ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Фитилът на взривовете е много дълъг в годините назад, но крайният ефект винаги е предизвестен

Симеон Николов

Директор на центъра за стратегически изследвания в  сигурността и международните отношения

Разбираеми са реакциите на обществото при зачестилите през последните години взривове на излишни боеприпаси съхранявани или предадени за утилизация на частни фирми от МО. Емоциите и възмущението, въпросите за причините и премахване на проблема в бъдеще се ограничават обаче до търсене на „човешка грешка”, „корупционна схема”, „пряк виновник”, кой е отговорен в бъдеще да не се случва това и т.н. . Твърде къса се оказва паметта за корените и развитието на проблемите през годината, за натрупванията, които в крайна сметка са довели до трагични инциденти днес и вчера.

Първата причина трябва да се потърси в отговора на въпроса, защо е допуснато такова огромно натрупване на излишни боеприпаси. Защото аргументът, че след промените от 1989 г. насам и съкращаването на армията ни,  това е било неизбежно, прикрива факта, че сред натрупаните към 2005 г около 90 000 тона боеприпаси имаше такива за отдавна свалени от въоръжение системи и такива, които са изключително опасни и изискват незабавното им унищожаване. /Например, от артилерийските боеприпаси– 130 мм изстрели пълен заряд за М–46, снета от въоръжение или 152 мм бетонобоен изстрел за МЛ–20 изцяло снети от въоръжение.  инженерни боеприпаси като удължените снаряди за разминиране, опасните електродетонатори, от ВМС– подводните бомби ББ1, стари и със съмнителни характеристики, от ВВС– на опасните авиационни бомби и много други. Да не говорим, че след 2001 г. интерес за терористите представляват ПГ–7В и ПГ–7ВМ. И никой не предлага унищожаването им./ Виновни за това състояние разбира се са военните и управляващите преди 2001 година.

Втората причина е в това, че Националната програма за утилизация, приета от МС на 08.03 2004 г., тоест от правителството на НДСВ , внесена в НС за утвърждаване и отпускане на целево финансиране от държавния бюджет, въобще не е била разглеждана и приета, а оттам и не е предвиждано държавно финансиране през следващите години. Виновни за това очевидно са представителите на мнозинството в НС, председателят на Комисията по външна политика и отбрана и МС, който вероятно не е настоявал достатъчно за приемане на внесения от него основополагащ и изискващ финан

Третата причина е в това, че тогавашното управление не се е възползвало от възможносттта за получаване на финансова подкрепа от ЕС и САЩ, както и от някои западноевропейски страни.  ЕС е отпуснал 8,04 млн долара на Украйна през 2005 г., САЩ са съдействали на Украйна и Румъния, Германия – на Украйна и Албания, Норвегия– на Румъния, Великобритания, Австрия и Холандия – на Босна и Херцеговина. През 2007 г. САЩ съкращават помощите си за източноевропейските страни и премахват въобще от спъсъка на такива утилизацията, поради което управляващата тогава тройна коалиция не може да се възползва вече от подобна подкрепа.

Четвъртата причина е в наложилите се в някои политици и депутати от периода на тези две правителства– на НДСВ и на тройната коалиция, напълно погрешни крайни представи: първо, утилизацията можела да бъде печеливша, „продайте боеприпасите и вложете средствата в модернизация на армията” и второ, утилизацията била едва ли не безплатна, „имате служители, да разснарядяват”. Европейският опит показва, че възвращаемостта от утилизация е едва 25% от вложените средства, а изчисленията на българските експерти стигат до близките все пак 27%. Цената на утилизацията  обаче се движеше между 900 долара на тон в Украйна до 3600 и 14000 долара на тон в Полша. А капацитетът на собствените мощности в България е нищожно малък. В Челопечене се утилизираха само най–опасните боеприпаси – до 1700 т. на година, а в Костенец – 5 000 до 7 000  тона годишно. Следователно, ако разчитахме само на тях, трябваше да чакаме 11 години, а всяка година количеството боеприпаси нарастваше с около 7%.

Предвид на това, че Националната програма за утилизация от 2003 г. бе морално остаряла и предвид на редица промени като влизане в сила на нов Закон за обществените поръчки, нов Правилник в МО за жизнения цикъл на въоръженията и др. , МО при тройната коалиция разработи нова Концепция за утилизация, приета по принцип на Съвет по отбрана, с указания за изготвяне на Оптимизиран модел за утилизация, определящ конкретните стъпки. Моделът предвиждаше три етапа: част от боеприпасите да се утилизират от държавните и частни фирми,  основната част обаче да се утилизира с модерни технологии, които да внесат, след търг разбира се, западни фирми, но дейността да се извърши съвместно с български фирми и третия път– да продължи търговската реализация на малкото количество боеприпаси, за които той е възможен.

Петата причина за това, че утилизацията тръгна по грешен път, при пълна липса на финансови средства за тази дейност, отказани от НС, както бе посочено по–горе, и под политическия и обществен натиск – дайте работа на българските фирми, не бе прието от министъра на отбраната предложението в Опитмизирания модел за привличане на западни фирми и бе акцентирано изключително върху работата с български фирми. Нищо лошо, но от анализа и оценката на 8 български фирми само 3 се оказа, че имат известна технологична готовност– една държавна и две частни. /”Берета трейдинг”, спрягана днес, не беше нито между едните, нито между другите./ Освен това, търговската реализация само на атрактивните боеприпаси, тези които съдържат скъпите месинг, мед и алуминий, намаляваше бързо възможността държавата да реализира оставащите около 70% неатрактивни и опасни боеприпаси. Затова в Оптимизирания модел бе записано веднага да се спре с тази практика на „Снабдяване и търговия” ЕООД и с оставащите около 7000 тона атрактивни боеприпаси и останалите да се създадат т.н. лотове в съотношение 1 атрактивен и 2 неатрактвни обеприпаси, които да се предадат на фирмите за утилизация.

Изключително негативен момент в тази пета причина е недооценката на възможностите, които предлагаха западните фирми и неразчитането на досегашния европейски опит. В останалите изночноевропейски страни наистина в утилизацията участваха местни държавни и частни такива, но винаги след привличане на високотехнологични сопособности от западноевропейски страни и от САЩ. Словения разполага от 2007 г- с Комплекс за изследвания, контрол и унищожаване на излишни боеприпаси, Албания има Национален център за демилитаризация, САЩ построиха в Украйна Център за утилизация за 26 милиона долара, пак САЩ внесоха в Албания специални горивни пещи за тази цел с капацитет 14 тона на денонощие и т.н.

Това не означава да се игнорират българските фирми, а да се подпомогнат. Освен това, те работеха за усъвършенстване на възможностите си. „Видекс” АД създаде своя система за използване на остатъците от боеприпасите за граждански цели, „Дунарит” АД инвестира в последните години в технологии, Химико–технологичният институт създаде апарат за изгаряне на барути и превръщането им в селскостопанска тор, монтиран в Костенец и т.н.

В периода 2006–2008 г. МО осигури презентации на 15 западни фирми, които предложиха различни варианти и технологии– от изграждане на Център за утилизация в Костенец на цена между 36 и 50 млн евро до временно наемане на подвижни системи, които влизат в съответното поделение или район, унищожават /предимно малокалибрените боеприпаси/, превръщайки ги на натрошен материал, прах и тор. В очакването на провеждане на търг, някои от тях подготвяха напълно приемливи варианти, като съвместна фирма с български такива,  3 години гратисен срок, 10 години изплащане на кредита към банката, от която западната фирма финансира инвестицията. Имаше дори едно изненадващо предложение да бъдат поети заплатите на работещите в Центъра– по 1600 лв на чонек на месец. Но най–важното: цялото количество боеприпаси трябваше да бъде унищожено в рамките на максимум 4 години. Тоест днес щяхме да сме забравили вече за проблема. Нещо повече, една от фирмите бе готова да посъветва свой клиент от Гърция да пренасочи техни боеприпаси за унищожаване в България, тъй като в Западна Европа офертата е била оскъпена заради транспорта на 20 милиона евро. Тоест, ние щяхме да възстановим половината от разходите за Центъра за утилизация  в България  само ако бяхме поели поръчката на гърците.

Впрочем изплащането на кредита в срок от 10 години означаваше да изплащаме ежегодно приблизително толкова, колкото плащаме всяка година за охрана на 11 складови района – по 6,5 милиона лева!

Шестата причина е в пропуснатия шанс след експлозията в Челопечене, когато министър Цонев заяви готовност за голям търг за боеприпасите за утилизация, той отново изключи възможността за участие на западни фирми. А три години преди той да стане министър посещаващите ни представители на западни фирми казваха, че избрания от нас път на ръчно утилизиране на боеприпасите е АВАНТЮРА, граничеща с неразумност, която може да ни струва скъпо. Приходите от продажбата на металите в боеприпасите обикновено са от  4 до 5–6 пъти по–малко от разходите за унищожаването на боеприпасните „по български”, а изграждането на Център щеше да е с близо 40% по–евтино, но затова пък сигурно и екологично и гарантиращо 25% възвращаемост на разходите. А сега печелят само фирмите, които примитивно и рисково могат да извлекат по принцип от 50 000 т. боеприпаси – 4000 тона месинг за около 20 млн лева, 1 250 т. алуминий за около 2,2 млн лева , 100 т. мед за около 0,6 млн лева и около 5 млн лв за стоманата , или всичко 27,8 млн лева при обща цена на утилизацията към 108 млн лева, а при нарастване на излишните боеприпаси на 75 000 тона– 168 млн лева. Тоест, колкото повече сме се забавяли, толкова повече цената за утилизиране на остатъка става по–висока.

Седмата причина е всъщност в част от приоритизацията на проекта както от военото, така и от политическото  ръководство. Положителното е, че правителството на НДСВ го нареди сред 11–те приоритетни такива за модернизацията на армията. Но същевременно, отбелязвайки срещу всеки проект броя на „целите на силите”, които се постигат чрез него  /цели на силите са оперативните способности, които трябва да бъдат постигнати от всяка страна–членка, съгласно договореното на срещата на върха на НАТО в Истанбул през 2004 г./, срещу този проект стои една голяма нула.Да, така е, той не създава оперативни спосолности, но не е по–малко важен от придобиването на ввертолети, кораби, автомобили. Въпреки това финансовите средства от капиталовите разходи на ежегодните бюджети се насочваха към проектите, постигащи повече „цели на силите”. Нещо повече, военните записаха в актуализирания План 2015, че прехвърлят 11–те склада с боприпаси на МО, тъй като „не създавали оперативни способности” и не им трябвали. Последното не подлежи просто на коментар!

Осмата причина е в това, че новите управляващи, освен че не предприеха никакви  радикални действия, но и продължиха работата по една очевидно неефективна схема. Нещо повече, оказа се, че откакто са на власт, т.е. от три години не е плащан членския внос към организацията на НАТО НАМСА, която организира търгове в рамките на НАТО, осъществяваше помощ и контрол в някои източноевропейски страни в близкото минало именно по утилизацията на боеприпаси. Но България се нареди на последно място и по показателя утилизация на боеприпаси: Чехия приключи със същата още 2007 г., Албания  и Унгария – също, а Полша приключва по план тази година. Никой не коментира факта, че след последните съкращения и преструктуриране на армията, които фактически ще започнат от тази година, ще бъдат освободени още боеприпаси. През 2005 г. се считаше, че освен наличните тогава 90 000 тона ще очакваме още 100 000 тона до края на 2015 г. Трудно е да се каже, колко средства още ще са необходими, защото не се знае колко точно боеприпаси са останали и с колко точно ще се увеличи количеството им през следващите години. В Доклада за състоянието на отбраната и ВС на РБългария за 2011 г. в. Точка 3.8.4., озаглавена „Утилизация на излишни бойни припаси”  само с две изречения е казано, че има План–график и че са сключени договори с 2 фирми и че предстои унищожаването на ракети Exocet MN38 . Дори само заради чувствителността на темата трябваше да намерим повече информация в този  доклад, чиято цел е именно да информира обществото. Добре, че поне беше приет нов Закон за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, защото преди това не фигурираше дори понятието ”Утилизация”. Следващите осовободени боеприпаси обаче, ще покажат болезнено, каква голяма грешка сме направили, като не сме построили Център за утилизация. А цената, която ще платим за да ги транспортираме в чужбина или вземем под наем мобилни установки за малокалибрените боеприпаси ще бъде огромна! На фона на кризата и платена от най–бедните в Европа. 

Деветата, но най–важна причина е, че политиците през целия този период, от преди 2001 г. и след това по време на управлението на три правителства, не  вземаха предвид не само предложенията на експертите, но най–вече техните тревожни предупреждения: от заглавието във вестник „Труд” от 19 октомври 2005 г., „Седим върху буре с барут” идващо от зам.министъра на отбраната,  до предупрежденията в доклад пред съответната парламентарна комисия и в анализи на работни групи от експерти от октомври 2007 г.  като това: „ ....по–голямата част от изведените от употреба боеприпаси са с изтекъл срок на годност и съществуват реални рискове с висока степен на опасност за хората, складовите райони и особено замърсяване на околната среда. При това положение не са изключени случаи на самовзривяване с непредвидим последващ разрушителен ефект.” Край на цитата.

Горните 9 групи въпроси се навързват във формата на един твърде дълъг фитил през годините, но едно е ясно: взривовете са били предизвестени. При така създалата се ситуация въпросът е не дали, а кога и къде ще продлъжава да гърми.

След като страшното су случи, е лесно да се отправят обвинения, но не това ще ни помогне. Полезно би било, ако се анализират в дълбочина проблемите назад във времето и ако положим усилия в държавата да няма място за некомпетентност, безотговорно подчиняване на тесни партийни и корпоративни интереси и липса на управленски умения, когато става дума за национална сигурност и живота на хората.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация