не дали ще сe случи, а кога и къде?” Бих добавил „и как”, предвид на очертаващите се тенденции: „Индивидуалният джихад” не измести „Ал Кайда”. Организацията  все повече посяга към високотехнологични средства /кибератаки, безпилотни летателни средства, химическо, биологическо и ядрено оръжие/.  Тя и дъщерни организации контролират вече свои територии. Организационно укрепват и се разрастват. Ал Кайда печели влияние в Близкия Изток. Наблюдаваме мощнво разширяване на силовия й център към Йемен, което й дава и някои предимства. Умишлено използвам думата разширяване, а не изместване, както някои други автори, защото е по–точно. Има укрепване на Ал Кайда и в Ирак и сигнали за завръщането й в Афганистан. А новите командири са много по–опасни и по–брутални от предшествениците си. Отричането на тези факти и обявяването й едва ли не за сразена след ликвидирането на бен Ладен  беше най–голямата грешка, което нееднократно сме посочвали. Създаващата се днес ударна сила в Сирия ще има далечни последици както в посока на постсъветските републики, така и в посока на онези 29 страни, в които ще се върнат воюващите сега на сирийска земя. По наблюдение на експерти, около 30% от тях ще бъдат оформени джихадисти.

Немският автор Винфрид Ридер говори за „Поражение на разузнавателните служби в борбата срещу тероризма”, както е озаглавил и книгата си. Дори и да не е напълно прав, истина е, че дискусията по темата ще се завърне и в рамките на международните организации.

В българските органи за съжаление не се забелязват сериозни промени. Нито проектозаконите за тях бяха приети, нито финансирането им бе подобрено. Нито структурите им са придобили капацитет за справяне с новите заплахи. Когато се случи атентата в Сарафово, националният антитерористичен план се оказа забравен някъде по чекмеджетата. Сега ни застигна бежанска вълна, оказа се че не са чути предупрежденията, а по–голяма част от онези 30 млн за Агенцията за бежанците не се знае къде са изразходвани и т.н. Очевидно причините опират и до манталитет и отговорност, а не само до структури и тяхната подчиненост.

– Как оценявате първите стъпки на новото ръководство на Външно министерство – и по отношение на „горещите” точки, и по отношение на общата му дейност и приоритети?

Твърде смело беше да се формулират приоритети във външната политика, преди да е приета „Външнополитическа стратегия”, независимо дали на база „Концепция за национална сигурност”, която вече се нуждае от актулизация или „Национална доктрина”, каквато още нямаме. Но това бе стъпка в правилна посока. Позицията ни по Сирия бе балансирана, но надеждата за съгласувана такава между правителството и президента бързо се изпари, когато Плевнелиев от трибуната на Общото събрание на ООН необяснимо защо и как назова „виновните” за атаката с химическо оръжие и поиска да бъдат наказани, когато никой не е представил доказателства в тази насока. Може би за да се хареса на крайно консервативните сили, искащи гореща война? Но каква би била ползата за държавата, която Плевнелиев олицетворява? Той не е единственият български политик, който се държи като представител на една неправителствена организация, финансирана отвън,  а не на държава, но трагичното е, че такива изяви на нашия главнокомандващ могат да ни вкарат в авантюра с крайно негативни последствия.

                                                                         

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016