ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Поуките от една успешна международна среща без конкретни резултати

Симеон Николов, 28.03.2018 г.

 Целите, които се поставят на срещи на високо ниво като това ЕС–Турция и амбициите на двете страни в разговорите предопределят всъщност и резултатите. Разбира се важен фактор е обстановката и натрупалите се проблеми. Затова очакванията се люшкаха от скептицизъм до неоправдано високи надежди. За разлика на тази на политиците, експретната прогноза се оказа най–точна: Срещата ЕС–Турция на 26 март във Варна завърши без конкретни резултати, но остави отворени вратите за продължаване на диалога, при това още по време на българското председателство.  След период от почти една година на взаимни нападки и обидни обръщения, да се проведе «разузнаване с бой», да се определи, кой къде стои. В дипломатическата практика срещи на високо ниво за 2 часа се провеждат след продължително съгласувае и изработване на общите решения, които само се официализират, а тук нямаше такава подготовка от министри и експерти. Но и теорията потвърждава, че когато няма губещи, тогава преговорите са били най–добри. Преекспонираните оценки за успех обаче, заблуждават, защото и двете страни разбраха, че има твърди позиции, по които скоро няма да бъде постигнат пробив. 

Не е правилна оценката, че след  проведена «конструктивна среща сега трябва да се вземат конкретните мерки». Какви «конкретни мерки» могат да се вземат, когато тя показа, че няма никаква промяна в разликата на възприемането и разбирането от двете страни, що е то тероризъм и що е то демокрация? Ръководителите на ЕС не възразиха срещу изброените организации като терористични, от които само ПКК е обявена за такава. Партията на Демократичния съюз съвсем не е такава.

Нещо повече, Ердоган подкани европейските си партньори да го подкрепят в Сирия, Ирак и др. страни. Това би означавало Европа да осъди уникалния демократичен модел на самоуправление на кюрдите в Роджава, който еднакво силно искаха да разрушат както джихадистите от Ислямска държава в битката за Кобане, така и турските войски с подкрепа на отявлени ислямистки групировки в Афин, който не е терористичен.

Другата уловка на Ердоган не е нова, той и в миналото се е опитвал да въвлече НАТО и Европа във военни конфликти. А сега, да го подкрепим в Сирия, означава да признаем косвено нарушаване на международното право /член 2 от устава на ООН/ и етническото прочистване на кюрдското население от провинция Африн.

Третата стръв, макар и да не ни беше показана, вероятно е в това: ако искате да участвате във възстановяването на Сирия, подкрепете ме в преговорите с останалите актьори – САЩ, Русия, Иран, Саудитска Арабия и т.н.

Единственият ясен успех за Турция е потвърждаването на финансовите средства по споразумението за бежанците, въпреки категоричната позиция на ЕС, че страните–членки не могат да си позволят да ги отпускат безотчетно и да ги предоставят за управление на турската администрация. Въпреки спазването на тези правила обаче, и досега турската страна успя да отклони десетки милиони за други цели– например към компании от отбранителната индустрия, каквито данни изнесе списание Дер Шпигел. Проблемът на Ердоган обаче е, че тези средства спешно му трябват за заселването на 200 000 бежанци от Турция в Северна Сирия. А с това щеше да ни превърне в съучастници в етническото прочистване на региона. Можем да приемем, че сами сме предизвикали дузпа, но до гол в нашата врата не се стигна. Засега. 

Стилът на работа на брюкселската бюрокрация се свежда до изработване на позиции и тяхното налагане. В случая, когато отсрещната страна отстоява невъзможни за постигане на съгласие неща, трябваше да се разработят сценарий, както и начин на реакция при всеки един от тях. Така, както постъпват военните, когато изработват стратегия и определят необходимите ресурси и способности да се противопставят при  единия или другия  сценарий. Знаеше се, че турската страна подготвя т.н. «доказатества», толкова неприемливи, както й някои от позициите й. Необходимо беше да се систематизират, покажат и да се даде широка гласност на многобройните действителни «доказателства», но за турската страна от сътрудничеството й с терористични органиации, изтезанията в турските затвори,  до отклоняване на европейски средства за други нужди, но не и за бежанците. При това голяма част от тях са от турски източници и имат изключителна разобличителна сила. Ръководителите на ЕС взеха флашките с «доказателствата» и си замълчаха. С това само Ердоган води вече с 1 на 0.

Ръковоителите на ЕС не защитиха позициите си, почиващи върху основата на демократични ценности и мълчаливо приеха уверенията на Ердоган, че Турция е демократична страна. Освен това, въпросът за т.н. «душевни граници» на Ердоган съвсем не е безобиден, защото бяха споменати имената на страни както от Близкия Изток, така и от Балканите, а виждаме какво се случва в Африн в Северна Сирия, а преди това в Джарабулус, с последвалото назначаване на турски областни управители, преподаване на турски език в училищата и т.н. Приобщаването на тези провинции към Османската империя и днешните събития там няма как да не навежда на мисълта и за Тракия и Южна България. От това идва безпокойството на хората. На този фон освобождаването на двама гръцки граничари е много по–лесен проблем за решаване.    

И двете страни на масата за преговори имат своите проблеми. Спорно е дори, дали тези на ЕС не са повече. Но докато Ердоган демонстрира стратегически подход и подготовка, ръководителите на ЕС не съумяват дори да загатнат, че могат със санкции или законови ограничения да го принудят да изпълни всички изисквания, защото е силно икономически зависим. /Само стокообменът ЕС–Турция е 130 млрд евро./Ако искрено желае да вкара страната си в ЕС, в което силно се съмнявам. Турският президент спомена най–малко два пъти в изложението си на пресконференцията предупреждението да не се влагат политически елементи, изисвкания, в споразуменията, което очевидно бе свързано с опита от европейска страна да бъде обвързано разширяването на Митническия режим с мониторинг на спазването на правата на човека и свободата на словото. Същото се отнася и до обвързването на либерализацията на визовия режим, което пък показва неразбиране от Анкара на основни принципи и изисквания, които тя прпедпочита да свежда до «политически условия».

Може би много хора ще се запитат, защо продължи надлъгването, че единият иска да влезе в ЕС, а другият отваря обятия: искаме ви и ще ви помогнем, но и двете страни съзнават, че не са искрени. Нали официално бе признато от много държавни ръководители, че Турция на Ердоган се отдалечава с все по–голяма скорост от демократична Европа? Ускорено се ислямизират всички сфери на обществото и се променя отношението му към основни цивилизационни ценности. Единственото обяснение е, че трябва да се даде шанс за ново начало при едно ново управление на Турция. Ако скъсаме пъпната връв, ще убием бебето. А над 50% от турците и кюрдите не приемат налаганата му от Ердоган диктатура, поради което президентът  води тази активна кампания вътре и вън от страната. Затова в настояването от страна на ЕС за спазване на международното право, правата на човека и свободата на словото е скрито посланието към демократичната общност в днешна Турция. А интересът на Ердоган да поддържа привидно ориентацията на този режим към ЕС е да се възползва максимално дълго и много от икономическите преимущества в тези отношения и да гради своя имидж в арабския свят чрез контакти и тежест в най–мощния икономически съюз в света.

Поне външно  и двете страни проявиха въздържане, което не беше характерно поне за Ердоган в дните преди срещата. Очевидно че трябва да правим разлика между изявления за турския електорат и такива на международни форуми. Намекът на Жан–Клод Юнкер за ставане от масата на преговорите подсдказва, че сигурно е имало и доста напрегнати моменти. Но освен Гърция и Кипър и други страни биха имали голямо основание да реагират: например Германия– за намесата на турското разузнаване с преследване на германски граждани от турски произход на територията на Германия, внедряване на своя агентура в германската полиция, опити за ликвидиране на кюрдски ръководители или дейността на близката до обкръжението на Ердоган група «Османски турци», извършваща въоръжени нападения и издигаща лозунга «Цялата страна ще е наша». За Германия става въпрос. Тоест прояви, които далеч надминават степента на намеса на Турция в България,

По обявената предваритено тема «Сирия» официално /на пресконференцията/ бе засегнат въпроса за «продължаване на антитерористичната операция». Но не стана известно в каква дълбочина  е отишла дискусията. А обстановката е изключително тревожна, не само поради евентуалния сблъсък между сирийски и турски сили или между турски и проамерикански прокси–сили, а поради увеличената военна активност в региона на Близкия Изток, оценявана като много рискована за започване на по–мащабна война на сирийска територия срещу Иран и Русия. Само преди дни бе обявено намерението за преместване на базата в Инджирлик–Турция в друга близка страна, като бе подсдказано например за Гърция или Йордания. В последните дни на март се забелязва значително съсредоточаване на американски военни сили и въоръжение и техника в Йордания– танкове М1А2 Абрамс, транспортна техника за превоз на жива сила и медицинска евакуация.

Вторият по–конкретен въпрос, който засягаше интересите на Европа, бе превземането на Източна Гута  – крепостта на три основни ислямистки групировки, само на 10–15 км от Дамаск. Турция искаше да засели в Африн някои от бойците  със семействата им от Източна Гута. Поражението на ислямистите, финансирани от «Мюсюлмански братя», които пък от своя страна получават средства от Катар е знаково и за Европа. Катар е близък европейски съюзник. На конференцията по сигурността в Мюнхен на емира на Катар бе оказана честта да открие със свое слово Конференцията. Очевиден демонстративен жест срещу Саудитска Арабия. Впрочем Саудитска Арабия изтегли своя посланик от Берлин през септември 2017 г. и още не го е върнала.

Съсредоточаването на радиклани ислямистки групировки от Източна Гута в провинция Идлиб на границата с Турция отнема възможността за преки атаки на същите срещу Дамаск, но и блокира значителни сили в Идлиб. Европа се опита да окаже натиск върху Русия, но без резултат. Затова тези въпроси не може да са безинтересни за среща ЕС–Турция. Но едва ли съветниците на българския премиер са му подсказали тези важни въпроси.

Реакции

В западноевропейските страни първите коментари като „Ердоган прие с усмивка критиките” и „Не бе постигнато сближаване” бяха съпроводени с информацията че Турция няма да спре военната операция в Афин.

А турските проправителствени медии изтъкваха: „Ердоган не приема двойни стандарти в отношенията с ЕС”. Срещат се обаче и заглавия като „ЕС очаква конкретни стъпки”. Естествено, че преобладава изложението на казаното от Ердоган на пресконференцията, но на преден план е изнесено и посланието на Жан–Клод Юнкер, че е „гарант за продължаване на преговорите”. Послание, което се посрещало „със смесени чувства на объркване”, когато чуваме думите „Трябва да действаме заедно”, посочва коментаторът на вестник „Хюриет”.

С известно закъснение, но още същия ден, прозвуча и мнението на премира Бинали Йълдъръм: „Не видяхме добронамерени знаци от Европа за сближаване с Турция, въпреки че й пазим границите.» Но това противоречи на появилото се по рано през деня заглавие "Послание от Ердоган към ЕС: Очакваме силна подкрепа». Не са се объкали турците, а може би търсят опрадание пред електората за оценката на някои гръцки медии: "Европейски шамар за Ердоган".

 В България логично се търсеше обосновка за успех в българското председателство. Няма скъмнение, че организацията беше добра и получихме благодраността на гостите.

Спорът, дали България е домакин или посредник е безмислен. Това бе среща ЕС–Турция. Въпросът е, че България трябва винаги да се стреми към това да лансира свои идеи и инициативи, търсейки подкрепа от партньорите си в ЕС и прокарвайки с тях защитата на своите интереси. Тогава не би имало упреци за слугинаж в една или друга посока. Другият проблем е в липсата на по–мащабни виждания и задълбочена експертиза, което обяснява защо се фокусирахме върху мигрантския проблем като най–важен за България.

Преекспонирането  обаче, на заплахата от използването на бежанската вълна като оръжие от Ердоган и фокусирането ни само върху нея, ни прави по–слаби. Събитието във Варна засенчи наложилите се на срещата на ЕС на 22/23 март виждания за предприемане на мерки източноевропейските страни да приемат повече мигранти.

Неспособността на ЕС да защити Гърция и Кипър неизбежно навежда на мисълта, а как би защитил България, при възникване на аналогична ситуация.

Изтъкването от премиера по време на пресконференцията, че  политически партии и президент са имали по–различно мнение по въпроси, които той е поставил на срещата на „четири очи” с Ердоган, може да се оцени от някои и като опит за дистанциране или оправдание. България трябва да говори на един език по такива важни проблеми и да не оставя и сянка на съмнение. Освен това, недопустимо е премиер да си изпуска нервите. Радев не е толкова елементарен, че да „бърка лидерска среща с двустранна”, както каза Борисов. Президентът ясно подчерта, че това е въпрос на национално достойноство. Изглежда, че именно в разбирането на това, двамата се различават.

Непростимо е изоставането с години на работата на МВнР по конкретните двустранни проблеми с Турция, стигащо до пълно замразяване. Затова Ердоган е реагирал достатъчно успешно на изброените от Бойко Борисов въпроси, показвайки, колко много казуси стоят открити. Впрочем, това не е „поставяне” на въпроси, а политическо измъкване с вътрешнополитически мотиви. А се задават и нови проблеми: с новата електронна правителствена програма, позволяваща на турските граждани да получат точни данни за родословното си дърво и заявяват искане на гражданоство; с компенсиране от българска страна на изразходваната от Турция сума за ремонта на желязната църква  в Истанбул с ремонти на мюсюлмански паметници на културата в нашата страна. /А досега сме похарчили 100 млн лева за ремонт и реставрации на джамии /; с агресивно въздействие  на турските специални служби в Лудогорието върху 90 000 казълбаши, необезпокоявани от нашите служби и още много други.

Очевидно, че състоянието на МВнР и редица неудачни назначения на министри и зам.министри през последните години подлежи на основно ревизиране.

На пресконференцията стана ясно, че датата за срещата във Варна е определена и поканите са отправени от премиера Бойко Борисов. Това изяснява въпроса и кой носи отговорност за съвпадението с отбелязването на 26 март на 105 години военната операция, с която пада считаната за непревземаема Одринска крепост, едно от най-славните постижения на българското военно дело, което довежда до края на Балканската война и Деня на Тракия, на който се почита  паметта към хилядите българи - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България. А честванията са под патронажа на президента Румен Радев, ангажимент, поет много отдавана.

 Ако тази среща във Варна не се бе провела, щеше ли да има инициатива на журналисти и декларации на съдии срещу нарушаването на човешки права и протести на граждани?

Защото през последните две  години се отличавахме с мълчанието си от европейските протести. Пробуждането на България за такива протести, декларации и граждански позиции е нещо положително, което се случи.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация