ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Разлом между обществено мнение и миграционни политики

Симеон Николов, 09.04.2018

Политиците от европейските страни се въздържат да говорят за проблемите с миграциооните процеси и международните организации все по–често ни сюрпризират с проекто–решения, които не кореспондират винаги с настроенията и разбиранията на гражданите в съответните държави.

Увлечени във „водещата си роля” в организиране на срещата ЕС– Ердоган във Варна или с вътрешни скандали, сякаш не забелязахме, а като председателстващ Съвета на ЕС трябваше дори да обърнем внимание, на  инициативата на президента на Франция Макрон и канцлера на Германия Меркел за нова политика за предоставяне на убежище в ЕС, която под лозунга за солидарност задължава по–силно източноевропейските страни да приемат по–голяма част от желаещите убежище и да поемат грижите за тях, свързани и с по–големи финансови ангажименти на национално ниво.

Вместо да се положат повече усилия за недопускане на мигрантите, които не отговарят на условията за бежанци съгласно Женевската конвенция, авторите на инициативата се фокусират повече върху страните, които досега са приели най–малък брой бежанци. Скоро ще видим и какви средства за натиск ще бъдат приложени към централно– и източно-европейските страни, които оказват съпротива да им бъдат диктувани условия – Унгария, Полша, Чехия, Словакия. А освен очакваните нови мигранти, стои въпросът и за „връщане” на такива, които не са били одобрени например в Германия, чийто брой надхвърли 500 000, а някои от тях идват от Южна или Югозападна Европа.

 В ООН пък от февруари т.г. започна подготовката на два документа–договори: «Глобален пакт за сигурна, организирана и редовна миграция» и „Глобален пакт за бежанци”, с които се цели управлението и улесняване придвижването на големи маси от хора. 193 страни–членки на  световната организация се съгласиха да се разработят рамковите условия и двата проекта да бъдат приети на Общото събрание на ООН през декември 2018 г. В първия документ на 25 страници се предлага визия, 10 ръководни принципи, 22 цели и 166 мерки за постигането им. Но те не са насочени срещу ограничаване или спиране на миграцията, а срещу десния популизъм, омразата, квалификациите като „нашественици” и т.н. Проектите предлагат три сценария за нарастване на броя мигранти, пристигащи в Европа. Т.н. за Германия се посочват 11,4 млн, 25,2 млн и 40,5 млн до 2050 г., което означава в края на този период ½–ра от населението на страната да е с миграционни корени. Тези проценти не се разглеждат като задължения, а като насоки и опции. Но някои политически партии в западноевропейски страни вече реагират с обвинението, че това е посегателство върху суверенитета на държавите. Впрочем, все по–тесни стават границите, в които може да бъдат упражнени национални решения и действия. ЕС, особено с новата инициатива на Меркел и Макрон орязва още повече възможностите на държавите за избор и самостоятелни решения. На всичко отгоре 6 държави–членки Германия, Франция, Австрия, Швеция, Дания, Финландия/ отказаха да финансират споразумението с Турция. Но всеки глобален проблем изисква и глобални решения. Въпросът е в конструкцията и нейната приемливост за националната държава. Експертите в ООН продължават да смятат, че миграцията е нещо изключително положително и полезно и правитествата на страните трябва да убеждават в това гражданите. А генералният секретар на ООН Антонио Гутереш предупреждава, че трябва да се подготвим за „големи миграционни потоци” и да бъдем готови да приемем повече мигранти.

Престонаследникът на Саудитскя Арабия  принц Мохамед бин Салман е много по–конкретен в интервю за списание «Time»: Ислямистите се надяват, че  до 30 години Европа ще се превърне в континент на мюсюлманите и организацията Мюсюлмански братя иска да ги контролира. Това ще е много по–опасно от Студената война, от «Ислямска държава» или от «Ал Кайда.»

Готова ли е за това България, като се има предвид перспективата за дългосрочен характер на мигрантските проблеми, досегашните виждания за заселването на приеманите лица и за финансовата подкрепа  за приемащите ги страни?

Какво влияние имаме върху предложенията и проектите за изграждане на функционираща защита на външните граници на ЕС? Генералът о.з. от Бундесвера Ерих Вад например настоява за общи европейски гранични войски. Други предлагат масирано увеличаване на Фронтекс, което се смята за правилна посока. Но полицаите от Фронтекс имат опита на експерти, консултанти и инструктори. Те не променят нищо на терен, на външните граници на ЕС и присъствието им има в най–добрия случай символично значение. 

Близкият Изток и Северна Африка са  важни региони за европейската сигурност. Сегашните изявления на политиците са без съдържание и убедителни аргументи. Трябва да се решават непосредствени задачи на сигурността ни, а не да се упражняват в популистки речи за по–висок рейтинг и избори, най–много до година.

Преодоляването на проблема с крайно недофинансираната Организация по бежанците на ООН изисква подкрепа от повечето държави–членки. Каквато и да е подкрепата за приемащите страни, неизбежни са рисковете  за промени на демографската, етническа  и религиозна структура, а в проекта финансовите стимули не са дългосрочно гарантирани и не са обвързани с критерии за защита на бежанците.  В този раздел на проекто–документа е включена голяма част от  прословутия „Вариант Б”, за който писахме преди 3 години,  но българските политици отговаряха, че  „няма такъв”. Е, сега вече неговите елементи са вградени в далеч по–мащабен проект, който трябва да се осмисли от политици–визионери, а не от еднодневки.

Между политиците и гражданите обаче, се очертава все по–голям разлом в схващанията и очакванията от миграционната политика. Това доказват изненадващите резултати от последното проучване на общественото мнение на фондация „Szazadveg” в 28 страни–членки на ЕС. Първото впечатление е за единнодушното мнение на хората по въпросите за миграцията, сигурността и охраната на границите, въпреки различията между държавите по тези въпроси. Над 78% от гражданите на ЕС смятат, че външните граници трябва да бъдат добре защитени. За страните от Източна Европа, включително Унгария и Словения този процент достига 90. Освен това, от допитването става ясно, че обществеността признава връзката между тероризма и отворените граници. Въпреки премълчавания от политиците в някои държави факт, че с миграцията се увеличава рязко престъпността, 62% от гражданите смятат, че това е именно така. Проучване, възложено от германското правителство например, показва голямо увеличение на престъпността в страната– над 92% от престъпленията могат да бъдат приписани на млади мъже–мигранти.

Делът на гражданите от ЕС, които одобряват политиката на ЕС за квоти на отделните държави е спаднал от 53% през 2016 г. на 47% през 2018 г. Най–голяма подкрепа за квоти на страните е постигната разбира се в Германия /67%/, която има полза от това, както и в Гърция /69%/, която пък поема една голяма тежест от миграционния поток. Схемата за разпределение и квоти е критикувана във всички страни. Това не означава обаче, че хората са враждебно настроени към онези, които бягат от война и конфликти и законно преминалите границата. 81% от европейците смятат, че бежанците трябва да бъдат подпомагани, като 48% виждат това в предоставяне на „значитени финансови помощи” за страните, в които са изградени бежански лагери– Ливан, Йордания, Турция. Две трети от европейците са на мнение, че те трябва да бъдат върнати обратно, когато войната в страната им приключи. Само 14% одобряват Европа да приема по 1 милион годишно търсещи убежище и само 9%, че те трябва да бъдат приемани без всякакво ограничение. Важно е проявеното разбиране, че миграцията от последните години е проблем не само на това поколение, а и на следващите поколения. Стряскащи са 50–те процента, които вярват, че децата им ще имат по–лош живот от техния, особено характерно за Австрия, Гърция и Германия. 70% от европейците смятат, че „бързият ръст на мюсюлманско население” е „донякъде сериозна” или „много сериозна” заплаха за Европа.

В Германия до 09 април т.г. 110 439 граждани са се подписали под декларация, в която заявяват, че ще демонстрират за спазване на законите на границата и срещу нелегалните мигранти. Но в предаването  по телевизия ARD на 08 април т.г. излезе едва ли не, че няма такова нещо като масова нелегална миграция. А се изля изключително много омраза и пропаганда срещу инакомислещите по въпроса. Потвърди се, че ако поискаш спазване на законите, неп ременно си от новите десни, неонацист и т.н.

Тези данни от анкетата в 28 страни са неубедителни, ако не бъдат подкрепени  с конкретни данни, които често биват премълчавани. Така например на 07 април т.г. стана известно, че политическа партия „Ислям” в Белгия е поискала „Ислямска държава”. Това е второ такова искане след 2012 г. и 4–то в още 3 европейски държави. Партията „Ислям” ще има кандидати в местните избори на 14 декември 2018 г. в 28 общини /14 в Брюксел и 14 във Валонската част на страната/. А Белгия бе обект на тероризъм 2016 г. Загинаха 35 души и 300 бяха ранени. Квартал „Мьоленбек” в Брюксел стана нарицателен за ислямистка крепост в Европа.

Продължават да растат примерите за отказ от традиции за да не засегнем религиозните чувства на мюсюлманските мигранти, които започнаха още преди няколко години с лишаването на гражданите от елхи на коледа на кметския площад, промени в училищата и други. Преди седмица в Германия на касова бележка от голяма магазинна верига вместо „Великденски заек”, се четеше „Традиционен заек”.

Френският президент Макрон си постави амбициозната задача да промени това, което предшествениците му не са успели – да интегрира мюсюлманското малцинство и да се бори с ислямския екстремизъм с цел създаване на ислям, който да е в съответствие с националните ценности, особено със секуларизма и да е имунизиран срещу радикални влияния. Мюсюлманите във Франция са 6 милиона, което е 8% от населението й. От 2013 година  1700 френски гражади са се присъдъединили към „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Пресни са спомените от кървавите боеве с ножове и железни щанги в Кале на 01 февруари т.г., само две седмици след като президентът Макрон посети района и обеща действия срещу нелегалните мигранти.

Италия констатира тези дни три вида радикализация, които напълно се различават един от друг. Разкрито бе училище за терористи в джамия. Арестуван беше мароканец за джихадистка пропаганда. А на 29 март т.г. бе арестувана цяла мрежа симпатизанти на джихадистка организация от Тунис. Оказа се, че с италиански паспорти  и лични карти джихадистите са обикаляли не само цяла Европа, но и света.

Изнасилванията в Швеция станаха ежедневие. След вълна от масови групови изнасилвания в Малмю през февруари т.г. се проведе огромна протестна демонстрация.

Австрия вижда крайна необходимост от генерални промени в правилата за даване на убежище. Канцлерът Себастиян Курц отдавна се застъпва за връщане на спасените в Средиземно море бежанци.

Но всичко това ще ни се стори приятна увертюра в сравнение с последствията, които биха настъпили при евентуална голяма война в Сирия, която неизбежно ще запали целия регион и ще увлече като черна космическа дупка и великите сили. Тогава нито огради, нито 150 бронирани машини биха спряли бежанския поток през България. На фона на тези заплахи политици на големи държави и ядрени сили се занимават с постановки на дребни мошеници и терористи и  обвинения достойни за стила на квартални банди, а международното право е натикано в килера. Как да очакваме, че ще се решат проблемите на хората– приемащите и търсещите убежище?

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация