ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
Изследвания Коментари Новини Кои сме ние Контакт с нас Галерия
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
РЕЛИГИИТЕ И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Семинар на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана-БАН
д-р Жасмина Донкова
В края на 2010 г. в Центъра за изследвания по националната сигурност и отбрана в БАН се проведе семинар на тема Религиите и националната сигурност в присъствието на тесен кръг от експерти от научната сфера и такива с богат опит в държавното ръководство. Това е първия от поредица семинари, които си поставят за цел да свържат учени, работещи по дадена проблематика и специалисти и ръководители с опит и познание на реалните проблеми в управлението на държавната и публична администрация, за създаване на подходяща творческа среда за дискусии и генериране на нови идеи. Оказа се, че по някои от проблемите до момента не съществува научно-систематично проучване, а от страна на държавата няма действия по процеси, които ще имат дългосрочно въздействие в страната и върху нейната сигурност. Изключително тревожни бяха данните не сачо за радикалния ислям, но и данните за предстоящи сливания и съкращения в БАН, при което тези единствени наши специалисти скоро няма да бъдат на разположение със своята експертиза. Един от главните инициатори на идеята г-н Камен Илиев, директор в Центъра, счита, че така може да се даде скромен принос в изграждането на националната политика в тази сфера и да бъдем един своеобразен публичен форум за дискусия по проблемите на модернизацията на сектора за национална сигурност и защита на населението. В този смисъл беше и въведението, което направи директора на Центъра Пенчо Генешки. Поради известното на цяла България състояние, в което беше поставена БАН, финансирането на семинара беше заплатено с лични средства на двамата ръководители. Сред поканените участници бе и директорът на нашия Център Симеон Николов. Със съгласието на организаторите Ви представяме част от изнесените доклади. По понятни причини си спестяваме дискусиите, предложенията и идеите, които ще бъдат предоставени на заинтересованите управленски структури.
По-надолу можете да се запознаете с доклади на следните теми:
1. Протестанството в контекста на националната сигурност. Нови
религиозни движения (НРД) в България рискове и
предизвикателства.
д-р Жасмина Донкова, НИ Религия и сигурност, Институт за изследване
на обществата и знанието, БАН
2. Католицизмът в контекста на националната сигурност. Католически
фундаментализъм.
д-р Румен Мудров, НИ Религия и сигурност, Институт за изследване на
обществата и знанието, БАН
3. Ислямът и националната сигурност. Рискове за България от
радикален ислям.
д-р Богдана Тодорова, завеждащ секция Антропология и изследване на
религиите, ръководител на НИ Религия и сигурност, Институт за
изследване на обществата и знанието, БАН
НОВИТЕ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
СЛЕД 1989 г. РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Др Жасмина Донкова
Въпросът за новите религиозни движения (НРД) в България след
демократичните промени има различни измерения и поради тази причина не
може да бъде определен само като религиоведчески. За България това явление е все още ново и затова в научните среди по отношение на него се забелязва неутралитет за разлика от общественото пространство, където самия термин НРД е зареден с негативизъм.
В контекста на разглеждания проблем трябва да се отбележи, че основната
постановка битуваща все още в българското обществено пространство е, че
всяка религия или религиозна група, която не е обвързана с националното само
съзнание е секта, която крие рискове и опасност за българските граждани и
националната сигурност. Подобна трактовка на проблема е не само подвеждаща
и необективна, но и криеща огромна опасност за обществено-социалния мир в
страната.
Причини за негативизма по отношение на НРД:
липсата на изградени критерии за оценка на НРД,
липсата на ясно дефинирана терминология,
липсата на актуална и обективна информация за различните религиозни
движения,
липса на традиция в изследването на подобни явления,
слабата религиозна култура на българския народ.
Всичко това не позволява да се направи точна и правилна преценка за това
кои са опасни религиозни общности и в какво се състои заплахата от тях.
В тази връзка трябва да се подчертае, че не всички религиозни движения,
определяни като нови за България са деструктивни и крият в себе си опасност на
сигурността и здравето на българските граждани. По тази причина обществено-
социалната политика спрямо хората, изповядващи подобни религиозни доктрини
не бива да бъдат дисриминационни, защото всички те свободно и съзнателно са
направили своя избор възползвайки се от свободата гарантирана им от
законовата уредба на страната.
Негативизма спрямо някои от НРД се корени изцяло в изградените
социални митове по този въпрос, защото тиражираните преценки в повечето
случаи се явяват вид реакция на обществото към новото в религиозната сфера.
Проблемът е в това, че тази обществена оценка не съдържа в себе си
епистимологична насока, а по-скоро се изгражда на основата на интерпретацията
и мотивацията. По този начин може да се говори за закономерни психологически
комплекси в човешкото съзнание. Обществената оценка за НРД може да бъде
причислена към тях и да бъде определена като семиотична конструкция. Според
психолозите тези конструкции структурират една реалност за обществото въз
основа на която общественото мнение анализира и прави преценки.
Една от основните причини за подобен отношение към проблема е липсата
на задълбочени надконфесионални изследвания, които да съчетават научния
капацитет, обективната прецизност и балансирания подход.
За съжаление, до момента специалистите, работещи в тази насока в България
се броят на пръстите на една ръка, а различни научни организации и граждански
сдружения изследващи проблема работят откъслечно и спорадично.
Трудността с анализирането на същността на различните НРД се крие и в
сложността на проблема с дефиниране на самото понятие. В повечето случаи
дефинирането е конфесионално, което неминуемо предполага преекспониране
на проблема и задаване негативно отношение към тези движения, което от своя
страна крие риска за една подвеждаща и необективна.
В тази насока трябва да се подчертаят следните особености по отношение на
дефинирането и използването на понятийния апарат.
На този етап не съществува ясно дефинирана терминология, обективно
изразяваща съдържанието на термините ново религиозно движение,
секта и култ, както и често тиражираните в общественото пространство
определения по отношение на тяхната същност и дейност - тоталитарно и
деструктивно.
Много често между термините секта и НРД се поставя знак за равенство,
което допълнително нагнетява страха и негативизма по отношение на тези
религиозни общности.
В този ред на мисли трябва да се подчертае, че с определението ново по
отношение на определена религиозна група в контекста на българската
действителност след 1989 г. трябва да се постави акцент не само върху
хронологическата рамка, но и върху формите на религиозност и религиозното
съдържание на доктрината и култа им.
Като цяло основните насоки в дейността на НРД в България след 1989 г.
могат да се обособят в два периода, а основните аналитични елементи в тях са:
правна рамка на религиозните права и свободи през този период и
класификацията и профила на НРД.
Първи период 1989-2003.
1. Основни тенденции в дейността на НРД в този период.
Навлизане на нови религиозни учения и практики след демократичните
промени в България промени до неузнаваемост религиозния фон в страната.
Поради религиозните ограничения, които бяха налагани години наред за голяма
част от тях липсваше каквато и да е информация в България. То този начин те се
оказаха чужди за народопсихологията на българския народ, в която
националното самосъзнание и традиционната религия се намират в неразривна
връзка. Сблъсъка на традиционализма и консерватизма на българското общество
и нетрадиционния и агресивен прозелитизъм на някои от НРД често пораждаше
конфликти в общественото пространство.
Въпреки това интересът към тях още в първите години от прехода беше
огромен, защото падането на религиозните ограниченията в България накара
много хора да преосмислят собствената си екзистенцията и да се потърсят
религията, за да запълнят една празнота в своето познание. Очакванията на
повечето от тях за духовна подкрепа, напътствия, съвети и застъпничество от
страна духовенството на Българската православна църква (БПЦ) се оказаха
напразни.
За голяма съжаление заради сервилността си към режима БПЦ беше
изгубили своята чувствителност към духовните потребности на хората, а
църковния клир, който е призван да благовести Христовото евангелие се оказа
неподготвен за подобно предизвикателство. В онези смутни времена
православните духовници и богослови не подходиха с необходимото внимание
към духовните потребности на търсещия човек и не откриха точната формула за
предаване на исконите християнски ценности във време когато хората имаха
най-голяма нужда от това.
Започналите вътрешни борби, раздори и взаимно оклеветяване сред
висшия клир на БПЦ отблъсна много хора от Църквата и ги накара да потърсят
задоволяване на своите духовни търсения в религиозни доктрини, поднесени от
нови, непознати за България религиозни общности и групи, които имаха
специален подход към всеки човек и създаваха у него приятното усещане за
избранност, значимост и важност на неговата личност независимо от
образователния ценз, етническия произход и социалния статус. Това създаде
мощна социално-динамична среда за тях и те се чувстваха като част от общност,
която е заместител на семейството, приятелите и колегите.
В голяма част от случаите, в които хората търсеха духовна подкрепа в
НРД и се присъединяваха към тях бяха вследствие на дълбоко лично
преживяване, провокирано от тежки обстоятелства като смърт на близък човек,
развод, емоционална травма и др. По този начин изборът на религиозна общност
се предпоставяше от емоционалното състояние, защото търсещия получаваше
емоционална удовлетвореност от общуването с мили, любящи и загрижени хора.
В тези общности те получаваха знания за ценности и вярвания, които се
трансформираха в нова ценностна система за тях, която на един по-късен етап се
превръщаше в логичен критерии за техния живот. Това създаваше у всеки адепт
силна умствена нагласа, която го поставяше в подчинено положение спрямо
лидера на общността, или общността като цяло. Това явление не е запазена
марка на НРД, то се наблюдава и в практиката на традиционните
вероизповедания, но с тази разлика, че тук намека за чувство за вина е много по-
голям. Характерна черта за общуването в НРД от онзи период беше, че
членовете им прекарваха голяма част от времето в компанията един на друг,
почти невъзможно беше те да имат приятели извън групата, още повече че
повечето религиозни общности не допускаха общуването на своите адепти с
хора извън тези среди. Други пък позволяваха на членовете си да бъдат част от
външния свят и да вземат активно участие в обществено-социалния живот на
страната.
Освен всичко това търсещия духовност човек беше привличан и от
мисионерска дейност и мащабните благотворителни акции от страна на някои от
тези движения. Явление, което не се наблюдаваше сред традиционните за
страната ни вероизповедания по онова време.
Други, които не ги удовлетвориха доктрините и практиките в различните
религиозни общности се обърнаха към алтернативни източници, предлагащи с
опитности като мистика, екзорсцизъм, окултизъм, езотеризъм, астрология,
парапсихология и др.
Новите религиозни движения навлезли в зората на демокрацията бяха
предимно представители на различни неохаризматични движения от САЩ.
Възползвайки се от духовния вакуум обособил се в следствие на атеистичния
режим и разделенията и разколите в традиционните изповедания и най-вече в
БПЦ, те успяха да направят бърз прочит на търсенията на хората и своевременно
им предложиха своя продукт, който представляваше един радикален, динамичен
и осъвременен прочит на християнството. Те представиха една различна
религиозна култура, в която на преден план бяха поставени директните
отношения между Бога и човека. За много кратко време те успяха да направят
възможен диалога между Бога и човека без посредници на ежедневният им език.
Съобразиха се с темперамента и етнопсихологията на всеки човек и му дадоха
възможност да се слави Бога по начин, който най-добре изразява неговата
духовна същност. По този начин личния контакт с Бога изглеждаше толкова
осезаем колкото и контакта ни с нашите приятели, колеги и семейство.
Те направиха спасението достъпно за хората които обществото изтласка
като аутсайдери - от гетата, за необразованите, за хората с недъзи. Повечето от
тях стигнаха до всяка врата и показаха, че всеки човек като Божие творение е
ценен и достоен за това. Или казано по друг начин в онзи труден за българския
народ момент НРД предложиха подкрепа на хората по един непосредствен
начин и показаха по-пряк път за духовно развитие. Това накара хората да им се
доверят и да потърсят в тях опора в нестабилната обществено-политическа и
икономическа обстановка в годините на преход.
Пример за това са думите в форума на един от последователите на
Воини на Христа, който казва: Научиха ме, че човек трябва да мисли, да се
бори, да се моли и да не се страхува да бъде различен. Научиха ме, че трябва да
изразявам превъзходството на Христос във всяка една област от живота си,
научиха ме да мразя посредственността и малкия живот в очакване на
грабването. Не е малко! Погледната от переспективата на времето
теоологията им е била повърхностнна и дори погрешна. Но погледни я от
перспективата на тогавашното време. Бях подтиснат, захлупен тинейджър
за мен бяха глътка чист въздух и огромна крачка на горе .1
Друг е въпросът, че не винаги всичко изглеждаше в очертанията на тези
позитивни краски. Много често от страна на някои от духовните лидери на тези
нови движения се спекулираше с доверието на хората и цената, която трябваше
да платят беше асоциализиране, напускане на семейството, игнориране на
приятели, изпадане в депресивни състояния и т.н. Свидетелство за това са
думите на хора били в тези религиозни движения и сблъскали се със своеволията
на духовните лидери и общността. Според думите на една жена, бивш член на
Воини на Христа ето как са изглеждали тези общности през техния поглед:
Наистина,имаше доста положителни неща там, особено в началото, но
имаше и много погрешна теология, която се оказа пагубна за немалко хора. Не.
искам да навлизам в подробности, но имам достатъчно наблюдения и горчив
опит от онова време. Без ни най-малко да отричам добрите неща във "Войни на
Христа", особено що се отнася до хвалението, твърдя че бяха съсипани доста
искрено вярващи християни, други бяха зомбирани и объркани с неадекватни
поучения и практики и накрая всичко прерасна в тиранична авторитарност,
мегаломания и сериозно разминаване с Христовото учение. Странното е, че
това се вършеше с най-добри намерения и с убеждението, че е добро пред Бог,
което показва до къде водят неправилните доктрини, независимо от мотива и
искреността, с които са изречени.2
НРД използваха различни методи за рекрутиране на нови членове. Заедно
с духовната промяна те предлагаха бързо преуспяване в благосъстоянието и
благоденствие. В голяма степен успехът им се дължеше на способността им да
съчетаят древните религиозни учения и съвременните модерни технологии за
изразяване на посланието (напр. сциентологията, която предложи система, в
която са слети научните методи и религиозните цели). Друг фактор за успеха на
НРД е мобилността на повечето от тях и насочеността на посланието им към
всички възрастови групи и социални прослойки. На адептите на НРД се
вменяваше като задължение да работят за привличането на нови членове към
общността, което допълнително подсилваше успеваемостта на мисионерската
дейност на движенията.
Характерно за този период е засилената тенденция към ексклузивност от
страна на движенията към своите членове или казано с други думи не се
допускаше двойна обвързаност. Адепта беше длъжен да следва само една
религиозна доктрина и да е член само на една религиозна организация. Освен
това голяма част от НРД изразяваха претенции за монопол върху истината за
спасението по примера на традиционните изповедания.
По отношение на условията за членство и достъп до тези движения, някой
от тях притежават характеристиките на затворена организация (ЦИХСПД,
Свидетели на Йехова Сциентология, Обединителната църква, Деца на Бога, а
други на отворени организации (неохаризматични движения, Бахайска общност,
Общество за Кришна съзнание). При първия тип членство се залага на
елитарността, а при втория тип на масовост.
Членството и в двата типа организации зависеше преди всичко от личния
избор на потенциалния член на общността, като същевременно самата общност
поставя определени условия (не употребата на алкохол, цигари, кафе и др.) за
включване в общността и редица задължения (плащането на десятък,
привличане на нови членове, разпространение на агитационни материали и др.).
За голяма част от затворения тип нови религиозни движения от този
период е характерен лидерския тип управление (Слово на живот, Воини на
Христа, Васан, Рема и др) начело на което стоеше харизматичен лидер.
,
2. Правна рамка на религиозните права и свободи през този период.
Правен статус на религиозните изповедания до 1989 г.
До 10.11.1989 г. изповеданията в Р.България се делят на две групи:
Изповедания, признати от закона и притежаващи качества на
юридическа личност (БПЦ, Арменската апостолическа православна
църква, мюсюлманското изповедания и юдейската религиозна
общност).
Изповедания, които нямат утвърдени устави и не притежават
качествата на юридическа личност (Католическа църква, СЕПЦ,
СЕБЦ, СЕСЦ, СЕМЦ, Църквата на адвентистите от седмия ден и
Бяло братство). Тези изповедания са били непризнати от закона, но
са били в положение на търпимост и имащи право на религиозна
дейност.
Въпросът за изготвяне на нова нормативната рамка за упражняването на
религиозните права и свободи се постави още в самото начало на демократичния
преход (заседанията на Кръглата маса), а процеса на изготвянето на
конституционните параметри започна с внасянето на проектите за конституция
(19901991 г.) в канцеларията на Великото народно събрание (ВНС).
На 9.07.1991 г. е приета сега действащата Конституция на Република
България, а на 12.07.1991 г. е подписана тържествено. Конституцията съдържа:
преамбюл, една нова глава за българската конституционна практика, наречена
Основни начала, и глави, регламентиращи висшите институции на държавната
власт. Появата на глава Основни начала е резултат от дефинираната нова
стратегическа цел, стояща пред българското общество. Новата Конституция е
изградена на нови и ясно определени принципи, които гарантират свободно и
демократично управляващо се общество. Конституцията от 1991 г. е съобразена
с новите европейски реалности и декларира международноправните
ангажименти на България. Закономерно в Основните начала на новата
Конституция се регламентират формата и принципите на управление на
държавата (чл. 1, 2, 4, 7 и 8), очертани са границите на приложение на
Конституцията (чл.5), личнитени, гражданските, политическите и религиозните
свободи (чл. 6, 11, 12, 13, 14 и 16 ), собствеността (чл. 17), ролята на държавата в
икономическите отношения (чл. 18 - 20), както и принципите на външната
политика (чл.12). Така формулираните принципи несъмнено отразяват едно от
най-високите постижения на България в модерния конституционализъм.
Изключително подробно и по съвременен начин е очертана рамката на правата,
свободите и задълженията на българските граждани.
Свободата на вероизповеданията е прогласена в чл. 13, ал. 1, където се
казва, че вероизповеданията са свободни. В ал. 2 на същия член е обявено, че
религиозните институции са отделени от държавата. В ал. 3 е декларирано, че
източноправославното вероизповедание е традиционната религия в Република
България. Член 37, ал.1 провъзгласява свободата на съвестта, мисълта и избора
на вероизповеданието и на религиозните или атеистични възгледи. Този член
вменява в задължение на държавата да поддържа търпимост и уважение между
вярващи и невярващи. Съгласно чл. 6, ал. 2 не се допускат никакви ограничения
на правата или привилегии, основани на религия, а според чл. 38 никой не може
да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения.
Конституцията изисква от държавата, като гарант на прокламираните от нея
граждански права, да осигури необходимите условия за свободно и
безпрепятствено упражняване на личното право на вероизповедание на всеки
български гражданин. Тя приема правото на вероизповедание, както и правата на
мисълта и убежденията, като основни лични права, свързани непосредствено с
интимния духовен живот на човека. Свободата на съвестта е неразривно свързана
с правото на вероизповедание и образуват сфера върху която не трябва да се
оказва въздействие върху избора на човек да се приобщи или не към определено
вероизповедание или да е не религиозен
Освен свободния избор на вероизповедание, конституционните текстове
прокламират възможността за свободно упражняване на правото на
вероизповедание чрез печат и слово (чл. 39 и чл. 40), чрез създаване на
религиозни общности и сдружения (чл. 12 и чл. 44) и чрез провеждане на
религиозна дейност от тяхна страна в обществото. В духа на конституцията е
признаването на свободата на родителите да дават религиозно възпитание на
децата си в съответствие със собствените си убеждения.
Особено важно е правото, което Конституцията осигурява на
вероизповеданията да се сдружават на религиозна основа, прогласено в чл. 12 във
връзка с чл. 13. За разлика от другите сдружения, тези на религиозна основа се
правят без оглед на тяхната продължителност и си поставят цели и задачи, които
са свързани с реално осъществяване на правото на вероизповедание.
От гледна точка на конституционните текстове правото на
вероизповедание е ненакърнимо човешко право, но не може да бъде безгранично
от гледна точка на реалното му упражняване. Ето защо в Конституцията неговите
предели са строго и изчерпателно установени и не могат да бъдат разширявани
нито със закон, нито по тълкувателен път. Така например, Конституцията
забранява използването на религиозните общности, институции и верските
убеждения за политически цели (чл. 13, ал. 4) и образуването на политически
партии на религиозна основа (чл. 11, ал. 4). Същевременно нейните текстове
прокламират, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде
насочена срещу националната сигурност, обществения ред, здравето, морала,
правата и свободите на останалите граждани (чл. 37, ал.2). Член 57 не допуска
злоупотреба с права, както и тяхното упражняване от граждани, ако се
накърняват правата или законовите интереси на други граждани. Забраняват се и
организациите, чиято дейност е насочена към разпалване на религиозна вражда
или към нарушаване на правата и свободите на гражданите.
Следвайки духа на Конституцията, държавата може да се намесва в
дейността на религиозните общности и институции и да предприема мерки по
отношение на тях, само при хипотезите на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2. Държавата
не може да се намесва и да администрира чрез своите органи
вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции.
С приетите конституционни параметри се предоставя и гарантира
възможността за свободното упражняване правото на вероизповедание и се
въвежда нов напълно различен стандарт в взаимоотношенията между държавата
и религиозните общности и институции. Той е изграден на основата на
спазването на индивидуалното право на религия, свободното сдружаване на
религиозна основа, конституирането на вътрешно-организационния им живот и
придобиването на правен статус. Тук е мястото да се посочи, че през същата
1991 г. България като пълноправен член на ООН подписва Декларацията за
премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на
религиозна принадлежност и убеждения.
Практическото приложение на принципите, заложени в новите
конституционни текстове обаче се усложнява заради липсата на своевременна
законова уредба, която да съответства на конституционните текстове и
международните договорености.
Действащите закони в Република България в началото на демократичния
преход са не систематични и в голямата си част противоречат на
конституционни разпоредби.
Създаден непосредствено след политическата промяна на 9.09.1944 г.,
Законът за изповеданията (ЗИ) е плод на политическа идеология, която е в разрез
с основните аспекти и приоритети за развитието на демократично и гражданско
общество. Това е причина за противоречивата практика на правоприлагане на
закона в този период в резултат на което се появяват две централни ръководства
в БПЦ.3
Неясната регламентация и противоречивото правоприлагане на ЗИ по
отношение на религиозните общности в страната стават причина 59 народни
представители от ХХХVІ Народно събрание да внасят искане в
Конституционния съд (КС),4 с цел обявяването за противоконституционни чл.
12, 14, 15, 22 и чл. 31 от ЗИ.5 Във тази връзка по искане на президента на Р
България е образувано конституционно дело, с което е поискано от КС
задължително тълкуване на чл. 13, ал.1 и 2, както и на чл. 37 от Конституцията
за да се установи противоконституционнолността на ЗИ.6
С Решение № 5/11.06.1992 г. КС постановява, че разпоредбите на Закона за
изповеданията (чл. 10, 12, 18, 20, 21, 22 и 23), които са в противоречие с чл. 13 и
37 от Конституцията, следва да се считат за отменени по силата на
непосредственото действие на тези конституционни норми от момента на
влизането на Конституцията в сила.7
По отношение на държавата при уреждането на въпроса за религиозните
права и свободи решението акцентира на следните няколко пункта:
,
- държавата като върховен носител на суверенитета и гарант на
предоставените в Конституцията граждански права и свободи е длъжна
да осигури условия за свободно и безпрепятствено упражнявана на
правото на вероизповедание на всеки български гражданин;
- държавата трябва да осигури подържане на търпимост и уважение
между вярващите от различните религиозни общности, както и между
вярващи и невярващи;
- едно от основните правомощия на правото на вероизповедание е
правото на сдружаване на религиозна основа;8
- държавата чрез своите органи и институции не може да се намесва и да
администрира вътрешноорганизационния живот на религиозните
общности и институции;9
- правата на държавата за намеса в дейността на религиозните общности
и институции се свежда до вземането на необходими мерки в случаите
посочени в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията.
Тези точки от Решението на КС потвърждават основните конституционни
принципи, върху които трябва да се основават разпоредбите на бъдещ закон за
религията и религиозните общности.
Събитията от 1992 г.,10 Решението на КС и масираната инвазия на нови
религиозни движения в страната изостри необходимостта от законова
регламентация на религиозната сфера в обществения живот.
В началото на 1994 г. Народното събрание (НС) приема Закон за
изменение и допълнение на Закона за лицата и семействата (ЗЛС). В него са
включени текстове, уреждащи регистрацията и дейността на сдруженията и
фондациите, занимаващи се с религиозна и религиозно-просветна дейност.
Според чл. 133а Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват
дейност присъща на изповедание или осъществяват религиозна или религиозно-
просветна дейност се регистрират по реда на тази глава след съгласие на
Министерски съвет. Вписаните до приемането на тези промени в закона,
юридически лица се пререгистрират по искане на ръководните им органи в
определен срок11 от влизането в сила на този закон при съгласие на МС.
Заличава се вписването и се прекратява дейността на юридическите лица, които
не изпълнят условията по преходния текст.12
Въпреки включването на тези текстове в ЗСЛ остава необходимостта от
приемането на специален закон в областта на религиозната сфера.
Законодателната инициатива продължава в няколко народни събрания,13
но възможността да бъде приет такъв закон се оказа реална едва в ХХХІХ НС.
От началото на демократичните промени до приемането на Закона за
вероизповеданията (2002 г.) по реда на чл. 6 от стария закон за изповеданията са
регистрирани 31 религиозни институции, а за периода 1994-2000 г. по реда на чл.
133а са регистрирани 49 сдружения с религиозна и религиозно-просветна
дейност, а на 54 е отказан подобен статус.14
3. Класификация и профил на НРД в този период
В графата НРД през този период трябва да се поставят всички религиозни
доктрини и практики, които въпреки, че са съществували на световната сцена не
са развивали дейност на територията на България до 1989 г.
Съобразно доктриналните характеристики на тяхната теология те могат да
бъдат обособени в следните групи:
Религиозни общности в основата на които стои християнската теология
(Новоапостолска църква, Българска църква на Назарянина, Младежко
християнско дружество Спасение ИМКА, Сдружение за
евангелизация на децата, Сдружение Мисия за евангелска просвета
Рома Тюрк, Мисионерско сдружение Лаодикия(Христовата църква в
последно време), Християнско сдружение Васан, Християнска мисия
Емануил, Фондация Воини на Христа, Фондация Слово на живот,
Оазис на любовта, Евангелска къща Витлеем, Християнска църква
Рема, Сдружение християнска асоциация Гедеон, Християнска
църква Филаделфия, Християнска църква Филаделфия Братска
Любов, Корейска протестантска християнска църква, Българска
реформирана презвитерианска църква);
Религиозни общности изградили доктриналната си система на
основата на ислямската теология (Бахайска общност в България);
Религиозни общности, проповядващи принципите на хиндуизма
(Общество за Кришна съзнание) ;
Религиозни общности със самобитна доктринална система в
основата която е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи
от различни световни религии с елементи на различни философски
системи, теософия, антропософия, новоезичеството, окултизъм,
езотеризъм, астрология, ню ейдж философия и др.) (Църквата на
Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетели на
Йехова, Обединителна църква, Деца на Бога (Семейството),
Сциентология, Мария от Каравелово, Духовно движение на
окултитстите в България и др.).
По отношение на правният им статус те могат да бъдат обособени в няколко
групи:
13 При направена справка в библиотеката на НС се оказа, че за периода 1990-2002 г. в канцеларията на
НС са внесени 16 законопроекта за Закон за изповеданията.
14 По-подробно за тези сдружения вж. Асенов, Б. Религиите и сектите в България, С., 2002, с. 22-26.
Регистрирани като религиозно изповедание;
Регистрирани като сдружения с религиозна и религиозно-просветна
дейност;
Регистрирани и развиващи дейност като сдружения с нестопанска цел;
Мимикриращи под маската на благотворителни и научни организации;
По реда на чл. 6 от ЗИ за периода 1989-2003 г. са регистрирани 31
изповедания от тях като НРД могат да бъдат определени само 6
Новоапостолска църква, Църква на Исус Христос на светиите от последните дни,
Бахайска общност, Общество за Кришна съзнание, Свидетели на Йехова и
Българска църква на Назарянина
Голяма част от НРД през онзи период развиваха мащабна социална
дейност, чиито върхови моменти съвпадат с двата периода на най-остра
социална и икономическа криза в България: 1991-1992 и 1996-1997 г.
Най-многобройни в онзи период бяха евангелските движения с
неохаризматичен уклон.
Повечето анализатори и специалисти на харизматичното движение в
България погрешно смята, че неохаризматичните групи и петдесятните църкви
имат един и същи произход.
Обстоятелствата, които ги карат да смятат така са очевидните прилики,
съществуващи между нео-харизматичните и петдесятните общности. В същотовреме обаче трябва да се подчертае, че те нямат общ произход и между техните
доктринални постулати съществуват значителни разлики.
Неохаризматичното движение, започва от 70-те години на миналия век
нова независими надденоминационна религиозна група. Заема част от
доктрините и практиките на петдесятните и харизматиците, но също така имат
тенденция да прокарват нови пътища особено съживления на базата на
духовни опитности и служения на чудеса и знамения.
Д. Макконъл смята, че учителите на движението на вярата нямат корени в
класическото петдесятничество (както повечето хора предполагат), а по-скоро в
окултните учения на метафизичните култове като християнска наука и теософия.
Неохаризматичните общности, сформирани в България през този период
се характеризират със силно изразена йерархичност в лицето на главния пастор
за когото се предполага, че при общението си с Бога той е получил пророческо
видение от Него за своето служение.
Пасторът оглавява група от старейшини които функционират като
духовен съвет и го подпомагат в неговата дейност.
Българските неохаризматични общности в онзи период изявяваха
претенции, че са самостоятелни и независими религиозни общности. В същото
време обаче повечето от тях изразяваха по недвусмислен начин своята преданост
към по-голямо служение, управлявано от неохаризматичен водач, който в
повечето случаи се поставяше в ролята си на апостол.
Пример за такава неохаризматична общност в онзи период беше
Библейски център Слово на живот с главен пастор Георги Бакалов, който
много често се озоваваше в центъра на обществения конфликт.
Със своето радикално представяне на евангелието, пастор Бакалов се
превъръща в любимец на националните ни медии и те постоянно насочваха
общественото внимание към него и неговата религиозна общност, която в онзи
период беше едно от най-бързо растящите религиозни движения в България.
Следвайки възстановяването на апостолската традиция в Църквата това
религиозно движение функционираше (и продължава да съществува, но под
друго наименование) като апостолска мрежа от неохаризматични групи, водени
от апостоли, разпознати от главния апостол Георги Бакалов.
Пророческото видение на тази общност е да изгради лидери в служението,
бизнеса и обществото като цяло, които да съдействат за напредъка на Божието
царство във всяка една сфера в обществения живот. За изработването на тези
дейности те залагат на клетъчното устройство на църквата и в ученичеството
като окончателен призив за всеки вярващ.
Много от водачите на неохаризматичните общности в България през този
период предявяваха претенции за непогрешимост на своите пророчества и
видения.
Огромно влияние върху неохаризматичното служение в България през
този период оказва Улф Екман. Според голяма част от българската
неохаризматична общност той е една от най-колоритните и харизматични
личности в европейския евангелизъм на ХХI век, носеща съживление и време за
реформация в България.
Поради тази причина за много от тях той се явява част от епохата на
промяната и носител на новия младежки ентусиазъм в петдесятно-
харизматичните среди по време на съживлението в страната ни в началото на 90-
те години.
Втори период 2000-2010 г.
1. Основни тенденции в дейността на НРД в този период.
През този период първоначалния прозелитически ентусиазъм изчезна и на
преден план излезе задължителната институционализация и дейности в рамките
на самата религиозна общност. Наблюдава се търпимост и толерантност от
страна на новите религиозни движения към останалите религиозни общности и
институции в страната. По този начин претенциите за монопол върху
религиозната истина отпадна при повечето институционализирани нови
религиозни движения. Осъществиха се контакти между техните лидери и
лидерите на останалите религиозни общности в страната, а от друга страна по-
тесни станаха и връзката с държавните власти.
2. Правна рамка на регистрационния режим за вероизповеданията през
този период.
Следвайки духа на Конституцията, държавата може да се намесва в
дейността на религиозните общности и институции и да предприема мерки по
отношение на тях, само при хипотезите на чл.13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2.
През декември 2002 г. Народното събрание прие нов Закон за
вероизповеданията (ЗВ) (ДВ, бр.120, 2002 г.), който отмени Закона за
изповеданията (1949 г.) и чл. 133 а от Закона за лицата и семейството, който
създаваше неравнопоставеност между организациите с религиозно-просветна
цел и останалите юридически лица с нестопанска цел.
Влязъл в сила от 2 януари 2003 г. новият закон е съобразен с Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и
Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), както и с
принципните препоръки, направени в експертизата на Съвета на Европа по
повод на законопроекта, разглеждан в предишното, 38-мо НС.
Законът урежда правото на вероизповедание като абсолютно, лично,
ненакърнимо, основно човешко право. В този смисъл виждането на законодателя
е, че изборът на вероизповедание не подлежи на правна санкция. Неговото
упражняване не е обвързано с правото на сдружаване създаването на
религиозна общност, участие в религиозна общност или организиране на
институции на общността.
Освен това са регламентирани отделните форми на упражняване на
правото на вероизповедание формиране и изразяване на верско убеждение,
осъществяване на верско обучение и възпитание. Гарантирана е свободата при
избор, промяна, изповядване, съответно практикуване на вероизповедание,
индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение,
обучение, обреди и ритуали. Важно е да се отбележи, че за разлика от стария
Закон за изповеданията правото на практикуване на вероизповедание в новия
закон не е обвързано със задължителното придобиване на юридически статут от
религиозните общности.
В чл. 7 от ЗВ са конкретизирани случаите, в които свободата на
вероизповедание може да бъде ограничена, а в чл.8 са изброени изчерпателно
начините за това. В тази връзка трябва да се подчертае, че предвиденият съдебен
ред за налагане на тези ограничения е достатъчна гаранция срещу прекомерни
действия и че, ако такива ограничения се приложат, те ще са допустимите за
едно демократично общество. Конкретното ограничение, че религиозните
убеждения не трябва да се използват за политически цели, би следвало да се
разбира в смисъл, че религиозните общности не би следвало да извършват
дейност, присъща на политически партии, а не - че не могат да вземат
отношение по важни политически и обществени въпроси.
Специалната уредба на правото на религиозно сдружаване е съобразена с
неговата специфика.
Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се
извършва от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и девета
"Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс.
В Софийски градски съд се води публичен регистър на
вероизповеданията, в който се вписват: съдебното решение за регистрация,
наименованието и седалището, органите на управление и представителството,
имената на лицата, представляващи религиозната институция. Недопустимо е да
съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и
също наименование и седалище.
Извършването на регистрационната процедура от съдебната система
пресича всякаква възможност за намеса на изпълнителната власт във
вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията.
Наред с всичко това ЗВ дава възможност на вероизповеданията да
разкриват, образователни, социални и лечебни заведения и да заемат полагащото
им се място в тези сфери от обществения живот.Предвидена е и възможност
държавата с общините да подкрепят и подпомогнат религиозните общности
включително и чрез субсидии предвидени в бюджетите им.
Вписването на местните поделения на вероизповеданията се извършва от
общинската администрация по седалището им при условията на уведомителен
режим. По този начин местната власт може само да констатира налице ли са
изискваните от закона документи и в никакъв случай да прави други преценки
относно регистрацията на местното поделение.
Местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния
съд по седалището им, ако за това има решение на централното ръководство и е
предвидено в устава на вероизповеданието. Наличието на двата типа регистрации не е
задължително изискване към религиозните общности, още по-малко трябва да се
предполага кумулативното им действие. То е даване на алтернативни възможности,
реализацията на които зависи от самите вероизповедания.В ЗВ е регламентирана ролята
на държавата в отношенията с религиозните институции. Тя осигурява условия за
свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, съдейства за
поддържането на търпимост и уважение между вярващите от различните
вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Недопустима е държавна
намеса във вътрешната организация на религиозните общности и институции.
С новите законови текстове са регламентирани и правомощията на
дирекция Вероизповедания на Министерския съвет. Дирекцията като
специализирано административно звено от държавната администрация от
контролиращ стана консултиращ и координиращ орган. Нейните основни
функции са подпомагането на вероизповеданията и гарантиране на спазването
на религиозните права.
С оглед максималното гарантиране на равни права на всички български
граждани, през 2004 г. беше приет и Закон за защита от дискриминацията (ЗЗД).
Този закон въведе нов и модерен механизъм за защита от дискриминация в
материалноправен и процесуален аспект. Нов момент в защитата от
дискриминация е учредяването въз основа на законодателен акт на Комисия за
защита от дискриминация като независим специализиран орган за
предотвратяване на дискриминацията, защита от дискриминация и осигуряване
на равенство на възможностите за избор на органа и реда за защита.
Прогресивното развитие на българското законодателство в областта на защитата
от дискриминация е и включването в кръга на защитените субекти не само на
физически лица, но и сдружения на физически лица и юридически лица ( чл. 3,
ал. 2 от ЗЗД).
Като извод може да се каже, че промените, които настъпват в правната
уредба на религиозната свобода в България след 1989 г. създават възможност тя
да се приравни със световните и европейските международни договори,
третиращи този проблем.
3. Правна регламентация на религиозните общности в България
Разглеждайки въпросът за НРД и правната регламентация на религиозните
права и свободи неминуемо включва и въпроса за положението на
религиозните общности в България или по-точно казано за религиозните
групи, които не са регистрирани по реда на закона и не са придобили
качеството на юридическо лице. Не рядко този въпрос се отминава с мълчание
поради неясната законова регламентация. Поради тази причина не рядко в
годишните доклади на Държавния департамент на САЩ за религиозните
свободи в раздела за България се казва, че законът забранява на
нерегистрираните религиозни групи да практикуват публично религията си.
Подобна констатация сама по себе си е невярна. По-обективно е да се каже, че
по отношение на нерегистрираните религиозни групи в страната законът на
места е двусмислен.
Според § 1, т. 2 от Заключителните разпоредби на ЗВ религиозната
общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена
религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Това
нормативно определение ясно показва, че изповядването на определена
религиозна доктрина може да се извършва както самостоятелно, така и в
сдружаване с други хора, споделящи и изповядващи същите убеждения. Наред с
това за разлика от стария Закон за изповеданията тук правото на
вероизповедание не е обвързано със задължителен регистрационен режим. Това
позволява гражданите, обединени около изповядването на определена религия
(без да са регистрирани) да извършват богослужения, религиозни обреди и
церемонии, което идва да покаже, че им е предоставено както правото на лични
религиозни убеждения, така и за външната им изява. Гаранция за това се явява
чл. 5, ал. 3 от закона, където се казва, че верското убеждение се изразява частно,
когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в
присъствието само на лица, принадлежащи към нея, и публично когато
изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към
съответната религиозна общност. Законът дава право на религиозните общности
при извършване на богослужение или на различните ритуали да използват друг
език, различен от официалния за страната. Държавна намеса във вътрешната
организация на религиозните общности е недопустима (чл. 4, ал. 2).
Въпреки това обаче, остават доста неясни въпроси около статута и
дейността на религиозните общности. Причина за неясната регламентация се
оказва фактът, че в България може да се регламентира дейността на нещо, което
съществува като правен субект в гражданския оборот на страната. При една
религиозна общност, при която устройството и управлението й, доктриналната
система и богослужебният й култ не са известни на държавата, се създава
представата в обществото, че тяхната дейност е забранена.
Практически нещата не стоят така и доказателство за това са
съществуващите религиозни общности в страната. Тук е мястото обаче да се
поясни, че нерегистрираните религиозни групи в страната ни, макар и законът да
им позволява да практикуват своята религия свободно, са лишени от много
възможности, които имат регистрираните вероизповедания, конструирани като
16
юридическо лице. Така например нерегистрираните не могат да притежават
колективна собственост, не могат да откриват учебни и социални заведения,
държавата не може да им отстъпва безвъзмездно терени за строеж на храмове и
молитвени домове, не могат да получават държавни субсидии и т. н.
Същевременно обаче нямат и съответните задължения, които имат религиозните
институции. А това практически улеснява тяхната дейност. Тази е една от
причините редица от религиозните общности да не желаят регистрация.
Не доброто познаване на духа на закона понякога създава
условия членовете на тези общности да бъдат до някаква степен
дискриминирани. Много често заради своите религиозни убеждения и липсата
на регистрация на сдруженията им те имат затруднения с местните власти,
медиите и гражданите. В медийното пространство се тиражират материали, чрез
които в обществото се нагнетява негативизъм и тези религиозни общности се
заклеймяват като опасни секти.
Не е тайна, че общественото съзнание в България без да е запознато с
определена доктринална система и нейния богослужебен култ веднага я
причислява към религиозните движения с деструктивни и опасни практики.
Такъв например беше случаят през 2005 г., когато една християнска религиозна
общност от протестантски тип (така наречените свободни християни от пл.
Славейков) беше обвинена публично, че принадлежи към опасното религиозно
движение Клонка Давидова. Това, разбира се, не е единственият случай,
когато, за да се привлече общественото внимание, журналистите търсят
сензации и обвиняват последователи на определена религиозна група в опасни и
деструктивни действия.
Общият брой на членовете на всички нерегистрирани религиозни
общности в България към момента наброява не повече от 4 000 души.
6. Класификация и профил на НРД
Религиозни общности изградили доктриналната си система на основата на
ислямската теология;
Религиозни общности, проповядващи принципите на будизма;
Религиозни общности, проповядващи принципите на хиндуизма;
Религиозни общности със самобитна доктринална система в основата
която е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни
световни религии с елементи на различни философски системи, теософия,
антропософия, новоезичеството, окултизъм, езотеризъм, астрология, ню
ейдж философия и др.).
Ако за предходния период бяха характерни духовни опитности като
екзорсцизъм, изцеление, духовно обновление, то през този период вниманието е
насочено към природосъобразния начин на живот (Църква на Последния Завет и
Екологично сдружение Стоте дъба), антистресови програми, бизнес програми,
програми за себереализация и т.н.
Характерното за дейността на НРД през този период е обстоятелството, че за
изграждането на висок имидж се залага не на масовост, а на елитарност.
В последните години в България се забелязва засилване на позициите на
Ню Ейдж движенията, особено на тези с езически характер. С този феномен се
обяснява явно и живия интерес в България към две руски или по-точно сибирски
Ню Ейдж движения от новоезически тип - /Виссарион и Анастасия. И двете
наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на
България. Екологично сдружение Стоте дъба (регистрирано на 26 август 2004 г.
в София) купува земи в Странджа и Сакар за осъщестяване на религиозно-
екологичните проекти и на двете движения Български Град на Слънцето за
висарионовци и анастасийски родови имения и села. В Странджа и в Сакар се
намират едни от най-важните тракийски долмени на територията на България, а
анастасийци имат силно развит култ към долмените. Очевидно тези покупки не
са случайни и не са само с цел да се населят обезлюдените странджански села и
да се обработват ерозиралите земи. С цел да привлече членове сред българите
основателят на Църква на Последния Завет Виссарион посещава страната четири
пъти. За първи път пристига през септември 1995 г. за участие в Международния
симпозиум по парапсихология в Банкя. През 1996 г., 1998 г. и 2004 г. Виссарион
посещава България още три пъти. При всяка една от визитите той следва един и
същ план на действие конференции из страната и интервюта за българските
медии.
Седмици като българското медийно пространство беше ангажирано с
посещението на самообявилите се за месиии на нашето време Висарион
спокойствието на телевизионните канали и информационните агенции (по
религиозните въпроси) беше сериозно разтърсено от новината за предстоящата визита
на друг харизматичен гуру - преподобния Муун.
Достатъчно думи се казаха за личността, семейството, многообразната по
вид и форми дейност и извършваните от него и жена му масови бракосъчетания.
За съжаление не бе посочено защо тази надденоминационна и
наднационална федерация за световен мир е секта, защо хората, които
проповядват за диалог, хармония и помирение са опасни, а предлаганото
универсалното единство гибелно за човешката душа.
За изграждането на висок имидж движението на Муун залага не на
масовост, а на елитарност. В него се привличат хора на политическия елит,
научните среди и изкуството. Самият гуру в своите обръщения към поканените
на събранията му хора ги нарича лидери, полагащи изключителни усилия за
постигането на световен мир. Подчертаното внимание и парите са двете най-
силни оръжия в борбата за души, която води корейският проповедник. С
човешкото сребролюбие и гордост той купува и обвързва елита на обществото,
представяйки собствената си визия и план за постигането на вселенски мир
като Божията крайна цел.15 Доктрината му е свързана не с някакви объркани
екзистенциални философии, а простичко казано с преживяването на радост в
идеалното семейство, изпълнено с истинска любов. Основен акцент в това
преживяване той поставя на връзката родител-дете, което отнася и към връзката
между Бог и хората като негови деца. Три са нещата, според Муун, които
определят тази връзка любовта, животът и потомствената линия. За да стане
човека Божие дете първата му отговорност е да заприлича на Бога, което се
постига чрез въплащаване на истинската любов. Началото се поставя с това
човека да живее като предано дете, след това като патриот, като светец и най-
накрая като божествен син и дъщеря за Бог.
Това е накратко доктринална система за възстановяването на вселенския
мир. На пръв поглед прави впечатление, че всичко е простичко, точно и ясно
казано и най-важното лесно за възприемане от съвременния секуларизиран свят.
Създавайки доктрина, възприемаща се от разума изразена и проповядвана
с установената от векове християнска терминология (позната и използвана от 1/3
на населението на земята) те успяват да привлекат хиляди последователи и да ги
поставят в един затворен и илюзорен свят.
В последните няколко години впечатление прави факта, че посолство на Мира
прокламира т.нар. метод Силва на Хосе Силва.16 Той създава метод за активна
медитация, известен като метода Силва. Според последователите на това
учение това е една уникална система на ментална динамика, визуализация, която
абсолютно съответства на Божествените принципи разкрити от преподобния
Мун. Методът на Силва за автоконтрол на ума, позволява да отворим духовния
си потенциал, като поставим духа си в позицията на субект над физическото
съзнание.
В днешно време и особено след демократичните промени в България
навлязоха много религиозни движения от източен тип и поради тази причина
много често незапознати с източната духовна традиция смесват понятията
хиндуизъм и будизъм. Ако 90-те години имаше бум на протестантски и други
синкретични религиозни движения, то началото на новото хилядолетия е
белязано с масово нахлуване на нови религиозни движения на будистка и
хиндуистка основа.
Хиндуизъм е общо понятие в което попадат множество духовни традиции
и школи, като разликите между някои от тях са огромни. До 13-ти век сл. Хр.,
индийците са деляли философските и религиозни школи на две основни групи -
Астика и Настика. Първите са тези, които признават Ведите за свещени
писания, а вторите са тези, които отхвърлят авторитета на Ведическите текстове.
Със самото си появяване Будизмът бива определян като Настика. Той не само
отхвърля авторитета на Ведите, но и отрича концепцията на Упанишадите за
Атман, като и противопоставя своя концепция, известна като Анатма-вада.
Тибетският будизъм класифицира хиндуистките философии в няколко
основни групи и има своя система за обясняване на техните пътища и
постижения. От будистка гледна точка се счита, че няма хиндуистка традиция,
която да води до постигане на пълно просветление. Състоянието на
освобождение, или мокша, което в няколко разновидности е крайна цел на
определени хиндуистки традиции също се счита за самсарично състояние от
будизма (попада в т.нар. "безформена сфера") и не е еквивалентно на
състоянието на Буда, което е целта на будистката практика. От будистка гледна
точка всички разновидности на хиндуистките философии изпадат или в
крайността на нихилизма, или в тази на етернализма.
Религиозното движение, основано от Багаван Сри Сатя Сай Баба (роден на
23.11.1926), който е обявен от своите последователи за "свещен гуру
проницател" в основата си е неохиндуистко. Последователите на това движение
проповядват, че начинът на живот, трябва да е основаван на пълно
ненасилие към всички живи същества, което, според тях е най-висшият
морал. Затова децата трябва да растат,осъзнавайки братството на хората и
разбирайки, че Бог е Баща на всички. Както при Шри Чинмой, така и тук се
набляга на универсалността на религията, затова и основния постулат на това
неохиндуистко движение е, че бог е един, но наред с него съществуват
множество божества и аватари ( духовните учители).
Наред с това те говорят, че всички вярвания са взаимно свързани и
призовават всички религии да се приемат като роднини, защото всяка от тях е
опит да бъдат насочени хората по правилния път, всички се стремят да доведат
до озарение чрез очистването на ума посредством добри дела и във всяка от
тях главното е любовта. Според тях, сияещият лик, блясъкът в очите, твърдият
поглед, приятният глас, благородната външност, чистосърдечната
благожелателност, добротата са признаците за развитието на волята към
познанието на бога.Което е свидетелство за тях, че служенето на хората и поклонението пред бога преотразяват външния облик на човека.
По отношение на личността на Сатя Сай Баба последователите му
изразяват една синкретична философско-религиозна доктрина. Когато говорят за
него в стремежа си да възвисят личността и делото му те се цитират
свидетелствата на други съвременни много извести духовни водачи като
например Джуал Кхул, който по отношение на личността на Сатя Баба, казва: В
Индия живее Негово Светейшество Сатя Сай Баба. Сатя Сай Баба е
космическият Христос, въплътен на тази планета, така както Господ Майтрея е
планетарният Христос. Сай Баба, като космически Христос, представлява
въплъщение на Брама, Вишну и Шива в едно и също тяло. Той е напълно
богореализиран аватар. Изпратен е на земята от място извън пределите на
Галактиката с мисия да служи на тази планета и да я спаси от разрушение. Той
трябва да помогне при въвеждането й в Новата епоха. От тези думи ясно
проличава заемки от няколко световни религии: будизъм, хиндуизъм и
християнство и от някои от пустолатите на ню ейч движението.
Наред с това в тяхната доктрина се забелязват заемки от терминологията
на посочените световни религии.
В края на 90-те години Сатя Сай Баба създава следващата фаза на
традиционното рейки17 т. нар. Сила+Рейки (усилено рейки). Той я доверява на
своя ученик Самир Кале да я разпространява в различни точки на планетата.
Според последователите на Сатя Сай Баба Сила+Рейки е ефективна
методика за повишаване на собствената енергия, която дава възможност за
пълноценно използуване на цялата енергия на целителя. Чрез нея се повишава
нивото на осъзнаване и ефективността във всички начинания. С нея се усещат
различни сили на физическо, етерно, ментално, духовно и кармично ниво.
Необходимо условие за обучение в Сила+Рейки е желаещия ученик да е
преминал втора степен в традиционното Рейки.
По покана на Български Рейки Център Самир Кале посещава за първи път
България през 2002 г. и оттогава два пъти годишно провежда семинари,
инициации и обучение в Омни, Дивия Сутра, Power+ Рейки, Кристалотерапия,
Рудракшатерапия, Енергиен масаж и медитация. В началото на 2004 година гр. в
София ученици и последователи на Самир Кале създават с негово участие като
почетен председател сдружение с нестопанска цел Омни - Вселена. Тук е
мястото да се спомене, че докато сеанс в класическо Рейки трае от половин до
един час, при Омни той се съкращава до около десетина минути.
По отношение на религиозното движение на Сатя Сай Баба трябва да се
спомене, че през месец октомври 2007 г. в гр. София е организирана
конференция за предучилищното, където представителка на Департамент за
информация и усъвършенстване на учители е споделила и презентирала идея за
експериментална програма за обучение и възпитание на децата в Петте
общочовешки ценности по методиката на Сатя Сай образованието.
Някои от директорките на детски градини останали възхитени от идеята и
през месец юни 2008 г. по покана на директорката на децка градина Слънце в
гр. Монтата е поканена представителката на Департамент за информация и
усъвършенстване на учители, обвързана с методиката на Сатя Сай Баба-
обучението, за да обясни по-подробно тази методика.
През месец септември 2008 г. е свикан педагогически съвет на който е
представена преведената от английски методика и е направено предложение от
страна на директорката тази методика да бъде въведена в учебно-възпитателния
процес в трета възрастова група (6-7 годишни). Предложението е било гласувано
и прието. В края на месец септември е проведена и родителска среща, на която
съвсем накратко е обяснено на родителите за въвеждането на експерименталната
програма и е била раздадена листовка Духовно-нравствено възпитание. Петте
общочовешки ценности, изготвена представителката на Департамент за
информация и усъвършенстване на учители.
За периода октомври 2008 март 2009 г. са проводени са 10 или 11
занимания по програмата. Часовете са провеждани един път седмично и са
започвали с релаксация, която е продължавала 5 мин..
При започването на програмата директорката е помолила учителките
провеждащи заниманията по методиката на Сатя Сай обучението да си водят
дневник (приложение № 3).
От тези описания се потвърждават думите, че в начало на часовете се
започва с релаксация, а в урок № 3 се споменава и за медитация. Това
недвусмислено говори, че занятията са се водели по методиката, в която е
предвидено провеждането и на медитация. На въпроса ми медитирали ли са
децата директорката отговори, че никога, но за сметка на това са релаксирали.
След направена проверка от страна на заинтересовани държавни
институции директорката е освободена от длъжност заради това, че не е
поискала изричното съгласие на родителите за въвеждането на тази методика на
обучение и възпитание.
Когато става въпрос за различните методи за себереализация не може да
се подмине без внимание и т. нар. метод за масова реализация или по-известен
под името Сахаджа Йога на Шри Матаджи Нирмала Деви.
Според последователите на този метод за себереализация Сахаджа йога е
най-новото измерение на Йога като учение и духовна практика. Тя е система за
духовно усъвършенстване на личността, чрез медитация подпомагаща
балансирането и развитието на обществото и семейството. Тя се разглежда не
като религиозна практика, а по-скоро се приема като екзистенциална философия
за хора от всяка възраст, пол, социално положение, националност или раса.
Когато себереализацията се осъществи по метода на Сахаджа йога,
вътрешната духовна енергия започва да балансира и интегрира физическото
тяло, емоциите, желанията, мислите и духа на човека, помагайки му да подобри
качеството на своя живот, да се освободи от лошите си навици, да преодолее
редица заболявания, да развие заложбите си, да се чувства удовлетворен и
радостен и да осъзнае реалната си връзка с Природата и цялото човечество.
Себереализацията се изразява в събуждането на т. нар. енергия
кундалини,18 е уникално събитие, едно трансформиращо преживяване, което
ни дава нов вид съзнание и способност да реализираме своя висш духовен
потенциал. Основната духовна практика в Сахаджа Йога е медитацията. Според
последователите на това движение тя спомага за постигане на вътрешно
равновесие, което препятства крайностите в човешкото поведение. Чрез Сахаджа
йога медитацията човек развива усещането за спокойствие и увереност и става
по-открит и загрижен за своите близки.
Преглеждайки източните духовни практики трябва да отделим внимание и
на една инициативата на група хора да създадат и да живеят в модерен град по
Ведическите принципи.
Целта на проекта е изграждането на екологично чисто селище край София
по Махариши Ведическите принципи, което да е реален пример за това как може
и трябва да се чувства човек там където работи и живее. Средствата, които са
посочени за постигането на тази цел са:
- Правилното установяване и изграждане на сградите в съгласие със
законите на природата, Махариши Стхапатя Веда архитектурата
(Стхапатя означава установен или стъпил здраво), подкрепяща
здравето и просперитета.
- Антистресови програми и техники за развиване потенциала на мозъка.
- Превантивно здравеопазване Махариши Аюр-Веда
- Екологично чиста храна.
- Екологична възвращаема енергия слънце, вятър, биомаса, газ.
Еко-града на мира в България ще се изгради по примера на вече изградени
функциониращи градчета в различни страни като например САЩ, Англия,
Япония, Индия и др. Инициатор на проекта е Глобалната Страна на Световния
Мир.19 Местонахождението на Глобалната Страна на Световния Мир е
навсякъде, където има миролюбиви хора по света. Това е страна без граници.
Нейната столица се намира във Влоодроп, Холандия. Финансовата столица на
Глобалната Страна се намира във Вашингтон, САЩ. Структурата на
администрацията на Глобалната Страна на Световния Мир е изградена в
съответствие със структурата на Веда. Тя има 40 министри - по един за всяка
област от Ведическата наука. Част от нейната администрация са и Раджите
(управители), които отговарят за различни страни и райони по света. Валутата на
Глобалната Страна на Световния Мир е Раам. Раам е валута със златно покритие,
чиято цел е подкрепа на развитието на световната икономика. Равностойността
на 1 Раам е 10 Евро. Реализацията на програмите на Глобалната Страна на
Световния Мир, залегнали в изграждането и функционирането на градчета от
типа на проекта Град на мира, става възможна благодарение на срещата на
модерната наука с древната или на обективното познание със субективното.
Основно средство за постигане на тази мисия е прилагането на методите на
Веда. Според последователите на това движение чрез тези методи в полза на
индивида и обществото се впряга т.нар. Единно Поле на Природния Закон -
обобщаващо понятие въведено от модерната наука за полето или закона, от
което произхождат всички други закони от всяка област на познание. За
конституцията на Глобалната Страна е определена самата Веда.
През месец март 2006 г. на посещение в София е делегация от четирима
водещи специалисти по Махариши Стхапатя Веда, водена от Министъра на
архитектурата на Глобалната Страна на Световния Мир, д-р Айке Хартман. На
19.03.2006 г. в центъра на българската фондация в София се състоя и среща с
медитатори и желаещи да живеят в къщи по Стхапатя Веда, на която бяха
представени от членовете на делегацията сегашните инициативи на Глобалната
Страна на Световния Мир за изграждане на Мирни Дворци, центрове и училища
по света и в България.
Предложената информация е само част от многобройните сведения за
същността и разнообразието на НРД в България. Факт е, че значителния обем информация ни залива от пресата и от електроните медии по въпроси с религиозна тематика и информация за различните вероизповедания, въпреки
това не съществуват обективно и пълно изследване за религиозни течения в
страната ни след демократичните промени. Наред с това за последните 20
години се проведоха и множество семинарии, конференции и кръгли маси по
въпроси, свързани с религиозната проблематика. Обсъжданите въпроси на тези
форуми продължават да бъдат актуални и дори придобиват нови измерения и
нова комплексна сложност.
За съжаление, до момента не съществува научно-систематично проучване
и анализ на представените в България НРД. Необходимостта от подобно
изследване е особено остра, защото целият обем информация за различните
религиозни общности трябва да се обобщи и анализира, за да бъде изготвен
каталог, от който да се ползват както държавни институции. За това е
необходимо да се направи едно широкомащабно изследване, което ще позволи
задълбочено проучване и систематизиране на съществуващия обем информация
по проблема. Аналитичното й обработване и изложението й в систематизиран
вид ще спомогне същата да се използва както за по-нататъшни изследвания, така
и за информация на неправителствени организации и граждани, интересуващи се
от тази проблематика.
Наред с това ще се запълни една празнота в научната сфера и ще се събере
информация голяма част, от която е трудно достъпна не само за специалистите,
работещи в сферата на сравнителното религиознание, но и за неспециалистите,
занимаващи се с въпроси, свързани с религиозните общности в България.
Бележки
1 По подробно вж. http://freeforum.politolozi.com/index.php?topic=210.90;wap2, 16.11.2010 г
2 Пак там
3 По-подробно по този въпрос вж. моята статия Конституционно-съобразност на държавно-църковните
отношения в България в годините на демократичен преход в сп. Духовна култура, № 3/ 2004.
4 Искането е образувано в конституционно дело № 10 от 1992 г., а с определение от април 1992 г. като
заинтересовани страни по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, св.
Синод на БПЦ, Главното мюфтийство, Католическата църква и Евангелската Петдесетна църква.
5 По-подробно по този въпрос вж. решение № 5 на Конституционния съд от 11 юни 1993 г. по
конституционно дело № 11 от 1992 г. за тълкуване на чл. 13 и чл. 37 от Конституцията. ДВ, бр. 49 от 16
юни 1992 г.
6 С определение от 4 юни 1992 г. Конституционният съд приема за недопустимо искането на групата
народни представители и президента относно установяването на противоконституционност на ЗИ.
8 Това право се различава от обикновеното право на сдружаване по няколко основни белега, които са
свързани с времето, през което действа сдружаването, целите и задачите, които то си поставя.
9 Устройството и управлението на различните религиозни общности и институции се урежда и регулира
от устави и други вътрешно организационни правила.
10 По-подробно по този въпрос вж. посочената моя статия в сп. Духовна култура, № 3/ 2004.
11 Определения от закона срок за пререгистрация е З месеца.
12 Във връзка с това към Дирекцията по вероизповеданията на МС е създадена работна група по
религиозните въпроси като консултативен и координиращ орган, в който представители на 8
министерства и други ведомства дават мнение за съгласие или несъгласие на МС по отношение на
регистрацията на религиозни сдружения и фондации. Разглеждането на документите за регистрация се
извършвала по установена процедура, а решенията приети след съответната правна обосновка се
обнародвали в Държавен вестник.
13 При направена справка в библиотеката на НС се оказа, че за периода 1990-2002 г. в канцеларията на
НС са внесени 16 законопроекта за Закон за изповеданията.
14 По-подробно за тези сдружения вж. Асенов, Б. Религиите и сектите в България, С., 2002, с. 22-26.
15 За представената доктринална система надвижението е използвана подготвената реч, която Муун
трябва да изнесе на 27.10.05 г. в София пред неговите последователи.
16 По-подробно вж. на http://istinski.blogspot.com/2010/03/blog-post_21.html
17 Рейки е преоткрита в края на XIX век от японския монах д-р Микао Усуи. Д-р Микао Усуи нарекъл
преоткрития от него метод Усуи система за естествено лечение и я преподавал в цяла Япония до средата
на 20-те години. Рейки се разпространява с нечувана бързина по целия свят. Посвещаването в Рейки
става от Учител чрез инициации. Съществуващият у всеки човек канал за Рейки се отваря и остава такъв
до края на живота му. Двете ръце на традиционно инициирания в Рейки автоматично предават
вибрациите на Рейки. Рейки поддържа жизнените процеси на всичко, с което осъществи контакт. Рейки
се включва и влияе върху развитието ни във физическата, ментална, емоционална и духовна област.
Доколко голямо ще е въздействието на Рейки зависи от вярата на приемащия, от неговата готовност да
приеме необходимите промени
18 Кундалини, според Сахаджа йога е силата на чистото желание в човека, успокояваща
духовна майчина енергия, която се намира в латентно състояние в сакралната кост, в основата
на гръбначния стълб. Проявлението на енергията Кундалини се нарича вибрации, което е
приблизителен превод на санскритската дума
19 Глобалната Страна на Световния Мир е създадена на 07.10.2000г. от учени, интелектуалци и
бизнесмени от цял свят, като нейната основна мисия е установяване на световен мир чрез издигане на
индивидуалното и колективното съзнание.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
2009 Всички права запазени. Последна актуализация
25.06.2016